№ 184
гр. Русе , 09.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мария Велкова
Членове:Галина Магардичиян
Боян Войков
при участието на секретаря Тодорка Недева
като разгледа докладваното от Боян Войков Въззивно гражданско дело №
20214500500382 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от "ШЕНГЕН-РУСЕ" ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление в гр. Русе, пл. „Света Троица“
№ 17, вх. 1, ет. 3, чрез адв. Е.М. от АК – Русе със съдебен адрес гр. Русе, ул.
„Борисова“ № 8, ет. 3, срещу Решение № 260340/15.04.2021 г. по гр.д. №
3402/2020 г. на РС – Русе, в частта, с която въззивникът е бил осъден да
заплати на М. В. СТ., ЕГН: **********, с адрес с. М., обл. Ш., обезщетение за
неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 20.05.2018 г., ведно
със законната лихва върху сумата, считана от 20.05.2018 г. до окончателното
ѝ изплащане над сумата от 2 000 лв. до 10 500 лв.
Жалбоподателят счита решението в обжалваната му част за
незаконосъобразно и необосновано. Съдът неправилно приложил
материалния закон – разпоредбата на чл. 52 ЗЗД към установените по делото
факти. Не бил приложен правилно критерият за справедливост съобразно
практиката на ВКС, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. Съдът не
спазил принципа за справедливост като обезщетяване в най-пълна степен на
1
вредите на увреденото лице, като невключил конкретни факти, отоносими
към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател.
Присъденият размер на обезщетение бил завишен и не съответствал на реално
претърпените неимуществени вреди. Не бил налице еквивалент между
присъденото обезщетение и характера и степента на увреждането. Допуснато
било процесуално нарушение, тъй като съдът пропуснал да се произнесе по
направеното с отговора на исковата молба възражение за проявена груба
небрежност от страна на ищеца, с която е допринесъл за настъпване на
увреждането. При изпълнение на задълженията си по трудовия договор
ищецът не бил спазил разпоредбите на чл. 126 КТ и чл. 33 ЗЗБУТ, както и
задълженията си по длъжността характеристика, въпреки проведения
инструктаж, като по този начин съпричинил настъпването на злополуката.
Моли за отмяната на решението в обжалваната му част и за постановяване на
друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен за присъдената сума над
2 000 лв. до 10 500 лв. Претендира разноски.
Въззиваемата страна М. В. СТ., ЕГН: **********, с адрес с. М., обл. Ш.,
чрез адв. С.П. С., със съдебен адрес гр. Русе, ул. „Тулча“ № 8, вх. „Д“, ет. 1, в
законоустановения двуседмичен срок е депозирала отговор на въззивната
жалба, с който счита същата за неоснователна. Излага съображения за
правилност на обжалваното решение на РРС. По делото било безспорно
установено, че ищцата е претърпяла трудова злополука, за което имало
издаден съответния административен акт, потвърден както с решение на
АдмС – Русе по адм. дело № 602/2018 г., така и на ВАС при обжалването на
първото. В резултат на злополуката ищцата претърпяла неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, стрес, проблематично възстановяване,
като последиците от злополуката продължават да се манифестират и
понастоящем при атмосферни промени – застудяване, влажност, рязка
промяна в температурите и др. По въпроса за неимуществените вреди се
произнесъл в съответствие със свидетелските показания и назначената по
делото съдебна медицинска експертиза, като е определил вредите по
справедливост. Размерът на присъденото обезщетение не се явявал
прекомерен, каквито твърдения се излагали от жалбоподателя. Заявените в
отговора на исковата молба твърдения останали недоказани. Моли за
потвърждаване на обжалваното решение, както и за присъждане на сторените
по делото разноски.
2
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което се явява процесуално допустима и като такава, следва да се разгледа по
същество.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен
състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Разгледана по същество, въззивната жалба се явява
НЕОСНОВАТЕЛНА.
По делото не е спорно, че страните са се намирали в трудово
правоотношение като по време на неговото действие на 20.05.2018 г. е
настъпил инцидент, при който ищцата е получила телесно увреждане,
изразяващо се според назначената съдебна медицинска експертиза в рана в
областта на дясната глезенна става, частична лезия на сухожилието на задния
мускул тибиалис на дясна победрица. С влязло в сила Решение №
27/29.05.2019 г. по адм. д. № 602/2018 г. на АдмС – Русе, потвърдено с
Решение № 3695/10.03.2020 г. по адм. д. № 9795/2019 г. на ВАС, е било
потвърдено Разпореждане № 122/16.10.2018 г. на длъжностно лице по чл. 60,
ал. 1 КСО при ТП на НОИ – Русе, с което злополуката с ищцата е била приета
за трудова по чл. 55, ал. 1 КСО. Това обстоятелство не е спорно между
страните, така че спорен се явява само въпросът за претърпените от ищцата
С. неимуществени вреди както и налице ли е съпричиняване на вредоносния
резултат от нейна страна вследствие на проявена груба небрежност по
смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ.
Назначената по делото съдебна медицинска експертиза, която е приета
без възражение от страните и е била правилно кредитирана от районния съд е
дала заключение, че на М.С. са били причинени следните увреждания: рана
в областта на дясната глезенна става, частична лезия на сухожилието на
задния мускул тибиалис на дясна победрица. Това е било определено от
вещото лице още и като порезна рана с порезно увреждане на подлежащото
сухожилие. Според експертизата основният възстановителен период е
продължил общо 79 дни – периодът от 20.05.2018 – 06.08.2018 г., като за
периода 27.06.2018 – 16.07.2018 г. са били провеждани 7 дни
3
рехабилитационни и физиотерапевтични процедури. През този период на
възстановяване е било затруднено движението на десния долен крайник както
и всички свързани с него двигателни функции и дейности. Болките в този
случай били най-силни след получаване на уврежданията до имобилизация на
крайника, необходимо е било извършването на оперативна интервенция, след
която било обичайно да се изпитват болки с по-голям интензитет. Тези болки
постепенно отшумявали и изчезвали с приключване на възстановителния
период, като е възможно да се изпитват болки и при промяна на
атмосферните условия. При проведен преглед на 05.10.2020 г. било отразено
наличието на болков синдром и изписана обезболяваща терапия. Съдебният
медик е посочил, че към момента на изготвяне на заключението било
настъпило почти пълно възстановяване от травматичните увреждания, като по
аргумент от противното това означава, че ищцата все още не се е
възстановила напълно.
За установяване на неимуществените вреди са били разпитани и двама
свидетели – Ж.С.Р. – майка на ищцата, и К.Г.К. – съквартирантка и
състудентка от университета. Първата свидетелства за това, че след
операцията ищцата се е чувствала емоционално зле и на следващия ден е
изпитвала силни болки в мястото на увреждането. Св. Р. се е грижила за нея
през периода на възстановяване и е помагала с придвижването.
Свидетелката живеела в Ш., но за около два месеца дошла да помага на
дъщеря си докато се възстанови. Св. К. потвърждава, че след операцията
ищцата е имала необходимост от много грижи и не е могла да се обслужва.
На изпитите в университета идвала с проходилка и се налагало някой да я
носи по стълбите. Емоционално била потисната през този период. Не можела
и да спи поради силните болки. Понастоящем болките ги имало при
натоварване на крака и при работа.
При тези фактически обстоятелства както и установените от районния
съд такива, настоящият съд счита, че първата инстанция правилно е
определила размера на неимуществените вреди по справедливост и е
съобразила всички критерии, които преценени в своята съвкупност водят до
изграждане на един цялостен извод за размера на причинените морални
вреди. Съгласно Решение № 177 от 05.11.2020 г. по гр. д. № 1350 / 2020 г., III
г.о. на ВКС, принципът за справедливост изисква в най-пълна степен да се
4
постигне обезщетяване на увреденото лице за претърпените и предвидими в
бъдеще болки и страдания, затова съдът има задължение да обсъди и
съобрази всички доказателства, относими към тези правно-релевантни факти
и правилно да оцени тяхното значение и тежест при определяне размера на
обезщетението. При телесни увреждания, обективните обстоятелства, които
съдът следва да прецени при определяне обезщетението за неимуществени
вреди, са свързани с начина на извършване и характера на увреждането,
произтичащите от него физически и психологически последици за
пострадалия, възрастта му, продължителността на възстановителния период,
проведените оперативни интервенции, прогнозата след приключване на
лечението с преценка на възможността за настъпване на цялостно излекуване,
продължителността и интензитета на претърпените болки и страдания,
възможността на пострадалото лице да се обслужва само и необходимостта от
ползване на чужда грижа, обществено – икономическата конюнктура в
страната към момента на увреждането и други.
В настоящия случай вещото лице по назначената съдебна медицинска
експертиза е посочило, че основният възстановителен период за ищцата е бил
79 дни, което на практика е приблизително два месеца и половина. През този
период разпитаните свидетели по делото излагат обстоятелства, че ищцата не
е могла да се обгрижва сама – т.е. нуждаела се е от чужда помощ за този
възстановителен период, разчитала е на други лица за придвижване, да
помагат да слиза и да се качва по стълбите, като я пренасят, в последствие е
почнала да ползва и проходилка. При настъпване на увреждането е изпитала
силна болка, като емоционалното състояние според св. Р. на първия ден е
било много зле, тъй като е предстояла операция. След оперативната
интервенция болката, изпитвана от ищцата С., е с по-голям интензитет, като
това се потвърждава и от двамата свидетели, а св. К. посочва, че ищцата не е
можела и да спи от силните болки. Понастоящем са налице данни, че болките
продължават и до днес, като видно от заключението на съдебния медик и от
представеното писмено доказателство на л. 37 – амбулаторен лист №
949/05.10.2020 г. е отразено, че е налице ограничение в движението и
пострадалата е съобщила за болки при натоварване на крайника и при
промяна на времето. Съдебният лекар също така е установил, че при ищцата е
настъпило почти пълно възстановяване към настоящия момент, но има данни
за леко ограничено движение в дясна глезенна става. С други думи, дори и
5
след две години от момента на злополуката все още не е настъпило пълно
възстановяване, а ищцата С. все пак изпитва болки при промяна в
атмосферните условия.
Така, след преценка на критериите за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди съобразно цитираната практика на ВКС, настоящият
въззивен състав взе предвид, силните болки, които ищцата е изпитала при
причиняване на увреждането, болки, които са нараснали в интензитет след
оперативната интервенция, обстоятелството, че ищцата не е имала
възможност да се обслужва и придвижва сама и е разчитала на чужда помощ,
период от 79 дни за основно възстановяване, като пълно възстановяване все
още не е постигнато, а са налице данни и за продължаващи болки при
промяна в атмосферните условия и при натоварване на засегнатия крайник.
Прогнозата за възстановяване като цяло е добра според вещото лице, като се
очаква да настъпи пълно възстановяване в зависимост от индвидиуалните
особености и проведената физиотерапия. Независимо от факта, че се касае за
човек в млада възраст, за когото, както е посочил въззивникът, няма данни да
е бил глава на семейството и да полага грижи за други, освен за себе си, това
травматично увреждане безспорно е оставило белег върху психиката на
пострадалата и е намалила физическите способности, както сочат и
свидетелите – уморява се бързо, а при натоварване на крайника изпитва
болки.
По отношение доводите за извършено процесуално нарушение от
страна на районния съд, който не е обсъдил довода за съпричиняване на
злополуката при допусната груба небрежност от страна на увредената,
настоящият въззивен съд намира, че действително първата инстанция не е
обсъдила наведените доводи за съпричиняване, но от друга страна това не се
отразява на правилността на решението, защото твърденията за допусната от
страна на ищцата С. груба небрежност са останали недоказани. Ответникът е
посочил бланкетно както в отговора, така и във въззивната жалба, че ищцата
е допуснала нарушение на чл. 126 КТ и чл. 33 ЗЗБУТ, както и на
задълженията си по трудова характеристика. Следва да се обърне внимание,
че разпоредбата на чл. 126 КТ предвижда множество хипотези, като
последната – т. 13, може да препрати към друг нормативен акт, трудов
договор и дори и към съответния характер на работата. Разпоредбата на чл. 33
6
ЗЗБУТ също е обща, поради което с оглед така направеното възражение за
съпричиняване не става ясно в какво точно се е изразило поведението на
пострадалата, с което тя е допринесла за настъпването на злополуката. Когато
се твърди нарушаване на съответни правила за безопасност на труда, би
следвало да се посочат кои такива са били нарушени, защото така ще се
определи и предметът на доказване във връзка с направеното възражение за
допусната груба небрежност. Възражението за съпричиняване означава, че
ответникът твърди изгодни за него факти и обстоятелства, които, на общо
основание, следва да бъдат доказани от него при условията на пълно и главно
доказване, защото той черпи от тях благоприятни за себе си последици.
Съдът няма задължение служебно да изследва дали са нарушени всички
възможни правила за безопасност на труда или дали не са изпълнени някои
задължения, гарантиращи безопасни условия на труд, без същите да му бъдат
конкретно посочени, защото така се нарушава и правото на ищцовата страна
да вземе отношение спрямо наведените от ответника възражения и
евентуално да проведе насрещно доказване. В настоящия случай не само че
твърденията за допусната груба небрежност от страна на служителката не са
конкретизирани, но и не са посочени никакви доказателства относно това в
какво са се изразили. С отговора на исковата молба е поискан само един
свидетел за установяването на допусната от ищцата груба небрежност, от
чийто разпит ответникът се е отказал в съдебно заседание.
Поради гореизложените съображения решението в обжалваната му част
следва да бъде потвърдено като правилно, а въззивната жалба – оставена без
уважение.
С оглед изхода на делото въззиваемата страна има право на разноски,
като същата е представила договор за правна защита и съдействие, според
който е заплатила на адв. С.С. 550 лв. в брой и тази сума следва да бъде
присъдена.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260340/15.04.2021 г. по гр.д. №
3402/2020 г. на РС – Русе, В ЧАСТТА за сумата от 2 000 до 10 500 лв.
7
неимуществени вреди, причинени вследствие настъпилата на 20.05.2018 г.
трудова злополука, която "ШЕНГЕН-РУСЕ" ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление в гр. Русе, пл. „Света Троица“ № 17, вх. 1, ет.
3, е осъден да заплати на М. В. СТ., ЕГН: **********, с адрес с. М., обл. Ш..
ОСЪЖДА "ШЕНГЕН-РУСЕ" ЕООД, ЕИК: *********, ДА ЗАПЛАТИ
на М. В. СТ., ЕГН: **********, сумата от 550 лв. – разноски за въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване при условията на чл.
280, ал. 1 и 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му.
В останалата част РЕШЕНИЕТО е необжалвано и е влязло в сила.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8