Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер ………/25.10. |
Година 2016 |
гр. С. |
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, Търговско отделение, VІ-13-ти състав
|
на трети август |
Година 2016 |
в публичното
заседание в следния състав:
СЪДИЯ:
В. Вълков
секретаря И.И. като
разгледа докладваното от
съдията търговско дело
№ 80 по описа за 2014 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО::
Предмет
на разглеждане е искане с
правно основание чл. 625 ТЗ вр. чл. 607а, ал. 1 ТЗ и чл.
625 ТЗ вр. чл. 742 ТЗ.
Производството
е образувано по искане от името на „А.Б.“ А.Е. – А., Г., чрез „А.Б.А – К.Б.“
срещу „С.“ ЕООД. Молителят твърди, че по договор за револвиращ кредит с
ответника предоставил банкови гаранции. През 2012 г. кредитори на ответника
поискали плащане на сумите по гаранциите като общият размер на изплатените суми
възлиза на 131153,97 евро. Сочи се, да е договорено върху непогасената сума да
бъде начислявана лихва в размер на тримесечния ЮРИБОР плюс 10% годишно, банкови
такси и комисионни. Ответникът погасил част от задължението си по първата
изплатена гаранция. Твърди се пречка за погасяване на останалата част от
задължението да е неплатежоспособността му, декларирано и от самия ответник,
предявил молба за откриване на производство по несъстоятелност на 30.09.2013 г.
при все, че спрял плащанията на 11.01.2013 г. Излага и довод, че имуществото на
ответника е недостатъчно, за да покрие паричните му задължения. Иска се да бъде
обявена неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността на ответника и да
бъде открито производство по несъстоятелност. Претендират се разноски.
В
отговор по молбата от името на ответника се сочи, че дружеството не е в
състояние да обслужва натрупаните задължения, които сочи да възлизат на 7
577799,** лева в това число и към ищеца, на който счита, че дължи
204 086,26 лв.
Ответникът,
призован при условията на чл. 50 ал. 2 ГПК не изразява становище по искането.
В
хода на производството от името на молителя е поискано дружеството да бъде
обявено в несъстоятелност, а дейността да бъде прекратена още с откриване на
производството по несъстоятелност. Искането се обосновава с обстоятелството, че
назначения за управител няма намерение да продължава дейността на длъжника. По
съществото на спора процесуалният представител на молителя – адв. С. от САК,
поддържа молбата.
Ответникът
не изпраща представител и не изразява становище и по съществото на спора.
Съдът
като обсъди наведените в процеса доводи и събраните по делото доказателства,
ценени при условията на чл. 235 ГПК, приема за установено следното:
От
приложеният и неоспорен по делото договор се установява писмено изразено
съгласие на 27.12.2007 г., че молителят чрез клона си „А.Б.А – К.Б.“ предоставя
на ответника револвиращ кредит с максимален лимит на усвоените средства до
500 000 евро, намален впослествие до размера на издадени банкови гаранции
на стойност 184 273,28 евро. Изразено е съгласие, че усвояването се
извършва въз основа на писмено искане за усвояване като със сумата по всяка
издадена гаранция се намалява размера на предоставения лимит, а искането и
издадената въз основа на него гаранция става неразделна част от договора за
кредит. Договорено е, че при плащане по гаранцията платената сума се оформя
като ползван кредит върху който се начислява лихва, която се заплаща ежемесечно
на 28-мо число на месеца като лихва се начислява в рамките на срока на
договора.
С
последващо сключвани анекси е договоряно продължаване на срока на договора до 30.11.2012
г.
От
заключението на вещото лице Д., неоспорено от страните, с оглед обобщените
счетоводни данни за 2011 г. краткотрайните задължения превишават стойностно
краткотрайните активи като за периода 2011 г. – 30.09.2013 г. тенденцията е
намаляващи активи при известно съкращаване на краткотрайните задължения през
2012 г. Липсва счетоводна документация, която да позволи анализ на дейността за
следващия период. За целия изследван период за дейността си дружеството е
декапитализирано и основно разчита на чужди средства. Съотношението между
краткотрайните активи и краткосрочните задължения обуславя ликвидност както
следва:
|
Показател / период |
30.09.2013 г. |
2012 г. |
2011 г. |
|
Обща ликвидност |
0.1059 |
0.3811 |
0.4146 |
|
Бърза ликвидност |
0.0336 |
0.0638 |
0.0911 |
|
Незабавна
ликвидност |
0.0111 |
0.0**1 |
0.0183 |
|
Абсолютна
ликвидност |
0.0111 |
0.0**1 |
0.0183 |
|
Коефициент на
финансова автономност |
-0.4329 |
0.1858 |
0.3381 |
По
делото не се установява и в указания на страните срок да е привнесена
определената сума за посрещане на началните разноски.
При
установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:
Законът
овластява кредитор по търговска сделка с парично вземане, което не е било надлежно
удовлетворено, да постави под въпрос способността на търговското предприятие да
участва адекватно в стопанския обмен. При доказана невъзможност с регулярните
си доходи от търговска дейност предприятието да покрива краткосрочните си
задължения в относително продължителен период от време правният ред утвърждава
процедура за оползотворяване потенциала на търговското предприятие, съответно за
осребряване на наличното имущество за удовлетворяване на формираните задължения.
В тази насока търсената в процеса защита предполага да бъде установено специално
качество на длъжника – търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ; наличие на изискуемо
задължение по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и
общините, породено от търговската му дейност или задължение по частно държавно
вземане и трайно установена невъзможност за ответника да обслужва задълженията
си.
Правноорганизационната
форма на ответника го определя като търговец по смисъла на закона.
Наличните
по делото доказателства позволяват еднозначен извод за възникнали парични
задължения в полза на молителя. По делото не се установява да са погасени. Предоставената
банкова гаранция е абсолютна банкова сделка, поради което произтеклото
задължение към банковата институция с факта на усвояването й овластява молителя
да инициира производство по несъстоятелност.
Доверието
в търговския оборот произтича от уеднаквените правила за осчетоводяване на
резултата от стопанските операции с вменено на търговеца задължение да отразява
действително настъпили обстоятелства като своевременно актуализира и обобщава
тази информация. В този смисъл счетоводно отразените данни са и основата за
преценка дали и доколко дейността се осъществява в съответствие с разумната търговска
практика при поддържане на адекватно съотношение между актив и пасив.
Тъй
като основното разменно средство в търговския оборот са парите, то и законът
определя неспособността за погасяване на парично задължение –
неплатежоспособността, като основание за откриване на производство по
несъстоятелност (чл. 608 ТЗ). Ето защо и преценката за икономическото състояние
на ответника при предявеното на това основание искане е ограничена до
съпоставяне на доказаното в процеса имущество, позволяващо трансформиране в
парична сума в сравнително кратък времеви период, без да засяга необходимата
база за осъществяване на дейността. На тези критерии съответстват
краткотрайните активи.
От
публично достъпната информация – обявения отчет за 2010 г., се установява, че
още към 31.12.2010 г. стойността на краткосрочните задължения превишава тази на
краткотрайните активи. Видно от заключението на вещото лице отчетените и към
31.12.2011 г. краткотрайни активи не са достатъчни, за да обезпечат покриване
размера на краткосрочните му задължения. Невъзможността в рамките на
финансовата година дисбалансът да бъде преодолян сочи на трайно състояние,
поради което съдът приема 31.12.2011 г. и като начална дата на
неплатежоспособността. Периодът на превишение в стойността на активите спрямо
стойността на пасивите е значителен, а и отрицателният коефициент на финансова
независимост еднозначно сочи на липсващ собствен потенциал у ответника да
преодолее това състояние. По тези съображения съдът приема нежеланото от
правния ред състояние за трайно и в този смисъл обуславящо хипотезата на
неплатежоспособност.
От
доказателствата по делото не се установяват данни, позволяващи извод за
предхождащо началната дата на неплатежоспособността състояние на
свръхзадлъжнялост. Не се доказа ответникът да е страна по договора за
облигационен заем от 14.07.2011 г. Качеството му на ипотекарен длъжник не го
обвързва с парично задължение, поради което не се явява пасив в имуществото му
по смисъла на чл. 742 ТЗ. Безпредметно остава изследването на въпроса дали и кога
впоследствие стойността на имуществото е станала недостатъчна, за да покрие
поетите задължения, както и обсъждането на събраните в тази насока
доказателства.
Нормата
на чл. 630 ал. 2 ТЗ овластява съда да обяви търговското дружество в
несъстоятелност и да постанови прекратяване на дейността му още с решението за
откриване на производството при доказана опасност продължаването й да увреди
масата на несъстоятелността. Освен, че твърдяната опасност – неизвестност у
вписания управител за назначението му, съответно липсата на намерение да
продължава дейността не се доказа в проецса, само по себе си субективното му
отношение не разкрива опасност по смисъла на чл. 630 ал. 2 ТЗ.
По
делото обаче не се доказва ответникът да разполага с имущество, покриващо
първоначалните разноски в производството по несъстоятелност. Въпреки указаната
необходимост на кредиторите да привнесат сума, гарантираща разноските по
смисъла на чл. 723 т. 2 ГПК, ответникът следва да бъде обявен в
несъстоятелност, а производството – да бъде спряно. Макар и самият закон да
препятства разпоредителните действия от името на прекратеното по силата на
закона юридическо лице, съдът приема, че следва да оповести изрично и това
ограничение в правата му.
По
разноските
Нормата
на чл. 81 ГПК свързва произнасянето по отговорността за разноски в съдебно
производство от нарочно заявено искане. Такова в случая липсва, поради което
безпредметно остава изследването на този въпрос.
Мотивиран
от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на "С.Б."
ЕООД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление *** по молба на „А.Б.“
А.Е – Г., гр. А., ул. „С.“ № **, чрез „А.Б.А – К.Б.“, ЕИК ******* с
адрес по делото: гр. С., бул. „*******.
ОПРЕДЕЛЯ
НАЧАЛНА ДАТА на
неплатежоспособността - 31.12.2011 г.
ОТКРИВА на
основание чл. 632 ал. 1 ТЗ ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по
отношение на "С.Б." ЕООД, ЕИК ********.
ДОПУСКА ЗАПОР и ВЪЗБРАНА върху имуществото на "С.Б."
ЕООД, ЕИК ********.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване
дейността на предприятието.
ОБЯВЯВА
"С.Б."
ЕООД, ЕИК ******** в НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ.
СПИРА
производството по т.д. № 80/2014 г. по описа на Софийски градски съд, VІ-13
състав.
Решението
може да бъде обжалвано в 7-мо дневен срок от вписването му в търговския
регистър с въззивна жалба пред Апелативен съд – гр. С..
Препис
от решението да бъде изпратен незабавно на Агенцията по вписванията за вписване
в търговския регистър на основание чл. 622 от ТЗ.
Решението
да бъде обявено и в книгата по чл. 634в ТЗ.
СЪДИЯ: