Решение по дело №1672/2020 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 260141
Дата: 8 март 2021 г.
Съдия: Ралица Йорданова Русева
Дело: 20204520201672
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 септември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ №

гр.Русе, 08.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Русенският районен съд.... X наказателен състав....... в публично

заседание на дванадесети февруари две хиляди  двадесета и първа година в състав:

Председател: Ралица Русева при     секретаря   Денка Веселинова     и     в     присъствието     на прокурора, като разгледа докладваното от съдията   АНД № 1672 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

      Постъпила е жалба от С.М.М. ***, против Наказателно постановление № 20- 1085- 002523 от 13.08.2020 г. на Началник Сектор ПП ОДМВР Русе, с което за административно нарушение по чл.140 ал.І от ЗДвП, на основание чл.175 ал.ІІІ пр.1 от ЗДвП, са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.Жалбоподателят моли съда да отмени постановлението като незаконосъобразно, като твърди, че липсва виновно поведение.

      Ответникът по жалбата намира същата за неоснователна.

Русенска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, приема за установени следните фактически обстоятелства:

       Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и в това си качество е наказван за нарушения по ЗДвП.

       При обработка на снимков материал, снет от техническо средство, чрез което се установява контрол на движението, било констатирано, че на 25.11.2019 г. лек автомобил „БМВ“ с рег. № СА 6297 НН, се движел по път І- 5, км 6+ 000, посока гр.Бяла с превишена скорост.След опит в системата да бъде установен собственик или водач, надлежните органи констатирали, че това превозно средство е със служебно  прекратена регистрация от 08.11.2019 г. на основание чл.143 ал.ХV от ЗДвП.Като собственик бил установен жалбоподателят С.М..Същият, по реда на чл.188 от ЗДвП потвърдил факта, че на посочените дата и място е управлявал автомобила и за нарушение по чл.140 ал.І от ЗДвП му бил съставен АУН № 632609/28.01.2020 г., предявен и лично връчен. Установено било, че лицето закупило автомобила с договор за покупко- продажба.По свидетелства на Мехмед М.- син- превозното средство било с повреден двигател, като след отстраняване на повредата е управлявано както от жалбоподателя, така и от синовете му.Отново според св.М. автомобилът бил представян за годишни технически прегледи и били заплащани винетни такси и задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Обстоятелството, че след покупко- продажбата не било изпълнено задължението във връзка с пререгистрацията на въпросното МПС, довело до прекратяване на регистрацията му.Извършената проверка с данни за престъпление от общ характер приключила с отказ да бъде образувано досъдебно производство, като прокуратурата приела, че е налице маловажно деяние по смисъла на чл.9 ал.ІІ от НК.Доколкото с това постановление материалите по преписката били изпратени на наказващия орган по компетентност, то същият се произнесъл с обжалваното постановление.

       Изложеното се установява от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства- справка за нарушител, постановление на РРП, декларация по чл.188 от ЗАНН, АУАН от 28.01.2020 г., справка за собственост на МПС, показанията на св.М., които следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото кореспондират с писмения доказателствен материал.

       Правни изводи:

Жалбата е допустима, а по същество- основателна.

На първо място се констатира допуснато съществено процесуално нарушение.Наказващият орган е следвало да прекрати административно наказателното производство, когато е констатирал признак на престъпление от общ характер и е инициирал сезиране на прокуратурата.Конкретно обаче, като краен резултат, наблюдаващият прокурор е развил съображения за маловажен случай по смисъла на чл.9 ал.ІІ от НК що се касае до деяние по чл.345 от кодекса и е мотивира акта си /макар и лаконично/ с изводи за наличие на административно нарушение.Няма спор, че в определен времеви отрязък по отношение на едно и също деяние на лицето са водени две производства- наказателно и административно- наказателно, с което правата му са засегнати.По- съществен момент от гледна точка на изпълнението на законосъобразната процедура е, че действително е следвало наказващият орган след като бъде сезиран с акта на прокурора, да проведе реално административно наказателно производство според правилата на ЗАНН, което да приключи с постановяването на акта му.Като краен резултат се констатира, че началник сектор ПП ОДМВР Русе приема, че е налице престъпление от общ характер и без да прекрати воденото административнонаказателно производство, изпраща материалите в прокуратурата, която образува и наказателно такова.Впоследствие, прекратявайки наказателното производство, прокурорът връща материалите в Сектор ПП ОДМВР Русе, като разследване относно наличие на нарушение по ЗДвП не се извършва.

   Извън посоченото нарушение в процесуалните правила, по същество, съдът намира, че осъществяването  на вмененото административно нарушение не е доказано от обективна и субективна страна.

    Жалбоподателят е бил санкциониран за това, че е управлявал МПС със служебно прекратена регистрация.Прекратяването е извършено на основание чл.143 ал.ХV от ЗДвП, след като  лицето не пререгистрирало в срок придобито чрез покупко- продажба МПС. В настоящото производство не са събрани доказателства жалб.М. да е бил уведомен, че служебно се прекратява регистрацията на лекия автомобил.Няма и такива, сочещи лицето да е знаело това според други обстоятелства или да е предполагало.За да бъде съставомерно вмененото деяние, законодателят е предвидил форма на вина – пряк умисъл. При това жалбоподателят е следвало да съзнава общественоопасния характер на действията си и да предвижда и цели противоправните последици. Доколкото не са събрани доказателства в тази насока, а са налице опровергаващи такъв извод, съдът намира, че макар формално обективно да са изпълнени признаци на нарушение, то липсва виновно поведение.Не би могло да се разсъждава и в посока, че жалбоподателят е бил длъжен или е имал възможност да предвиди общественоопасните последици, доколкото всички доказателства сочат, че се касае до автоматична дерегистрация на база на въведена и експлоатирана компютърна информационна система в МВР, при което дали реално такава дерегистрация ще настъпи или не, е неизвестно дори за съответните длъжностни лица- служители.Няма данни лицето да е било предварително предупредено за настъпването на подобен резултат към определен времеви период, с което се изключва и извод за наличие на непредпазливо нарушение.Изрично следва да се подчертае и това, че няма категорични доказателства към кой точно времеви момент автоматично системата ще прекрати регистрацията  на дадено превозно средство.Доколкото се касае до действие, което е явно заложено в софтуер, за който няма данни как оперира, не може да се прецени дали с настъпването на календарна дата ще бъде отразена промяната или последната ще бъде в зависимост от друг алгоритъм на ползваната програма.Т.е. следва да се държи сметка за разликата между възникване на обстоятелствата, предпоставящи дерегистрация и фактическата последица, отразена в автоматизираната система.При всички случаи, заинтересованите лица- собственици на МПС, следва да бъдат уведомени поне за един от така възникналите факти, които предпоставят неблагоприятни последици.

 Мотивиран така съдът приема, че обжалваното постановление е необосновано и незаконосъобразно, и на основание чл.63 от ЗАНН

                                            РЕШИ:

        ОТМЕНЯ НП № 20- 1085- 001231 от 05.05.2020 г. на Началник Сектор ПП ОДМВР Русе, с което на Ц.Ц.Мс ЕГН ********** *** 7, за административно нарушение по чл.140 ал.І от ЗДвП, на основание чл.175 ал.ІІІ пр.1 от ЗДвП, са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева и ЛИШАВАНЕ от право да се управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.

         ОСЪЖДА ОДМВР Русе да заплати на Ц. Ц. М., ЕГН *********,*** 7, сумата от 300 /триста/ лева за направени в производството разноски.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14- дневен срок от известяването му на страните, пред Русенски административен съд.

 

                                                         Районен съдия: