№ 512
гр. Велико Търново, 12.12.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети декември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИЯНА ПОПОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20224000500433 по описа за 2022 година
намери за установено следното:
Производството е по реда на чл. 122 от ГПК.
С определение № 686 от 1.12.2022 г., постановено по гр.д. № 397 по описа за 2022 г.,
Габровският окръжен съд е повдигнал препирня за подсъдност между Окръжен съд гр.
Габрово и Районен съд гр. Дряново.
С определението на Габровския окръжен съд, с което е повдигната препирнята за
подсъдност, са изложени съображения, че исковете подлежат на разглеждане от Районен
съд-Дряново, тъй като в настоящия случай цената на иска е стойността на договора от 8200
лв., което е размера на отпуснатия кредит, а всички останали задължения по договора са
акцесорни и биха били дължими единствено в случай, че договорът за потребителски
кредит е действителен.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид данните по делото съобрази
следното:
Т. Д. Д. е предявила против „Мъни Плюс Мениджмънт“ АД-гр.София следните
искове: да се приеме за установено в отношенията между страните, че сключеният между
тях договор за потребителски кредит № М0000003328 е нищожен на основание чл.26 ал.1
ЗЗД, вр. чл.22, вр. с чл.11, чл.19 ЗПК и в условията на евентуалност в случай, че се приеме
договора за действителен, да се приеме, че са налице пороци, обуславящи нищожността на
чл.18.2.8 от договора за потребителски кредит като нищожна на основание чл.26 ал.1 ЗЗД,
чл.22 вр. с чл.11, чл.19 ЗПК, както и по чл.143 ал.1 от ЗЗП, чиято невалидност да бъде
прогласена.
В случая се иска установяване, че сключения между страните договор за
1
потребителски кредит е нищожен, а евентуално, че клауза от договора е нищожна.
Съгласно чл.69 ал.1 т.4 от ГПК размерът на цената на иска за съществуване на
договор е стойността на договора. В случая това е сбора от главницата и уговорената
лихва. Видно от чл.11 т.4 от процесния договор за потребителски кредит тази стойност е
22 227.92 лв. Вземането за допълнителни разходи по чл.18.2 т.8 от договора е
самостоятелно, тъй като макар и да произтича от същия договор, е поставено в зависимост
от допълнителен юридически факт- неизпълнение на чл.18.2 т.7 от договора.
Ето защо, както и с оглед на обстоятелството, че в процесния договор за
потребителски кредит общо дължимата сума от потребителя е конкретно определена в
размер на 22 227.92 лв., то главният иск, който е с цена под 25 000 лв., е родово подсъден на
Районен съд-Дряново. Евентуалния иск за нищожност на договорната клауза по чл.18.2 т.8
също подлежи на разглеждане от Районен съд-Дряново.
Компетентен да разгледа делото е Районен съд-Дряново.
Ето защо повдигнатата препирня за подсъдност между Окръжен съд-Габрово и
Районен съд-Дряново следва да бъде разрешена като се определи, че компетентен да
разгледа предявените искове, е Районен съд-Дряново.
Водим от горното, Великотърновският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛЯ като компетентен да разгледа предявените от Т. Д. Д. против „Мъни
Плюс Мениджмънт“ АД-гр.София искове за нищожност на договор за потребителски
кредит и евентуален иск за нищожност на клауза от същия договор, РАЙОНЕН СЪД гр.
Дряново.
Делото да се изпрати за разглеждане на Районен съд – Дряново.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2