Р Е Ш Е Н И Е

№_1027_

 

16.07.2018 г., гр. Бургас

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд - гр.Бургас, в публично заседание на 29.06.2018 г.,

XXІІ наказателен състав състоящ се от:

 

Председател: Н. Гемеджиев

 

и секретар Мария Милева,

като разгледа докладваното от съдия Гемеджиев

НАХД № 2626 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по делото е образувано по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН по повод постъпила в съда жалба подадена от Р.И.С., ЕГН ********** ***.

            Жалбата е подадена против Наказателно постановление №14-0769-005966/24.04.2015 г. издадено от Началник група към ОД на МВР - гр.Бургас, Сектор „Пътна полиция”.

            С това Наказателно постановление (НП) на основание чл.53 ЗАНН и чл.315, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането (КЗ), на жалбоподателя е наложено административно наказание по вид „глоба” в размер от 400.00 лева.

            С жалбата се иска цялостна отмяна на процесното НП. Не се оспорват фактическите констатации в съставения АУАН. Оспорва се НП и се посочва, че е изтекла абсолютната давност.

            Административнонаказващия орган (АНО) след редовно призоваване не се явява. Не се явява и представител. В съпроводителното писмо, с което преписката е изпратена на съда, е поискано жалбата да бъде оставена без последствия, а процесното НП – потвърдено.

           

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:

Процесното НП е връчено лично на жалбоподателя на 25.04.2018 г., видно от приложената към него разписка, а жалбата е постъпила при административнонаказващия орган на 03.05.2018 г. с рег.№769000-7147/03.05.2018 г., след като е била подадена по куриер на 30.04.2018 г., видно от представената във вид на фотокопие товарителница. Ето защо съдът намира, че жалбата е процесуално допустима за произнасяне, тъй като е подадена в седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК.

 

Разгледана по същество, жалбата е основателна по отношение на направеното възражение за изтекла абсолютна давност.

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Жалбоподателят е водач на МПС от 21.06.1993 г. и има придобити категории А, В, С, D, DE, М, АМ, ТКТ и СЕ. Спрямо него и за периода 25.07.2000 г. – 16.10.2015 г. има влезли в сила 14 наказателни постановления за 18 нарушения на ЗДвП. За периода 30.11.2011 г. до 20.01.2018 г. спрямо жалбоподателя има издадени 4 фиша за глоби за нарушения на ЗДвП.

На 01.12.2014 г. Н.Д. (младши автоконтрольор към Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Бургас по това време) около 10:30 часа в гр.Бургас на паркинг на Мол „Галерия“ осъществил проверка на водач на лек автомобил марка „BMW” модел „750 LT” рег.№ RANGELL (Съединени американски щати). Повод за проверката било допуснато ПТП, в което посочения автомобил участвал. По време на тази проверка жалбоподателя, като установен водач на автомобила, не представил действащ договор за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.  

В резултат на посоченото, на място и в тримесечния давностен[1]  срок по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН Н.Д. съставил против жалбоподателя Акт №14-0769-5966/01.12.2014 г. (бланков №985972) за установяване на административно нарушение (АУАН) със свидетел Д.М.. Конкретно отразеното в акта нарушение било в словесен и цифров вид за това, че на 01.12.2014 г. около 10:30 часа в гр.Бургас в паркинг на МОЛ „Галерия“ жалбоподателя като водач на процесния автомобил спира за престой и като участник в ПТП не представя валидна застраховка „Гражданска отговорност”, квалифицирано като нарушение на „...чл.315, ал.1, т.1 във връзка с чл.249, т.1...” КЗ (отм.). Посочено е още едно нарушение, което е посочено в словесен вид като непредставяне на контролен талон към свидетелство за управление на МПС, но липсва квалификация за него в цифров вид.

В 12:50 часа на същата дата (01.12.2014 г.) за процесния лек автомобил била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите (л.9 от делото).

В предоставения тридневен срок по чл.44, ал.1 ЗАНН жалбоподателя не е депозирал възражения по съставения му АУАН или поне такива не са предоставени на съда.

На 24.04.2015 г., извън рамките на инструктивния едномесечен срок по чл.52, ал.1 от ЗАНН, но в давностния[2] шестмесечен срок по чл.34, ал.3 ЗАНН от съставянето на АУАН, наказващия орган издал процесното наказателно постановление, което, както бе посочено по-горе, било връчено на жалбоподателя на 25.04.2018 г. Квалификацията на вмененото на жалбоподателя нарушение е в цифров вид посочена като такова по чл.315, ал.1, т.1 КЗ. В словесната част на НП липсва второто установено и посочено в АУАН нарушение (непредставяне на контролен талон към СУМПС). Липсва е квалификацията от АУАН, посочена за първото нарушение като „…във връзка с чл.249, т.1 от КЗ“.

С ДВ бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г., Кодекса за застраховането е отменен.

На 03.05.2018 г. и в рамките на преклузивния срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК била подадена процесната жалба, след като била изпратена по куриер на 30.04.2018 г.

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Според правната доктрина обстоятелствата, изключващи наказателната отговорност, са три групи: първо - изключващи преследването и изтърпяването на наказанието, сред които са смърт на субекта, давност, амнистия. Втората група са обстоятелства, водещи до освобождаване от наказателна отговорност, и третата група са такива, които водят до освобождаване от изтърпяване на наложеното наказание. В чл.34 ЗАНН няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл.81, ал.3 НК, уреждаща абсолютната давност. Именно тази празнина се преодолява с приложението на чл.81, ал.3, във връзка с чл.80, ал.1, т.5 НК, вр. чл.11 ЗАНН.[3]

Съгласно чл.81, ал.3 НК независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. Съгласно чл.80, ал.1, т.5 НК този срок е 3 години, но за да е налице настъпила абсолютна давност на основание чл.81, ал.3 НК следва да е изтекла и ½ от този срок, т.е. изтеклия срок следва да е по-дълъг от 4 г. и 6 месеца от извършване на нарушението.

В настоящия случай деянието е извършено на 01.12.2014 г. и на основание чл.81, ал.3, във връзка с чл.80, ал.1, т.5 НК, вр. чл.11 ЗАНН абсолютната давност би настъпила след 01.06.2019 г.

Предвид посоченото възражението за настъпила абсолютна давност е неоснователно.

Както АУАН, така и процесното НП са издадени от лица, компетентни да сторят това по смисъла на чл.320, ал.1 КЗ (отм.) – за АУАН, респективно ал.2 КЗ (отм.) във връзка със Заповед рег.№з-4981/01.12.2014 г. на Началника на групи в сектор „Пътна полиция“ – за издаване на НП (т.1.4) – л.13 от делото.

С оглед на всичко посочено дотук съдът не намира, че е налице възможност за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Касае се за водач, който е управлявал лек автомобил без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Това действие, наред със заплащането на винетна такса и носенето на документите на автомобила, е елементарно задължение на водач на лек автомобил. Случаят не разкрива някакви особености, които да са по-съществени и които да налагат приложението на чл.28 ЗАНН.

Предвид посоченото съдът не приема, че настоящия случай е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, поради което правилно наказващия орган е пристъпил към издаване на обжалваното сега НП.

 

Съгласно чл.257, ал.2 КЗ (отм.) застраховани лица по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите са собственикът на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва моторното превозно средство на законно основание. Няма спор, че жалбоподателят, като несобственик на управляваното от него процесно МПС, е следвало да бъде застраховано лице според чл.257, ал.2 КЗ (отм.).

Няма съмнение, че е следвало за управлявания от жалбоподателя лек автомобил да е имало сключена застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Към датата и времето на установяване на нарушение такава действително не е имало, което от своя страна се потвърждава от сключването ѝ малко по-късно (в 12:50 часа).

В чл.315, ал.1 КЗ (отм.) са заложени две алтернативни хипотези на нарушение задължението за сключване на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като предпоставка за налагане на административно наказание по вид „глоба“. Втората алтернативна хипотеза безспорно е приложима към настоящия случай и тя се отнася към лице, което управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Малко по-горе става ясно, че за управлението на процесния автомобил е следвало да има сключена такава застраховка, което в съвкупност от посоченото дотук поставя деянието в състояние на съставомерност с нарушението описано в чл.315, ал.1, предл.2 КЗ (отм.).

 

Съгласно чл.3, ал.2 ЗАНН, ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя.

Както се посочи по-горе, процесното НП, с което на основание чл.315, ал.1, т.1 КЗ (отм.) жалбоподателя е наказан, е издадено на 24.04.2015 г., като с ДВ бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г., действащия по време на извършване на нарушението и издаване на НП Кодекс за застраховането е отменен. Отново както се посочи по-горе, процесното НП е било връчено на жалбоподателя на 25.04.2018 г.

 

От 01.01.2016 г. влиза в сила новия Кодекс за застраховането (Обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г.). В него санкционната норма за извършеното от жалбоподателя нарушение е вече чл.638, ал.1, т.1 КЗ, съгласно който на лице по чл. 483, ал. 1, т. 1, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, като физическо лице се налага глоба от 250 лв. Съгласно чл.438, ал.1, т.1 от сега действащия КЗ, договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, като това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор.

Съгласно чл.477, ал.2, изр.1 КЗ по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание, като според изр.2 не е необходимо водачът да притежава изрично писмено пълномощно от лицата по изречение първо за управлението или ползването на моторното превозно средство.

 

При посоченото дотук следва на основание чл.3, ал.2 ЗАНН във връзка с чл.638, ал.1, т.1 КЗ наложеното на жалбоподателя административно наказание „глоба“ да бъде намалено от 400.00 лева на 250.00 лева, доколкото сега действащата законова уредба по наказване се явява по-благоприятна за него.

 

Предвид горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН Районен съд – Бургас

 

Р  Е  Ш  И:

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №14-0769-005966/24.04.2015 г. издадено от Началник група към ОД на МВР - гр.Бургас, Сектор „Пътна полиция”, с което на основание чл.53 ЗАНН и чл.315, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането (отм.)

на Р.И.С., ЕГН ********** ***

е наложено административно наказание по вид „глоба” в размер от 400.00 лева,

като на основание чл.3, ал.2 ЗАНН във връзка с чл.638, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането НАМАЛЯВА този размер на 250.00 лева.

 

Решението, съгласно чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс (чл.348 НПК) и по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (чл.чл.208-228 АПК) в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

 

Районен съдия:___/п/

Вярно с оригинала:

ММ