РЕШЕНИЕ
№ 3734
гр. София, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело ***0211110139738 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на фирма срещу ЕЛ. ИВ. Т., с която са
предявени по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК установителни искове за
следните суми: 603.43 лв. – стойност на доставена от дружеството топлинна енергия в
топлоснабден имот, представляващ апартамент ***, находящ се в адрес, с абон. № ****,
през периода от м. 07.2017 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва за периода от
14.04.2021 г. до окончателното плащане; 95.58 лв. – мораторна лихва за периода от
15.09.2018 г. до 07.04.2021 г.; 31.34 лв. – стойност на услугата дялово разпределение за
периода от м. 03.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва за периода от 14.04.2021
г. до окончателното плащане; 5.40 лв. – мораторна лихва за периода от 01.05.2018 г. до
07.04.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.
гр. д. ****/2021 г. по описа на СРС, 85 състав. Претендират се разноските по делото и
юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата в
качеството й на собственик на процесния имот въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са я обвързали, без
да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е
доставил за периода на ответницата топлинна енергия, но купувачът не е престирал
насрещно – не е заплатил дължимата цена, като предвид забавата дължи и мораторна лихва.
Излага, че през исковия период дяловото разпределение на топлинна енергия е извършвано
1
от „фирма.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответницата
ЕЛ. ИВ. Т., с който предявените искове са оспорени като неоснователни. Ответницата
оспорва да е потребител на топлинна енергия, като твърди, че не е нито собственик, нито
има вещно право на ползване върху имота, поради което счита, че не е в облигационни
отношения с ищеца. Не оспорва размерите на претендираните вземания. Релевира
възражение за изтекла 3-годишна погасителна давност за вземането за стойността на
топлинната енергия. Оспорва претенцията за сума за дялово разпределение, защото услугата
е извършвана от „фирма, а не от ищцовото дружество. Оспорва исковете за лихва поради
липса на доказателства за изпадането й в забава по отношение на главните задължения.
Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски за исковото и заповедното
производство.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „фирма изразява становище за
основателност на исковете.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК искове за установяване
дължимост на суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.
гр. д. ***0829/2021 г. по описа на СРС, 85 състав. Исковете са допустими като предявени в
срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, при наличие на подадено в срок възражение срещу заповедта и
в предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед по чл. 410 ГПК.
Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ се обуславя от наличието на следните предпоставки: съществуването на
договорни отношения между страните за доставка на топлинна енергия и реално доставена
такава през процесния период, размерът на която да възлиза на претендираната сума.
Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК установяването на горните обстоятелства е в
тежест на ищеца.
По правило източник на облигационно договорно правоотношение е договорът. Този
начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна
енергия предвид разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Същевременно законът предвижда
хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор, а именно –
когато се касае за топлоснабдена сграда-етажна собственост, всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са клиенти
на топлинна енергия, т.е. те са страни по договорното правоотношение с доставчика /чл. 153,
ал. 1 ЗЕ/. В коментираната хипотеза законът приравнява придобиването на право на
собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на
договор с топлопреносното предприятие.
В настоящия случай от приетия като писмено доказателство по делото Договор от
2
08.01.1980 г. за продажба на държавен недвижим имот съгласно Наредбата за държавните
имоти, се установява, че на 08.01.1980 г. ответницата е придобила собствеността върху
процесния имот, като тя нито твърди, нито доказва впоследствие и преди началото на
исковия период да се е разпоредила с имота. Ето защо съдът намира, че ответницата има
качеството клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и е
материалноправно легитимирана да отговаря по предявените искове, като развитите от нея
съображения в обратния смисъл са неоснователни.
Предвид изложеното съдът приема, че между страните е възникнало и съществувало
през исковия период облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия,
който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от фирма на клиенти в град София, одобрени с Решение
№ ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, без да е необходимо изричното им приемане. Договорът
касае доставка на топлинна енергия до следния обект: апартамент ***, находящ се в адрес, с
абон. № ****.
Ответницата не оспорва факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, поради което с Определение № 4933/20.09.2021 г. е
отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че през исковия период ищецът е
доставил до процесния имот топлинна енергия с необходимото количество и качество, както
и правилното отчитане и фактуриране на задълженията. Ето защо съдът намира, че за
ответницата е възникнало задължение за цената на доставената през исковия период в имота
топлинна енергия на стойност 603.43 лв.
По възражението за погасяване по давност на вземането съдът намира следното:
Съгласно задължителната съдебна практика вземанията на ищеца за доставена
топлинна енергия се погасяват с изтичане на тригодишна давност, тъй като се касае за
„периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите Общи условия клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, от което следва извод, че се касае за срочно задължение. Съгласно чл. 114,
ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при
срочните задължения давността тече от деня на падежа. Следователно за всяко едно от
претендираните от ищцовото дружество месечни задължения, включени в процесния
период, тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтече срокът за тяхното
заплащане.
В случая до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК – 14.04.2021 г., са изтекли 3 години по отношение на вземането за главница за
периода от м. 07.2017 г. до м. 01.2018 г. включително, тъй като срокът за заплащане на
месечното задължение за м. 02.2018 г. е бил до 14.04.2018 г. включително, респ.
погасителната давност за това вземане е прекъсната с подаването на заявлението.
Размера на месечните задължения, попадащи в процесната част от отоплителен сезон
3
2017 г. – 2018 г., за които не е изтекла погасителната давност, съдът определи по реда на чл.
162 ГПК /при съобразяване на изравнителната сметка за целия отоплителен сезон, броя
месеци от този сезон, които не са включени в исковия период, и броя месеци от този сезон,
за които давността е изтекла/ и приема, че възлиза на сумата от 54.33 лв. Следователно
дължимата от ответницата сума за непогасената част от исковия период възлиза на 440.44
лв.
Ответницата не твърди и не доказва плащане на обсъжданата главница, поради което
този иск следва да бъде уважен за сумата от 440.44 лв. за периода от м. 02.2018 г. до м.
04.2020 г., като върху посочената сума тя дължи и законната лихва, считано от 14.04.2021 г.
до окончателното плащане. За разликата до пълния предявен размер и за останалата част от
периода искът следва да бъде отхвърлен като погасен по давност.
Основателността на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия предпоставя наличие на главен дълг и забава в
плащането му.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите Общи условия клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. В чл. 33, ал. 2 е предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Чл. 32,
ал. 3 гласи, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца продавачът издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал.
4 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно
обезщетение за забава се дължи само за изравнителните сметки, ако не бъдат заплатени в 45-
дневен срок.
В случая е установено наличието на главен дълг за цената на доставената в имота на
ответницата топлинна енергия през исковия период, както и забава в плащането й предвид
липсата на извършени плащания. Ето защо искът за мораторна лихва върху тази главница е
доказан по основание. Началото на забавата е 15.09.2018 г. за изравнителната сметка за
периода от м. 02.2018 г. до м. 04.2018 г., 15.09.2019 г. за изравнителната сметка за периода
от м. 05.2018 г. до м. 04.2019 г. и 15.09.2020 г. за изравнителната сметка за периода от м.
05.2019 г. до м. 04.2020 г. тъй като изравнителните сметки са съответно от м. 07.2018 г., м.
07.2019 г. и м. 07.2020 г. Дължимата мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до
07.04.2021 г. върху непогасената по давност главница, изчислена по реда на чл. 162 ГПК с
помощта на интернет калкулатор на законната лихва, възлиза на сумата от 56.90 лв.
Следователно искът за лихва за забава върху главницата за цената на доставената топлинна
енергия е основателен до посочения размер, а за разликата е неоснователен.
Съгласно чл. 22, ал. 1 от приложимите Общи условия дяловото разпределение на
4
топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез
възлагане на търговец, избран от клиентите. В случая не се спори между страните, че такъв
търговец е избран – „фирма, както и че са извършвани редовни отчети, а разпределението на
отчетената топлинна енергия е извършвано съгласно нормативната уредба. Затова съдът
намира, че за ответницата е възникнало задължението за заплащане на стойността на тази
услуга. Таксата се дължи именно на ищцовото дружество по силата на чл. 22, ал. 2 от
приложимите Общи условия. Поради това съдът намира искът за цената на услугата дялово
разпределение за доказан по основание. Ответницата не оспорва размера на този иск, поради
което съдът приема, че той е изцяло основателен, като тя дължи и законната лихва, считано
от 14.04.2021 г. до окончателното плащане.
Що се отнася до иска за мораторната лихва върху горепосочената главница, следва да
се посочи, че не са представени доказателства по делото нито за уговорен срок за заплащане
на задължението за услугата дялово разпределение, нито за изпратена до ответницата покана
за заплащането й. От това следва извод, че тя не е изпаднала в забава по отношение на тази
главница, респ. искът срещу нея за мораторна лихва върху стойността на услугата дялово
разпределение е неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца следва да се
присъдят сторените от него разноски съразмерно на уважената част от исковете, както
следва: за исковото производство в общ размер на 126 лв., а именно: 54 лв. – държавна
такса, 72 лв. – юрисконсултско възнаграждение, и за заповедното производство в общ
размер на 54 лв., а именно: 18 лв. – държавна такса, 36 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
На основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА вр. чл. 78, ал. 3 ГПК на адв. Н. КР. се дължи
сумата от 84 лв. – възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ответницата в
исковото производство, и сумата от 84 лв. – възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска помощ в заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК,
че ЕЛ. ИВ. Т., ЕГН **********, със съдебен адрес: адрес, дължи на фирма, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: адрес, следните суми: на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ сумата от 440.44 лв. – стойност на доставената топлинна енергия в
топлоснабден имот, представляващ апартамент ***, находящ се в адрес, с абон. № ****,
през периода от м. 02.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва за периода от
14.04.2021 г. до окончателното плащане; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 56.90 лв. –
мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 07.04.2021 г.; на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД
5
сумата от 31.34 лв. – стойност на услугата дялово разпределение за периода от м. 03.2018 г.
до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва за периода от 14.04.2021 г. до окончателното
плащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д.
***/2021 г. по описа на СРС, 85 състав, като ОТХВЪРЛЯ както следва: частично иска за
стойността на доставената в имота топлинна енергия – за разликата над 440.44 лв. до пълния
предявен размер от 603.43 лв. и за периода от м. 07.2017 г. до м. 01.2018 г. като погасен по
давност; частично иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва върху
стойността на доставената топлинна енергия – за разликата над 56.90 лв. до пълния предявен
размер от 95.58 лв.; изцяло иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 5.40 лв. –
мораторна лихва за периода от 01.05.2018 г. до 07.04.2021 г. върху стойността на услугата
дялово разпределение.
ОСЪЖДА ЕЛ. ИВ. Т., ЕГН **********, със съдебен адрес: адрес, да заплати на фирма,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: адрес, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК
сумата от 126 лв. – разноски за исковото производство, и сумата от 54 лв. – разноски за
заповедното производство.
ОСЪЖДА фирма, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: адрес, да
заплати на адв. Н. КР. от САК, с личен номер ****, с адрес: адрес, на основание чл. 38, ал.
2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА вр. чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 84 лв. – възнаграждение за оказана
безплатна адвокатска помощ на ответницата ЕЛ. ИВ. Т. в исковото производство, и сумата
от 84 лв. – възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ЕЛ. ИВ. Т. в
заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца „фирма.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6