№ 325
гр. С., 04.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на четвърти юли през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:П. Хр. Манова
при участието на секретаря Илка Й. Илиева
Сложи за разглеждане докладваното от П. Хр. Манова Гражданско дело №
20242200100498 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Ищците А. А. М. и Г. А. В., редовно призовани, се явяват лично и с адв.
А. Б., надлежно преупълномощен от адв. П. К. от днес.
Ответното дружество ЗК „Л.“ АД, редовно призовано, се представлява от
юриск. К. А., с пълномощно по делото.
Вещото лице инж. Х. В. У., редовно призован, се явява лично.
Адв. Б.: Да се даде ход на делото.
Юриск. А.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото.
Адв. Б.: Държим да бъдат изслушани ищците А. А. М. и Г. А. В..
Съдът е допуснал по реда на чл. 176 от ГПК обяснения на ищците по
делото А. А. М. и Г. А. В..
Съдът отстрани от залата ищецът Г. В..
ИЩЕЦЪТ А. А. М.: Както си спомням, тръгнахме с каруцата.
Управляваше я този, който почина Т.. В каруцата заедно с него бяхме трима.
Пътувахме от С.. Имаше в село Ж.В. пазар за животни. Тръгнахме от Ж.В. за
К. по черен път. Стигнахме до шосето и спряхме каруцата да пресечем пътя.
Спряхме да се огледаме, нямаше никой. Имаше една кола далеч. Видяхме, че е
далеч. Тръгнахме да пресичаме. Минахме шосето. Бялата лента по средата
минахме. Колата идваше от Б. за С.. Тръгнахме да пресичаме и се оглеждахме.
Виждаше се всичко. Колата беше много далеч и той караше. Минахме шосето,
1
конят влезе в черен път с предната част. Идваше колата силно и ни удари и
паднахме тримата. Ударът беше в задната част странично. Имаше от нас
употребили алкохол, но не чак толкова. Т. пи ракия, последно си взе сто грама
ракия от магазина. Аз пих две бири малки кутийки, а третия Г. пи ракия.
Почерпани бяхме. Т. управляваше каруцата. Той изпи 50 грама в пазара ракия.
Като тръгнахме и се посрещнахме със сватанака му изпи още сто грама. Ние
се движехме с кон с каруца. Искахме да отиваме в К..
Спряхме на черен път, а не на пътното платно. Преди пътното платно.
Имаше дървета покрай пътя, но се виждаше всичко. Първо е конят, след това е
каруцата. Оглеждахме се, защото имаше видимост. Като спряхме конят не е
стъпвал на пътното платно. На черния път беше и ние видяхме движението и
видяхме, че нямаше. Видяхме, че нямаше нищо и тръгнахме и конят вървеше,
не е тичал. Минавахме главния път. Там, където спряхме беше равно и имаше
една пресечка. Този път, от който идвахме е едно цяло с асфалтовия път.
Имаше изкачвания. Когато пресичахме пътя видяхме, че има една кола, но е
много далеч. Нямаше други коли, само тя беше. Беше светло, слънчево. Долу-
горе беше към 16 часа, следобед на 7 октомври.
СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси.
ИЩЕЦЪТ Г. А. В.: Не помня датата, но беше по гроздобер някъде.
Тръгнахме от Б., за да отиваме в К.. Тръгнахме по черния път. Имаше едно
дърво, но колата беше много далеч. Имаше дърво, но се виждаше. Когато
спряхме, конят беше на черния път и ние видяхме, че няма кола. Т.
управляваше каруцата. Не знам дали той беше пил алкохол. Аз бях пил сто
грама ракия. От Б. идвахме за К.. Не знам дали е пил Т.. Не бяхме заедно. Аз
бях на магазина и си купих един хляб и щях да си тръгвам. Аз на пазар не съм
бил, бях на работа. Аз отидох при тях към четири - пет часа, преди това не съм
бил с тях. Спряхме на черния път, конят беше на черния път, оглеждахме се.
Има дървета на черния път, но добре се виждаше. Те бяха отпред, а аз отзад
седнах. Колата беше доста далеч. Аз я видях, но беше отдалеч и конят
вървеше по-бавно. Конят вървеше. Аз бях на платното, седнал в средата в
задната част на каруцата като ни удари и не помня нищо. Т. управляваше
каруцата. Дъска имаше. Отпред бяха А. и Т.. Т. беше седнал от дясната страна
на седалката. Тъкмо остана задната част на каруцата и ни удари и вече не
помня. Още малко трябваше да напусне каруцата пътя. Само каруцата, а коня
беше излязъл. Там, където бяхме спрели пътят беше равен, но ние бяхме в
ниското и за да се качим на асфалта имаше изкачване. Видяхме, че няма коли.
Добре виждам и наблизо и надалеч. Т. виждаше добре. Конят вървеше бавно.
Когато бяхме вече на пътя, тази кола беше далеч, но не можахме да усетим
кога дойде. Когато бяхме на платното се виждаше, че е далеч колата.
Не съм видял А. и Т. да пият алкохол. Преди да стигнем до асфалта конят
също се движеше бавно. В каруцата нямаше нищо, нямаше багажи, нито
товари. Те двамата бяха отпред на седалката, а аз бях отзад и се бях подпрял
на задната дъска и гледах към коня. Аз бях седнал на каруцата на пода и
2
гледах настрани и се бях опрял на страничните дъски на каруцата. Бях с
дясната ръка към коня, а в лявата беше към С.. Отзад стана удара в каруцата.
От Б. идваше лекия автомобил, а аз бях обърнат към С.. Зад мен дойде удара.
Към момента е изтекъл предвидения в чл.199 от ГПК срок за представяне
на експертизата.
Съдът пристъпи към разпит на вещото лице, като сне неговата
самоличност.
САМОЛИЧНОСТ НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Х. В. У. на 56 г., българин,
български гражданин, с висше образование, неосъждан, без родство, дела и
особени отношения със страните по делото.
Вещото лице, ПРЕДУПРЕДЕНО за наказателната отговорност, която
носи, обещава да даде заключение по знание и съвест.
РАЗПИТАН КАЗА: Поддържам изготвеното заключение. Нямам какво да
добавя. Скоростта в момента на удара е определена по обективни данни. Тя е
около 16 км/ч за каруцата и около 91 км/ч за автомобила. Изяснени са няколко
варианта, като при равномерно движение на каруцата от тази скорост 16 км/ч
към момента на навлизане ударът е бил непредотвратим. Ако се приемат
данните за ускорителен режим на каруцата спрямо момента на навлизане на
платното максималното устойчиво ускорение на каруцата от експериментални
данни е 0,5 метра в секунда на квадрат. При това ускорение следва, че към
момента на навлизане на коня на платното за движение неговата скорост е
около 12 км/ч, за да може да ускори до 16 към момента на удара. Спирането
трябва да е по-назад, за да е достатъчно разстоянието, за да ускори до 12 км/ч
към монета на навлизане и до 16 км/ч към момента на удара. Това е
механизма, т.е. ако имаме спиране, то е далеч по-назад по черния път.
Автомобилът е бил достатъчно отдалечен от мястото на удара и ако се приеме
това за момент за възникване на опасност, то водачката е имала възможност да
предотврати събитието. Тук основното е кога ще се приеме момента за
възникване на опасност. Не може да се определи по обективни данни дали е
спирала каруцата, тъй като нямаме такива и в огледния протокол от мястото на
събитието.
Така нареченото изменение на скоростта след удара за автомобила ще
бъде различно от това, което е в действителност. Изменението на скоростта се
променя, не самата скорост преди удара. Изменението на скоростта в резултат
на удара се променя. Автомобилът се движи с 91 км/ч към момента на удара.
Когато скоростта на каруцата е по-голяма изменението на скоростта за
автомобила след удара ще е по-различно. Колкото времето за движение на
каруцата е по-голямо по време на пресичането, толкова автомобилът е по-
отдалечен в началния момент, от който искаме да изследваме възможността за
предотвратяване. Нямаме данни за наличие на употреба на спирачна система,
няма спирачен път, фиксиран в огледния протокол. В изследването, което е
направено относно предотвратимостта е именно това, че ако се отдалечи
положението на автомобила, то водачката би имала възможност да задейства
3
спирачната система. В конкретния случай тя не е имала възможността да
задейства спирачната система, предвид по-малкото време за движение.
Възприемам това въз основа на скоростта на каруцата в момента на удара. За
това нещо в случая по делото има протокол допълнителен от следствен
експеримент относно видимостта и доколкото си спомням там от този
протокол видимостта е била променена, не е мерена към момента на
събитието видимостта. Имаме данни от Гугъл Мапс и от фотоалбума към
момента на огледа за наличие на крайпътно дърво вляво по посоката на
движение на автомобила, което е видно на стр.3 от експертиза и то тази
снимка показва, че видимостта на водачката на автомобила действително е
към каруцата и е била по-голяма от нейната лява граница. Не е пълно
ограничение на видимостта. Дървото е преди пресечката, която е вляво.
Каруцата минава зад дървото, пресичайки платното. Видимостта на водачката
към каруцата се открива, когато каруцата премине нивото на дървото. Дървото
е по-назад, по-далеч от платното. Не е на нивото на платното.
Ако приемем момента на възникване на опасност, навлизането на коня на
платното за движение, което в случая във всички експертизи това изследвам,
реално предотвратимостта на събитието е изключително занижена или
водачката не е имала възможност да предотврати ПТП, защото скоростта 16
км/ч към момента на удара не може да се постигне от нулева към този момент.
Трябва да е 12 км/ч към момента на навлизането, т.е. ако е спирал трябва да е
малко по-назад, да ускори до 12 км/ч към момента на навлизане и пресича
платното достигайки до 16 км/ч. Ако се приеме, че опасността е още, когато
каруцата тръгва, за да навлиза, което е някъде от нивото на дървото, тогава
възможността за предотвратяване на събитието е по-голяма. Тя е могла да
задейства спирачната система, да намали и да пропусне дори каруцата, без
дори да намаля до пълно спиране. Въпросът е кога реално е възприела
опасността и тя реално е възприела навлизането, според това, което цитира, тя
възприема навлизане на кон, казва „гривата“. Казва, че вижда гривата на коня
и тя предприема спиране. Не е могла да задейства спирачна система до
момента на удара, тъй като времето не е било достатъчно. Това дали ще се
вмени задължението да започне да спира по-рано, аз не мога да го приема.
Трябва да ми се укаже от съда в кой момент тя е могла. Във всички случаи, ако
се приеме по-ранен момент, тя е била на достатъчно разстояние, за да
предприеме действия. Тя е предприела действия, когато конят навлиза, защото
това са й реалните възприятия. Тя е възприела опасност и е предприела
спиране, но до момента на удара не е могла да задейства ефективно
спирачната система. Към момента на удара това е скоростта. Аз имам научни
разработки в тази посока, изследвали сме подобно движение и това е една
малко над средната скорост в случая за кон с каруца, но конят в случая се е
движил не в галоп, както се казва, а се е движил във високото ниво на
скоростта.
Огледният протокол съм използвал в случая и после следствения
експеримент. Тя е променена фактическата обстановка, предвид това, че са
4
извършвани ремонтни дейности, храсти са изрязани, банкети са разширявали,
но това дърво е там. Дървото е имало корона, а когато е извършван
експериментът беше в такова време, когато не е имало листа. Тази пролет
беше. Абсолютно, дори житейски да го разследваме, случаят е типичен
случай. Водач възприема навлизащ кон на платното за движение и предприема
спиране. Тя е предприела, но не е било достатъчно времето. Не е имало
възможност да задейства спирачките. Ударът е доста тежък и всъщност
спирането не е с максимална ефективност след удара. Аз казах, че скоростта в
момента на удара е 16 км/ч на каруцата. Трябва да намерим решение къде е
спряла каруцата. Не съм определил това положение къде е била спряла.
Намерил съм решение на платното каква е бил скоростта, за да стигне 16 км/ч.
В тройната експертиза не е по-малка скоростта. От лявата граница до мястото
на удара скоростта на движение на каруцата не би била 16, т.е. имам
достатъчно експериментални данни от тази посока, че ускорението е от
порядъка на 0,5 метра в секунда и при това ускорение не би се стигнало до
навлизане на платното с 12 км/ч. Можем да приемем максимум от 10 до 16.
Това е максимално намалено възможна скорост към момента на навлизане.
Ако приемем, че трябва да стигне 16 км/ч, това е над 1,2 километра в секунда,
което е невъзможно за кон с каруца. Аз съм правил изключително много
експерименти в тази посока с мои дипломанти, но не може да се достигне
такова ускорение. Има взаимна зависимост за кинематичното отстояние на
всеки един, когато навлиза на платното и къде отстоява. Аз съм запознат със
снимките от досъдебното производство. Спирането е по-назад, не е към лявата
граница. По-рано е могла да започне да спира и ако е предприела действие за
спиране, ще спре до мястото на удара. Това е категорично и ще се предотврати
събитието. Ако предприеме по-рано, това е когато конят преминава покрай
дървото. Вече е във видимата зона спрямо дървото. Това е ясно. Посоката на
огледа е посоката на движение на лекия автомобил. Отляво идва и пресича
надясно каруцата, като автомобилът се движи от Б. към С..
СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси към вещото лице.
Съдът ОСВОБОДИ вещото лице.
Съдът е определил първоначален депозит в размер на 600 лева, от които
внесени от ответното дружество са 400 лева и 200 лв. от бюджетните средства
на съда, а вещото лице е представило справка-декларация, като е определил
възнаграждение в размер на 1200 лева, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
УВЕЛИЧАВА първоначално определения депозит от 600 лева на 1200
лева, като задължава ответното дружество да заплати допълнително сумата
400 лева в едноседмичен срок , считано от днес, а останалите 200 лева от
бюджетните средства на съда.
ДА СЕ ИЗДАДЕ РКО на в.л. Х. В. У. за 800 лева, от които 400 лева от
внесения депозит и 400 лева от бюджетните средства на съда, като ще издаде
РКО за останалата сума в размер на 400 лева, след внасянето й от ответното
5
дружество. /издадени РКО-2бр./
Адв. Б.: С последното направено уточнение не възразявам да бъде приета
експертизата, но заявявам, че оспорвам изводите на автоексперта по
отношение на скоростите, като твърдя, че скоростта на каруцата е значително
по-ниска, видно от заявеното от ищците, а по отношение на скоростта на
автомобила няма никакви обективни данни, включително и от заявеното от
водачката. В тази връзка, считам, че тъй като вещото лице заяви пред Вас, че
ще се промени механизма и че скоростите са във взаимна зависимост, което
считам, че следва допълнително да се постави задача на вещото лице – при по-
ниска скорост на каруцата как би се променил механизма на настъпване на
ПТП и съответно възможността за предотвратимост от страна на водачката на
лекия автомобил. В случай, че не допуснете допълнителна експертиза, в тази
връзка считам, че е релевантно за правилното решаване на делото да се
допусне повторна, като се укаже на вещите лица да дадат и двата варианта и
възможността за предотвратимост и да отговорят на всички въпроси,
поставени в настоящата експертиза и изслушана днес пред Вас.
Юриск. А.: Не възразявам да бъде прието заключението на вещото лице.
Противопоставям се на искането на ищцовата страна за изготвяне на
допълнителна експертиза, тъй като поставения въпрос е хипотетичен.
Противопоставям се на искането за изготвяне на повторна експертиза. Считам
изготвеното заключение за пълно.
Съдът счита, че не следва да бъдат поставени допълнителни въпроси в
различни хипотези така, както е заявено от процесуалния представител на
ищцовата страна и без да се назначава повторна съдебно-автотехническа
експертиза, тъй като вещото лице по изготвената САТЕ е дал заключение по
всички въпроси, като се е запознал с налични документи от досъдебното
производство, огледни протоколи, следствени експерименти т.н., поради
което
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА поставяне на допълнителни въпроси към изготвената
САТЕ, както и назначаване на повторна такава.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА заключението на вещото лице по изготвената
САТЕ.
Адв. Б.: Правя едно уточнение още във връзка с телесните увреждания на
А. М., че освен посочените в първоначалното заявяване на травматичните
увреждания, защото е посочено общо при изслушване на СМЕ се установи, че
има получена фактура и на шесто ребро плюс травма на белите дробове.
Отделно от изложеното, правя искане на основание чл. 214 от ГПК, като
увеличавам и правя изменение на размера на предявените искове за
6
неимуществени вреди, като увеличавам размера на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди на А. М. от 26 000 лева на 180 000 лева
ведно със законната лихва върху сумата така, както е претендирана в
производството, а на Г. А. В. увеличавам от 26 000 лева до размера на 220 000
лева.
Юриск. А.: Искането е своевременно, допустимо, но неоснователно.
Имам едно искане в отговора на исковата молба сме направили искане за
произнасяне на вещото лице относно констатирана употреба на алкохол на
водача на каруцата към момента на произшествието и с оглед на факта, че днес
се изнесоха данни, ние сме поставили допълнителни въпроси към СМЕ и до
момента мисля, че не е отговорено на тях. Моля да бъде отговорено от вещото
лице. В отговора на исковата ни молба в т.7 от доказателствените искания са
записани исканията за възможностите на реакция на водача.
Адв. Б.: Считам направеното искане, на първо място за недопустимо, тъй
като концентрацията и въпросите, които се поставят към СМЕ не са от
компетентността на вещото лице да отговори на тези въпроси. Това е друг вид
експертиза и тя се нарича токсикологична и трябва да се извърши от вещо
лице със специалност – токсикология, от една страна. От втора страна,
ирелевантно е към решаването на настоящия спор обстоятелството водачът на
каруцата дали е бил употребил алкохол, колко и в какво състояние е бил. Това
не променя механизма на произшествието.
Съдът намира искането на процесуалния представител на ответното
дружество за относимо и допустимо и релевантно за установяване на факти и
обстоятелства по делото във връзка с настъпилото ПТП, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
НАЗНАЧВА съдебно-медицинска експертиза, която да се извърши от
вещото лице д-р С. В. С., което след като се запознае с доказателствата по
делото да отговори на въпрос № 7 от доказателствените искания в отговора на
исковата молба от ответното дружество от 12.11.2024 г.
Заключението да се извърши при депозит 400 лева, вносими от ответното
дружество в едноседмичен срок, считано от днес.
Съдът намира, че са налице условия чл. 214 от ГПК за изменение на
предявените искове относно размера им, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА изменение на предявения от А. А. М. иск чрез увеличаването
му от сумата 26 000 лева, предявен като частичен от сумата 180 000 лева, на
сумата 180 000 лева за причинените му неимуществени вреди.
ДОПУСКА изменение на предявения иск от Г. А. В. чрез увеличението му
от сумата от 26 000 лева , предявен като частичен от сумата 180 000 лева, на
220 000 лева за причинените му неимуществени вреди.
Воден от горното, съдът
7
О П Р Е Д ЕЛ И :
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 03.09.2025 г. от 14,00 ч., за която дата
и час страните да се считат редовно призовани чрез своите процесуални
представители.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице след внасяне на депозита.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 11,07 ч.
Съдия при Окръжен съд – С.: _______________________
Секретар: _______________________
8