Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 54
23.01.2023 г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито съдебно
заседание на пети януари две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Съдия: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
при
секретаря Ангелина Латунова
като
разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
адм. дело № 871
по описа на съда за 2022 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 268
от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано
е по жалба на К.Ж.К., ЕГН : **********, адрес: ***, против Решение № 287/09.08.2022
г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив в частта, с която е оставена без
уважение жалбата на оспорващия против Разпореждане изх.№
С220026-125-0210077/25.07.2022 г. на публичен изпълнител по изпълнително дело №
26130001454/2013 г. по описа на ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково.
Жалбоподателят посочва, че решението в оспорената му
част е незаконосъобразно, като счита за противоречащи на закона направените от
териториалния директор изводи. Твърдението, че не бил обжалвал връчено му Постановление
за налагане на обезпечителни мерки (ПНОМ) с изх. №
С210026-146-0002715/10.12.2021 г., издадено от З. М. - старши
публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, било невярно. Това постановление било
адресирано до засегнатото от запора трето лице - „Силенвет“ ЕООД, което било
титуляр на банковата сметка, вземанията по която се запорирали. Тъй като с това
действие не се засягали права на жалбоподателя, същият нямал правен интерес от
обжалване на това действие. Разпореждането за изпълнение на наложен запор също
не било акт, който му се връчвал и който можело да обжалва. Същото се изпращало
до третото лице - в конкретния случай банката. Първият акт на публичния
изпълнител, който му бил връчен и който можело да обжалва, за да защити правата
си на длъжник по изпълнителното дело, било обжалваното разпореждане за
разпределение на средствата, постъпили по сметката на публичния изпълнител в
изпълнение на наложения запор на вземанията на „Силенвет“ ЕООД.
Оспорващият сочи, че наложеният запор бил
незаконосъобразен. Съгласно разпоредбите на ДОПК, запорът върху ликвидно или
изискуемо вземане, което длъжникът има към трето лице, се налагал чрез запорно
съобщение, което се изпращало на длъжника, на третото задължено лице и на
банките, в които третото задължено лице има сметки. Такова запорно съобщение не
било изпращано нито до жалбоподателя, нито до „Силенвет“ ЕООД.
Неправилно било разбирането, изложено в обжалваното
решение, че въпросът за секвестируемостта на дадено имущество можело да бъде
поставян единствено и само при насочване на изпълнението към такова имущество
като обезпечителна мярка. На още по-силно основание този въпрос можело да се
постави и когато това имущество било засегнато в разпореждането на публичния
изпълнител и с него същият извършвал погасяване на задължения. Ето защо този
въпрос следвало да бъде разгледан с оглед направените възражения за
несеквестируемост на цялата разпоредена сума.
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 2 от Закона за
държавния бюджет за 2021 г., целево предоставяните средства от държавния бюджет
на нефинансовите предприятия за субсидии, компенсации и капиталови трансфери за
възложени от държавата дейности и услуги не можело да се използват за
принудително погасяване на публични и частни държавни вземания, както и на
вземания на трети лица. Видно от чл. 1 от наличните по изпълнителното дело
договори, сключени с ОДБХ, изплащаните суми били такива за изпълнение на
мерките по Националната програма за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране
на болести по животните и зоонози за периода 2019 г. - 2021 г. Видно от чл. 2
от същия договор, било, че изплащането се извършва съгласно схемата за държавна
помощ за компенсиране разходите на земеделските стопани, свързани с изпълнение
на мерките националната програма, нотифицирана от ЕК. Тези средства не
представлявали възнаграждение за положен труд, а такива за възстановяване на
разходи и били целеви - с оглед изпълнението на държавната програма и
възложените от нея дейности. Поради това налагането на запор върху сума,
представляваща компенсация на направените разходи по възложена от държавата
дейност, било незаконосъобразно на основание чл. 99, ал. 2 от Закона за държавния
бюджет за 2021 г. Посочената правна норма въвеждала допълнително основание за
несеквестируемост на средствата от субсидии, извън нормата на чл. 213 от ДОПК.
Освен горното, разпределението било незаконосъобразно
за сумата от 2 130 лв., която представлявала несеквестируемо имущество на друго
основание - чл. 213, т. 5 от ДОПК. Съгласно тази разпоредба, не подлежали на
принудително изпълнение, като несеквестируеми трудовото възнаграждение,
обезщетението по трудово правоотношение, всяко друго възнаграждение за труд,
пенсията или стипендията - в общ размер до минималната работна заплата месечно
в размер на 710 лв. Предвид законовото ограничение за изпълнение, не подлежала на
разпределяне по изпълнителното дело сумата от 2 130 лв., представляваща несеквестируем
доход, което, от своя страна, водело до незаконосъобразност на самостоятелно
основание на извършеното с тази сума разпределение по изпълнителното дело.
Съгласно чл. 167 от ДОПК, публичният изпълнител, като
орган на принудителното изпълнение, осъществявал всички действия по
обезпечаване и принудително изпълнение на публични вземания. В резултат на това
и с оглед осигуряване законосъобразното провеждане на действията по
принудително изпълнение, същият следвало да извърши преценка дали вземанията,
спрямо които насочил принудителното изпълнение, са несеквестируеми или не, като
за извършване на тази преценка същият имал правомощие да изисква информация и
от трети лица за вида на постъпващите средства и при констатиране на условията
по чл. 213 от ДОПК бил длъжен да вдигне запора до размера на
несеквестируемостта, а в случай, че сумите вече били постъпили по сметка на
НАП, следвало да ги върне на длъжника, а не да извършва погашения с тях.
Жалбоподателят счита, че са погасени поради изтекла
абсолютна давност и вземанията, посочени в разпореждането под № 18, а не само
тези, признати в обжалваното решение. Съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 2
от ДОПК, с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на
годината, следваща годината, през която следвало да се плати публичното
задължение, се погасявали всички публични вземания независимо от спирането или
прекъсването на давността.
Не съответствал на закона и направеният от
териториалния директор извод, че с извършеното от публичния изпълнител разпределение
не била нарушена поредността на погасяване на задълженията. Съгласно изричния
текст на чл. 169, ал. 8 от ДОПК, публичните вземания, след образуване на
изпълнителното дело, се погасявали в следната последователност: разноски,
главница, лихва. Законодателят не правел диференциация с оглед времето на
възникване на задължението. То имало значение единствено и само до момента на
образуване на изпълнително дело за принудително събиране на публичните
вземания. Публичният изпълнител не бил правил разноски по изпълнителното дело
за събиране на вземанията, следователно трябвало да покрие първо всички
главници, а едва след това лихвите.
С оглед гореизложените съображения, жалбоподателят
моли да бъде постановено решение, с което бъде отменен като незаконосъобразен обжалвания акт в частта, с
която е оставена без уважение жалбата му против постановеното разпореждане на
публичния изпълнител от 25.07.2022 г. по изпълнително дело № 26130001454/2013 г.,
като съдът отмени като незаконосъобразно извършеното разпределение и му присъди
направените по делото разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на
жалбоподателя моли жалбата да бъде уважена по изложените в нея съображения.
Ответникът – Директор на Териториална дирекция на НАП
– Пловдив, в депозирано по делото писмено становище и чрез процесуалния си
представител в съдебно заседание, моли за отхвърляне на депозираната жалба като
неоснователна. Поддържа съображенията, с които решаващият орган приел
неоснователност на част от оплакванията на жалбоподателя срещу съответните
действия на публичния изпълнител, обективирани в процесното разпореждане. Претендира
в полза на НАП да бъдат присъдени разноски за процесуално представителство
съгласно представен списък за разноски.
Административен съд – Хасково, като прецени събраните
по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
Срещу жалбоподателя К.Ж.К.
е образувано изпълнително дело № 26130001454/2013 г. по описа на Териториална
дирекция на НАП - Пловдив, офис Хасково за неплатени публични задължения.
С Постановление за
налагане на обезпечителни мерки изх. № С210026-146-0002715/10.12.2021 г.,
издадено от З. М. - старши публичен
изпълнител при ТД на НАП - Пловдив, офис Хасково, е наложен запор върху налични
и постъпващи суми по сметка с титуляр „СИЛЕНВЕТ“ ЕООД, открита в „Интърнешънъл
Асет Банк“ АД, в размер на 17 061.00 лева, в частта им на преведени и
превеждани по нея в полза на К.Ж.К. суми от Държавен фонд „Земеделие“ в резултат
от дейността на К. по сключени договори с Българска агенция по безопасност на
храните за извършвани дейности по програма „Помощ за компенсиране разходите на земеделски
стопани, свързани с изпълнение на мерките по държавната профилактична програма
и програмите за надзор и ликвидиране на болести по животните“ за период:
01.06.2021 г. - 31.08.2021 г. Постановлението е обжалвано
от „Силенвет“ ЕООД, представлявано от управителя на дружеството К.Ж.К., пред горестоящия
административен орган - Директора на ТД на НАП – Пловдив, който с Решение №
12/26.01.2022 г. е потвърдил постановлението като законосъобразно. Така
постановеното решение е обжалвано пред Административен съд – Хасково, който с
Определение № 297/21.04.2022 г., постановено по адм.дело № 156/2022 г. по описа
на съда, влязло в законна сила на 25.05.2022 г., е оставил жалбата без
разглеждане и прекратил производството по делото.
С Постановление за
отмяна на наложени обезпечителни мерки с изх. № С220026-024-0029159/20.07.2022
г., издадено от публичен изпълнител в ТД на НАП Пловдив, ИРМ Хасково ПНОМ с
изх. № С210026-146- 0002715/10.12.2021 г. е отменено. Цитираното постановление
за отмяна на наложени обезпечителни мерки е връчено на жалбоподателя на
20.07.2022 г., същото не е обжалвано и е влязло в законна сила.
С Разпореждане с изх.
№ С220026-125-0210077/25.07.2022 г., издадено от Н. В. -
публичен изпълнител в ТД на НАП - Пловдив, офис Хасково, на основание чл. 219,
във връзка с чл. 240 от ДОПК, е разпоредено разпределение на сумата в размер на
12 849.60 лева от постъпило на 04.07.2022 г. плащане в размер на 17 086.60 лева
от извършените действия в изпълнителното производство срещу длъжника.
Срещу така
извършеното разпределение е депозирана жалба до Директора на ТД на НАП –
Пловдив, заведена с вх. № 66-22- 1334/27.07.2022 г. по регистъра на ТД на НАП -
Пловдив, подадена от К.Ж.К..
С Решение №
287/09.08.2022 г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив е отменено Разпореждане с
изх. № С220026-125-0210077/25.07.2022 г., издадено от Н. В. -
публичен изпълнител в ТД на НАП Пловдив, ИРМ Хасково, в частта, с която са
разпределени суми за погасяване на публични вземания, посочени в ред № 1, 2,
10, 11,17, като на основание чл. 97, ал. 2 от АПК, във връзка с § 2 от ДР на
ДОПК, преписката е върната на публичен изпълнител при ТД на НАП - Пловдив, ИРМ
Хасково, за произнасяне по отношение на горепосочените задължения във връзка с
направеното възражение за изтекла абсолютна давност и за изготвяне на ново разпределение на
сумите, посочени в ред № 1, 2, 10, 11, 17, в 14-дневен срок от получаване на
решението. В останалата част й жалба с вх. № 66-22-1334/27.07.2022 г. по
регистъра на ТД на НАП - Пловдив, подадена от К.Ж.К. срещу Разпореждане с изх.
№ С220026-125-0210077/25.07.2022 г. е оставена без уважение.
В мотивите към
решението си административният орган е приел, че доводите на жалбоподателя за
незаконосъобразност на разпореждането за разпределение поради неправомерно
наложен запор и несеквестируемост на разпределените суми са неоснователни. Отбелязано
е, че същото не съставлява действие по принудително изпълнение и в този смисъл преценката на неговата законосъобразност
включва единствено законосъобразното разпределение на постъпилите вследствие от
принудителното изпълнение суми.
Посочено е, че с
обжалваното разпореждане за разпределение с изх. № C220026-125-
0210077/25.07.2022 г., на основание чл. 219, ал. 1 от ДОПК, била разпределена
сума в размер на 12 849.60 лв. от постъпилата по сметка на публичния изпълнител
на 04.07.2022 г. сума в размер на 17 086.60 лв. Със същата били удовлетворени
лихви и главници на публични вземания на държавата (данъци и задължителни
осигурителни вноски), установени с изрично посочени изпълнителни титули -
декларации образец 6 и годишни данъчни декларации по ЗДДФЛ. При прегледа на
разпореждането не било установено нарушаване на реда на погасяване,
регламентиран с нормата на чл. 169, ал. 1 от ДОПК. В тази връзка са приети за неоснователни
доводите на длъжника, че разпределението е извършено в разрез с разпоредбата на
чл. 169, ал. 8 от ДОПК, като първо били погасени лихви, вместо главници по
изпълнителното дело. Посочено е, че в случай на образувано изпълнително дело по
ДОПК не се прилагала разпоредбата на чл. 169, ал. 6 от ДОПК.
За основателно е прието
възражението на оспорващия за частична незаконосъобразност на обжалваното
разпореждане за разпределение поради погасяване на част от задълженията поради
изтекла абсолютна давност по чл. 171, ал. 2 от ДОПК, а именно тези, посочени в
ред № 1, 2, 10, 11 и 17 от същото разпореждане.
За неоснователни са
приети доводите на жалбоподателя за изтекла абсолютна давност по отношение на
вземанията на държавата, посочени в ред № 3, 4, 5, 12, 13, 19, 20 и 21 в
обжалваното разпореждане за разпределение. Посочено е, че тези задължения са възникнали
в един по-късен момент, през 2012 и 2013 г., поради което давността за тях
започва да тече, съответно от 01.01.2013 г. и 01.01.2014 г. и към момента на
постановяване на решението същата не била изтекла.
Решението е връчено
на К.Ж.К. на 23.08.2022 г. Жалбата срещу така постановеното решение до
Административен съд – Хасково е подадена чрез Директора на ТД на НАП – Пловдив
и заведена в ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково с вх.№ ВХИ-5726/29.08.2022 г.
Така установената фактическа обстановка налага
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна, за която
обжалваният акт е неблагоприятен и в преклузивния седемдневен срок по чл. 268,
ал. 1 от ДОПК, което налага извода за нейната допустимост.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Обжалваното решение е издадено от компетентен орган и
в кръга на законоустановените му правомощия по чл. 267 от ДОПК. Решението е
издадено в производство по обжалване на Разпореждане за разпределение на
постъпили суми с изх. № С220026-125-0210077/25.07.2022 г., издадено от публичен
изпълнител в ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково, във връзка с изпълнително дело
№ 26130001454/2013 г. по описа на ТД на НАП - Пловдив, офис Хасково. Решението
е издадено в писмена форма, след обсъждане на наличните в преписката писмени
доказателства и оплакванията на лицето, подало жалбата пред решаващия орган.
Обжалваното по административен ред разпореждане също е издадено от компетентен
орган - публичен изпълнител в компетентната Териториална дирекция на НАП, офис Хасково,
определена съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1 от ДОПК, и в рамките на правомощията му
по чл. 215, ал. 3, във вр. ал. 1, т. 1 от ДОПК. Същото е издадено в
предвидената писмена форма и съдържа изискуемите реквизити.
По отношение съответствието на разпореждането за
разпределение с материалноправните разпоредби следва да бъде отбелязано следното:
Доколкото се касае за публични вземания, законосъобразното
разпределение на постъпилите вследствие от принудителното изпълнение суми следва
да бъде извършено съгласно реда, регламентиран императивно от нормите на чл.
219, ал. 1 от ДОПК и чл. 169 от ДОПК. На проверка подлежи и обстоятелството
дали по отношение на всички или част от вземанията са възникнали законовите
предпоставки на чл. 171 от ДОПК за погасяване на същите поради изтекла
погасителна давност.
В случая и по повод на наведените от оспорващия
възражения следва изрично да бъде отбелязано, че предходно постановеното Постановление
за налагане на обезпечителни мерки (ПНОМ) изх. № С210026-146-0002715/10.12.2021
г., издадено от З. М. - старши
публичен изпълнител при ТД на НАП - Пловдив, ИРМ Хасково, с което е наложен
запор върху постъпващите суми по банковата сметка на „Силенвет“ ЕООД в
„Интернешънъл Асет Банк“, е влязло в законна сила и разпределението на сумата
от 12 849.60 лева за погасяване на публични вземания е извършено именно
вследствие на тези обезпечителни мерки. В тази връзка изложените от
жалбоподателя възражения, които са свързани с твърдения за неправомерно наложен
запор и несеквестируемост на разпределените суми, не са относими към настоящето
производство, тъй като същите касаят законосъобразността на постановлението за
налагане на обезпечителни мерки. Разпореждането за разпределение не съставлява
способ за принудително изпълнение по смисъла на чл. 215, ал. 1 от ДОПК, а е административен
акт, който се издава съгласно чл. 226, ал. 1 от ДОПК, във връзка с чл. 219 от ДОПК, вследствие постъпили по реда на чл. 228, ал. 1 от ДОПК суми, преведени в
изпълнение на друг административен акт. Съгласно текста на 197, ал. 1 и 2 от
ДОПК, постановлението за налагане на обезпечителни мерки може да бъде обжалвано
в 7-дневен срок от връчването му пред директора на компетентната териториална
дирекция, а неговото решение може да се обжалва пред административния съд по
постоянния адрес или седалището на жалбоподателя, в 7-дневен срок от връчването
му на жалбоподателя и на публичния взискател. В случая ПНОМ изх. №
С210026-146-0002715/10.12.2021 г. е влязло в законна сила след проведено производство
по обжалването му по реда на чл. 197, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК. Възраженията на
жалбоподателя, че не е бил уведомен за наложената обезпечителна мярка са
неотносими в настоящото производство, доколкото дори и при липса на надлежно
уведомяване, при узнаване за постановяване на посоченото постановление
жалбоподателят би могъл да оспори същото, в което производство ще бъде
преценена допустимостта на жалбата му от гледна точка на подаването й в
законоустановения срок, съответно наличието на правен интерес.
Ето защо съдът намира, че доводите на жалбоподателя за
несеквестируемост на паричните средства, по отношение на които е извършено
разпределение, и неправомерност на наложения запор, са неотносими и не подлежат
на разглеждане в настоящото производство.
Спорен по делото е въпросът относно приложението на
разпоредбата на чл. 169, ал. 8 от ДОПК, като противоположните становища,
поддържани от страните в настоящото производство, се отнасят до правилното
приложение на материалния закон и законосъобразно ли публичният изпълнител по
изпълнителното дело е разпределил сумите, постъпили за погасяването на
публичните задължения.
Последователността
на погасяванията на публичните вземания е регламентирана с разпоредбата
на чл. 169 от ДОПК, като според ал. 1 от нормата, публичните вземания се погасяват
в следната последователност: главница, лихви, разноски. Съгласно чл. 169, ал. 3
от ДОПК, при наличие на няколко публични вземания, които длъжникът не е в
състояние да погаси едновременно до започване на принудителното им събиране,
той може да заяви кое от тях погасява пред съответния компетентен орган. Ако не
е заявил това, те се погасяват съразмерно. От възможността за избирателно
погасяване на задълженията обаче длъжникът би могъл да се възползва единствено
преди образуване на изпълнително производство – по аргумент от чл. 169, ал. 8 от ДОПК.
Съгласно чл.
219, ал. 1, т. 1 от ДОПК,
регламентиращ принудителното изпълнение при конкуренция между вземания, когато
производството е за събиране на разнородни публични вземания и имуществото на
длъжника не е достатъчно за тяхното погасяване, независимо от прилаганите
способи или от реда, по който се събират тези вземания, за данъчните и
митническите задължения и задълженията за задължителни осигурителни вноски
постъпленията до изчерпването им се разпределят съразмерно. Законодателят е предвидил привилигии при конкуренция на публични вземания,
обособени в три групи, като на първо място се погасяват вземанията, включени в
първа група – за данъчни, митнически задължения и задължения за задължителни
осигурителни вноски. Едва след това и при наличие на остатък от постъпилото
плащане, се пристъпва към погасяване на вземания от втората и съответно при
наличие на остатък на сума след това – се погасяват вземанията и от третата
група. Същевременно, както вече бе посочено, редът за погасяване на публичните везмания при образувано изпълнително
производство е уреден с чл. 169, ал. 8 от ДОПК: публичните вземания се погасяват в следната последователност:
разноски, главница, лихви. Съобразно посочените норми, при наличие на
разнородни вземания, с постъпленията в изпълнителното производство, съразмерно
се погасяват първо разноските, след което всички главници и накрая лихвите.
В
разглеждания случай предмет на изпълнителното дело са задължения от първа група, подгрупа задължения за данъци и
подгрупа задължения за задължителни осигурителни вноски. Публичният изпълнител
е разпределил постъпилата сума от 12 849.60 лв., в съответствие с чл. 219, ал.
1, т. 1 от ДОПК. Постъпилите суми са били разпределени съразмерно спрямо общия
размер на задължението в съответните подгрупи, формирани от главници и лихви, а
вътре в самите подгрупи първо са погасени
главниците, и ако има остатък – лихвите. За това и в рамките на различни
подгрупи са погасени лихви в една подгрупа (данъци) при наличие на непогасени
задължения за главници в друга подгрупа (задължителни осигурителни вноски), при отчитане, че това съответства на съразмерното разпределение на
постъпилите суми спрямо размера на задълженията в съответните групи. Тоест независимо от наличието на главници за задължения от подгрупа задължителни
оигурителни вноски, е пристъпено към погасяване на лихви за задължения от
подгрупа данъци. Предвид това, отчитайки, че всички задължения на оспорващия са
от първа група по чл. 219, ал. 1, т. 1 от ДОПК, при извършеното разпределение в последователност сумите за разноски (в случая такива не са налични), главница,
лихви по чл. 169, ал. 8 от ДОПК са съразмерно погасени. В този
смисъл, приемайки за правилно
извършеното от публичния изпълнител разпределение на средства в оспорваното
разпореждане, решаващият орган
законосъобразно е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя.
Във връзка със следващото изложено от жалбоподателя
възражение следва да бъде отбелязано следното:
Изтичането на погасителната давност е способ за
погасяване на публични задължения по силата на чл. 168, т. 3 от ДОПК. Съгласно
чл. 162, ал. 2, т. 9 от ДОПК, публични са лихвите за вземания, начислени по
реда на чл. 175, ал. 1 от ДОПК. В този смисъл спорните вземания за лихви
представляват публични държавни вземания. От момента на изискуемостта на
главното вземане длъжникът изпада в забава и дължи лихва като обезщетение за
закъснялото изпълнение на задължението. Когато главното вземане стане
изискуемо, тогава длъжникът изпада в забава и дължи лихви за всеки изминал ден
след изпадането в забава до погасяването на главницата. Публичното вземане за
лихви също е акцесорно на главното задължение, поради което подлежи на същия
режим, установен за главното задължение и не може да съществува самостоятелно,
ако погасителната давност е изтекла за главницата. Този правен режим е
неприложим, когато главниците са погасени чрез плащане или прихващане, като
съдебната практика в този смисъл е трайна и непротиворечива. След плащане на
главниците, начислените лихви губят своя акцесорен характер и придобиват
качеството на основно задължение, като поради специфичната си природа лихвата
върху една и съща главница възниква последователно през различни времеви
периоди.
На основание чл. 171, ал. 1 от ДОПК публичните
вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1
януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати
публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.
Според чл. 171, ал. 2 от ДОПК, с изтичането на 10-
годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината,
през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички
публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в
изрично посочените случаи.
На основание чл. 172, ал. 2 от ДОПК давността се
прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с
предприемането на действия по принудително изпълнение, а според ал. 3 – от
прекъсването на давността започва да тече нова давност.
Според чл. 3, ал. 3, т. 2, б. "а"
от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за
съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица (Наредба № Н-8/29.12.2005
г.), в приложимата редакция, Декларация образец № 6 (вноски за ДОО за
самоосигуряващи се лица) се подава в съответната компетентна ТД на НАП от
самоосигуряващите се лица - еднократно
до 30 април за дължимите осигурителни вноски за предходната календарна година.
Според чл. 158 от КСО, в приложимата редакция,
осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване (за
УПФ) се превеждат едновременно с осигурителните вноски за ДОО.
Според чл. 40, ал. 1, т. 1, б. "в" от ЗЗО, в
приложимата редакция, осигурителни вноски за ЗО се внасят едновременно с
осигурителните вноски за ДОО.
А според чл. 67, ал. 4 от ЗДДФЛ, в приложима редакция,
дължимият данък по чл. 48 се внася до 30 април на годината, следваща годината
на придобиване на дохода.
Предвид посочената нормативна уредба, най-ранните публични
вземания, чието погасяване по давност е отказано на жалбоподателя, е следвало
да бъдат декларирани и внесени до 30.04.2012 г., доколкото същите са възникнали
през 2011 г.
Съответно, 5-годишната давност по чл. 171, ал. 1 от ДОПК спрямо публичните вземания на жалбоподателя за 2011 г., започва да тече от
01.01.2013 г. и изтича на 01.01.2018 г., съгласно правилото на чл. 23, ал. 3 от ДОПК.
В случая по изпълнителното дело са налични
постановления на публичния изпълнител за налагане на обезпечителни мерки, които
несъмнено представляват валидни изпълнителни действия, които изпълнителни
действия прекъсват давността по отношение на процесните публични вземания (чл.
172, ал. 2 от ДОПК) и започва да тече нова погасителна давност (чл. 172, ал. 3
от ДОПК), като към настоящия момент петгодишната давност по чл. 171, ал. 1 от ДОПК не е изтекла. Аналогично, 10-годишната давност по чл. 171, ал. 2 от ДОПК
по отношение на спорните публични вземания започва да тече от 01.01.2013 г. и
изтича на 01.01.2023 г., който срок не е бил изтекъл към момента на
постановяване на процесното разпореждане за разпределение и потвърждаващото го
решение.
Предвид гореизложеното и като установи, че оспорваният
акт е издаден от компетентен орган, в съответствие с приложимия материален и
процесуален закон, настоящият състав счита процесната жалба за неоснователна и
като такава същата следва да се остави без уважение.
С оглед изхода от спора и изрично заявеното в тази
връзка искане от пълномощника на ответника за заплащане на разноски,
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ТД на НАП - Пловдив
юрисконсултско възнаграждение за осъщественото по делото процесуално
представителство, в размер на 100 лв.
При така изложените мотиви, Административен съд -
Хасково
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата
на К.Ж.К., ЕГН : **********,***, против Решение № 287/09.08.2022 г. на
Директора на ТД на НАП – Пловдив в частта, с която е оставена без уважение
жалбата му против Разпореждане изх.№ С220026-125-0210077/25.07.2022 г. на
публичен изпълнител по изпълнително дело № 26130001454/2013 г. по описа на ТД
на НАП – Пловдив, офис Хасково.
ОСЪЖДА К.Ж.К.,
ЕГН : **********,***, да заплати на Национална агенция по приходите – гр.София сумата
от 100 (сто) лева, представляваща възнаграждение за юрисконсулт по адм. дело № 871/2022
г. по описа на Административен съд - Хасково.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: