Решение по дело №18095/2019 на Районен съд - Пловдив

 

 

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 2660

 

гр. Пловдив, 28.07.2020г.

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, IV-ти брачен състав, в открито съдебно заседание на  двадесет и втори  юли две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА КОСТАДИНОВА

 

при участието  на секретаря СОФИЯ  ЧАУШЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 18095/2019г. по описа на ПРС, IV-ти бр. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано  по  иск с правно  основание чл. 143 и чл.149 от  СК, предявен  от Т.И.М. , ЕГН: **********,*** като м. и з. п. на малолетното си дете Г.С.Т., ЕГН ********** с адрес ***, адв.кантора П. против: С.Г.Т. ЕГН: **********, с адрес за призоваване по месторабота: *** ***

Ответника  е баща на  малолетния  ищец. От две години майката на   ищеца и  ответника не живеят заедно и само майката полагала грижи за детето и изцяло го издържала. Детето  растяло и средствата за неговото отглеждане също нараствали. Предвид изложеното, че от две години ответникът не  живее с детето  си и  неговата майка и ответникът не участва в издръжката на детето, на основание чл.149 от Семейния Кодекс е отправена претенция за издръжка за минало време за една година преди предявяването на иска.

Претендира се  издръжка за минало време за период от една година преди предявяване на иска или за периода  от 07.11.2018г. до 06.11.2019г. в размер на 180 лв. месечно или общо за една година в размер на 2160 лв., ведно със законната лихва от завеждане на делото до окончателното изплащане.

От датата на завеждане на исковата молба – 07.11.2019г. се  претендира заплащане на издръжка в размер на 220 лв. месечно, ведно с лихва за забавено плащане за всяка просрочена вноска до настъпване на законова причина за нейното изменяне или прекратяване.

Твърди се в  исковата молба, че  Г.Т. се нуждае от храна за физическото му развитие, от дрехи и обувки, подходящи за възрастта му, от играчки и други помагала, които да формират интелктуалното му развитие, както книжки, кино и театър. Детето посещавало детска градина, където се заплащала такса. Като всяко дете на тази възраст боледувало, което налагало закупуването на лекарства и други медикаменти. Предишните години преди завеждане на исковата молба, за периода, който касае една година преди това, детето се е нуждаело от специални мадицински грижи и допълнителни помощни средства за закупуване на три чифта ортопедични обувки в общ размер на 1800 лв., по 600 лв всеки. Ответникът не бил участвал в този разход и се наложило с. на  майката на  ищеца  да  помогне в този разход.

Майката на  ищеца работила като м. и получавала около 1200 лв. доход месечно. Ответникът работил в предприятието, което е посочено като съдебен адрес и ищцовата страна  счита, че получава по-висок доход от този на майката на   ищеца.

Искът от 180 лв. за минало време бил обусловен и от по-малката възраст на детето. Ако общият размер на месечна издръжка възлизал на 300 лв., ищцовата страна  счита, че 180 лв. следва да се поемат от ответника, а 120 лв. от майката плюс непосредствените и денонощни грижи, които същата полага за детето Г..

Размерът на  издръжката от завеждане на исковата молба като месечна издръжка на детето в общ размер на 400 лв., считат, че следва да се разпредели 220 лв. за бащата, а 180 лв. за майката. Следвало да се отчете и факта, че ответникът не участва по никакъв начин в отглеждането на детето и не полага никакви непосредствени грижи по неговото обгрижване и обслужване, поради което материалният принос на бащата следва да бъде по-голям.

         Претендират се направените по делото разноски.

 

Претендираното от ищеца право произтича от следните обстоятелства: ищеца е  дете  на ответника; ответника има възможност да предоставя средства за издръжка; доходите на майката на   ищеца са  недостатъчни за покриване нуждите на детето.

 

На основание чл.131 от ГПК молбата е приета за разглеждане, тъй като е родово и местно подсъдна на настоящия съд. Преписи от молбата и приложенията са връчени на ответника с указание да подаде писмен отговор в месечния срок, като са му разяснени и последствията от неподаване на такъв.  В определение срок ответника не е  депозирал такъв. Редовно и своевременно призован в съдебно заседание, не се  явява и не се представлява.

 

Пловдивският районен съд, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

 

Между страните не се спори, а и от представените по делото удостоверения  за раждане /л.3 от делото/ се установява, че Г.С.Т., ЕГН ********** е дете на Т.И.М., ЕГН **********  и С.Г.Т. ЕГН: **********

 

 

Според свидетелските показания на разпитания по делото свидетел на  ищцовата страна М. П. А., без родство със страните, става  ясно, че познава майката на  ищеца Т.М.. Близки били с нея, от деца били заедно, може би от 20 години. Живеели една срещу друга от деца, сега пак били блок срещу блок, имали деца, които също били близки, заедно си играели, прекарвали празници заедно, за лошо за хубаво вечно били една до друга. Познавала и ответника С.Т.. Заживели заедно с Т., след което, няколко месеца след като заживели заедно в нейния апартамент, тя забременяла. Имали детенце, което сега, май месец, щяло да стане на 5 години. От две години родителите на  ищеца били разделени. Детето се казвало Г.. Т. нямала други деца. Това, което знае  от  майката на детето е, че  откакто  са разделени  родителите на  ищеца,  бащата не дава  една стотинка за детето. Един единствен път миналата година бил купил лекарства на детето. Той не помагал по никакъв повод. Миналата година бил взел детето не повече от три пъти. Разказва за случаи в които детето  търсило баща си и  искало  от майка си да му се обади. Майката се  обаждала на  ответника, но той дори не си вдигал телефона.  При което Т. се обажда на бащата, но той дори не си вдигал телефона. При раждането си детето  имало здравословен проблем и се наложило три операции да му бъдат направени на крачетата. В последствие носил ортопедични  обувки. Първия чифт обувки струвал между 900 лв. и 930 лв. В последствие за вторите  обувки бащата не бил дал нито  лев. Единствено Т. плащала всичко и се грижила за детето. Работила без прекъсвания. Детето редовно ходило на градина. Майката на  детето споделяла, че детето  било болно на два-три пъти  и тя е  нямала пари за лекарства, като е молила  бащата на детето за помощ, но той не й е дал пари за лекарства. Детето  хоило на л. и през  месец март на 2020 година  ответникът дал месечната  такса за л., която била 120 лева. До преди това не била чувала от  Т., бащата  да е дал пари за детето, било за градина, за дрехи, за такси, за храна или нещо друго. 20 лв. била таксата за градината на месец и след това спрямо посещаемостта на детето била между 1,50 лв. и 1,80 лв. на ден, ставало около 50 лв. на месец. Свидетелката не е наясно дали Г. ходи на допълнителни занимания след градината. Вече нямал нужда от *** ***. Били на преглед миналия месец и д. казал, че е напълно здрав и няма никакъв шанс да се върне в първоначално положение и да има проблем, ходило нормално детето.

Видно  от социалния доклад,  изготвен  от  ДСП – Пловдив, касателно положението на  ищеца в производството, става  ясно, че по данни от майката, двамата с бащата заживяват на семейни начала през 2014 година. На 28.05.2015г. се ражда синът  им  Г.. Той е единствено дете и за двамата родители. По време на съжителството са живели в апартамент, който е собственост на родителите на г-жа М.. Майката споделя, че се разделят през 2018г., поради изневери от страна на г-н Т. и физически и психически тормоз. Г-жа М. разказва, че след като е разбирала за поредната му изневяра и му е казвала, той я е биел и обиждал, От раздялата до настоящия момент грижите за Г. са поети от майката. По данни на г-жа М. няма определен режим на лични контакти, но тя съдейства за срещи между детето и бащата, въпреки, че бащата рядко го търси, около 2-3 пъти годишно. Майката посочва, че до настоящия момент г-н Т. не изплаща пари за издръжката на сина им. Тя допълва, че бащата се обажда по телефона, казва че ще отиде да вземе детето или да даде пари за издръжката му, но не го прави. Основните грижи за детето в момента се поемат от майката като няма определен режим на лични контакти между детето и бащата. Г. е облечен с чисти и подходящи за сезона дрехи. Осигурени са му играчки, подходящи за възрастта. Г-жа М. споделя, че поддържа връзка с учителите в детската градина, за да е информирана за развитието на сина си. Л. л. е д-р Г.. На момчето са извършени всички профилактични прегледи и ваксини. Г-жа М. споделя, че детето е родено с ***  ходило, но към момента не се прилага терапия. Майката полага адекватни грижи за Г. предвид възрастта му - посрещнати са здравните, емоционалните и образователните му потребности. Малолетният получава обич и внимание от майка си. Жилището, в което живее майката с Г.,***, "***". Представлява апартамент, състоящ се от кухня, хол и две спални. При тях живее и дядото по бащина линия, който й помага в грижите за сина й. Жилището е обзаведено с необходимите мебели и уреди за домакинството, спазва се добра хигиена. Г-жа М. работи във фирма "Сейдж технолоджис" като м., с работно време от 8,30 ч. до 17,30 ч. и с основно трудово възнаграждение от 1 200 лв. Майката казва, че бащата не дава пари за издръжката на Г.. Детето контактува с баба си и дядо си по майчина линия и с дядо си по бащина линия. Приятелският кръг на детето е изграден от деца от детската градина и от квартала, в който живеят. Г. посещава детска градина "Е.“. Според майка му, той е послушен, спазва наложените му правила и ограничения. Г-жа М. посещава родителските срещи в градината, интересува се от успеваемостга на сина си и му помага в усвояване на нови знания. Г. не посещава допълнителни занимания и спорт. По наблюдение на с. р., детето е привързано към своята майка. Има изградена емоционална връзка с нея. Не е наблюдаван контакта на Г. с баща му. По данни на г-жа М. тя познава приятелския кръг на сина си, разпознава промяната в настроението на детето си и може да реагира адекватно на ситуации, свързани е него. Към настоящия момент двамата родители не поддържат връзка и контактът между тях е прекъснат.

 

 

Касателно доходите на майката на детето, видно от приложеното и прието по делото като писмено доказателство писмо - отговор от ТД НАП – Пловдив : За лицето Т.И.М. с ЕГН **********: Няма регистрация като ЕТ, няма регистрация като самоосигуряващо се лице, няма участие в търговски дружества. Няма данни за подадена ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за отчетна 2018 г. По информация от централизирана база данни „Справки по чл. 57 от ЗОДФЛ и чл. 73 от ЗД ДФЛ“ за лицето няма данни за изплатени суми от фирми през 2018 г. Към настоящия момент няма данни за изплатени суми през 2019 г. Съгласно чл. 73 от ЗДДФЛ; Има декларирано движимо имущество – собственик  е на  едно  МПС- Опел Астра, няма декларирано недвижимо имущество. Същата получава средномесечно възнаграждение  от трудовото си правоотношение в размер на  около 1300 лева.

          Касателно доходите на бащата на детето, видно от приложеното и прието по делото като писмено доказателство писмо - отговор от ТД НАП –Пазарджик  за т. Т. е видно, че за лицето: Няма данни  за подадени годишни данъчни декларации по  чл. 50 от  ЗДДФЛ за  2018 и  2019 години.  Няма данни за декларирани  имоти и  МПС-та; Няма данни за  осъществяване на търговска дейност;  В периода  от януари  2018 година  до септември  2018 година е получавал трудово възнаграждение вразмер на  около  1050 лева месечно. За периода от 17.09.2019 година до 29.02.2020 година  ответникът е получавал  доходи  от трудово правоотношение  в размер на около 1 450 лева средномесечно.

При така установените факти от значение за спора, съдът достигна до следните правни изводи:

За да бъде уважен искът за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка на малолетното си понастоящем дете Г.  в определен размер следва да се установи, че ответника е баща на детето, като следва да бъде установен размерът на доходите на всеки от родителите на детето с оглед преценката на възможностите им да осигурят издръжка на децата  си.

Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от 01.10.2009 г. те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл.  142, ал.1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. При новата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.

С оглед на изложеното за доходите на родителите и възможността им да дават издръжка, възрастта и нуждите на детето, както и с оглед социално – икономическите условия в страната, съдът приема, че детето има нужда да получава, а двамата родители са задължени да му осигуряват обща месечна издръжка в размер на 340,00 лева - за храна, дрехи и задоволяване на други текущи нужди, включително и такива, необходими за правилното му интелектуално и физическо развитие, както и за задоволяване на здравословните му проблеми и необходимите за това лекарства, за  училищни пособия, за забавления, за  частни  уроци, за  екскурзии и почивки. При разпределяне на тази издръжка следва да се има предвид, че детето живее при майката и същата полага ежедневни грижи за него. Настоящият съдебен състав намира, че бащата следва да осигурява по 220,00 лева месечна издръжка за детето си, а останалите 120,00 лева следва да се поемат от майката, която полага грижи за фактическото отглеждане на детето.

Съдът приема, че ответника е млад и в трудоспособна възраст и  може да реализира доходи  от труд в размер над средния за страната такъв и  видно  от представените писмени доказателства той реализира такъв. В същото време той няма задължение за издръжка към друго малолетно лице. Предвид  изложеното съдът намира, че  на настоящия  етап  предвид възрастта на  детето и неговите  нужди  от  издръжка,  предвид  доходите на родителите, че  издръжката  на детето Г. следва да бъде  определена на сумата  от 220 лева  месечно, което прави предявеният иск изцяло основателен. Не може да се толерира подобно поведение на бащата на детето, който не се  интересува  от нуждите на  детето, от самото  дете, не му прави подаръци, не го търси, не му изплаща  издръжка в продължителен период от време.

Ето защо искът за присъждане на издръжка занапред се явява основателен за сумата в размер на 220 лв месечно за детето Г., считано от датата на подаване на исковата молба – 07.11.2019г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска, от падежа до окончателното й изплащане. Тази сума е необходима  за детето предвид факта, че същото посещава детска градина, нужни са му  средства за храна,  обувки,  облекло, което  израства  всеки  сезон; за задоволяване на  интересите му  от играчки, спомагащи  за интелектуалното му развитие, средства за забавления- театър, кино. На детето са нужни средства за задоволяване на медицинските му потребности, предвид възрастта в която се намира и е често  боледуващо.

 

Относно искането за издръжка за периода от 07.11.2018г.  до 06.11.2019г. съдът намира, че същото е основателно и следва да се уважи в размер на месечната  издръжка от 180 лева.

Установи се в хода на производството, че ответника не е живял с детето си и не се е грижил за него в процесния период. Не е  давал пари на  детето по никакъв повод, не му е  давал  издръжка. Ето защо издръжка за минал период следва да бъде присъдена. Следва да се  има предвид, че за периода от 07.11.2018г.  до 06.11.2019г. социално-икономическите условия в страната не са се  променили значително, но детето е било на  по-ниска възраст, което  обуславя извода, че детето  е  имало нужда от издръжка и в този период, но не в същия размер като  тази  определена  от съда  за напед, а е  имало   нужда  от  издръжка , платима  от неговия  баща в размер на 180 лева  месечно.  Издръжка в посочените размери за посочения период, макар да би представлявала известно затруднение за ответника, предвид факта, че  ще се дължи наведнъж, то водещи при определяне на размера на издръжката са преди всичко нуждите на детето, което определено е  било в затруднено положение предвид факта, че  бащата не му е давал никаква издръжка в този период. Поради гореизложените съображения съдът намира, че искът за присъждане на издръжка за периода от 07.11.2018г.  до 06.11.2019г. следва да се уважи за сумата в размер на 180 лв. месечно за детето Г..

 

  С оглед изхода на спора ищецът има право на присъждане на разноски съразмерно с уважената част от иска, а ответника – съразмерно с отхвърлената част. Предвид изхода на спора и съобразно  чл. 78 ал. 1 от ГПК, ищецът, който е претендирал присъждане на разноски в настоящото производство, има право да получи заплащане на сторените от него  такива съразмерно на уважената част от иска. От ищовата страна са представени доказателства за направени разноски, съществува пълномощно, видно от което майката на малолетния  ищец е  упълномощила  адвокат да я представлява в съдебните заседания по  делото като в същото е  уговорено  и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 450 лева (л. 7 д.). Ето защо, като  има предвид, че искът е напълно уважен, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца, действащ чрез своята  майка  и законен представител  сумата от 450 лева / четиристотин и петдесет  лева/.

На  ответника се дължат разноски съобразно с  отхвърлената част на  иска. Както бе посочено по-горе,  искът бе  уважен  изцяло,  поради което на  ответника не се дължат разноски. Той и не претендира  такива.

 

На  основание чл. 242 ал.1 от ГПК доколкото съдът уважава иск за присъждане на  издръжка следва да  допусне предварително  изпълнение на  решението.

 

Пак с оглед изхода на спора, на основание  чл. 78 ал. 6 от ГПК във връзка с чл. 69 ал. 1 т. 7 от ГПК и чл. 1 от Тарифа за държавните такси, който се събират от съдилищата по ГПК, в тежест на ответника следва да се възложи заплащането на държавна такса по сметка на ПРС в размер на 316.80  лв. (триста и шестнадесет лева и осемдесет стотинки) – 4 на сто върху сбора от тригодишните платежи на присъдената издръжка [(220 лв. х 36 месеца) х  4 %] за присъдената  издръжка занапред. Ответникът дължи  по сметка на  Районен съд – Пловдив и държавна такса  относно  присъдената  издръжка  за минал период  от време, която възлиза на сумата  от 86.40 лева  /осемдесет и шест лева и четиридесет стотинки/ или  общо дължимата държавна такса от  ответника по сметка на  Районен съд – Пловдив е в размер на 403.20 лева /четиристотин и три лева и двадесет стотинки/.

 

   Така мотивиран,  съдът

 Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА С.Г.Т. ЕГН: **********

да заплаща на малолетното си дете Г.С.Т., ЕГН **********, чрез неговата м. и з. п. Т.И.М. , ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 220 лева (двеста и двадесет) лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 07.11.2019г., до настъпването на законоустановена причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска до окончателното й изплащане.

 

ОСЪЖДА С.Г.Т. ЕГН: **********

да заплати  издръжка на малолетното си дете Г.С.Т., ЕГН **********, чрез неговата м. и з. п. Т.И.М., ЕГН ********** за минал период от време, а  именно: от 07.11.2018г. до 06.11.2019г., в размер на 180 лева /сто и  осемдесет лева/ месечно, или  общо  сумата  от  2 160.00 лева  /две хиляди,  сто и шестдесет лева/, считано от датата на влизане на настоящето решение в сила до  окончателното  изплащане на сумата, ведно със законната лихва за забава;

 

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта относно издръжката, на основание чл. 242 ал. 1 от ГПК.            

      

ОСЪЖДА С.Г.Т. ЕГН: **********

да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ПдРС сумата 403.20 лева /четиристотин и три лева и двадесет стотинки/, представляваща държавна такса за настоящото производство относно  определената  издръжка занапред и за минал период  от време.

 

ОСЪЖДА С.Г.Т. ЕГН: **********

да заплати на Г.С.Т., ЕГН **********, чрез неговата м. и з. п. Т.И.М., ЕГН **********, сумата  от 450 лева  /четиристотин и петдесет лева/, представляващи направени от ищцовата страна  разноски в производството – заплатен хонорар за  един  адвокат.

 

 

 

        Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.                      

    

 

        Препис от решението да се връчи на страните.

 

 

                                                        

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала!ВГ