О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Бургас, № 2806 / 07.11.2023г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, в закрито заседание на седми ноември, през две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа адм.д.№ 1049 по описа за 2023г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е
образувано по искова молба на М.И.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, п.к.24.
Ищецът претендира
Държавата, представлявана от министъра на финансите, да бъде осъдена да му
плати обезщетение за имуществени вреди, в размер на 6896,41 лв., ведно със
законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
плащане, както и обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 250 000
лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане. Претендира присъждане на разноски.
В исковата молба
твърди, че със секретна заповед №0270/19.08.1994г. на командира на Трети
радио-технически полк, на основание чл.46 буква „к“ от ДУ на Въоръжените сили
на Република България, бил дисциплинарно уволнен, като със заповедта се
запознал едва през 2018г.
През 1996г. срещу
него била подадена искова молба от поделение 22800 – МО, въз основа на която
било образувано гражданско дело № 1068/1996г. по описа на Софийски районен съд,
64 състав, според която Д. виновно не е изпълнил задължението си да служи
най-малко 10 години в Българската армия, поради което следва да възстанови
разноските за обучението. С помощта на адвокат изготвил отговор на исковата
молба и предявил насрещен иск с твърдение, че не е налице виновно неизпълнение
на задълженията и е налице незаконосъобразно налагане на дисциплинарно
наказание „Уволнение в запаса преди изтичане срока на службата“. Освен това с
насрещния иск претендирал обезщетение за времето, през което е бил без работа.
Твърди, че с постановеното решение № 9426/09.07.1999г. му било присъдено
исканото обезщетение и то било изплатено в период от 6 месеца, след което той приел
случая за приключен. Твърди, че със същото решение било отменено
дисциплинарното наказание „Уволнение“ и следвало да бъде заличено.
През 2018г. Д.
установил по АНД №525/2018г. по описа на Районен съд Бургас, че в регистрите на
Министерство на отбраната продължава да се води с наложено дисциплинарно
наказание „Уволнение“ и започнал да отправя многократни искания за заличаването
на това наказание. По повод на тези искания станало ясно, че в Софийския
районен съд не е открита информация за гражданско дело № 1068/1996г. Твърди, че
както делото, така и съдебното решение на Софийския районен съд са се оказали
унищожени.
Затова предявява процесния иск по ЗОДОВ на основание чл.2, ал.1, т.6 от този
закон срещу Държавата, като счита същата за отговорна за нарушените му права.
Счита, че са били нарушени гаранциите за изпълнение на влязло в сила решение.
Твърди, че Държавата е била страна по гр.дело № 1068/1996г. на СРС и въпреки
това в писмо от директора на Дирекция „Управление на човешките ресурси в
отбраната“ му било заявено, че след направена проверка в Министерство на отбраната
и информационния регистър на Софийския районен съд не била открита информация
за делото. Това довело до множество страдания и негативни изживявания у ищеца,
изразяващи се в загуба на доверие в Държавата и загуба на доверие в съдебната
власт, фактическото му лишаване от граждански права, необходимостта да води
допълнителни дела, както и да доказва пред Държавата наличието на съдебното
дело. Освен това твърди, че е претърпял имуществени загуби, изразяващи се в
загуба на средства от договори по Закона за доброволния резерв в Българската
армия и признаването му, че е извършил престъпление, което не е извършил.
Твърди, че липсата на данни за гражданско дело № 1068/1996г. на СРС в
регистрите на Министерство на отбраната е довело до неизпълнение на влязъл в сила
съдебен акт, а загубата на личното му кадрово дело и отказът то да бъде
възстановено е довело до завеждането му в регистрите като човек, който е
уволнен след налагане на съответното дисциплинарно наказание. Твърди, че
бездействието на служители на Министерство на отбраната – директор на Дирекция
„Управление на човешките ресурси в отбраната“, министъра на отбраната,
постоянния секретар на отбраната и други служители са причината да продължава
да липсва решението по гр.дело № 1068/1996г. по описа на СРС. Счита, че като
страна по делото Министерство на отбраната е било длъжно да се снабди служебно
със съдебното решение, а отговорът на директора на Дирекция „Човешки ресурси в
отбраната“ представлява пряка и непосредствена причина Д. да заведе няколко дела
пред административните съдилища, чиито решения са в противоречие с
постановеното решение № 9426/1999г. по гр.дело № 1068/1996г.
Исковата молба е била
заведена пред Окръжен съд Бургас, който с определение № 1159/27.04.2023г. по
гр.дело № 655/2023г. я върнал и прекратил производството, тъй като ищецът не е
изпълнил указания на съда за отстраняване на нередовностите
на исковата молба. Това определение било обжалвано пред Апелативен съд Бургас,
който с определение № 225/26.05.2023г. по въззивно
частно гражданско дело № 181/2023г. отменил определението на Окръжен съд Бургас
в частта, в която е върната исковата молба на М.Д., потвърдил определението в
частта, в която производството е прекратено и е изпратил исковата молба по
компетентност на Административен съд Бургас. Това е и поводът да бъде
образувано настоящото дело. По него съдът с разпореждане № 3549/2023г. остави
исковата молба без движение поради допуснати нередовности
и указа на ищеца: да представи копие от ИМ и уточнението, ведно с приложенията,
за ответната страна; да посочи през кой период от време счита, че е претърпял
неимуществените вреди; да посочи от какви действия, бездействия или
незаконосъобразни административни актове, на коя администрация, твърди, че са
му били причинени вредите, за които претендира обезщетение; да посочи ответник
като се съобрази с изискванията на чл.205, ал.1 АПК и с твърденията си относно
органа, от чиито незаконосъобразни действия, бездействия или административни
актове твърди, че търпи вреди.
Разпореждането не е
било връчено на ищеца, тъй като на посочения от него адрес не е намерено лице,
което да се отзовава. Освен това на оставените съобщения никой не е отговорил и
не е потърсил длъжностното лице – призовкар.
Независимо от това по делото е постъпила уточняваща молба от адвокат Стефан
Харизанов от Адвокатска колегия Пловдив – пълномощник на ищеца, в която
подробно е обяснено на съда, че министърът на финансите е процесуален субституент на Държавата и правилно е определен като
ответник. Освен това е изразил мнение, че заведеният иск не е от
компетентността на административните съдилища и счита, че следва да бъде
изпратен за разглеждане на гражданския съд. Освен уточняващата молба по делото
е постъпило и становище от самия ищец. Той е посочил, че 10 различни юридически
лица следва да бъдат солидарно отговорните ответници.
Между тях отново е министърът на финансите, освен това Министерство на
отбраната, Централно военно окръжие, Софийски районен съд, Окръжен съд Бургас,
Районен съд Бургас, Върховен административен съд, Административен съд Сливен,
Административен съд Ямбол и Административен съд Бургас.
Съдът счита, че
дадените указания за изправяне на нередовностите на
исковата молба не са изпълнени, въпреки депозираните уточнения. Представено е
доказателство за платена държавна такса, както и копие от исковата молба и
уточнението. Не е изпълнено указанието ищецът да посочи период от време, през
който счита, че е търпял неимуществените вреди. Както става ясно от самото
указание, този период трябва да е минал към датата на завеждане на исковата
молба. В уточнителната молба обаче като такъв период
е посочен 19.08.1994г.-07.06.2033г. Първата дата е датата на издаване на
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, а втората дата е датата, на
която ищецът ще навърши 60 години, до когато счита, че ще се обработват и
разпространяват незаконосъобразно личните му данни от регистъра на човешките
ресурси в отбраната. Както се вижда в този период е включен един период от 10
години, които са бъдещи, предстоящи и през тяхното течение към датата на
подаване на исковата молба ищецът няма как да знае, че ще търпи такива вреди.
По-същественото е, че с уточнителните молба и
становище не са посочени конкретно действия или бездействия, евентуално
незаконосъобразни административни актове, от които твърди, че е претърпял
вреди. В исковата молба от една страна се твърди, че Софийският районен съд не
е запазил решението по гр.дело №1068/1996г., което му нанесло последващите вреди, свързани с доказване на твърдения от
него факт, че съдът с това решение е отменил дисциплинарното наказание
„Уволнение“. От друга страна се твърди, че Министерството на отбраната и в
частност директора на Дирекция „Управление на човешките ресурси в отбраната“ с
бездействието си както да издирят съдебното решение, така и да впишат резултата
от това решение в съответните регистри, са довели до настъпването на множество
твърдени в исковата молба неимуществени вреди, както и някои имуществени, които
не са конкретизирани отделно. Всеки съд е самостоятелно юридическо лице и като
такова може да бъде ответник по дело с правна квалификация, съдържаща се в
ЗОДОВ. Министерство на отбраната е друго юридическо лице, което също може да
бъде такъв ответник. От исковата молба обаче, въпреки уточненията, остава
неясно дали ищецът твърди вреди и от двете юридически лица, доколкото в
обстоятелствената част са наведени възражения както по отношение на СРС, така и
по отношение на Министерство на отбраната. Съдът не би бил компетентен да
разгледа исковата молба що се касае до възраженията спрямо Софийския районен
съд, но е напълно компетентен да разгледа исковата молба относно възраженията
за бездействие на органи при Министерство на отбраната. За да раздели
производството и да повдигне спор за подсъдност с общите съдилища по отношение
предявен иск срещу Софийския районен съд, следва ищецът да беше уточнил дали и
какви вреди претендира, че е претърпял от Софийския районен съд за това, че не
е запазил съдебното решение, както и изрично да заяви, че претендира
обезщетяването на такива вреди от този субект. В уточнението и становището
отново се твърди, че ответник е Държавата чрез министъра на финансите, въпреки
че съдържащите се в първоначалната още искова молба възражения сочат на
твърдения за нанесени вреди евентуално от Софийски районен съд и евентуално от
Министерство на отбраната чрез неговите органи.
По тези съображения
съдът счита, че производството по делото следва да бъде прекратено поради
неизправяне на нередовностите на жалбата в
предоставения от съда срок, като съдът счита, че към датата на депозиране на уточнителната молба и становището – 26.09.2023г., ищецът е
знаел за разпореждането на съда за без движение. Нещо повече, самото
разпореждане обстойно е обсъдено в уточнителната
молба на адв. Стефан Харизанов.
Съдът намира, че са
налице условията на ГПК – субсидиарно приложим в
настоящото производство на основание чл.144 от АПК, за прекратяване на
съдебното производство по адм.дело №1049/2023г.
поради неотстраняване на нередовностите на ИМ в срок,
което е процесуална пречка за продължаване на съдопроизводството по делото.
По
изложените съображения и на основание чл.129, ал.3, във вр.
чл.127, т.2 и 4 от ГПК вр. чл.144 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм.д. №1049/2023г. по описа на
Административен съд гр.Бургас.
ВРЪЩА искова молба на
М.И.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, п.к.24, като нередовна.
Определението може да
се обжалва с частна жалба пред ВАС на РБългария в
7-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: