Р Е Ш Е Н И Е
121/28.2.2020г.
гр.Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, осми състав
на осемнадесети
февруари, през две хиляди и двадесета година
в публично
заседание в следния състав:
Председател:
Валентина Тонева
Секретар: Й.К.
Като
разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД № 2197 по описа на ШРС за 2019г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на
основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 461703-F504269/04.09.2019г.
на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна, в ЦУ на НАП, гр.Варна, с което,
на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, на „В.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Шумен, ул. „************” № ***, с представляващ В.И.В.,
ЕГН ********** е наложена „имуществена санкция” в размер на 900 /деветстотин/
лева, за нарушение по чл.33, ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл.
118, ал.4 от ЗЗД .
Търговецът - жалбоподател моли съда да постанови
решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява
лично, а изпраща упълномощен представител – адв.Т. от ШАК, който поддържа жалбата и моли
наказателното постановление да бъде отменено.
Процесуалният представител на ТД на НАП гр.Варна
- административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован
съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, моли наказателното
постановление да бъде потвърдено изцяло.
Жалбата е подадена в
срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на
чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна,
поради следните съображения:
ШРС, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
„В.“ ЕООД, ЕИК *********, е със седалище и адрес
на управление: гр.Шумен, ул. „************” № ***, с представляващ В.И.В. , ЕГН
**********.
На 06.08.2019г.
била извършена проверка на търговски обект
офис на фабрика производство на PVC
и алуминиеви профили за врати и прозорци находящ се в гр. Шумен на ул.“************“
№ 68 А стопанисван от „В.“ ЕООД, ЕИК ********* .
При проверката било установено, че в обекта има
монтирано фискализирано и с изградена дистанционна връзка с НАП фискално
устройство ELTRADE A3 KL с ИН на ФУ ED273559
и ИН на ФП 44273559.
Било установено от издадения междинен отчет от
ФП,че регистрираните продажби във ФУ към
момента на проверката са в размер на 638,40лв.Установено било, че ФУ притежава
функциите „служебно въведени“, „служебно изведени.“ Установена била касова
наличност от 0,00лв., съгласно изготвен опис на паричните средства. От изведения
в началото на проверката дневен финансов отчет без нулиране за 06.08.2019г., няма „служебно въведени“ и „служебно
изведени“ суми.
Проверяващите констатирали, че за разликата от
638,40лв. „В.“ ЕООД не е изпълнило
задължението си, извън случаите на продажби да регистрира във ФУ всяка промяна
в касовата наличност, чрез операциите „служебно въведени“, „служебно изведени.“
Резултатите от проверката били подробно
обективирани в Протокол за извършена проверка № 0389165 от 06.08.2019г.
За констатираното нарушение, на 13.08.2019г. на
търговеца бил съставен акт за установяване на административно нарушение сер. АN, № F504269,
в присъствие на представител, връчен на 13.08.2019г, като актосъставителят е
посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.33, ал.2 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл. 118, ал.4 от ЗДДС.
В АУАН са отразени възражения от представителя
на дружеството.
Впоследствие жалбоподателят се е възползвал от
законното си право и е депозирал писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, в които посочва, че проверката е извършена по време на обедната почивка и
следвало да се отчете какви са регистрираните обороти, имали констатирани други
нарушения, сходни с установеното.
Въз основа на така съставения акт, съобразявайки
материалите в административно-наказателната преписка и депозираното възражение,
е издадено наказателно постановление № 461703-F504269/04.09.2019г.
на Началник отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ЦУ на НАП, гр.Варна, с което
на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС на „В.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Шумен, ул. „************” № ***, с представляващ В.И.В.
, ЕГН **********, е наложена „имуществена санкция” в размер на 900
/деветстотин/ лева, за нарушение по чл.33, ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г.
на МФ вр. чл. 118 ал.4 от ЗЗД.
В наказателното постановление е посочено, че
нарушението е за първи път и че нарушението не води до неотразяване на приходи.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства: от
разпита в съдебно заседание на актосъставителя, както и от присъединените по
реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез
разпита на двама свидетели О. и Д.С., работещи в проверявания обект. Св. О., в
съдебно заседание на 18.02.2020г. заяви:
“ …. На 06.08.2019г. в обекта имаше
проверка. Аз присъствах на нея. …. Продадох брава. Тръгнах да изписвам документ
чрез програмата. Изписах й документа. Тя ми подаде парите и тогава се
легитимира. Не ме изчака да й издам касов бон, тъй като нашият касовият апарат
беше в друг обект. Той беше на ремонт и аз трябваше да чукна на друг обект.
Въпросната госпожа не ме изчака да си извърша процедурата и се легитимира.
Накараха ме да извадя цялата наличност от пари от касата и описахме всичко
банкнота по банкнота. Сумата приблизително беше 640-650лв. В обекта има три
касови апарата. Аз използвам два. Повечето пъти работим с клиенти, които си
плащат по банков път. Рядко ни се налага да чукваме касови бонове. Когато се
наложи, клиентът идва, аз чуквам документ и го изпращам в счетоводството, там
му издават касова бележка. Аз вкарвам в компютъра поръчаните артикули – брой,
цени. Това автоматично отива в компютъра в счетоводството, където му издават
съответната касова бележка. При мен остават парите.“
Св. Д.С.
също посочва : „…………….После
колегата каза, че са му преброили сумата в касата и са отишли в счетоводството,
да видят допълнителните документи, които са издадени въз основа на парите в
касата. Към този момент на територията на предприятието касовите апарати бяха
три, но нашият беше на ремонт. Беше взет от варненска фирма за актуализация.
Заради това той не беше по време на проверката в нашия обект. Ако дойде клиент
и си поръча артикули, ние издаваме фактури. Повечето са по банков път. Те са си
в програмата. Идва клиентът и си купува нещо. Плаща парите. Въвеждам в програмата
документ. Тя е свързана със счетоводството, където е другият фискален апарат.
От там се издава съответната касова бележка. А парите са при мен. „
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба
№Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските
обекти чрез фискални устройства на МФ, задължава извън случаите на продажби,
всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на
пари в и извън касата/ на ФУ, да се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно
въведени” или „служебно изведени” суми, като съгласно ал.2 на същия член за
фискалните устройства, които не притежават операциите по ал.1, в книгата за
дневните финансови отчети се отбелязва всяка промяна на касовата наличност
/начална сума, въвеждане и извеждане на пари в и извън касата/ в момента на
извършването й с точност до минута.
От представените като писмени доказателства по
делото, се установява по безспорен начин, че е била налице разлика между
наличността в касата и фактическата наличност на финансови средства в обекта, в
размер, посочен в АУАН и НП.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че
търговецът е осъществил състава на нарушението, визирано в разпоредбата на
чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на
продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ.
От представените писмени доказателства
по делото и от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства
чрез разпита на актосъставителя се установява по безспорен начин, че е била
налице разлика между фактическата наличност в касата и тази, разчетена от ФУ, в
размер на 638,40 лева.
Въпросната
деятелност съставлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, поради
следното: От събраните по делото материали се установява, а и по същество не се
оспорва от страните, че се касае за първо по ред нарушение, при липса на данни
за извършени други нарушения на данъчното законодателство от санкционирания
субект, както и че в резултат на санкционираната деятелност не са настъпили
каквито и да било неблагоприятни последици или щети по
фиска.
От съществено
значение, при преценка тежестта на констатираното нарушение, са изяснените по
делото обстоятелства, че в проверявания обект, в момента на проверката е
липсвал касовият апарат, като същият е бил предоставен за сервизно обслужване и
за този факт е бил представен документ на актосъставителя .
Актосъставителят сочи в съдебно заседание „……В завода има два склада, две помещения. Там
също има касови апарати, този е трети. Той обясни, че оборотът, който е от
единия склад, тъй като в момента касовият апарат не беше наличен, е отразен на
касовия апарат, който е в счетоводството. Пристигнахме около час по - рано на
обекта, тъй като фирмата има 16 обекта в страната и трябваше да бъдат проверени
в едно и също време и да се засече касовата наличност. Влязохме на проверката
около 12,30 часа. При нас, в НАП, се водят три фискални устройства в този
завод. Вътре, съгласно пар. 1, т. 41 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС,
вътре има три обекта, три устройства. Едното – в склад 1, в склад 2 има второ,
в счетоводството - 3. Проверявахме и трите устройства. В склад 2 не беше
наличен касовият апарат и към НАП нямаше подадени отчети. Като отидохме на
проверка в склад 2, сумата, която намерихме в склад 2 като налична – тези
шестстотин и няколко лева. Те може би така са били отразени в касовия апарат на
счетоводството, за който е съставен процесният акт. Тези пари не бяха налични в
офиса на счетоводството, но бяха налични в склада……Касовият апарат го е нямало,
защото той е в сервизната фирма, която обслужва касовите апарати на
дружеството. Имаше договор, но ако касовият апарат е на ремонт, повече от два
дни не може да бъде в сервизната фирма. Показаха ни документ (може би
впоследствие, но ни показаха), че е в сервизната фирма, но той не е официален.
От съответната фирма бяха написали обяснение, че апаратът е взет и е при тях.
Те нямат законово основание да задържат апарата два месеца. Те не са ми
заявили, че парите, които са налични в склада, където липсва касовият апарат,
са отразени в касовия апарат, който сме проверявали…..“
В подкрепа на този
извод са и показанията на свидетелите С. и О. Т.е. от показанията на
актосъставитела, извършил проверката става ясно, че е направил сам
предположение, че парите, които са налични в процесния проверяван склад, в
който липсва касов аппарат, са отразени в касовия апарат в счетоводството.
Наред с това,
събраните по делото доказателства сочат, че санкционираното дружество няма
влезли в сила НП, т.е. нарушението е за първи път. Не се оспори и се заяви в съдебно
заседание от представителя на АНО, че през последната година реализираният оборот
от дружеството е 80 милиона и че средно месечният размер на ДДС за последната
година месечно, е 300 000лв., както и че няма налагани наказания. Тези факти, както
предвид липсата на каквито и да било данни в резултат на нарушението да са
настъпили неблагоприятни последици, съдът обосновава извод за по-ниска степен
на обществена опасност на констатираното деяние, в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид.
Изложените обстоятелства, преценени в тяхната
съвкупност, характеризират деянието като «маловажен случай» по смисъла, вложен
в чл.28, б. «а» от ЗАНН. Съдът
съобрази обстоятелството, че процесуално задължение на съда е да провери изцяло
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление и да обсъди всички
основания, независимо дали са наведени от страните или не, включително и да
подложи на съдебен контрол преценката на административно-наказващия орган за приложението
на чл.28 от ЗАНН. При преценка на това обстоятелство, съдът съобрази
константната съдебна практика по този въпрос и по-специално ТР № 1/12.12.07г.
по тълк. н. д. № 1/2005г. на ОСНК на ВКС, съгласно което, когато съдът
констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган
не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление,
поради издаването му в противоречие със закона. В настоящия случай, доколкото в
ЗАНН липсва легална дефиниция на понятието "маловажен случай", следва
да бъдат приложени критериите, визирани в чл.93, т.9 от НК, съгласно които
“маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност,
в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Съгласно
константната съдебна практика, при преценката дали случаят е маловажен или не, значение
имат способът и начинът, по който е осъществено деянието, личността на дееца,
мотивите и подбудите, от които се е ръководел при извършване на престъплението
и др., т.е. следва да бъдат преценени всички обстоятелства, които
характеризират деянието и дееца. Този критерий на преценка се прилага за всички
нарушения, когато трябва да се реши въпросът дали случаят е маловажен или не.
Настоящият състав намира, че не представлява абсолютен
императив наложилият се в теорията и част от съдебната практика принцип, че
нарушаването на данъчни и осигурителни норми не може да се квалифицира като
маловажен случай, тъй като засяга базови
обществени отношения, касаещи фискалното обезпечаване на държавното управление.
Съдът намира, че следва да се извършва във всеки един случай съвкупна преценка
на всички обстоятелства, характеризиращи обществената опасност на деянието и
дееца, наличните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, вредните
последици и др. При това положение, административно - наказващият орган е следвало, вместо да
санкционира дружеството с предвиденото в чл.185, ал.2 от ЗДДС административно
наказание, да му отправи предупреждение, че при повторно нарушение от същия вид
ще му бъде наложено визираното в санкционната разпоредба административно
наказание. Като не го е сторил, наказващият орган е приложил неправилно
материалния закон.
Поради изложените съображения, съдът намира, че
наказателното постановление следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
наказателно
постановление № 461703-F504269/04.09.2019г.
на Началник отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ЦУ на НАП гр.Варна, с което,
на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, на „В.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Шумен, ул. „************” № ***, с представляващ В.И.В.,
ЕГН **********, е наложена „имуществена санкция” в размер на 900 /деветстотин/
лева, за нарушение по чл.33, ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл. 118 ал.4 от ЗЗД .
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Шумен, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: