РЕШЕНИЕ
№ 129
гр. Кърджали, 22.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, II. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Кирил М. Димов
Членове:Невена К. Калинова
Боян Б. Ешпеков
при участието на секретаря Елина П. Урумова
като разгледа докладваното от Кирил М. Димов Въззивно гражданско дело №
20245100500172 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 204/28.06.2024 г., постановено по гр.д. № 199/2024 г. по
описа на РС – Момчилград, Прокуратурата на Република България, с код по
БУЛСТАТ/ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град С., бул.
„В.“ № *, e осъдена да заплати на Н. Т. П., с ЕГН **********, с постоянен
адрес: област К., община М., град М., ул.„Д.“ № **, вх. *, ет. *, ап.** сумата в
размер на 5000 (пет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, в резултат на незаконно наказателно преследване за
извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК по досъдебно производство
№ 41/2022 г. по описа на РУ - Момчилград и прокурорска преписка №
904/2022 г. на по описа на Районна прокуратура - Кърджали, прекратено с
постановление от 12.12.2022 г. на прокурор от ТО — Момчилград при
Районна прокуратура - град Кърджали, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 12.12.2022 год. до окончателното плащане на сумата. Със
същото решение Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати
1
на Н. Т. П., сумата в размер на 810.00 лева, направени разноски по делото.
Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът
Прокуратурата на Република България, представляван от прокурор от Районна
прокуратура – Кърджали, ТО – Момчилград, който го обжалва като
неправилно поради нарушение на материалния закон. В жалбата се излагат
съображения, че елемент от фактическия състав за възникване на
отговорността на правозащитните органи по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е влязъл
в сила акт. Твърди се, че в хода на разследването по досъдебното производство
на Н. П. не е било повдигано обвинение за престъпление по чл.343б, ал.3 от
НК, не била взимана мярка на процесуална принуда, а същият е имал
единствено качеството на свидетел. Наказателното производство било
прекратено на основание чл.243, ал.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК поради
това, че деянието по чл.343б, ал.3 от НК не съставлява престъпление. Застъпва
становището, че основанието за ангажиране на отговорността на Държавата не
възниква тогава, когато е образувано наказателно производство, а само тогава,
когато лицето е привлечено в качеството му на обвиняем с повдигнато
обвинение за конкретно извършено престъпление, но в последствие
наказателното производство е било прекратено. Сочи се, че до привличането
като обвиняем не се търпят вреди по смисъла на ЗОДОВ, защото все още няма
данни за формиран извод за виновността на лицето по смисъла на чл.219, ал.1
от НПК и въпросния субект участва в производството само като свидетел,
като източник на доказателствени средства въз основа на които, наред и с
останалия доказателствен материал, да се формира крайният извод за
виновността му или за прекратяване на производството. По делото не били
събрани доказателства относно твърденията на въззиваемия за причинени
психически и физически болки, страдания и неудобства, а също уронване на
доброто му име и човешкото му достойнство, психически дискомфорт и
чувство за унижение и срам пред близки и познати. В хода на проведеното
съдебно следствие не били представени доказателства от ищеца Н. П. за
действително претърпени неимуществени вреди от него, които да са в пряка и
непосредствена последица от незаконното обвинение и проведеното
наказателно производство. Не били представени и доказателства за здрА.я
статус на въззиваемия преди процесния период, за да може да се направи
преценка и съпоставка и да се установи кога са били възникнали
емоционалните състояния и какво е било тяхното развитие. Също така Н. П.
2
не сочил никакви доказателства, свързани с действията на прокуратурата,
довели до психическото му травмиране, злепоставяне пред колеги, приятели и
семейство и опозоряване на доброто му име, като Прокуратурата не е
разпространявала данни за разследването. Присъдената на ищеца Н. П. сума в
размер на 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, била значително завишена, несъответстваща на
твърдените вреди, на икономическия стандарт в страната и несъобразена с
изискванията за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД. Счита, че при
доказана основателност на исковата претенция по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ,
лихвата би била дължима от датата, на която прокурорският акт е придобил
стабилност. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли
предявения иск. Прави алтернативно искане за намалявате на присъденото
обезщетение. В съдебно заседание, въззивникът, представляван от Прокурор
от Окръжна прокуратура - Кърджали, поддържа въззивната жалба по
изложените в същата съображения.
Въззиваемият Н. Т. П., представляван от пълномощника си - адв. А. Х., е
представил отговор, на основание чл.263, ал.1 от ГПК, с който оспорва
въззивната жалба. В отговора се излагат съображения, че фактът на воденото
наказателно производство, което не е завършило с осъдителна присъда,
независимо, че лицето не е било привлечено като обвиняем, ангажира
отговорността на държавата. Без правно значение било дали на определен етап
от производството действията на Прокуратурата са били законосъобразни и
обосновани с оглед събраните до този момент доказателства или дали при
извършването им са спазени процесуалните правила. Отговорността по чл.2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ била обективна и възникването й било поставено в
зависимост от крайния резултат, с който е приключило производството. Сочи
се, че макар срещу въззиваемия да не е имало реално привличане като
обвиняем било ясно, че досъдебното производство се е водело срещу него.
Лицето Н. Т. П. търпял вреди от проведеното срещу него наказателно
преследване дори и в случаите, когато производството е прекратено без да му
е повдигнато обвинение. От показанията на свидетелите - С. Х. и М. П. се
доказало, че е имало промяна в психическото състояние на Н. Т. П. по време
на воденото досъдебно производство. Станал по-затворен в себе си, не е
желаел да контактува с близкия си кръг, напуснал работното си място,
започнал да работи от дома си, в последствие след прекратяване на
3
досъдебното производство е напуснал пределите на Р България. Същият през
2024 г., прибирайки се в Р България не е желаел да управлява МПС под
угрозата, че отново може да изтърпи същото, което се е случило през 2022 г.
Производството приключило за около 7 месеца и получило обществен отзвук,
като от Бюлетина на РП-Кърджали, ТО-Момчилград била дадена гласност на
събитието с Н. Т. П., което бил отразено в електронен вестник, както и от
социалната платформа „facebook”. От събраните по делото гласни
доказателства се установявало, че във връзка с наказателното производство Н.
Т. П. е изпитал негативни преживявания, присъщи на всеки човек, подложен
на наказателна репресия, включително страх, притеснение и безпокойство за
развитието на наказателното производство и от евентуален неблагоприятен
изход, психично затормозяване, накърняване на чувството за чест и
достойнство. Счита, че за началния момент, от който следва да се присъжда
законна лихва за забава при прекратено досъдебно производство следва да се
приеме момента на влизане в сила на прокурорското постановление за
прекратяване на наказателното производство поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. Моли
съда да потвърди обжалваното решение на РС - Момчилград. Претендира
разноски. В съдебно заседание въззиваемият Н. Т. П., представляван
пълномощника си - адв. А. Х., поддържа становището, изразено в отговора на
въззивната жалба.
Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото
доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от въззивника,
констатира:
Въззивната жалба е допустима, подадена е в срок от лице, имащо правен
интерес, а по съществото разгледана е неоснователна.
Решението на РС - Момчилград е валидно и допустимо, като не са
налице основания за обезсилването му като недопустимо или обявяването му
за нищожно.
Първоинстанционното производство е било образувано по предявен иск
за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от
незаконно обвинение за извършено престъпление.
Ищецът сочи в исковата молба, че на **.**.**** г. управлявал МПС „Т.“,
с рег. № ******, когато му била извършена проверка за употреба на
4
високорисково наркотично вещество с техническо средство, което отчело
положителен резултат за употреба на амфетамин. Съставен му бил акт за
установяване на административно нарушение и бил задържан за срок от 24
часа. Също така били му наложени принудителни административни мерки -
„временно отнемане на СУМПС“, както и „прекратяване на регистрацията на
ППС за срок от 6 месеца“. Образувано било досъдебно производство за
извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. Взета му била кръвна проба
за установяване на наличието на наркотични вещества, която била изготвена
след 7 месеца и 17 дни. От протокола на извършената експертиза не било
констатирано наличие на наркотични вещества, в резултат на което досъдебно
производство било прекратено от Прокуратурата. За случая била дадена
гласност в Бюлетина на РП – Кърджали, в електронен вестник и в социална
платформа. Твърди, че е претърпял неимуществени вреди от незаконно
обвинение, за което претендира обезщетение в размер на 5000 лв.
Ответникът оспорва иска като неоснователен и недоказан. Излага
съображения, че на ищеца не е било повдигнато обвинение за извършено
престъпление и същият имал единствено качеството на свидетел, поради
което не е претърпял вреди от незаконни действия на Прокуратурата. Не били
събрани доказателства за наличието на причинна връзка между образуваното
и водено срещу ищеца досъдебно производство и твърдените вреди,
изразяващи се в преживян стрес, смущение, притеснения и тревожност.
Прокуратурата не следвало да отговаря за причинените вреди, тъй като
задържането за 24 часа и отнемането на свидетелството за управление на
МПС били осъществени въз основа на актове на други органи. Алтернативно
излага съображения за завишеност на претендираното обезщетение.
Установява се от приетото като доказателство по делото досъдебно
производство № 41/2022 г. по описа на РУ – Момчилград, че същото е било
образувано за това, че на **.**.**** г. на път I-5 на разклона за с.Б., общ.М., Н.
Т. П. управлявал МПС „Т.“, с рег. № ******, след употреба на наркотично
вещество или техните аналози, установено по надлежния ред - престъпление
по чл.343б, ал.3 от НК. Установява се също така, че въззиваемят е бил
задържан за 24 часа, извършени са били личен обиск и проверка на лични
вещи в автомобила, издаден му е бил АУАН, както и са му били наложени
принудителни административни мерки - „временно отнемане на СУМПС до
решаване на отговорността, но не повече от 18 месеца“ и „прекратяване на
5
регистрацията на ППС за срок от 6 месеца“. По досъдебното производство
въззиваемият е дал кръв и урина за изследване на наличието на наркотични
вищесдтва. Видно от протокол за извършена експертиза № 22ТКХ-288, с дата
21.11.2022 г., в представените за изследване кръвна проба и урина, взети от
лицето Н. Т. П. не е установено наличие на упойващи лкарствени средства и
наркотимчи вещества, включени в списъците-приложения към чл.3 от
Наредба за реда за квалифициране на растенията и веществата като
наркотични във връзка с чл.3 от ЗКНВП.
С постановление за прекратяване на наказателно производство, с дата
12.12.2022 г. на РП - Кърджали, ТО - Момчилград, е прекратено досъдебно
производство № 41/2022 г. по описа на РУ – Момчилград, на основание
чл.243, ал.1, т.1, във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК, поради това, че деянието не
съставлява престъпление.
От показанията на разпитаните по делото свидетели М. Г. П. - майка на
въззиваемия и Ст. С. Ха., се установява, че Н. Т. П. е понесъл тежко
задържането за 24 часа, отнемането на свидетелството за управление на МПС
и прекратяване на регистрацията на автомобила му, както и воденото срещу
него наказателно производство.
При така установените данни следва извода, че предявеният иск е
основателен и доказан до размера на 5 000 лв., а решението на
първоинстанционния съд е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, Държавата отговаря
за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата
или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е
престъпление. В настоящия случай наказателното производство е било
образувано за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, за управление на МПС
„Т.“, с рег. № ******, след употреба на наркотично вещество или техните
аналози, установено по надлежния ред. Прекратяването на наказателното
производство на основание чл. 24,ал.1, т.1 от НПК поради това, че деянието не
съставлява престъпление обосновава извод за незаконност по смисъла на чл.2
от ЗОДОВ на повдигнатото обвинение. Незаконността на обвинението
съставлява основание за носене на имуществена отговорност от държавата в
лицето на нейните правозащитни органи по чл.2, т.3 от ЗОДОВ за
6
обезщетяване на претърпените от ищеца вреди, доколкото такива са
настъпили като пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение.
Неоснователни са в тази връзка изложените във въззивната жалба
доводи, че не е налице фактическият състав на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ поради
това, че на ищеца не е било повдигано обвинение в извършване на
престъпление. Действително, по досъдебното производство въззиваемият не е
бил привлечен като обвиняем и не му е било повдигано обвинение, като
същият е имал само качеството на свидетел. Въпреки това, обаче лицето,
срещу което е образувано наказателно производство, търпи вреди от
проведеното срещу него наказателно преследване и в случаите, когато
производството е прекратено без да му е повдигнато обвинение. Или, фактът
на прекратяване на наказателното производство поради липса на
доказателства за извършено престъпление, осъществява хипотезата на чл.2, т.
2 от ЗОДОВ, макар и да не е повдигнато обвинение и уличеното лице не е
привлечено в качеството на обвиняем, в който смисъл е и константната
съдебна практика - решение № 127 от 21.05.2019 г. на ВКС по гр. д. №
1881/2018 г., IV г. о., ГК, решение № 341/05.10.2012 г. по гр. дело № 1310/2011
г. на ІV-то г. о. на ВКС, решение № 187/13.06.2012 г. по гр. дело № 1215/2011 г.
на ІІІ-то г. о. на ВКС.
От събраните по делото доказателства се установява, че въззиваемият е
претърпял неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица
от незаконното обвинение и подлежат на обезщетяване от Прокуратурата на
Република България, на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. При определяне
на размера на дължимото обезщетение съдът съобрази предвид тежестта на
престъплението, за което е образувано досъдебно производство и
предвиденото за него наказание, продължителността на наказателното
преследване около осем месеца (от 04.04.2022 г. до 12.12.2022 г.), задържането
за 24 часа, наложените принудителни административни мерки - забрана за
управление на МПС и прекратяване на регистрацията на същото. Предвид
изложеното, и с оглед разпоредбата на члл.52 от ЗЗД, за обезщетяване
неимуществените вреди на въззиваемия са необходими и достатъчни 5000 лв.,
ведно със законната лихва, считано от прекратяване на наказателното
производство до окончателното й изплащане.
Като е достигнал до такива фактически и прА. изводи,
7
първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да
бъде потвърдено. При този изход на делото в полза на въззиваемия се следват
разноски за въззивна инстанция в размер на 800 лв., представляващи
адвокатско възнаграждение.
Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, въззивният
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 204/28.06.2024 г., постановено по гр.д. №
199/2024 г. по описа на РС - Момчилград.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с код по
БУЛСТАТ/ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.
„В.“ № *, да заплати на Н. Т. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.М.,
община М., област К., ул.„Д.“ № **, вх. *, ет. *, ап.**, с ЕГН **********,
разноски за въззивна инстанция в размер на 800 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на
основание чл.280, ал.3 т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8