РЕШЕНИЕ
№ 12807
гр. Варна, 20.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Варна - V състав, в съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | ДИМИТЪР МИХОВ |
При секретар НИНА АТАНАСОВА като разгледа докладваното от съдия ДИМИТЪР МИХОВ административно дело № 20257050701864 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба с вх. № 13420/13.08.2025г., подадена от С. Н. В., с [ЕГН], от гр. Игнатиево, чрез адвокат А. Д., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0819-000842/05.08.2025г., издадена от Началник група към Областна дирекция на МВР гр. Варна, сектор „Пътна полиция“, с която на жалбоподателя на осн. чл.171, т.1, б. “б“ от Закона за движението по пътищата е наложена ПАМ – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Жалбоподателят твърди, че предният ден поради силни болки в главата е приел лекарството „Аулин“ и поради това, че този лекарствен препарат реагира на опиати при полевия тест, от притеснение е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техните аналози с техническо средство „Drager Drug Jest 5000“.
С жалбата е направено искане да бъде отменена процесната заповед.
Ответникът, чрез процесуален представител Г. Г. - главен юрисконсулт, оспорва жалбата. Счита, че са налице материално правните предпоставки за издаване на процесната заповед, поради което същата е правилна и законосъобразна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди доказателствата по делото, доводите на страните и след преценка на законосъобразността и обосноваността на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна следното:
На 02.08.2025г. около 20.48 часа в гр. Варна по [улица]до кръстовището с [улица], в посока [улица], С. В. управлява лек автомобил „Мерцедес МЛ 320“ с рег. № [рег. номер], собственост на „Перфект Ауто Лукс“ ЕООД и е спрян за проверка. Същият е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство„Drager Drug Jest 5000“ с фабричен № АRPK – 0014 за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози. На водача е издаден талон за медицинско изследване № 272793. За констатираното нарушение е съставен АУАН серия GA, № 4326918 от 02.08.2025г.
Въз основа на съставения АУАН е издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка№ 25-0819-000842/05.08.2025г., оспорена в настоящото производство.
По делото е представена Заповед № 8121з - 1632/02.12.2021г. на министъра на Министерството на вътрешните работи относно определяне на службите за контрол по Закона за движението по пътищата и Заповед № 365з – 8226/30.12.2021г. на директора на Областна дирекция на МВР – Варна относно оправомощаване на длъжностни лица от ОД на МВР – Варна да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а“ и т 6 от ЗДвП.
Предвид установената фактическа обстановка и след като в изпълнение на изискването на разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът приема от правна страна следното:
Видно от представените с административната преписка заповеди, с които са определени службите и длъжностните лица от ОД на МВР – Варна, които следва да осъществяват контрол по ЗДвП, оспореният пред съда административен акт е издаден от компетентен административен орган.
Заповедта отговаря на изискванията по чл. 59, ал. 2 от АПК. Същата е мотивирана и съдържа фактическите и правни основания, послужили за нейното издаване. Изпълнени са изискванията на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. При издаването на заповедта не са допуснати нарушения на процесуалните правила.
Съгласно чл. 171, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон. Съобразно разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. “б“ от Закона за движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установени с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.
Категорично установено по делото е, че водачът е бил поканен да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техните аналози, но същият е отказал. По делото не са ангажирани доказателства, оборващи отразените в АУАН факти, поради което съдът счита, че е изпълнена хипотезата на чл. 171, т. 1, б. “б“ от ЗДвП. Административнонаказващият орган няма право на самостоятелна преценка относно налагането на предвидената ПАМ, а е длъжен да я наложи, поради това, че действа в условията на обвързана компетентност. Органът е упражнил предоставеното му правомощие в съответствие с целта на чл. 22 от ЗАНН, във връзка с чл. 171 от ЗДвП – да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се преустановят административните нарушения от водача, поради което ЗППАМ отговаря и на целта на закона.
С оглед изхода от спора и поради своевременното искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на ответника, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК жалбоподателят дължи заплащане на разноските по делото. Съдът като съобрази характера на спора, разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, намира, че в полза на държавното учреждение Областна дирекция на МВР - Варна, следва да се присъдят разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева.
По тези съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Варна, пети състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. Н. В., с [ЕГН], от гр. Игнатиево, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. “б“ от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ № 25-0819-000842/05.08.2025г., издадена от Началник група към Областна дирекция на МВР гр. Варна, Сектор „Пътна полиция“.
ОСЪЖДА С. Н. В., с [ЕГН], от гр. Игнатиево да заплати на Областна дирекция на МВР - Варна сумата от 100.00 /сто/ лева, юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
| Съдия: | |