Р Е Ш Е Н И
Е
Номер15/22.1.2019г..Град
Варна
Варненският окръжен съд Наказателно отделение
На двадесети
декември Две хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АСЕН ПОПОВ
ЧЛЕНОВЕ:СТОЯН ПОПОВ
ТРАЙЧО
АТАНАСОВ
Секретар:Н.Йовчева
Прокурор:Д.Кайряков
като разгледа докладваното от съдия А.Попов
ВНОХД
№ 1327 по описа на
съда за 2018г.,
за да се произнесе взе предвид:
Предмет на въззивното производство е присъда №228 по
НОХД №5921/2017г. по описа на Районен
съд - Варна, постановена на 10.09.2018г., с която подсъдимите са били признати,
както следва:
ПОДСЪДИМИЯТ М.К.Б.
- за виновен в това, че на 24.09.2015г. в гр.
Варна, в съучастие с Н.М.Б., като извършител, направил опит да принуди Й.М.П.
да извърши нещо противно на волята й - да признае, че е извършила кражба от
къща, находяща се в гр.Варна, кв.„****“, улица "****" №22 на сумата
от 2000 лв., като употребил за това сила и деянието останало недовършено по
независещи от волята на дееца причини, престъпление по чл.143, ал.1, вр. чл.20,
ал.2, вр. чл.18, ал.1 от НК. На основание чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване
от свобода за срок от ТРИ МЕСЕЦА, чието изтърпяване на основание чл.66, ал.1 НК
е отложено с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
- за невиновен в това, че на 24.09.2015г., в
гр.Варна, се заканил с убийство на Й.М.П. с думите „А си гъкнала, ще унищожа
теб и цялото ти семейство" и това заканване възбудило у нея основателен
страх за осъществяването му престъпление по чл.144 ал.3, вр. ал.1 от НК.
ПОДСЪДИМИЯТ Н.М.Б., за виновен в това, че на 24.09.2015г. в гр.Варна, в
съучастие с М.К.Б., като извършител, направил опит да принуди Й.М.П. да извърши
нещо противно на волята й - да признае, че е извършила кражба от къща, находяща
се в гр.Варна кв.„****“, улица "****" №22 на сумата от 2000 лева,
като употребил за това сила и деянието останало недовършено по независещи от
волята на дееца причини, престъпление по чл.143 ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр.
чл.18, ал.1 от НК. На основание чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от ТРИ МЕСЕЦА, чието изтърпяване на основание чл.66, ал.1 НК е
отложено с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
Подсъдимите са осъдени да заплатят солидарно
на Й.П. сума в размер на 2000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от
нея неимуществени вреди в резултат на деянието по чл.143 от НК, ведно със
законната лихва от датата на деянието 24.09.2015г. до окончателното изплащане
на сумата.
Предявения граждански иск за горницата над
2000 лв. до 10000 лв. е бил отхвърлен.
Отхвърлен е бил предявения от гр.ищца П.
срещу подсъдимия М.Б. граждански иск за сума в размер на 5000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на престъплението по
чл.144, ал.3 от НК.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия М.Б.
е осъден да заплати направените по
делото разноски в размер на 84.67 лева в полза на държавата по сметка на ОД на
МВР – Варна и 25.00 лева в полза на държавата по сметка на Районен съд - Варна,
както и припадащата му се част от държавната такса върху уважения граждански
иск в размер на 40.00 лева в полза на
държавата по сметка на Районен съд – Варна.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия Н.Б.
е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 84.67 лева в
полза на държавата по сметка на ОД на МВР – Варна и 25.00 лева в полза на
държавата по сметка на Районен съд - Варна, както и припадащата му се част от
държавната такса върху уважения граждански иск в размер на 40.00 лева в полза на държавата по сметка на Районен съд
– Варна.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия М.Б.
е осъден да заплати на гражданската ищца
П. сума в размер на 725.00 лева, представляваща припадащата му се част от
направените от ищцата разноски за адвокатско възнаграждение.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия Н.Б.
е осъден да заплати на гражданската ищца П. сума в размер на 725.00 лева,
представляваща припадащата му се част от направените от ищцата разноски за
адвокатско възнаграждение.
Срещу така постановената присъда са били
депозирани:
1.Въззивна жалба изхождаща от частния
обвинител и граждански ищец Й.П., чрез пр.представител адв.Ж. от ВАК. С жалбата
се иска отмяна на присъдата в оправдателната част по възведеното обвинение по
чл.144, ал.4 от НК срещу подс.М.Б., както и по отношение отхвърления размер на
гражданския иск над 2000 до 5000 лева.
2.Въззивна жалба от подс.Н.Б., чрез адв.Б.Ж..
С жалбата се иска отмяна на присъдата в частта, с която подсъдимия е признат за
виновен по възведеното обвинение по чл.143, ал.1 от НК и е уважен предявения
граждански иск.
3. Въззивна жалба от подс.М.Б., чрез адв.Б.Ж..
С жалбата се иска отмяна на присъдата в частта, с която подсъдимия е признат за
виновен по възведеното обвинение по чл.143, ал.1 от НК и е уважен предявения
граждански иск
По съществото на делото и в съдебно
заседание пред въззивната инстанция, представителят на ВОП, пледира, че и трите
въззивни жалби са неоснователни, като заявява, че присъдата на ВРС следва да
бъде потвърдена.
В съдебно заседание представителят на
частното обвинение адв.Ж. поддържа въззивната жалба. Излага доводи за
необоснованост на присъдата в оправдателната и част. Счита, че уважения размер
на гражданския иск , се явява несъответен на претърпяното от доверителката му
физическо и психическо насилие.
В съдебно заседание, защитникът на
подсъдимите – адв.Ж., поддържа депозираните жалби. Излага доводи за липса на
елементи от фактическия състав на престъпление по чл.143 от НК. Твърди, че
подсъдимите са действА. с убеждението, че пострадалата е извършител на
престъпление и евнтуално са имА. умисъл за причиняване на телесна увреда, но не
и за извършване на принуда по отношение на П., което следва да ги оневини по
възведеното им обвинение в тази част.
Подсъдимите се явяват лично пред съда
и молят да бъдат оправдани по възведените им обвинения.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства и въз основа императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на постановеният акт по отношение законосъобразността,
обосноваността и справедливостта му, съобразно изискванията на чл.313 и чл.314,
ал.1 от НПК намира за установено следното:
Подадените жалби са процесуално
допустими, подадени в срока за обжалване и от надлежна страна, като разгледани
по същество са неоснователни.
От фактическа страна, първостепенният
съд в съответствие с всички релевантни доказателства е приел за установенa фактическа обстановка, която в
по-голямата си част не се спори между страните. ВОС прие от своя страна за
установено следното:
Пострадалата П. работела
като хигиенистка в „Супер клийн“ ООД – собственост на свидетелите К. А. и Я. А..
През месец септември 2015г. съпругата на подс.М.Б. се обадила на Я. А. и се
договорила да почистят жилище - етаж от къща, находящо се в гр.Варна, кв.„****“,
ул.„****“№ 22. Това бил домът на семейство Б.. На 23.09.2015г. преди обяд
свидетелите К. А. и р./служител във фирмата/ отишли да огледат обекта. Договорили
се с клиента и св.р. започнал да почиства. Около обяд пристигнали и свидетелите
П. и В. и също се заели с почистването. След обяд между 16:00ч. и 17:00ч.
свидетелите К.А. и Я.А. минА. през обекта, за да си получат уговорената сума.
Малко по-късно, след като приключили жилището на Б. напуснали и служителите на
фирмата. След като те си заминали, св.Б. установила, че липсва парична сума в
размер на 2000лв., която била скрила вътре в жилището преди да започне
почистването. Вечерта тя споделила горното със съпруга си, както и с единият от
синовете си - подс.Н.Б.. Те счели, че парите са взети от някой от почистващата
фирма и в частност се усъмнили у пострадалата П.. Б. се обадила по телефона на
св.Я.А. и му казала, че от дома им липсват пари – сумата от 2000лв.. Обяснила
му, че била скрила парите преди да започне почистването, но след това не ги
намерила на мястото. А. й казал, че ще говори със служители си и на следващата
сутрин отново ще се чуят. Още вечерта той се свързал по телефона с всеки от служителите
и ги попитал за парите. Те отрекли да са вземА. каквито и да било пари от
жилището на Б.. Сутринта на следващия ден св.Я.А. се обадил по телефона на св.Б.
и я уведомил, че е говорил с работниците си, но всички са отрекли да са вземА.
пари. Малко по-късно по телефона на св.А. се обадил подс.М.Б.. Същият започнал
да го заплашва със саморазправа, казал му също така, че отива да подава жалба в
полицията, както и че иска да говори със св. П.. А. му отговорил, че около
16:00ч. ще доведе в дома му П., след което се свързал по телефона с брат си св.
К.А. и му разказал за случилото се. Той на свой ред се обадил на св.П. и й
обяснил за какво става въпрос. Последната отрекла да е вземала парите, но се
съгласила да отиде в дома на подсъдимите за да изяснят недоразумението.
Междувременно още сутринта около 10:00ч. св.Б. отишла в V РУП при ОД на МВР
Варна и се тъжила, че от дома й е била извършена кражба на сумата от 2000лв.. На
работа в управлението бил св. В.И. – оперативен работник, който приел
съобщението на Б. и поел случаят. За времето от 10:15ч. до 10:55ч. той разпитал
тъжителката, а след това в периода от 11:55ч. до 12:30ч. извършил и оглед в
дома й. Образувано било д.п.№ 655/2015г. по описа на V РУП при ОД на МВР Варна.
През деня подс.М.Б. продължил да се обажда по телефона на св.Я.А. и да го
притеснява във връзка с изчезналите пари. В ранния след обяд около
14:30ч.–15:00ч. св.П. се обадила на св.К.А. и му казала, че смята да отива в
кв.“****“. Той й казал да изчака брат му или св.В. за да не ходи сама до имота
на Б.. Около 16:00ч. П. се обадила по телефона и на св.Я.А. като го уведомила,
че вече се намира в кв. „****“. Последният й казал, че в момента не е в кв.“****“
и да го изчака за да не ходи сама в дома на Б.. П. му отговорила, че е невинна и
ще отиде сама в дома на Б. за да поговорят. Малко по-късно св.И. се обадил по
телефона на св.Я.А. и му казал, че срещу негови служители има подадена жалба и
ще се наложи да бъдат разпитани. Св.Я.А. предал информацията на брат си св.К.А.,
който на свой ред се обадил по телефона на свидетели р. и В. и им казал да
тръгват за „****“, за дома на Б., да вземат св.П., която била там, а след това
всички заедно да отидат в V РУП за разпит. Междувременно пострадалата била
отишла пред дома на двамата подсъдими. Последните били на двора до оградата. Тя
ги поздравила и им казала, че идва да поговорят. Подсъдимите и казали да влезе
вътре. П. заявила, че пуши и иска да говорят навън, но подс. М.Б. настоявал да
влязат вътре и тя се съгласила. Тримата влезли в къщата и отишли в кухнята
където се намирали св.Б. и другият им син Д. Б.. Подали на П. стол и й казали
да седне. Около нея седнали двамата подсъдими както и Б.. Д.Б. останал прав до
прозореца. П. запалила цигара и започнала разговор за изчезналите пари, като
заявила, че тя няма нищо общо с това. Попитала дали не са се объркали и да са
оставили парите на друго място, като дала пример със себе си, че и на нея й се
е случвало подобно нещо – да забрави кое къде е сложила. Без да й отговори
подс.М.Б. директно я нападнал с думите „Как не те срам да крадеш пари от
хората“. Тя отново заявила, че не е пипала никакви пари. Семейството обаче не
било удовлетворено от отговора й и всички в купом започнали едни през друг да я
обвиняват, че е крадла. Съпругата на подс.М.Б. попитала П. знае ли как се
изкарват пари, а последният викал „ти знаеш ли с кого си имаш работа“,
„крадла“, „казвай къде са парите“ и др. подобни. Пострадалата продължавала да
отрича, че има нещо общо с изчезването на парите. В един момент подс.М.Б.
застанал от дясната страна на св.П. и с юмрук и нанесъл удар в горната част на
главата по темето. Тя отново отрекла да е взела парите и започнала да се кълне
в децата и внуците си. Докато още седяла на стола подс.Н.Б. също й нанесъл удар
с юмрук в областта на горната част на главата, а след това и втори удар в
областта на лявата скула, от който удар свидетелката паднала заедно със стола
на земята. Докато била на пода подс.М.Б. продължил да я удря по главата, а
подс.Н.Б. коленичил до нея, хванал я с две ръце за шията и започнал да я стиска
като й крещял да дава парите защото жива от къщата няма да излезе. След това
подс.Н.Б. пуснал гърлото на пострадалата и я хванал за лявата ръка, като я
извил назад и в страни продължавайки да я заплашва, че ще намери семейството й
и ще ги пребие. Пострадалата продължавала да твърди, че не знае нищо за никакви
пари. Същата отричала да е взимала пари и молела да я пуснат. Подс.Н.Б. обаче я
дръпнал за косата и за лявото ухо и започнал да го извива. Същият се обърнал
към брат си – Д. и му казал да му подаде нож за да й отреже ухото, защото
тогава щяла да си признае. В този момент подс.М.Б. извел съпругата си от
стаята, а св.П. видяла как брата на подс.Н.Б. му подава голям нож. Тя се
ужасила и затворила очи от страх. Същата почувствала силна болка зад лявото си
ухо. В един момент звъннал телефона на св.П.. Подс.Н.Б. се изправил и помогнал
на П. да седне на стола. Последната казала, че иска да говори по телефона и той
бръкнал в чантата й и извадил от там портмонето и телефона на свидетелката. Погледнал
колко пари има в портмонето. Взел личната карта на П. и я снимал с мобилният си
телефон. Разгледал и мобилният телефон на П. след което й го върнал. Тя се
обадила по телефона на св.Я.А.. Казала му, че се намира в дома на подсъдимите и
я бият и поискала някой да дойде да я спаси. Св.А. й отвърнал, че свидетелите В.
и р. пътуват натам, а след като затворил се свързал по телефона със св.И. и го
сигнализирал за казаното от св.П.. В този момент пред дома на подсъдимите с
автомобил пристигнали свидетелите р. и В., а почти веднага след това пристигнал
и екип на V РУ при ОД на МВР Варна, в състав свидетелите С. и К.,
който бил изпратен на адреса във връзка с подадения от св.Я.А. сигнал.
Пристигането на двата автомобила било възприето от стоящия до прозореца Д. Б.,
който уведомил за това. Като чула това св.П. се поуспокоила. Същата взела
чантата си, прибрала вътре вещите си - телефон, лична карта, портмоне и
тръгнала да излиза от сградата. С нея тръгнали и двамата подсъдими, като един
от тях й казал, че ако каже нещо ще бъде пребита. Когато излезли навън, П.
отишла при колегите си, а подс.М.Б. отишъл при полицейските служители. Пострадалата
се качила в автомобила при колегите си и тримата потеглили към V РУП да дават
показания. Свидетелите р. и В. видели, че П. е зачервена по шията и скулите и
разрошена. Тя им разказала, че била бита. Докато дойде момента в който била
повикана да влезе за даване на сведения в районното св.П. се почувствала зле и
повърнала. Когато влязла да дава обяснения пред св.И. във връзка със сигнала
подаден от св.Б., И. видял, че е притеснена, че е зачервена и е плакала. По
време на обясненията си същата разказала, че е била бита в дома на подсъдимите
и св.И. й обяснил, че може да подаде жалба за това. След като приключил разпита, свидетелите П., р.
и В. отишли с автомобила в кв.“****“ където бил св.К.А.. Той видял, че П. не
изглежда добре, че е бита. Същият я отвел до МБАЛ“Св. Анна“ Варна за да бъде
прегледа от съдебен лекар, но такъв в момента на работа нямало. Преглед от
медик не бил осъществен, а св. К.А. отвел П. в дома й. На следващия ден П.
посетила съдебна медицина при МБАЛ „Св.Анна“ Варна, където била освидетелствана
от съдебния медик д-р Д.Демиров. На същата дата св.П. се тъжила и в V РУП от
действията на двамата подсъдими. Междувременно св.Б. намерила парите, които
смятали за откраднати в дома си и на 25.09.2015г. се явила в V РУП и съобщила
за горното под формата на разпит, като свидетел по образуваното по нейния
сигнал наказателно производство. С постановление на прокурор при ВРП от
14.10.2015г. това наказателно производство било прекратено.
Съгласно приетото заключение
на назначената в хода на досъдебното производство СМЕ №138/2016 изготвена от
в.л. д-р Демиров се установява, че на 24.09.2015г. св.Й.П. е получила контузия
на лявата долночелюстна става, гръкляна, разкъсно-контузна рана по лявата ушна
мида, кръвонасядане по окосмената част на главата, лицето, шията и левия горен
крайник, които травматични увреждания са резултат от множество удари с или
върху твърди, тъпи предмети реА.зирани в областта на главата, шията и левия
горен крайник и в своята съвкупност са обусловили временно разстройство на
здравето неопасно за живота.
Съгласно заключението на
назначената в хода на д.п. втора СМЕ № 463-2016 изготвена от същото вещо лице
се установява, че П. е получила травматични увреждания по двете теменни области
на главата, лявата челна област на главата, лявата скула и буза, лявата ушна
мида, областта на лявата долночелюстна става, лявата шийна половина, лявата
киткова става и лявата длан. Според експерта всички тези увреждания са резултат
на удари с или върху твърди, тъпи предмети и отговарят да са получени при
нанасяне на удари с юмруци в областта на главата, лицето, лявата долночелюстна
става, лявата ушна мида, стискане с ръце за шията като не се установяват
травматични увреждания, които да имат морфологични особености на такива
получени от действието на режещ ръб, както и увреждания които могат да бъдат
обяснени с механизъм на падане.
Горната фактическа
обстановка ВОС прие за установена въз основа на част от обясненията на двамата
подсъдими, показанията на свидетелите П., С., К., К. А., Я. А., Я. В. и М. р./вкл.
тези дадени в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствения
материал по реда на чл.281 от НПК от ВРС), показанията на св.И., заключенията
по назначените две СМЕ изготвени от в.л. д-р Демиров, писмени доказателства-
постановление на прокурор при ВРП от 14.10.2015год. за прекратяване на
наказателното производство по д.п. № 655/2015год. и част от материалите по това
д.п. – съобщение за извършено престъпление, протокол за оглед на
местопроизшествие и протоколи за разпит; справки за съдимост, протокол за очна
ставка и др..
С оглед на така
възприетата и от въззивната инстанция фактическа обстановка, се налагат
следните изводи.
Наведените оплаквания от
страна на частното обвинение не намират достатъчно опора в събраните по делото
доказателства. ВОС напълно споделя доводите изложени в мотивите на ВРС по
отношение липсата на доказателствена база за признаване на подс.М.Б. за виновен
по обвинението за извършено престъпление по чл.144 от НК. Както подробно е изяснено в мотивите на
първостепенния съд държавното обвинение по този пункт е залегнало единствено и
само на показанията на св.П.. Установява се обаче, че същата в хода на
производството е посочила поне още две лица за евентуални автори на заканите по
отношение на нея и нейните близки – синовете на подсъдимия М.Б.. Отделно е налице
изявление, че същата отдава несигурността си на състоянието след стреса от
нанесения и побой. При това положение и с оглед изискването за несъмненост на
осъдителната присъда, правилно ВРС е счел, че обвинението не е доказано по
категоричен начин.
По отношение оплакването
за несъответност на уважения размер на граждански иска, ВОС счете, че същото е
неоснователно. Това е така защото, част от оплакванията са по скоро
декларативни отколкото доказани в хода на процеса. Върху гражданския ищец лежи
доказателствената тежест по отношение размера на иска за причинени
неимуществени вреди. В конкретния случай ВРС на база най-вече СМЕ е приел в
мотивите си, че се касае за лека телесна повреда, при която телесното увреждане
отшумява в рамките на около две седмици. При липса на други доказателства за
евентуално претърпени страдания /вкл. психически / ВОС счете отсъдения размер
на обезщетението на справедлив и адекватен.
По жалбите на двамата
подсъдими.
Оплакванията и в двете
жалби, и развитите доводи по същество,
касаят несъставомерност на деянието по чл.143 от НК с оглед липсата на умисъл у
подсъдимите по отношение на конкретното деяние или престъпен резултат. Подобен
довод при конкретната установеност е напълно несъстоятелен. Не би могло да се
приеме, че Б., като били убедени във вината на П. искали едва ли не да и
причинят телесна увреда. Напротив установява се от доказателствата по делото ,
че същите с упоритите си действия, прекъснати от пристигане на останалите
свидетели са целели именно П. да признае , че е извършила кражбата на
процесната сума. Както правилно е цитирано и мотивите на ВРС субективната
страна на престъплението по чл.143, ал.1 от НК включва съзнание от страна на
субекта на престъплението на съдържанието на волята на пострадалия, съзнание че
въздейства върху неговата психика така че го мотивира да предприеме поведение,
което не съответства на волята му и
пряко да цели предприемането на такова поведение от страна на жертвата. При
това положение липсва възможност да се стори извод различен от този на
първоинстанционния съд по отношение съставомерността на деянието по чл.143 НК и
за двамата подсъдими.
Липсва искане в жалбата
на частното обвинение по отношение размера на наказанията за престъплението по
чл.143 от НК, както и липсва надлежен протест. При това положение доколкото
наказанията са определени в рамките на закона ВОС не следва да ги обсъжда.
Поради изложеното при
неоснователност на въззивните жалби, съвпадение на крайния извод в осъдителната
част
и предвид липсата на служебно констатирани основания и възможност за отменяне
или изменяне на присъдата, на основание чл.338 от НПК, съставът на Окръжния съд
в гр.Варна, като въззивна инстанция,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
присъда №228 по НОХД
№5921/2017г. по описа на Районен съд - Варна, постановена на 10.09.2018г..
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на касационна
проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.