Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 20.02.2020 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, в закрито съдебно заседание
на двадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:1.ПЕТЯ
ГЕОРГИЕВА
2.СВЕТОСЛАВ
ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното
от съдия Петя Георгиева ч.гр.дело № 1360
по описа на съда за 2020 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.435 и сл. от
Гражданския процесуален кодекс.
С жалба с рег.№ 06954 от 26.11.2019 г. по
регистратура на ЧСИ Р.Г.с рег. № 925 на КЧСИ и район на действие СГС, длъжникът
К.В.К. обжалва отказа на съдебния изпълнител да
прекрати принудителното изпълнение по изп.дело № 20189250400777,
постановен с разпореждане от 21.11.2019 г. Излагат се доводи, че са налице
основания за прекратяване на изпълнителното производство по чл.433, ал.1, т.8
от ГПК, тъй като взискателят не е поискал и не са били
извършени изпълнителни действия за период от повече от две години – след
24.08.2015 г.,поради което обжалваният отказ е незаконосъобразен.
В срока по чл.436, ал.3 от ГПК, взискателят не е подал писмени възражения.
Съдебният изпълнител излага мотиви по
чл.436, ал.3 от ГПК, че жалбата е неоснователна, тъй като по делото има
наложени запори и че взискателят не се е дезинтересирал от изпълнението.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, за да се произнесе
съобрази от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена в законовоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от
легитимирана страна - длъжник по изпълнителното дело, имаща правен интерес от
обжалване срещу валидно и подлежащо на обжалване действие съгласно разпоредбата
на чл.435, ал.2, т.6 от ГПК.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Видно от приложеното копие от изпълнително дело, същото
е образувано по молба от 30.04.2010 г. от „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД против
двамата солидарни длъжници, възоснова
на изпълнителен лист, издаден на 19.01.2010 г. по ч.гр.дело № 55991/2009 г. по
описа на СРС, ГО, 63 състав и заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК, за принудително удовлетворяване на парични вземания. С молбата си взискателят е поискал на основание чл.18, ал.1 от ЗЧСИ съдебния
изпълнител да проучи цялостното имуществено състояние на длъжниците.
На 05.05.2010 г. е наложен запор на вземания на длъжника
К.. Поканата за доброволно изпълнение е връчена на този длъжник на 08.05.2010
г.
С разпореждане на ЧСИ от
19.11.2015 г. и по негова молба от 29.10.2013 г., като взискател
е конституиран „ЕОС М.“ ООД, на основание чл.429, ал.1 ГПК и сключен договор за цесия от 11.09.2013
г. С молба от 24.08.2015 г. взискателят е поискал от ЧСИ да извърши справка за трудовите
договори на длъжника К. и справка за декларираното имущество и банкови сметки.
С разпореждане от 26.08.2015 г. ЧСИ е
изискал справка относно сключени трудови договори на длъжника К. К..
След тази дата – едва на 06.03.2018 г., взискателят е
подал отново молба с вх.№ 1334/2018 г. с искане за справка от ТД на НАП относно
съществуването на трудови договори. В резултат на това по делото са постъпили 2
бр. справки от НОИ от Регистър на трудовите договори, за трудови договори,
сключвани с длъжника К. в периода от 03.06.2003 г. – 22.07.2016 г.
С молба от 11.10.2019 г.
длъжникът К.К., чрез адв. Е.П., е поискал прекратяване на изпълнителното производство, на основание
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, тъй като са изминали повече от две години без да са
били поискани и извършени изпълнителни
действия. ЧСИ е постановил обжалвания пред съда отказ да прекрати
производството, който е съобщен на длъжника на 21.11.2019 г. по реда на чл.44, ал.3 ГПК на електронен
адрес.
При тези данни по делото, съдът прие от правна страна следното:Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК е
предоставена процесуална възможност на длъжника да обжалва отказа на съдебния
изпълнител да прекрати изпълнителното
производство. Основанията за прекратяване и приключване на изпълнителното
производство са изрично уредени в разпоредбата на чл.433, ал.1 и ал.2 от ГПК. С
молбата си за прекратяване на изпълнителното производство длъжникът се е
позовал на това, че в продължение на две години взискателят не е поискал и не са предприети изпълнителни
действия по насочване на изпълнението към вземания на длъжника. В тези случаи разпоредбата
на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК предвижда, че изпълнителното производство се
прекратява на изпълнителното производство ex lege. Прекратяването поради т.нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният
изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване,
когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни
факти.
Съгласно
приетото в мотивите на т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС по тълк.дело № 2/2013 г., ОСГТК, прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ). Такива изпълнителни действия представляват:
насочването на изпълнението чрез налагането на запор или възбрана, присъединяването
на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или
на плащания от трети задължени лица. Съгласно дадените
с това тълкувателно решение задължителни указания следва да се приеме, че
последното извършено изпълнително действие спрямо солидарния длъжник и
жалбоподател в настоящето производство, което води до прекъсване на погасителната
давност е изпращането на запорно съобщение през 2010
г. Последното предприето по делото действие от взискателя
е подаването на 24.08.2015 г. на молба за справка от ТД на НАП, но извършването
на справка не съставлява прекъсващо давността изпълнително действие. Както ВКС
е посочил в тълкувателното решение, не са изпълнителни действия образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др.
Предпоставка за прекратяването на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е в двугодишен срок взискателят да не е поискал извършването на изпълнително действие, като тук следва да се имат предвид същинските изпълнителни действия, насочени към удовлетворяване на вземането му, изтичането на който срок в случая е осъществил основанието за прекратяване на изпълнителното дело, посочено в цитираната разпоредба. Двугодишният срок от последното изпълнително действие в случая е бил изтекъл към датата на постановяване на обжалваното по делото разпореждане (21.11.2019 г.), поради което безспорно са били налице основанията по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК за прекратяване на изпълнителното производство и осуетяващи реализацията на правото на взискателя. Съдебният изпълнител не дължи по делото действия, които не са били поискани от взискателя или от длъжника. В разпоредбите на ГПК, уреждащи изпълнителното производство, е предвидено изрично, че същото се движи единствено от взискателя, като съдебният изпълнител няма задължение, нито служебно да извършва действия по образуваното вече изпълнително производство, нито да уведомява взискателя за тях, нито да инициира по собствено усмотрение и по своя инициатива действия по хода на делото. В изпълнителния процес кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още е неудовлетворен), или да не действа. За бездействието си взискателят следва да понесе санкцията на закона и прекратяване на изпълнително производство, по което не се правят никакви искания от страните и не могат да се предприемат действия от страна на съдия изпълнителя.
С оглед изложеното, обжалваните действия на съдебния изпълнител са незаконосъобразни и следва да се отменят.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба с рег.№ 06954 от 26.11.2019 г. по регистратура на ЧСИ Р.Г.с рег. № 925 на КЧСИ и район на действие СГС от К.В.К., чрез адвокат Е.П. отказа на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение по изп.дело № 20189250400777 постановен с разпореждане от 21.11.2019 г., вместо което постановява: ПРЕКРАТЯВА изпълнително производство по изп.дело № 20189250400777/2017 г. спрямо длъжника К.В.К. с ЕГН**********, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.