Р Е
Ш Е Н
И Е
град София, 30.06.2021 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо гражданско отделение, 19 състав в публично
заседание на четиринадесети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Невена Чеуз
при
секретаря Радослава Манолова, като разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. дело
№ 12 795 по описа на 2019 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 135 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „У.Б.“ АД твърди, че е кредитор на „Б.Р.К.“ ЕООД и Д.П.С.
по повод три сключени договори за банков кредит, съгласно които ищецът отпуснал
на търговското дружество кредит в общ размер на 1 151 000 лв. Твърди
се, че ответникът – физическо лице е солидарен длъжник по договорите за кредит.
Изложени са твърдения, че вземането на банката – ищец към 26.09.2019 г.,
съгласно счетоводните книжа възлиза на сумата от 1 043 354, 88 лв.
Твърди се в исковата молба, че на
01.04.2019 г., първият ответник продал на
втория ответник недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.905.730.1.15, по КККР на гр. София, находящи се в сграда №
1, по кадастралната схема, разположена в поземлени имоти с идентификатори
68134.905.729 и 68134.905.730 , с предназначение на самостоятелния обект-
ателие, посочен по документ за собственост, с административен адрес: гр. София,
район „Лозенец“, кв. „Витоша“, ул. „*******, на шести етаж по кадастралната
схема, а по документ за собственост на пети етаж, състоящ се от:първо ниво – на
кота +11,20 метра, включващо три стаи, две дневни, кухня, кухненски бокс,
сервизни помещения, второ ниво, на кота + 14,30 кв.м., включващо кабинет, както
и всички тераси на кота+11,20 метра и на кота +14,20 метра с обща застроена
площ от 371, 80 кв.м., при съседи по кадастрална схема: на първо ниво на същия
етаж:няма, под обекта: 68134.905.703.1.11, 68134.905.703.1.14,
68134.905.703.1.12, 68134.905.703.1.13, над обекта: няма и на второ ниво на
същия етаж: няма, под обекта – няма, над обекта – няма, заедно с 9,26% идеални
части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж
върху мястото, върху което е построена сградата, представляващо по документа за
собственост УПИ II-5, от кв. 3, по плана на гр. София, местност
Витоша-ВЕЦ –Симеоново, цялото с площ от 1045 кв.м., при съседи по документ за
собственост: улица, детска градина, К.Г.и Я.Н..
Изложени са твърдения, че тази
разпоредителна сделка цели изключване на описания имот от патримониума на
длъжника, от които банката би могла да се удовлетвори. Твърди се, че е сключена
след възникване на вземанията на банката по договорите за кредит и цели увреда
на нейния интерес. Твърди се, че ответникът – физическо лице управлява и представлява
еднолично търговското дружество – втори ответник.
При тези фактически твърдения е
мотивиран правен интерес и моли съда да постанови решение, по силата на което на основание чл. 135 от ЗЗД да обяви за недействителна спрямо него като
кредитор, договора за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт 5, том V, рег. № 8773,
дело 684/2019 г. по описа на нотариус рег. № 622 – М.Г., с
район на действие – СРС. Претендират се сторените в производството съдебни
разноски.
Ответникът Д.П.С., оспорва иска в писмен отговор, депозиран в
срока по чл. 131 от ГПК, в който са наведени подробни възражения. Претендира
разноски.
Ответникът „Р.И.“ АД, редовно
уведомен, оспорва иска в писмен отговор
в срока по чл. 131 от ГПК с наведени в същия подробни възражения.
Съдът след като взе предвид
събраните по делото писмени и гласни доказателства, ведно със становищата и
доводите на страните и на основание чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Искът по чл. 135 ал.1 от ЗЗД има
за предмет потестативното право на кредитора да обяви за недействителни по
отношение на себе си сделка респ. друго действие, с които длъжникът го уврежда.
Законодателят не е въвел ограничение досежно вземането на кредитора и от това
право може да се възползва както кредитор на парично вземане, така и такъв за
непарично / ППВС 1/1965 г./. Самото право възниква в патримониума на кредитора,
когато сделката или действието е увреждаща и е безвъзмездна респ. същата е
възмездна, но длъжникът и третото лице са знаели за увреждането. Правото
възниква и когато увреждащата сделка или действие е извършена преди възникване
на вземането, но е предназначена от длъжника и третото лица да увреди кредитора
/ в този смисъл решение 552/15.07.2010 г. на Четвърто ГО на ВКС по гр.д.
171/2009 г. /.
С оглед на горните съображения, за да бъде уважен искът по чл. 135 ал.1 от ЗЗД е необходимо
да са налице предвидените в закона предпоставки, а именно - ищецът да има
качеството на кредитор, наличие на увреждаща кредитора
сделка, знание /съзнаване/ на длъжника – прехвърлител за увреждането при разпореждането с имота. С оглед на обстоятелството,
че процесния по делото договор е безвъзмезден законодателят не поставя
изискване за знание за увреждане по отношение на приобретателя – трето лице.
Тези три предпоставки от фактическия състав на нормата са в съотношение на
кумулативна предвиденост.
Качеството „кредитор” по смисъла,
вложен в нормата на чл. 135 от ЗЗД притежава всяко лице, титуляр на
действително вземане по отношение на ответника. В производството по Павлов иск
съдът не може да проверява съществува ли вземането, което легитимира ищеца като
кредитор освен в хипотезата ако същото е отречено с влязло в сила съдебно
решение /решение 639/06.10.2010 г. на Четвърто ГО на ВКС по гр.д. 754/2009 г./.
Видно от представените по делото писмени
доказателства ищецът е кредитор на ответника С. с оглед представените по делото
договори за банков кредит респ. качеството му на „кредитор“ е и съдебно
потвърдено с оглед представените влезли в сила съдебни решения, постановени по
търг.дело 15/20 г. на СГС, VI-17 състав и по гр.д. 12934/2020 г. на СРС, 126 състав,
чиято сила на пресъдено нещо следва да бъде зачетена от настоящия съдебен
състав.
Предвид което е установена първата
предпоставка от фактическия състав.
Не се спори по делото, а това се установява и
от представените по делото писмени доказателства, че процесната по делото
сделка е сключена на 01.04.2019 г. При тези ангажирани от страните
доказателства настоящият съдебен състав намира, че вземанията на ищеца са
възникнали към датата на сключване на договорите за банков кредит по арг. на
чл. 430 ал.1 от ТЗ / в този смисъл е и решение 144/16.08.2019 г. по гр.д.
4338/2018 г. на Трето ГО на ВКС/. Трите договори за кредит, от които черпи
легитимацията си ищеца като кредитор са сключени през 2017 г. т.е. в период,
значително предхождащ датата на процесната разпоредителна сделка.
Не е част от спорния предмет, че договорът
е сключен в изискуемата от чл. 18 от ЗЗД
нотариална форма, поради което е произвел целеният вещно-транслативен ефект
т.е. притежава характеристиките на разпоредителна сделка по смисъла на закона.
Прехвърлителната сделка по естеството си представлява акт на длъжника, който е
увреждащ за кредитора, тъй като със същия се намалява длъжниковото имущество,
което служи за общо обезпечение на кредитора т.е. намалява се възможността на
кредитора – настоящ ищец да се удовлетвори от имуществото му/ в този смисъл
решение 45/01.06.2011 г. на Трето ГО на ВКС по гр. д. 450/2010 г./.
Предвид което настоящият съдебен състав намира, че по
делото е установена и втората предпоставка на фактическия състав на нормата на
чл. 135 ал.1 от ЗЗД.
Третата предпоставка касае субективният елемент на състава,
а именно знание за увреждането у прехвърлителя респ. приобретателя, предвид
възмездния характер на сделката. Длъжникът винаги знае за увреждането, когато разпоредителната
сделка е извършена след възникване на кредиторовото вземане - решение №
264/18.12.2013г. по гр.д. № 915/2012г. на ВКС, IV ГО, какъвто е и разглеждания
случай.
Купувачът по разпоредителната сделка
/ответникът – търговско дружество/ не е лице от кръга, визиран в чл. 135 ал.2
от ЗЗД, установяваща оборимата презумпция за знание. Същата не подлежи на
разширително прилагане, но наличието на съответна фактическа степен на
близост в отношенията имат значение и ако бъдат доказани могат да залегнат в
основата на фактически извод за наличието на знание. Юридическото
лице знае за увреждането, ако за това знаят лицата от състава на неговите
органи / решение 13/19.02.2015 г. по гр.д.
4606/2014 г. на Четвърто ГО на ВКС/. Видно от справката – извлечение на ТРРЮЛНЦ
ответникът – физическо лице е представляващ втория ответник – търговско
дружество.
Правноирелевантно по отношение на предмета на доказване в настоящото
производство е с какво имущество разполага длъжникът и на каква стойност е то,
след извършеното разпореждане. В този смисъл е и константната
съдебна практика - решение № 320/05.11.2013 год. на ВКС
по гр. д. № 1379/2012 год. ІV ГО, решение № 639/06.10.2010 год. по гр. д. № 754/2009 год. на ІV ГО на ВКС. Кредиторът не е
ограничен при пристъпване към изпълнение, да се насочи само към имуществото,
което е предмет на обезпечение на вземането му, по съображенията, изложени по-горе в решението, че цялото
имущество на длъжника служи за обезпечение и той може да се удовлетвори, и от
друго имущество на длъжника.
С оглед изложените съображения, настоящият
съдебен състав намира, че искът като основателен и доказан следва да се уважи.
На основание чл. 78 ал.1 от ГПК на ищеца се
следват разноски, съобразно списъка по чл. 80 от ГПК в размер на 4 235, 79
лв. Разноски за адвокатско възнаграждение в сочения в списъка по чл. 80 от ГПК
не се следват доколкото по делото не са ангажирани доказателства, че такова е
уговорено респ. заплатено. Данни в този смисъл не се съдържат в приложеното по
делото пълномощно, легитимиращо процесуалния представител на ищеца с валидна
представителна власт/стр.3 в делото/.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на „У.Б.“ АД, ЕИК********, със съдебен
адрес:*** – адв. Г.Х. на основание чл. 135 ал.1 от ЗЗД сключеният договор за покупко-продажба
на недвижим имот от 01.04.2019 г., обективиран в нотариален акт 5, том V, рег. № 8773,
дело 684/2019 г. по описа на нотариус рег. № 622 – М.Г., с
район на действие – СРС, с който Д.П.С., ЕГН **********, съдебен адрес: ***,
офис 4 – адв. Я.П. продава на „Р.И.“ АД, ЕИК ********, представлявано от Д.П.С.,
съдебен адрес:*** – адв. Я.П. собственият си недвижим имот - представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.905.730.1.15, по КККР на гр.
София, находящи се в сграда № 1, по кадастралната схема, разположена в
поземлени имоти с идентификатори 68134.905.729 и 68134.905.730 , с
предназначение на самостоятелния обект- ателие, посочен по документ за
собственост, с административен адрес: гр. София, район „Лозенец“, кв. „Витоша“,
ул. „*******, на шести етаж по кадастралната схема, а по документ за
собственост на пети етаж, състоящ се от:първо ниво – на кота +11,20 метра,
включващо три стаи, две дневни, кухня, кухненски бокс, сервизни помещения,
второ ниво, на кота + 14,30 кв.м., включващо кабинет, както и всички тераси на
кота+11,20 метра и на кота +14,20 метра с обща застроена площ от 371, 80 кв.м.,
при съседи по кадастрална схема: на първо ниво на същия етаж:няма, под обекта:
68134.905.703.1.11, 68134.905.703.1.14, 68134.905.703.1.12, 68134.905.703.1.13,
над обекта: няма и на второ ниво на същия етаж: няма, под обекта – няма, над
обекта – няма, заедно с 9,26% идеални части от общите части на сградата и
толкова идеални части от правото на строеж върху мястото, върху което е
построена сградата, представляващо по документа за собственост УПИ II-5, от кв. 3, по плана на гр. София, местност
Витоша-ВЕЦ –Симеоново, цялото с площ от 1045 кв.м., при съседи по документ за
собственост: улица, детска градина, К.Г.и Я.Н..
ОСЪЖДА Д.П.С., ЕГН **********, съдебен
адрес: ***, офис 4 – адв. Я.П. и „Р.И.“ АД, ЕИК ********, представлявано от Д.П.С.,
съдебен адрес:*** – адв. Я.П. да заплатят на основание чл. 78 ал.1 от ГПК на „У.Б.“
АД, ЕИК********, със съдебен адрес:*** – адв. Г.Х. сумата от 4 235, 79 лв. – разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаването на съобщението до
страните, че е изготвено пред Софийски
апелативен съд.
СЪДИЯ: