Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер
1422/6.8.2018г. Година 2018 Град
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
районен съд четвърти състав
На
първи август Година две
хиляди и осемнадесета
В
публичното съдебно заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: АТАНАС ШКОДРОВ
като
разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело
номер 2550 по описа за две хиляди и осемнадесета година.
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ НП №03-007438/12.04.2017г. на Директор на
Дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна, с което на „С. 45” ЕООД е
наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 5000 лева на
основание чл.414 ал.3 от КТ като НАМАЛЯВА наложеното административно наказание
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ от 5000 лева на 1500 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на
управител на санкционираното дружество против НП №03-007438/12.04.2017г. на
Директор на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна, издадено на
основание чл.416 от КТ.
С
жалбата се формулира искане за отмяна
на наказателното постановление. Изразява
се позиция, че през периода от 24.03.2018г. до 31.03.2018г. „С. 45“ ЕООД не е
извършвало дейност в обекта. Формулира се искане за отмяна на наказателното
постановление. Алтернативно се иска намаляване на размера на наложеното
наказание.
В
съдебно заседание по същество се поддържат и доразвиват доводите за отмяна на
НП, изложени с жалбата.
Процесуален
представител на въззиваемата страна оспорва жалбата.
По
същество счита, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
След преценка на събраните доказателства по делото,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На
28.03.2017 г., служители при ДИТ-Варна, сред които св. Д., извършили проверка на обект – автомивка „Стадиона“, находящ се в гр. Варна,
бул.“Левски“ №13, стопанисван от „С. 45“ ЕООД.
В хода на проверката на обекта били установени четири
лица, които полагали труд на място. Три от тях посочили, че работят за фирма „Арамис“, а четвъртото лице – св.Т. Я. Ж. посочил, че е на обучение към „С. 45“ ЕООД.
Управител на „Арамис“ потвърдил, че от 14.03.2017г. е продал работното
оборудване на „С. 45“ ЕООД, като са се разбрали до уреждането на прехвърляне на
персонала да останал на работа работниците на фирма „Арамис“.
В попълнена декларация св. Т. Ж. посочил, че се обучава в „Савав
45“ ЕООД , считано от 27.03.2017г. на длъжност „мияч“ с работно време от 08,30
часа до 16,00 часа с дневно възнаграждение от 15 лева, един почивен ден
седмично и почивки в работния ден от по 1 час. Посочил също, че последното му
изплатено възнаграждение е от 27.03.2017г., както и , че няма сключен
граждански или трудов договор и не му е предоставяно копие от уведомление до ТД
НАП Варна.
На 07.04.2017г. св. Д. съставила акт за установяване
на административно нарушение срещу дружеството за това, че като работодател е
допуснал до работа лицето Т. Я.
Ж. да престира труд в полза на
дружеството като изпълнява длъжността „мияч“, с определено работно място-
автомивка „Стадиона“, при определено работно време от 08,30 до 16,00 часа и
договорено дневно трудово възнаграждение от 15 лева, без да е сключен трудов
договор в писмена форма между страните по трудовото правоотношение. Била
посочена и правна квалификация на деянието. Акта за установяване на
административно нарушение бил надлежно предявен и връчен на представляващ
дружеството, който не вписал в съдържанието му възражения.
По преписката
не постъпили допълнително възражения.
Въз основа на акта за установяване на административно
нарушение административно наказващият орган е издал НП №03-007438/12.04.2017г.,
възприемайки изцяло установената от служителите на ДИТ фактическа
обстановка и давайки правна квалификация на извършеното нарушение по чл.62 ал.1
вр. чл.1 ал.2 от КТ. На дружеството е било наложено
административно наказание на основание чл.414 ал.3 от КТ – имуществена санкция
над минималния размер.
Горната
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото доказателства - приложените по административно
наказателната преписка писмени доказателства – декларация от заетото лице; обяснения;
констативен протокол; идентификационна карта
и др. , както и гласните такива-показанията на св. Д..
Съдът
кредитира изцяло горепосочените доказателства, като същите са безпротиворечиви и взаимно се допълват.
В
показанията си св. Д. сочи на личните си възприятия относно извършваната работа
от четирите лица в обекта и заявеното от тях по отношение на извършваната
работа и конкретния работодател.
Показанията
на св. Д. кореспондират с писмените доказателства по делото – декларация от
заетото лице и обяснения.
Пред
съда св. Ж. заявява, че е полагал труд по силата на сключен граждански договор
със „С. 45“ ЕООД.
По
така посоченото от свидетеля на първо място следва да се отбележи, че в
настоящия казус е безспорно установено, че лицето е полагало труд за
дружеството , считано от 27.03.2017г., като е изпълнявало определена длъжност -
„мияч“ с работно време от 08,30ч. до 16,00 ч., с уговорено дневно трудово възнаграждение
от 15 лева, един почивен ден седмично и почивка в работния ден от един час.
Така установеното не може да бъде съотнесено
към съдържанието на граждански договор, а показва характеристиките на трудово
правоотношение с продължителност във времето, при определено работно място,
определено работно време и уговорено трудово възнаграждение.
На следващо място, само лицето в попълнената от него
декларация на 28.03.2017г. е посочило,че няма сключен нито трудов , нито
граждански договор.
След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът констатира следното :
Административно наказателното производство по
установяване на нарушението е било съобразено с изискванията на процесуалния
закон. И при съставяне на акта за установяване на административно нарушение, и
при издаване на НП са спазени всички срокове и процедури по тяхното издаване.
Съобразени са изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Проверяващите обективно, всестранно и пълно са
отразили фактическата обстановка на база на събраните доказателства –
собствените си възприятия; обяснения от работещите на обекта лица и др. В акта
за установяване на административно нарушение е била посочена правилната правна
квалификация на описаното административно нарушение. Административно
наказващият орган, на база на събраните доказателства е направил единствения
възможен извод за извършено административно нарушение от категорията на
нарушенията чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ.
По
отношение индивидуализацията на наказанието, съдът намери, че наказващият орган
неправилно е завишил размера на същото.
По делото не се установяват данни дружеството да е извършител на други
административни нарушения, което занижава степента на обществена опасност на
нарушението. С оглед на изложеното съдът намери, че наказанието неправилно е
било определено по своя размер. Адекватно на тежестта на извършеното административно
нарушение се явява наказанието в минималния размер, предвиден в чл.414 ал.3 от КТ и в този смисъл са налице основания
за изменяне на наказателното постановление.
Що се отнася до наведените доводи за отмяна на
наказателното постановление, съдът не споделя същите, предвид на следното:
С
жалбата се формулира искане за отмяна
на наказателното постановление като се
изразява позиция, че през периода от 24.03.2018г. до 31.03.2018г. „С. 45“ ЕООД
не е извършвало дейност в обекта.
Съдът,
противно на изразената позиция намери, че по делото по безспорен начин е
установено, че св. Ж. е полагал труд за сметка на „С. 45“ ЕООД в конкретния
обект и при установените конкретни параметри на трудовото правоотношение,
визирани в мотивите на съда многократно по- горе.
В
тази насока съдът прецени показанията на св. Д., които като обективни и пълни
съдът кредитира изцяло, както и тези на с наетото лице Ж., който е категоричен
по отношение на това за кое дружество е полагал труд.
Гласните
доказателства по делото кореспондират напълно с писмените такива – декларация
от св. Ж. и обяснения от управител на „Арамис“,
поради което и безусловно установяват фактите от обвинението.
Соченото
от защитата, че обекта се е стопанисвал до края на месеца от другото дружество
– „Арамис“ не почива на доказателства по делото.
От
показанията на св. Д. и от обясненията на управител на „Арамис“
ЕООД се установява, че обекта е бил продаден на „С. 45“ ЕООД , считано от
14.03.2017г. и само по силата на устна уговорка работници на „Арамис“ са останали на работа към това дружество до края на
месеца.
В
този смисъл и не може да се възприеме позиция, че обекта е стопанисван от
дружеството – отчуждител на търговския обект.
След като взе предвид гореизложеното, съдът намери, че
наказателното постановление следва да бъде изменено.
Водим
от горното, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: