№ 17631
гр. София, 29.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело
№ 20231110113797 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по реда на Глава XIII ГПК (Общ исков процес)
М. С. Х. е предявила срещу „С----” АД отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недължимостта на
сумата от 154,73 лв., представляваща 1/10 част от стойността на потребени
ВиК услуги за периода 18.07.2017 г. – 17.12.2019 г., начислена по партида с
клиентски № - за имот, находящ се в гр. С-
Ищцата твърди, че сумата от 1547,43 лв. е начислена по откритата на
името на наследодателя й С----- партида в ответното дружество като стойност
на потребени ВиК услуги за посочения период, като ответникът претендирал
от нея заплащане на 1/10 част от задълженията предвид дела й от
наследството. Счита, че не дължи заплащането на сумата поради липса на
облигационно отношение с ответника, доколкото е обитател на жилището, а
не негов собственик или ползвател и следователно нямала качеството
потребител по силата на закона. Оспорва доставяните от ответното дружество
услуги да са на претендираната стойност, като поддържа извършването на
нарушения при периодично извършваните отчети на общия и
индивидуалните водомери в сградата. Навежда възражение за изтекла
тригодишна погасителна давност за вземанията.
В срока чл.131 ГПК, ответникът изразява становище за недопустимост
на иска предвид обстоятелството, че същият не е претендирал заплащане на
1
оспорените суми от ищцата. Признава иска по основание и размер, като
твърди, че между страните липсва облигационно правоотношение и
вземанията са погасени по давност. Ето защо моли разноските да бъдат
възложени в тежест на ищцата, доколкото не е дал повод за завеждане на
делото
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът М. Х., редовно призована,
не се явява. Чрез своя процесуален представител адв. М. Л. с писмена молба
изразява становище, че поддържа исковата молба. Твърди, че има налице
правен интерес да предяви иска, тъй като в счетоводството на ищеца все още
съществува, че ответникът дължи суми. Излага подробни съображения, че
извънсъдебното търсене на вземания е основание за завеждане на делото.
Обширно и дълго излага съображения защо следва да бъдат признати
разноски на ищеца и да не се прилага чл.78, ал.2 ЗЗД. Представя списък с
разноски (л.34-35 от делото), съгласно който претендира 480.00 лева
адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА, 50.00 лева държавна такса за
образуване на производството и 2.40 лева банкова такса. Липсва искане за
постановяване на неприсъствено решение или решение по признаване на
иска.
Ответникът „Т-" ЕАД, редовно призовано за о.с.з., не се явява и не
изпраща представител.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните
и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл.235, ал.2 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
По валидността и допустимостта на производството
Допустимостта на предявеният от ищеца отрицателни установителни
искове се обосновава от доказаните по делото твърдения на ищеца за наличие
на правен интерес у него от предявяването им и за надлежна процесуална
легитимация на страните по тях. По делото ищецът представя справки,
изготвени от ответното дружество, по искане на самият ищец, за това какви
задължения има ищеца към ответника. Издаването на такъв документ и
справка от ответника за наличието на записани суми, но по искане на ищеца, е
достатъчно основание да се приеме, че за ищеца съществува правен интерес
да иска сумите да бъдат заличени от базата данни на ответника.
С оглед изразеното становище на ответника, че изцяло признава иска и
фактите, изложени в него – липсва на облигационна връзка и сумите, че са
погасени по давност, съдът приема, че по своята същност искът представлява
2
искане за заличаване на ищеца в базата данни на ответника, а именно
прилагане правото да бъдеш забравен. Ето винаги винаги е допустимо.
Всички тези обстоятелства ясно очертават наличието на правен спор
между страните и процесуалната им легитимация по иск за несъществуването
на главното вземане на ответника за цена за доставка на енергия.
Не следва с повече от едно изречение да се отбелязва и това, че
отрицателният установителен иск е самостоятелен вид искова защита и в
никакъв случай (включително и когато при предявяването му са изложени
твърдения за несъществуване на вземанията поради погасяването им по
давност) правният интерес от предявяването му не е обусловен от предявен
срещу самия ищец иск или от образувано срещу него производство за
принудително събиране на вземанията - предмет на този иск, както
неоснователно твърди ответникът в отговора на исковата молба.
Освен това съдът приема, че достатъчно е в счетоводството на
ответника да съществуват записани вземания спрямо ищеца. Това неминуемо
води до възникване на правен интерес, тези вземания да бъдат отписани и
заличени. Липсата на действия по тяхното принудително събиране не е
основание да се приема, че ищецът няма правен интерес. Фактът, че
ответникът е издал справка за дължими задължения, но по искане на ищеца,
не е основание да се приеме, че липсва интерес да се оспорят тези
задължения. Наличието на някакви данни в счетоводство на ответника дава
основание на ищеца да иска заличаването на тази задължения, тъй като не са
дължими.
В допълнение, ищецът представя писма, издадени от ответника, но
молба на ищеца, от които се установява, че ответникът има записани данни,
че ищецът дължи процесните суми. И на това основание е налице правен
интерес. Производството е допустимо. (л. 29-30 от делото)
С оглед изложеното, съдът приема, че исковата молба, инициирала
настоящото въззивно произнасяне, е редовна, от надлежно легитимирана
страна, при наличието на правен интерес от исков процес. Заплатена е
необходимата държавна такса. Следователно исковата молба е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното
3
упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство,
които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно
упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи
произнасяне по същество на спора.
По основателността на иска
Предявен е отрицателен установителен иск от М. С. Х., ЕГН
**********, гр. С-- срещу „С----“ АД, ЕИК -, гр. С--, представлявано от В--
и/или Ф-, с правна с правна квалификация чл.121, ал.1, предл. 3 ГПК, с който
се иска да се признае по отношение на ответника, че ищецът не дължи на
ответника сумата в размер от 154.73 лева, представляваща доставка и
отвеждане на вода, начислена за абонатен номер № -, начислена за периода от
18.07.2017 г. до 17.12.2019 г. за имот, находящ се в гр. С-
Като основания (въпреки, че ответникът трябва да изчерпа основанията
за доказване на сумата) за предявяване на този иск ищецът е посочил, че
липсва облигационна връзка между ищеца и ответника и че вземанията са
погасени по давност.
Предвид разпоредбата на чл. 154 ГПК при предявен отрицателен
установителен иск в тежест на ответника е да докаже, че претендираното от
него и оспорено от ищеца вземане съществува. С оглед наведените в исковата
молба основания за недължимост на сумата ответникът следва да установи,
че ищецът е потребител на топлинна енергия в имота и се намира в
облигационно правоотношение с ответника през посочения период, респ. да
установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране
или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
При условията на главно доказване ответникът установи, че между
ищеца и ответникът е налична облигационна връзка, че е доставил и отвел
вода, за която е начислена процесната сума, че има наличие на прекъсване и
спиране на давността.
Ответникът с отговора на исковата молба изцяло е признал иска. Но
липсва искане от страна на ищеца за решение по чл.237 ГПК, поради което
съдът ще се произнесе съгласно установеното.
Ответникът не оспорва, че няма облигационна връзка, твърди, че никога
не е издавал фактури на ищеца. Изцяло признава този факт. С оглед
изразеното от ответника признаване на факти, признаване на иска, становище
в отговора на исковата молба, то е безпредметно да се обсъждат другите
предпоставки за отхвърляне на иска.
Ето защо искът се явява основателен, поради което следва да се признае
за установено между М. С. Х., ЕГН **********, гр. С-- и „С----“ АД, ЕИК -,
гр. С--, представлявано от В-- и/или Ф-, че М. С. Х. не дължи на „С----“
сумата в размер от 154.73 лева, начислена за абонатен номер № -, начислена
за периода от 18.07.2017 г. до 17.12.2019 г. за имот, находящ се в гр. С- на
4
основание чл.121, ал.1, предл. 3 ГПК, поради липса на облигационна връзка.
По разноските
Основният спор в това производство e въпросът са разноските на
адвоката по чл.38 ЗА, за което двете страни цитират практика.
Ответникът прави искане да се приложи чл.78, ал.2 ГПК. Кумулативно
трябва да са изпълнени двете предпоставки, а именно ответникът трябва да е
признал иска и да не е дал повод за завеждане на делото.
С отговора на исковата молба ответникът изцяло признава иска.
Признава всички факти изложени в обстоятелствената част на исковата
молба. Налице е първата предпоставки.
По делото липсват каквито и да е доказателства, от които може да се
направи извод, че ответникът е дал повод за завеждане на иска. Между
кориците по делото и в байтовете в електронната папка, липсват издадени
фактури от негова страна, липсват доказателства той да е образувал
изпълнително дело или да си е търсил вземанията по извънсъдебен ред.
Липсват доказателства, същият да е изпращал покани за напомняне на
задължения, изпращане на справки за дължимост на суми от негова страна.
Т.е. липсват всякакви активни действия от негова страна. Наличието на
пасивни не се установиха нито чрез главното и пряко доказване, нито чрез
косвеното доказване.
Единствено, което се установи, че ответникът е издал справка за
наличие на задължения на ищеца. Но следва да се има предвид, че тази
справка е направена по искане на ищеца във връзка с образуваното дело, а не
преди него или по повод завеждане на иска. Следователно след като не се
доказа поведение (активно и пасивно в хипотезите на липса и упражняване на
такова действие) от страна на ответника да се заведе делото, то е налице и
втората предпоставка за прилагане на чл.78, ал.2 ГПК. С оглед изложените
факти и обстоятелства, съдът направи извод, че с поведението си ответникът
не е дал повод за завеждане на иска. Ето защо на основание чл.78, ал.2 ГПК
не следва да се присъждат разноски в полза на ищеца.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между М. С. Х., ЕГН
**********, гр. С-- и „С----“ АД, ЕИК -, гр. С--, представлявано от В-- и/или
Ф-, че М. С. Х. не дължи на „С----“ сумата в размер от 154.73 лева (сто
петдесет и четири лева и седемдесет и три стотинки), начислена за
абонатен номер № -, начислена за периода от 18.07.2017 г. до 17.12.2019 г. за
5
имот, находящ се в гр. С- на основание чл.121, ал.1, предл. 3 ГПК, поради
липса на облигационна връзка.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от
съобщаването му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на
книжа и изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6