Р Е Ш Е Н И Е
№ 2
гр. Враца, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, VI-ти състав,
в публично заседание на 08.12.2022 г. /
осми декември две хиляди двадесет и втора година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ТАТЯНА
КОЦЕВА
при секретаря СТЕЛА БОБОЙЧЕВА, като разгледа
докладваното от съдия КОЦЕВА адм. дело №
658 по описа на АдмС – Враца за 2022 г., и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл.145 и сл. АПК, вр. с чл.186, ал. 4 от Закон за данък върху добавената
стойност /ЗДДС/.
Образувано е по жалба
на „А.“ ЕООД ***, представлявано от управителя Ц.А.А., действащ чрез
пълномощника си * В.Ч. ***, против ЗАПОВЕД за прилагане на ПАМ №11307/27.09.2022г.,
издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни
дейности“ към Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. С обжалваната
заповед на основание чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС е наложена ПАМ
„Запечатване на търговски обект“ – бензиностанция, находящ се в ***,
стопанисван от дружеството - жалбоподател и забрана на достъпа до него за срок
от 7 /седем/ дни. В жалбата се развиват съображения за незаконосъобразност на
оспорената заповед за налагане на ПАМ, като постановена в нарушение на
материалноправните разпоредби и административнопроизводствените правила. Иска
се отмяна на заповедта и присъждане на направените по делото разноски.
В с.з. оспорващото
дружество се представлява от адв. Т.. Моли за решение, с което да се отмени
оспорения адм.акт, като незаконосъобразен по изложени в жалбата съображения,
които поддържа. Претендират се разноски, съгласно представен списък.
Ответникът, Началник
отдел „Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ към Главна
дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, в с.з. се представлява от * М.,
която оспорва жалбата, като
неоснователна. Излага доводи за законосъобразност на оспорния акт и моли за неговото потвърждаване. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
По делото са събрани
писмени доказателства. Приложено е заверено копие от образуваната пред
административния орган преписка.
Съдът, като взе
предвид разпоредбата на чл.168 АПК и прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на
страните, приема за установено следното:
На 02.09.2022г.
служители в ГД „Фискален контрол“ към ЦУ на НАП извършили проверка в търговски
обект по смисъла на §1, т. 41 от ДР на ЗДДС – бензиностанция, находяща се в ***, стопанисвана от „А.“
ЕООД ***, при която е установено, че има монтирана и работеща ЕСФП,
регистрирана в НАП. Установено е, че в обекта има 2 бр. ЕСФП, като същите са описани, като при проверката са
представени договор за сервизно обслужване на ЕСФП, паспорти и доказателства за
регистрация на два налични, работещи ЕСФП в обекта със съответните книги за
съхраняване на дневни финансови отчети, които се водят съгласно изискванията на
Наредба №Н18/2006г. на МФ. Установено е при проверката, че е налице разминаване
при последните доставки на газ пропан бутан от доставените количества и тези
въведени в ЕСФП. Резултатите от тази проверка са обективирани в протокол серия
АА, №0018820/02.09.2022г./л. 45 от делото/.
Извършена
е и допълнителна проверка въз основа на изискани от проверяващите и
предоставени от дружеството документи в НАП на 15.09.2022 г. и е направена
справка в ИС на НАП, Справка за регистрирани съобщения на гориво за FDRID № 4185774 на дружеството за дата
02.09.2022г. по нивомер получени доставки по документ и отчетени, при което е
установено, че има разлики между получените количества горива по документи и
количествата горива, постъпили в резервоарите за съхранение и отчетени от
нивомерната измервателна система в обекта на дата 01.09.2022г. и 02.09.2022г., като същите
са подробно описани. В хода на проверката са представени фактура №
50177/02.09.2022г. и фактура № 50158/01.09.2022г. от „Б.М.Г.“ ЕООД, ведно с
протоколите и товарителниците към тях, както и АДД № 7148431 от 29.08.2022г. и
№ 7150678 от 30.08.2022г. по посочените фактури. За
извършената допълнителна проверка е съставен протокол серия АА
№0019094/15.09.2022г., в който подробно са отразени резултатите от проверката/л.41/.
Въз
основа на тези фактически установявания, обективирани в протоколи за извършена
проверка сер.АА, №0018820/02.09.2022г. и №0019094/15.09.2022г. е издадена
оспорената в настоящото производство Заповед за налагане на ПАМ № 11307/27.09.2022
г., на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в Главна дирекция
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл.186, ал.1, т.1, б.„г“ от ЗДДС е наложена ПАМ
„Запечатване на търговски обект“ и „Забрана за достъп до него за срок от 7 дни“
на основание чл. 187, ал. 1 ЗДДС.
От приложена по
делото заповед №ЗЦУ-1148/25.08.2020г. на изп.директор на НАП е видно, че
ответникът е упълномощен да издава заповеди от рода на оспорената.
От страна
на оспорващото дружество с жалбата е представен сервизен протокол №
43375/23.09.2022г., издаден от „Е.“ ООД и от който е видно, че при извършена проверка и анализ за въпросните
дати е установено, че се наблюдава малко отклонение между
получаваните доставки за пропан бутан по документи спрямо отчитаните от
нивомерната система, като са посочени възможните причини на които се дължи.
При така установената
фактическа обстановка, която не се оспорва от страните, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
подадена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, от надлежна страна с правен
интерес от обжалването и в законоустановения 14-дневен срок за обжалване,
регламентиран в чл.149, ал.3,
във вр. с ал.1 АПК. Видно от разписката към оспорената заповед, същата
е получена от адресата на 10.10.2022 г., а жалбата против нея е подадена чрез
органа на 14.10.2022г., с вх. № 21156/14.10.2022 г., с оглед на което е
процесуално допустима.
Разгледана по
същество е неоснователна по следните
съображения:
Съгласно изричната
разпоредба на чл.168, ал.1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на
основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от
страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл.146 АПК, като съгласно ал.2 на
същия член съдът следва да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за
това.
Настоящият съдебен
състав счита, че оспореният в настоящото производство акт е издаден от
компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия. Съгласно чл.186, ал.3 ЗДДС принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с
мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него
длъжностно лице. С приложената по делото Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020г.,
Изпълнителният директор на НАП е определил началниците на отдели
"Оперативни дейности" в дирекция „Оперативни дейности“ в главна
дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП да издават заповеди за
прилагане на ПАМ запечатване на обект по чл.186 ЗДДС.
Разглежданият административен акт е издаден от оправомощен по силата на горната
заповед на изпълнителния директор на НАП адм.орган.
Оспореният
административен акт е в установената форма и съдържа реквизитите, изискуеми по чл.59, ал.2
от АПК, относно наименованието на органа – издател, неговия адресат,
фактически и правни съображения за издаването му, включително относно срока на
мярката, има ясна разпоредителна част, дата на издаване и подпис на лицето с
означена длъжност. За да обоснове продължителността на разпореденото
запечатване на обекта, органът е изложил в заповедта конкретни мотиви, а
именно: съобразена е тежестта на извършеното нарушение, цялостното поведение на
търговеца, вида и обема на упражняваната дейност, типа и големината на
търговския обект, местоположението му и клиентопотока, като е посочено
нарушение на чл. 3, ал. 3 от Наредба Н-18/2006 г. Също така е посочено, че
срокът е съобразен с целта нарушителя да промени начина на извършване на
дейността в конкретния обект, като прекият резултат е правилно отчитане на
дейността, а директният-недопускане на вреда за фикса.
При извършената
служебна проверка, съдът не констатира допуснати в хода на административното
производство съществени процесуални нарушения, които да обуславят
незаконосъобразност на заповедта на това основание. Оспорената заповед е издадена
след изясняването на фактите и обстоятелствата от значение за случая – чл. 35 АПК.
При направената
преценка за съответствие на оспорената заповед с материалния закон и неговата
цел, съдът намира следното:
Съгласно
чл.186,ал.1,т.1, б."г" от ЗДДС принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, се прилага на лице, което не подава данни от ЕСФП
по чл. 118 в НАП. С разпоредбата на чл.118, ал. 6 ЗДДС е предвидено задължение за лицата,
извършващи доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с изключение
на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по
смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, да предава по дистанционна
връзка на НАП и данни, които дават възможност за определяне на наличните
количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни
горива. По аргумент от чл.3, ал.3, изр.2 от Наредба № Н-18/2006г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към
лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на МФ, всяко лице,
което извършва продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход, е
длъжно да предава на НАП по установената дистанционна връзка и данни, които
дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за
съхранение в обектите за търговия на течни горива. За тази цел като средство за
измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на
течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо
устройство на ЕСФП. Неизпълнението
на това задължение е въздигнато от ЗДДС като нарушение, за което се налага
принудителна административна мярка.
От събраните по делото доказателства
се установява, а и по същество не се оспорва от страните, че към момента на
проверката в търговския
обект, оспорващото
дружеството, в качеството си на лице, което извършва продажби на течни горива
чрез средства за измерване на разход е въвело в експлоатация фискално
устройство, изградена е дистанционна връзка с НАП, използва нивомерна измервателна
система за обем на течни горива, която има информационен изход за свързване към
централно регистриращо устройство на ЕСФП и е от одобрен тип, преминала
метрологичен контрол. Същевременно безспорно се установява, че на датите 01.09.2022г.
и 02.09.2022г. са налице разлики между количеството декларирано като доставка
към НАП и отчетеното от нивомерната система гориво. Установява се, че на
01.09.2022г. по АДД № 714831/29.08.2022г. в бензиностанцията е получена
доставка на гориво-газ-пропан бутан с количество 2054,00кг. при 15 градуса С
температура и плътност на горивото 0,550, като превърнато в литри 3700,90л., а
от направената справка от ИС на НАП нивомерната система е изпратила данни по
дистанционната връзка в НАП за 3178,71 л. при температура 15С, като е
установена разлика от -522,19л. Също така се установява, че на 02.09.2022г. по
АДД №7150678/30.08.2022г. в бензиностанцията е получена доставка на
гориво-газ-пропан бутан с количество 1585,00кг. при 15 градуса С температура и
плътност на горивото 0,5390, като превърнато в литри 2940,60л., а от
направената справка от ИС на НАП нивомерната система е изпратила данни по
дистанционната връзка в НАП за 2507,41 л. при температура 15С, като е
установена разлика от -433,22л. Това е видно и от представената справка от НАП
за регистрирани съобщения на въпросните дати, че е налице разминаване на
горивото по документ и отчетено по нивомерната система.
В
случая нарушението, за наличие на разлики
на горивото по документ и отчетено по нивомерната система към НАП на
дати 01.09. и 02.09.2022г. е безспорно установено от доказателставта по делото,
както и не се оспорва и от оспорващото дружество. Изложените в заповедта мотиви
напълно съответстват на събраните в хода на административното производство
доказателства, от които се установява, че нарушението е извършено от оспорващото
дружество. Това се установява и от приложения към жалбата протокол № 43375 от
23.09.2022г., като от съдържанието на същия е видно, че на въпросните дати
нивомерната система в търговския обект не е предала данни по дистанционна
връзка на НАП, които да дават възможност за определяне на реалното количество
на горивата.В тази насока следва да се посочи от друга страна, макар и да се
приеме че този протокол установява че е налице някакъв проблем с предаване на
горивото по нимомерната система на датите, то същия е представен с жалбата, а
не е представен на адм.орган по време на проверката, както и впоследствие на
органа до издаване на заповедта. Жалбоподателят не доказва, че в хода на
проверката, както и до издаване на заповедта да е отстранил нарушението, в която хипотеза
издадената заповед за налагане на ПАМ би се явила незаконосъобразна
С
оглед на горното следва да се приеме, че е
налице нарушение на изискванията по чл. 118, ал.
6 от ЗДДС, вр. с чл. 3, ал. 3
от Наредба №Н-18/13.12.2006 г.,
с оглед обстоятелството, че на описаните в заповедта дати в
НАП не са постъпили точни данни по установената дистанционна връзка с
търговския обект, които да дават възможност за точно определяне на наличните
количества горива в резервоарите за съхранение в обекта. В тази насока неоснователни са
доводите на жалбоподателя, че
нарушението е отстранено, с оглед представения протокол към жалбата. Същия
установява възможните причини за установените разлики, но не и че нарушението е
отстранено. С така представения протокол
дружеството е изпълнило макар и несвоевременно вмененото му задължение
по чл.39а, ал.9 от Наредба №Н-18/2016г., което е следвало да изпълни на дати на
01. И 02.09.2022г., но не може да се приеме, че е отстранило нарушението. Следвало
е дружеството да коригира подадените от
него данни до НАП за въпросните дати с последващо подаване на документ, като
посочи реалното количество гориво. Видно от данните по преписката такива
доказателства не са налични и не се и сочат от жалбоподателя. Такива доказателства по делото не са ангажирани,
нито пред органа, нито пред настоящата инстанция.
Процесната
ПАМ е мотивирана по отношение на определения в нея срок. Изцяло в правомощието
на органа, по целесъобразност, е да определи срока на наложената ПАМ, като в
случая са изложени конкретни мотиви за този срок.Наложената ПАМ е и съразмерна от
гледна точка на тежестта на нарушението и не е нарушен и принципа на съразмерност
по чл.6, ал.2 от АПК. В случая правата и интересите на дружеството не са
засегнати прекомерно. Целта на ПАМ съгласно разпоредбата на чл.22, ал.1 от ЗАНН
е да се предотвратят и преустановят административните нарушения, както и да се
предотвратят и отстранят вредните последици от нарушенията. При налагане на ПАМ
административният орган действа при условията на обвързана компетентност,
поради което при наличието на горепосоченото обстоятелство /фактът на
извършеното нарушение/ не е налице правна възможност, а задължение за него да
наложи ПАМ. Оспорения административен акт съответства и на целта на закона, а
именно -предотвратяване и преустановяване на административни нарушения в защита
на държавния бюджет и за осигуряване на регулярност на приходите и нормално
функциониране на цялата държавна бюджетна система. С оглед на изложеното и възраженията на жалбоподателя в тези насоки са
неоснователни и не се подкрепят от доказателствата по делото.
По
изложените съображения съдът намира оспорената заповед за издадена в съответствие
с материалния закон и неговата цел и не са налице отменителни основание по
чл.146, т.4 и т.5 от АПК, поради което същата следва да бъде потвърдена. Жалбата се явява неоснователна и следва да
бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора
основателно е искането на ответника за присъждане на разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение. На ответника следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100.00/сто/ лева, определено съгласно
чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ. Разноските следва да бъдат присъдени в полза на ЮЛ-НАП-София, в чиято
структура е органа издал акта.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „А.“
ЕООД ***, представлявано от * Ц.А.А., против Заповед за прилагане на ПАМ
№11307/27.09.2022г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ в
Дирекция „Оперативни дейности“ към Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на
НАП, с която е наложена ПАМ „Запечатване на търговски обект“ – бензиностанция,
находящ се в ***, стопанисван от дружеството и забрана на достъпа до него за
срок от 7 /седем/ дни.
ОСЪЖДА „А.“ ЕООД ***,
представлявано от * Ц.А.А. да
заплати на НАП – София разноски по делото в размер на
100.00/сто/ лева.
Решението подлежи на
обжалване, чрез Административен съд Враца пред Върховен административен съд
София в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, на които на основание
чл.138 АПК да се изпрати препис от същото.
АДМ. СЪДИЯ: