Решение по дело №222/2021 на Районен съд - Елин Пелин

Номер на акта: 37
Дата: 30 декември 2021 г. (в сила от 29 януари 2022 г.)
Съдия: Петко Русев Георгиев
Дело: 20211820200222
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 юли 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 37
гр. Елин Пелин, 30.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, IV СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ
ДЕЛА, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Петко Р. Георгиев
при участието на секретаря Цветанка Анг. Николова
като разгледа докладваното от Петко Р. Георгиев Административно
наказателно дело № 20211820200222 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалбата на ВЛ. ИВ. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С. ул. „П.“
№ .., ет. .., aп. ..., като законен представител на „АРУДА“ ЕООД, ЕИК ...., със седалище и
адрес на управление: адрес гр. С., п.к. 1220, р-н Н. ж.к. Н. I, бл. , вх. , ет. , ап. срещу
електронен фиш серия К № 3086955 от ОДМВР – София, с който е наложена глоба от 100
лева на основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/ за нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с. чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
В жалбата се сочи незаконосъобразност и неправилност на атакуваното наказателно
постановление, като се иска изцяло отмяната му. Твърди, че е изтекла давност за образуване
на административно-наказателно производство.
В съдебното заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна изразява писмено становище за неоснователност на жалбата. Моли за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
РП Елин Пелин не изразява становище по жалбата.
Съдът, след като служебно провери атакувания електронен фиш, доводите на страните и
събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното
от фактическа страна:
Срещу жалбоподателя ВЛ. ИВ. К. - законен представител на „АРУДА“ ЕООД, с адрес: гр.
С., ул. „П.“ № .., вх..., ет. .., aп. ..., ЕИК *********, ЕГН/ЛНЧ **********, е бил съставен
1
електронен фиш серия К № 3086955 от ОДМВР – София, с който е наложена глоба от 100
лева на основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/ за нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с. чл. 21, ал. 1 ЗДвП за това, че на 07.10.2019 г. в
09.11 ч. в обл. Софийска, общ. Елин Пелин с. Равно поле по ул. Верила с-у № 20 с посока
център при въведено ограничение от 30 км/ч за населено място с пътен знак В-26
(нарушението установено с ATCC TFR1-M) с МПС СЕАТ АРОНА вид лек автомобил с
регистрационен номер ..... е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство № TFR1-M 508, разрешена стойност на скоростта 30
км/ч., установена стойност на скоростта 56 км/ч., превишена стойност на скоростта 26 км/ч.
Приложена е снимка от 07.10.2019 г. в 09:11:55 ч. с посочени скорост 59 км/ч., наказуема
скорост 56 км/ч., GPS 42.66490 23.52666.
Видно е от заповед № 8121з-172/ 29.02.2016 г. на министъра на вътрешните работи са
утвърдени образци на електронни фишове, а със заповед № 8121з-931/ 30.08.2016 г. на
министъра на вътрешните работи е заменено Приложение 1 към № 8121з-172/ 29.02.2016 г. с
образец на електронен фиш за налагане на глоба по ЗДвП.
Представено е удостоверение 10.02.4835 от 07.09.2017 г. за одобрен тип средство за
измерване на Българския институт по метрология за мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията правилата за движение тип TFR1-M.
Представен е протокол № 3-41-19 от 31.05.2019 г. от Лаборатория за проверка на полицейска
техника за проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR-1M № 4835 последваща
проверка.
Представен е протокол за проверка 240-ИСИ/11.12.2017 г. на Българския институт по
метрология за средство за измерване № 11743С1. Представен е протокол за проверка 54-С-
ИСИ/11.10.2018 г. на Българския институт по метрология за средство за измерване №
11743С1.
Със заповед № РД-11-439/31.05.2018 г. на АПИ е въведена временна организация и
безопасност на движение ВОБД за обект „Ремонтно-възстановителни дейности на виадукт
при км 19+250 /Потоп/ дясно пътно платно на АМ Хемус. Представена е схема на
Автомагистрали ЕАД съгласно заповед № РД-11-809/27.08.2017 г. и заповед № РД-11-
506/15.06.2017 г., според която ремонтните работи започват от км 18+960 и са до км.
19+540.
Според справка СЕАТ АРОНА с регистрационен номер СВ9483НТ е собственост на
„АУТОТЕХНИКА“ ООД, а ползвател е „АРУДА“ ЕООД.
Видно е от протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система
TFR1-M № 508 от 17.10.2019 г., че е отбелязано поставяне на в обл. Софийска, общ. Елин
Пелин с. Равно поле по ул. Верила с-у № 20 с посока център – промишлена зона Верила в
двете посоки, пътен знак за ограничени 30 В-26, разстояние от пътния знак с въведено
ограничение до АТСС в метри – не е попълнено, режим стационарен, посока за действие –
двете посоки, начало на работа 07.34, край на работа 11.24, като не са отбелязани Ст. Дулева
2
и подпис на служителя.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е допустима, тъй като е подадена в
срока по чл. 59 и сл. от ЗАНН срещу електронен фиш, който подлежи на обжалване. Същият
е връчен на жалбоподателя на 31.05.2021 г. и е обжалван на 07.06.2021 г.
Според Тълкувателно постановление (ТП) № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 1/2014 г.,
ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС, разпоредбата на чл. 11 ЗАНН препраща към
уредбата касаеща погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния
кодекс. В мотивите му са изложени съображения, че понастоящем в ЗАНН са
регламентирани два вида давност: погасителна давност, с изтичането на която се погасява
възможността компетентният орган да реализира правомощията си по административно
наказателното преследване (чл. 34 ЗАНН) и давност, с изтичането на която се погасява
възможността компетентният орган да реализира изтърпяването на наложената
административна санкция (чл. 82 ЗАНН). От своя страна, тази давност може да бъде
квалифицирана като обикновена (по чл. 82, ал. 1 ЗАНН) и абсолютна такава (по чл. 82, ал. 4
ЗАНН). Един от значителните пропуски в ЗАНН е свързан с липсата на правна
регламентация на института на абсолютната погасителна давност, при настъпването на
която следва да се прекрати административно наказателното производство. Нито в чл. 34,
нито в чл. 82 от ЗАНН е налице разпоредба, аналогична с тази на чл. 81, ал. 3 НК, уреждаща
абсолютната давност. Именно тази празнина се преодолява с приложението на чл. 81, ал. 3,
вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 ЗАНН. Никъде в мотивите на посочено по-горе
тълкувателно решение не се твърди, че разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 5 НК се прилага
самостоятелно като обикновена давност, която важи в административно-наказателното
производство, а тази правна норма винаги се прилага единствено във връзка с чл. 81, ал. 3
НК – за изчисляване на абсолютната давност. При приложение на чл. 80, ал. 1, т. 5 НК
вместо чл. 34 ЗАНН би се нарушило правилото, че специалният закон дерогира общия т. е.
би се тълкувало превратно нормата на чл. 11 ЗАНН. С оглед изложеното преследвателската
давност за конкретното административно нарушение е четири години и половина от датата
на нарушението, като същата не е изтекла към момента на постановяване на съдебното
решение.
Жалбата е основателна, тъй като при издаване на електронния фиш са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, представляващи основание за отмяна на
последния без разглеждане на спора по същество:
Процедурата по започване на административнонаказателно производство с издаване на
електронен фиш е изключение от общите правила на ЗАНН. В чл. 189, ал. 4 ЗДвП са
определени условията, при които се издава електронен фиш. Легална дефиниция на
понятието „електронен фиш“ се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е
възпроизведена и в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП и съгласно които ЕФ е електронно изявление,
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-
3
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни
точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш
съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.
Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.
Видно е, че след настъпилите законодателни промени се допуска правна възможност по реда
на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП електронен фиш за налагане на глоба да бъде издаден и при
нарушение, установено и заснето със система, в отсъствие на контролен орган и на
нарушител. При посочената втора хипотеза в чл. 189, ал. 4 ЗДвП е необходимо контролният
орган да не може да влияе пряко върху с действията си върху показанията на системата за
видео-контрол при извършване на измерването - в каквато насока е и застъпеното становище
в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 година на ВАС. Ето защо, съдът е задължен при
произнасянето си във всички случаи да установи дали към момента на извършване на
измерването контролният орган е осъществил конкретни действия по системата, които биха
могли да окажат влияние при измерването или последното е осъществено от самата система,
в отсъствие на контролния орган - в каквато насока е законодателната повеля.
В ДВ бр. 36/2015г. е обнародвана Наредба №8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи /АТСС/ за контрол на
правилата за движение по пътищата, издадена от министъра на вътрешните работи, с която
се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и
системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата. Според чл. 4 от
посочената наредба за осъществяване на контрол на участниците в движението по пътищата
се използват АТСС, пуснати на пазара и/или в действие по реда на Закона за измерванията,
притежаващи удостоверение за одобрен тип и вписани в регистъра на Българския институт
по метрология. Преди пускане в експлоатация АТСС преминават първоначална проверка.
След изтичане срока на първоначалната проверка АТСС преминават последваща проверка
от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.
Превишението на скоростта като административно нарушение е възможно в две различни и
самостоятелни хипотези на разрешена скорост, регламентирани в чл. 21, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП,
като във втория случай от съществено значение за съставомерността на деянието за вида на
пътния знак, конкретната стойност на ограничението, въведено с този знак,
4
месторазположението му спрямо мястото на извършване на нарушението с оглед обхвата му
на действие. В конкретния случай описанието на нарушението не позволява еднозначен
извод относно точния вид на нарушението. С това се ограничава правото на защита на
нарушителя, който има право да узнае какво точно нарушение на правилата за движение се
твърди, че е извършил.
За законосъобразното издаване на електронен фиш в случая, освен техническата изправност
на използваната автоматизирана система за контрол, е необходимо да се установи и
изпълнението на задължението по чл. 8 от Наредбата. Според чл. 8 от посочената наредба
при контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта мястото за разполагане на
АТСС се определя така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното
средство в зоната с ограничение на скоростта. В електронния фиш е посочено, че при
въведено ограничение с ПЗ В-26 от 30 км/ч е била установена скорост от 56 км/ ч. с оглед
това релевантен е въпросът дали на конкретното място на извършване на нарушението
стойността на разрешената скорост е различна от посочената в чл. 21, ал. 1 ЗДвП, което да е
било сигнализирано със съответен пътен знак. Според протокол за използване на
автоматизирано техническо средство или система камерата е била поставена на с. Равно
поле по ул. Верила с-у № 20, като същото е посочено и за мястото на нарушението. В
обжалвания електронен фиш и приложената снимка е налице несъответствие между
установената скорост на движение, тъй като в електронния фиш е посочена скорост от 56
км/ ч, а според снимката е измерена скорост - 59 км/ч.
Според чл. 10, ал. 3 от същата наредба при работа с временно разположени на участък от
пътя автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта протоколът се
попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда.
В процесния случай последното изискване не е спазено. Съставен е протокол за използване
на АТСС, но същият не е съпроводен със снимка на разположението на уреда- на мобилното
АТСС. Такава снимка е неразделна част от протокола, тъй като се касае за работа с временно
разположено на участък от пътя автоматизирано техническо средство, респ. система за
контрол на скоростта, снимката има за предназначение да даде визуална представа къде
точно е било поставено мобилното АТСС, за да се прецени дали това място отговаря на
посоченото в протокола, и къде е било разположено мобилното АТТС спрямо посоката на
сработване и позиционирането на автоматизираните технически средства и системи.
Изпълнението на това изискване е от значение и за проверка изпълнението на разпоредбата
на чл. 8 от Наредбата, а именно „При контрол на въведено с пътен знак ограничение на
скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва
измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта“.
Липсата на доказано по нормативно предвидения ред местоположение на уреда със снимка
на посочените в АУАН и НП дата и място препятства възможността да се установи дали
скоростта на автомобила е била в нарушение на ЗДвП. Това обстоятелство въвежда
основателно съмнение относно извършването на нарушението, съответно
административното нарушение по чл. 21, ал. 2 ЗДвП не е безспорно доказано. Снимката
5
следва да е неразделна част от протокола, при положение, че в конкретния случай се касае за
работа с временно разположено на участък от пътя автоматизирано техническо средство,
респ. система за контрол на скоростта. Тази снимка има за предназначение да даде визуална
представа къде е било поставено мобилното АТСС, за да се прецени дали това място
отговаря на посоченото в протокола.
В случая е неясно на кого е наложено административно наказание глоба, а такова наказание
може да се наложи само на физически лица, като административно наказателната
отговорност винаги е лична. Изключение е правилото на чл. 83 от ЗАНН, съгласно което на
юридическите лица се налага имуществена санкция, в случай че такава е предвидена в
съответния закон. В ЗДвП не е предвидено възможност за налагане на имуществена санкция
на юридическите лица. Когато се налага административно наказание, с оглед съблюдаване
правото на защита на лицето привлечено към административнонаказателна отговорност,
следва категорично и несъмнено да става ясно от електронния фиш кой е наказания субект.
При видеозаснемане на нарушението на административнонаказващия орган е известно само
моторното превозно средство, с което е извършено нарушението, но не и водача, който го
управлява. Съгласно чл. 188, ал. 1 и 2 от ЗДвП собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение.
Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не
посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Когато нарушението е
извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице,
предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на
лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно
средство. Законодателят е предвидил в чл. 189, ал. 5 от ЗДвП 14-дневен срок от
получаването на електронния фиш, в който собственикът на МПС, с което е извършено
нарушението, има възможност да предостави в съответната териториална структура на
Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето извършило
нарушението и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. В
противен случай той е лицето, което следва да понесе отговорност за извършеното с МПС -
негова собственост нарушение. В случая липсва изрично попълнена по чл. 188 ЗДвП от
собственика на моторното превозно средство декларация. След като нарушението е
установено с АТСС, независимо, че в случая се предвижда съставянето на АУАН,
декларацията от собственика на МПС-то е задължителен елемент от
административнонаказателното производство /арг. чл. 189, ал. 5 ЗДвП/.
С оглед на гореизложеното, съдът счита, че атакуваният електронен фиш следва да бъде
отменен като незаконосъобразен.
Мотивиран от изложеното съдът и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 3086955 от ОДМВР – София.
6
Решението може да бъде обжалвано в четиринадесетдневен срок от съобщението за
изготвянето му пред Административен съд - София област по реда на глава ХІІ-та на АПК.
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________
7

Съдържание на мотивите


Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалбата на ВЛ. ИВ. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С., ул. „П.“
№ ..., ет. .., aп. ..., като законен представител на „АРУДА“ ЕООД, ЕИК ......, със седалище и
адрес на управление: адрес гр. София, п.к. 1220, р-н Надежда ж.к. Надежда I, бл. 172, вх. Е,
ет. 8, ап. 125, срещу електронен фиш серия К № 3086955 от ОДМВР – София, с който е
наложена глоба от 100 лева на основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с. чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
В жалбата се сочи незаконосъобразност и неправилност на атакуваното наказателно
постановление, като се иска изцяло отмяната му. Твърди, че е изтекла давност за образуване
на административно-наказателно производство.
В съдебното заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна изразява писмено становище за неоснователност на жалбата. Моли за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
РП Елин Пелин не изразява становище по жалбата.
Съдът, след като служебно провери атакувания електронен фиш, доводите на страните и
събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното
от фактическа страна:
Срещу жалбоподателя ВЛ. ИВ. К. - законен представител на „АРУДА“ ЕООД, с адрес: гр.
София, ул. „Позитано“ № 9, вх. А, ет. 2, aп. 4, ЕИК *********, ЕГН/ЛНЧ **********, е бил
съставен електронен фиш серия К № 3086955 от ОДМВР – София, с който е наложена глоба
от 100 лева на основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с. чл. 21, ал. 1 ЗДвП за това, че на
07.10.2019 г. в 09.11 ч. в обл. Софийска, общ. Елин Пелин с. Равно поле по ул. Верила с-у №
20 с посока център при въведено ограничение от 30 км/ч за населено място с пътен знак В-26
(нарушението установено с ATCC TFR1-M) с МПС СЕАТ АРОНА вид лек автомобил с
регистрационен номер СВ9483НТ е извършено нарушение за скорост, установено и заснето
с автоматизирано техническо средство № TFR1-M 508, разрешена стойност на скоростта 30
км/ч., установена стойност на скоростта 56 км/ч., превишена стойност на скоростта 26 км/ч.
Приложена е снимка от 07.10.2019 г. в 09:11:55 ч. с посочени скорост 59 км/ч., наказуема
скорост 56 км/ч., GPS 42.66490 23.52666.
Видно е от заповед № 8121з-172/ 29.02.2016 г. на министъра на вътрешните работи са
утвърдени образци на електронни фишове, а със заповед № 8121з-931/ 30.08.2016 г. на
министъра на вътрешните работи е заменено Приложение 1 към № 8121з-172/ 29.02.2016 г. с
образец на електронен фиш за налагане на глоба по ЗДвП.
Представено е удостоверение 10.02.4835 от 07.09.2017 г. за одобрен тип средство за
измерване на Българския институт по метрология за мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията правилата за движение тип TFR1-M.
Представен е протокол № 3-41-19 от 31.05.2019 г. от Лаборатория за проверка на полицейска
техника за проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR-1M № 4835 последваща
проверка.
Представен е протокол за проверка 240-ИСИ/11.12.2017 г. на Българския институт по
метрология за средство за измерване № 11743С1. Представен е протокол за проверка 54-С-
ИСИ/11.10.2018 г. на Българския институт по метрология за средство за измерване №
11743С1.
Със заповед № РД-11-439/31.05.2018 г. на АПИ е въведена временна организация и
безопасност на движение ВОБД за обект „Ремонтно-възстановителни дейности на виадукт
1
при км 19+250 /Потоп/ дясно пътно платно на АМ Хемус. Представена е схема на
Автомагистрали ЕАД съгласно заповед № РД-11-809/27.08.2017 г. и заповед № РД-11-
506/15.06.2017 г., според която ремонтните работи започват от км 18+960 и са до км.
19+540.
Според справка СЕАТ АРОНА с регистрационен номер ........ е собственост на
„АУТОТЕХНИКА“ ООД, а ползвател е „АРУДА“ ЕООД.
Видно е от протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система
TFR1-M № 508 от 17.10.2019 г., че е отбелязано поставяне на в обл. Софийска, общ. Елин
Пелин с. Равно поле по ул. Верила с-у № 20 с посока център – промишлена зона Верила в
двете посоки, пътен знак за ограничени 30 В-26, разстояние от пътния знак с въведено
ограничение до АТСС в метри – не е попълнено, режим стационарен, посока за действие –
двете посоки, начало на работа 07.34, край на работа 11.24, като не са отбелязани Ст. Д. и
подпис на служителя.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е допустима, тъй като е подадена в
срока по чл. 59 и сл. от ЗАНН срещу електронен фиш, който подлежи на обжалване. Същият
е връчен на жалбоподателя на 31.05.2021 г. и е обжалван на 07.06.2021 г.
Според Тълкувателно постановление (ТП) № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 1/2014 г.,
ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС, разпоредбата на чл. 11 ЗАНН препраща към
уредбата касаеща погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния
кодекс. В мотивите му са изложени съображения, че понастоящем в ЗАНН са
регламентирани два вида давност: погасителна давност, с изтичането на която се погасява
възможността компетентният орган да реализира правомощията си по административно
наказателното преследване (чл. 34 ЗАНН) и давност, с изтичането на която се погасява
възможността компетентният орган да реализира изтърпяването на наложената
административна санкция (чл. 82 ЗАНН). От своя страна, тази давност може да бъде
квалифицирана като обикновена (по чл. 82, ал. 1 ЗАНН) и абсолютна такава (по чл. 82, ал. 4
ЗАНН). Един от значителните пропуски в ЗАНН е свързан с липсата на правна
регламентация на института на абсолютната погасителна давност, при настъпването на
която следва да се прекрати административно наказателното производство. Нито в чл. 34,
нито в чл. 82 от ЗАНН е налице разпоредба, аналогична с тази на чл. 81, ал. 3 НК, уреждаща
абсолютната давност. Именно тази празнина се преодолява с приложението на чл. 81, ал. 3,
вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 ЗАНН. Никъде в мотивите на посочено по-горе
тълкувателно решение не се твърди, че разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 5 НК се прилага
самостоятелно като обикновена давност, която важи в административно-наказателното
производство, а тази правна норма винаги се прилага единствено във връзка с чл. 81, ал. 3
НК – за изчисляване на абсолютната давност. При приложение на чл. 80, ал. 1, т. 5 НК
вместо чл. 34 ЗАНН би се нарушило правилото, че специалният закон дерогира общия т. е.
би се тълкувало превратно нормата на чл. 11 ЗАНН. С оглед изложеното преследвателската
давност за конкретното административно нарушение е четири години и половина от датата
на нарушението, като същата не е изтекла към момента на постановяване на съдебното
решение.
Жалбата е основателна, тъй като при издаване на електронния фиш са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, представляващи основание за отмяна на
последния без разглеждане на спора по същество:
Процедурата по започване на административнонаказателно производство с издаване на
електронен фиш е изключение от общите правила на ЗАНН. В чл. 189, ал. 4 ЗДвП са
определени условията, при които се издава електронен фиш. Легална дефиниция на
2
понятието „електронен фиш“ се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е
възпроизведена и в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП и съгласно които ЕФ е електронно изявление,
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни
точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш
съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.
Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.
Видно е, че след настъпилите законодателни промени се допуска правна възможност по реда
на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП електронен фиш за налагане на глоба да бъде издаден и при
нарушение, установено и заснето със система, в отсъствие на контролен орган и на
нарушител. При посочената втора хипотеза в чл. 189, ал. 4 ЗДвП е необходимо контролният
орган да не може да влияе пряко върху с действията си върху показанията на системата за
видео-контрол при извършване на измерването - в каквато насока е и застъпеното становище
в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 година на ВАС. Ето защо, съдът е задължен при
произнасянето си във всички случаи да установи дали към момента на извършване на
измерването контролният орган е осъществил конкретни действия по системата, които биха
могли да окажат влияние при измерването или последното е осъществено от самата система,
в отсъствие на контролния орган - в каквато насока е законодателната повеля.
В ДВ бр. 36/2015г. е обнародвана Наредба №8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи /АТСС/ за контрол на
правилата за движение по пътищата, издадена от министъра на вътрешните работи, с която
се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и
системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата. Според чл. 4 от
посочената наредба за осъществяване на контрол на участниците в движението по пътищата
се използват АТСС, пуснати на пазара и/или в действие по реда на Закона за измерванията,
притежаващи удостоверение за одобрен тип и вписани в регистъра на Българския институт
по метрология. Преди пускане в експлоатация АТСС преминават първоначална проверка.
След изтичане срока на първоначалната проверка АТСС преминават последваща проверка
от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.
Превишението на скоростта като административно нарушение е възможно в две различни и
самостоятелни хипотези на разрешена скорост, регламентирани в чл. 21, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП,
като във втория случай от съществено значение за съставомерността на деянието за вида на
пътния знак, конкретната стойност на ограничението, въведено с този знак,
месторазположението му спрямо мястото на извършване на нарушението с оглед обхвата му
на действие. В конкретния случай описанието на нарушението не позволява еднозначен
извод относно точния вид на нарушението. С това се ограничава правото на защита на
нарушителя, който има право да узнае какво точно нарушение на правилата за движение се
твърди, че е извършил.
За законосъобразното издаване на електронен фиш в случая, освен техническата изправност
на използваната автоматизирана система за контрол, е необходимо да се установи и
3
изпълнението на задължението по чл. 8 от Наредбата. Според чл. 8 от посочената наредба
при контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта мястото за разполагане на
АТСС се определя така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното
средство в зоната с ограничение на скоростта. В електронния фиш е посочено, че при
въведено ограничение с ПЗ В-26 от 30 км/ч е била установена скорост от 56 км/ ч. с оглед
това релевантен е въпросът дали на конкретното място на извършване на нарушението
стойността на разрешената скорост е различна от посочената в чл. 21, ал. 1 ЗДвП, което да е
било сигнализирано със съответен пътен знак. Според протокол за използване на
автоматизирано техническо средство или система камерата е била поставена на с. Равно
поле по ул. Верила с-у № 20, като същото е посочено и за мястото на нарушението. В
обжалвания електронен фиш и приложената снимка е налице несъответствие между
установената скорост на движение, тъй като в електронния фиш е посочена скорост от 56
км/ ч, а според снимката е измерена скорост - 59 км/ч.
Според чл. 10, ал. 3 от същата наредба при работа с временно разположени на участък от
пътя автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта протоколът се
попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда.
В процесния случай последното изискване не е спазено. Съставен е протокол за използване
на АТСС, но същият не е съпроводен със снимка на разположението на уреда- на мобилното
АТСС. Такава снимка е неразделна част от протокола, тъй като се касае за работа с временно
разположено на участък от пътя автоматизирано техническо средство, респ. система за
контрол на скоростта, снимката има за предназначение да даде визуална представа къде
точно е било поставено мобилното АТСС, за да се прецени дали това място отговаря на
посоченото в протокола, и къде е било разположено мобилното АТТС спрямо посоката на
сработване и позиционирането на автоматизираните технически средства и системи.
Изпълнението на това изискване е от значение и за проверка изпълнението на разпоредбата
на чл. 8 от Наредбата, а именно „При контрол на въведено с пътен знак ограничение на
скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва
измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта“.
Липсата на доказано по нормативно предвидения ред местоположение на уреда със снимка
на посочените в АУАН и НП дата и място препятства възможността да се установи дали
скоростта на автомобила е била в нарушение на ЗДвП. Това обстоятелство въвежда
основателно съмнение относно извършването на нарушението, съответно
административното нарушение по чл. 21, ал. 2 ЗДвП не е безспорно доказано. Снимката
следва да е неразделна част от протокола, при положение, че в конкретния случай се касае за
работа с временно разположено на участък от пътя автоматизирано техническо средство,
респ. система за контрол на скоростта. Тази снимка има за предназначение да даде визуална
представа къде е било поставено мобилното АТСС, за да се прецени дали това място
отговаря на посоченото в протокола.
В случая е неясно на кого е наложено административно наказание глоба, а такова наказание
може да се наложи само на физически лица, като административно наказателната
отговорност винаги е лична. Изключение е правилото на чл. 83 от ЗАНН, съгласно което на
юридическите лица се налага имуществена санкция, в случай че такава е предвидена в
съответния закон. В ЗДвП не е предвидено възможност за налагане на имуществена санкция
на юридическите лица. Когато се налага административно наказание, с оглед съблюдаване
правото на защита на лицето привлечено към административнонаказателна отговорност,
следва категорично и несъмнено да става ясно от електронния фиш кой е наказания субект.
При видеозаснемане на нарушението на административнонаказващия орган е известно само
моторното превозно средство, с което е извършено нарушението, но не и водача, който го
управлява. Съгласно чл. 188, ал. 1 и 2 от ЗДвП собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение.
Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не
4
посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Когато нарушението е
извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице,
предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на
лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно
средство. Законодателят е предвидил в чл. 189, ал. 5 от ЗДвП 14-дневен срок от
получаването на електронния фиш, в който собственикът на МПС, с което е извършено
нарушението, има възможност да предостави в съответната териториална структура на
Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето извършило
нарушението и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. В
противен случай той е лицето, което следва да понесе отговорност за извършеното с МПС -
негова собственост нарушение. В случая липсва изрично попълнена по чл. 188 ЗДвП от
собственика на моторното превозно средство декларация. След като нарушението е
установено с АТСС, независимо, че в случая се предвижда съставянето на АУАН,
декларацията от собственика на МПС-то е задължителен елемент от
административнонаказателното производство /арг. чл. 189, ал. 5 ЗДвП/.
С оглед на гореизложеното, съдът счита, че атакуваният електронен фиш следва да бъде
отменен като незаконосъобразен.
5