Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 04.01.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО,
13-ти с-в, в публичното заседание на седми декември през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН ДИМИТРОВ
при секретаря Стефка Александрова като
разгледа докладваното от съдия Димитров гражданско дело № 3509 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе пред
вид:
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл. 208,ал.1 във вр. чл. 193 Кодекса за застраховането и чл.86 ЗЗД.
Ищецът А.С.Е.,
ЕГН ********** е предявил иск против З. „А.И.“ АД, *** за сумата от 53 000
лв.- застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „КАСКО“ на МПС, на лек автомобил „Мерцедес
GL“, модел „420CDI4MATIK“, с рег. № *******, иск за мораторна
лихва от 5500.82 лв. за забава върху плащането на главницата за времето от 17.03.2015 год. до датата на
исковата молба-23.03.2016 год., ведно със законната лихва върху главницата от
тази дата до окончателното й изплащане.
Ищецът
поддържа чрез пълномощника си адв. М. предявените
искове с твърденията, че ответното дружество необосновано и незаконосъобразно е
отказало изплащането на обезщетението.
претендира
присъждане на адвокатско възнаграждение и разноските по делото.
ответникът З. „А.И.“ АД, *** оспорва исковете и моли да
бъдат отхвърлени,тъй като ищецът при заявяване кражбата не е представил никакъв
контактен ключ или дистанционно управление за централно заключване и/или за
сигнално-охранителна система на автомобила,което само по себе си е неизпълнение
на основно договорно З.ължение/ т. 70.1. от Общите
условия/ от страна на застрахованото лице, което е съществено с оглед интереса
на застрахователя по смисъла на чл. 211, т. 2 от КЗ /отм./ . На следващо място
непредставянето на какъвто и да е контактен ключ и/или дистанционно управление
за автомобила е налице и хипотезата на изрично изключен от застрахователното
покритие по полицата риск по т.6.1. от ОУ, което е самостоятелно основание да
бъде отказано изплащане на застрахователно обезщетение.
Евентуално
оспорва претенцията за обезщетение по размер с оглед факта,че автомобила е бил
ремонтиран след сериозно увреждане и също оспорва да е бил със
специален/дизайнерски външен вид и прави възражение за прихващане на предявения
иск със сумата от 2136,71 лева-дължими три вноски по застрахователния договор .
Моли съдът да
присъди на дружеството разноските по делото.
Доказателствата
са гласни и писмени.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
С Договор за
покупко-продажба на моторно-превозно средство от 24.10.2014 год. Г.С.С.и З.Х.С.са продали на А.С.Е. лек автомобил „Мерцедес GL“, модел „420CDI4MATIK“, с рег. № ******* за сумата от 2500
лв.
По делото са
представени доказателства за сключен между А.С.Е. и ответното дружество
застрахователен договор- застрахователна полица за застраховка на сухопътни безрелсови
превозни средства „Каско“ № 1011510000236 от 10.03.2015 г.
на лек автомобил „Мерцедес GL“, модел
„420CDI4MATIK“, Номер на рамата - WDC1648281А202967
с рег. № ******* със срок на валидност от 10.03.2015 год. до 09.03.2016 г. за застрахователна сума от 53 000 лв.
в
застрахователната полица е отразено, че застрахователната премия от 2848.96 лв.
ще са заплати на четири равни вноски от по 712.25 лв. с падежи - 10.03.2015
год. /заплатена на същата дата/, 09.06.2015 год., 09.09.2015
год. и последна на 09.12.2015 год.На 11.03.2015 год. на автомобила е монтиран
пасивен канов имобилайзер –М3001.
По делото е
представено постановление от 29.04.2015 год. за спиране на досъдебно
производство № 639/2015 год. на 09 РУ СДВР-София за извършено на 16.03.2015
год. противозаконно отнемане от владението на А.С.Е. на лек автомобил „Мерцедес
GL“, модел „420CDI4MATIK“, с рег. № *******. От удостоверение
на л.20 издадено от началника на 09 РУ СДВР-София е видно,че горния автомобил
по документи се води собственост на Г. С. С..
По делото е
представен уведомление за необходими документи по щета 1011510000027/2015год. ,
от който е видно, че на 17.03.2015 год. е подадено уведомление-претенция за
кражба /на л.76 от делото/, представени са документи, включително на 17.05.2015
год. е представен документ от РУП удостоверяващ кражбата,на 18.05.2015 год. е
представено постановление за спиране на наказателното производство.
С писмо от
11.08.2015 год. ответното дружество е уведомило ищеца,че няма да заплати
обезщетение,тъй като при сключването на договора не е декларирал това,че в следствие
на ПТП за автомобила е била настъпила тотална щета и поради това е бил свален от
отчет-две обстоятелства,които ако са били известни предварително биха мотивирали застрахователя изобщо да не
сключи договора или да го сключи,но при други условия.
По делото е
прието заключение по САТЕ,което съдът възприема като обективно и
професионално,като от него се установява,че действителната осреднена пазарна
цена на лек автомобил марка Мерцедес GL, модел 420 CDI 4 Matic
с рама - WDC1648281А202967 и пробег от 196 000 км. към 16.03.2015 год. е в размер на 45659 лв.
От показанията
на св.Г.С./бивш собственик на автомобила/ се установява,че при внасянето на процесното
МПС в България,той е бил в лошо състояние,но след извършените многобройни скъпи
ремонти е бил в перфектно състояние,с много допълнителни екстри,с кожен
салон,лед светлини и др.
Свидетелят Л.К.
установява,че ищецът е докарал автомобила на паркинга и около половин час след
това,влязла друга кола,от нея излязъл човек,отключил с дистанционно джипа на А.
и бързо двете коли напуснали паркинга.Веднага позвънил на А. и тогава
разбрали,че колата е била открадната.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно
чл.208,ал.1 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е
длъжен да заплати на застрахования застрахователно обезщетение. Основна
предпоставка за претенцията е наличието на валидно сключен застрахователен
договор.
Такъв е
сключен валидно между ищеца и ответното дружество на 10.03.2015 год. със срок
на действие до 09.03.2016 год. и първата вноска е платена при подписването на
договора. Останалите три вноски на обща стойност от 2136.71 лева вкл. и
дължимия данък не са платени,тъй като събитието е настъпило преди падежа на
втората вноска-на 16.03.2015 год.
Установен е
факта на настъпване на застрахователното събитие-кражба на процесното МПС,
паркирано от ищеца вечерта на 16.03.2015 год.
на охраняем паркинг в ж.к. Обеля 2, в гр.
София. Липсата на автомобила е установена от ищеца на същия ден около 23.00
часа в 10.00 ч. след като бил сигнализиран от охраната на паркинга, като
впоследствие е уведомил органите на МВР и ответното дружество, като е предал
документите на автомобила и други документи свързани със застраховката,а
впоследствие е представил на ответника и допълнителни документи във връзка със
специфичните изисквания при кражба на МПС.
Възраженията
на ответника срещу претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение във времето
са различни- с писмо от 11.08.2015 год. ответното дружество се позовава на т.13
и 14 от ОУ-премълчани от застрахования данни при сключване на договора относно
това,че автомобила е претърпял тотална щета и е бил свален от отчет.
В отговора по
чл.131 ГПК се позовава на неизпълнение на т. 70.1. от Общите
условия-непредаване на ключове и/или дистанционни на автомобила.
Първото
възражение не е основателно,тъй като няма специална клауза в договора кои
предходни обстоятелства свързани със застрахованото МПС следва да бъдат обявени
и кои не,т.е. не е имало З.ължение застрахования да
уведоми застрахователя за предходни увреждания по автомобила.
Съдът не
приема и възражението за непредаване на ключовете на автомобила. Установяването
на това правоизключващо възражение е в тежест на
ответника-същият следва да установи факта,че при налично задължение
застрахованият не е предал ключовете на автомобила и/или дистанционните. В
уведомлението за кражбата и описа на документите няма предвидена специална
графа за предаване на ключове, нито това е записано допълнително като изискване
на застрахователя при попълване на преписката по щетата с документи и вещи,т.е.
няма никакво документално отразяване на твърдението,че след кражбата не са
предадени ключовете на автомобила. При това положение ответникът носи неблагоприятните
последици от това,че не е установил възражението си.
Възражението
относно действителната стойност на автомобила с оглед цената по договора,с
който ищецът го е закупил,също не се възприема. Действително изглежда алогично
при определяне като база за данък или такса застрахователната стойност официално
да е една /2500 лв./,а при застраховка „Каско“ да
двадесет пъти повече / 53 000 лв./.Доколкото втората стойност е определена
именно от ответното дружество,съдът приема,че други посочени в различни документи
по делото стойности на автомобила не са релевантни.
С оглед
гореизложеното съдът намира,че предявеният с правно основание чл.208 КЗ иск е
доказан по основание.
Съгласно
заключението на вещото лице към датата на настъпването на застрахователното събитие
цената на автомобила е в размер на 45659 лв., като при оценката експертът е
взел предвид и това,че автомобилът е бил преди вноса си в България в лошо
състояние.
Ето защо
главния иск следва да се приеме за основателен в размер на сумата от 45 659 лв. , като от този размер трябва да
се прихванат на основание чл. 202, ал. 3 от КЗ /отм./ трите дължими от ищеца, но
неплатени застрахователни премии на обща стойност 2136.71 лева и при това
положение ответникът следва да заплати на ищеца обезщетение в размер на 43522.29
лв.
Следва да се
уважи претенцията за заплащане на мораторна лихва за забава върху плащането на
главницата от 43 522.29 лв. за времето от 17.03.2015 год. до датата на исковата
молба- 23.03.2016 год., като с оглед уважения размер на главния иск същата е в
размер на 4517.13 лв.,а
над него до претендирания следва да се отхвърли като неоснователна.
При този изход
на делото ответникът следва да заплати на ищеца разноски по делото в размер на 3781
лв. – общо разноски за държавна такса,адвокатска защита и за експертиза.Ищецът
дължи на ответника разноски за експертиза и свидетел в размер на 31 лв. и да
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД
“А.И.” АД, *** с ЕИК *******да заплати на А.С.Е., ЕГН **********, чрез
пълномощника му адв. А.М., с адрес *** по иск с
правно основание чл.208,ал.1 във вр. с чл.193,ал.1 КЗ /отм./ сумата от 43522.29 лв. - застрахователно обезщетение по застрахователна полица за
застраховка на сухопътни безрелсови превозни средства
„Каско“ № 1011510000236 от 10.03.2015 г. на лек автомобил
„Мерцедес GL“, модел „420CDI4MATIK“, номер на рама WDC1648281А202967 с
рег. № ******* ведно със законната лихва върху тази сума от 24.03.2016 год. до окончателното й изплащане и по иск
с пр.основание чл.86 ЗЗД- сумата от 4517.13 лв.
обезщетение за забава върху плащането на главницата за периода от 17.03.2015 год. до датата на
исковата молба- 23.03.2016 год. и разноски по делото в размер на 3781 лв.
, като ОТХВЪРЛЯ главния иск над уважения размер от 43522.29 лв. до претендирания такъв от 53 000 лв. и
иска за мораторна лихва над уважения размер от 4517.13 лв.
до претендирания от 5500.82 лв. като
неоснователни.
ОСЪЖДА А.С.Е., ЕГН ********** да заплати
на ЗАД “А.И.” АД, *** с ЕИК *******разноски
по делото в общ размер на 331 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните пред
САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: