Р Е Ш Е Н И
Е
Номер
……….. 03.07.2017 г. град К.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Казанлъшкият районен съд II граждански състав
На трети юли Година две хиляди и
седемнадесета
В публичното заседание в следния състав
Председател: Стела Г.
Секретар: Мариана Матанова
Прокурор:
като разгледа докладваното от районен съдия Г. гражданско дело № 1500 по описа за 2017
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по настоящото дело е образувано по молба на
А.С.Г., действаща лично за себе си и като законен представител на
малолетните деца В.С.М. и С.С.М. против С.С.М.,
с която се иска издаване на заповед за незабавна защита чрез налагане на
мерките по чл.5, ал.1 от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.
Производството
по делото е образувано по подадена от А.С.Г., действаща лично за себе си и като
законен представител на малолетните деца В.С.М. и С.С.М. молба по чл. 8, т. 1 от Закона за защита
срещу домашното насилие /ЗЗСДН/, в която се навеждат доводи, че ответникът С.С.М.,
който е баща на децата ѝ, и с който живеят във фактическо съжителство,
упражнява спрямо нея и децата физическо и психическо насилие.
Молителката
твърди, че през *** г. е заживяла с
ответника С.С.М. на съпружески начала в дома на родителите му на адрес гр. К., ,
като по това време се родили децата им В.С.М. и С.С.М..
Отношенията
им по време на съвместния им живот били сравнително добри до раждането на
второто дете, когато ответникът променил отношението си към нея и децата, без повод и причина започнал да
става агресивен, като ежедневните скандали преминавали и във физическо посегателство спрямо
молителката, на което свидетели ставали и
децата, като не рядко ответникът си позволявал и физическо насилие
спрямо дъщеря им В.. Вечер, когато
лягала да спи, често С. започвал да й нанася удари и да я псува.
Заплашвал я, че с нож ще й извади очите и че ще я убие. На няколко пъти с
децата отивала в дома си в с. Ш., , където живее брат й Г. С. Г.ев. Ответникът и там е нахлувал и я е
отвеждал против волята й отново в гр. К., където многократно й е нанасял побой,
за това че била избягала. С. започнал да
я заключва в апартамента. Децата били
свидетели на скандали и побоища.
На
*** г. били в апартамента в гр. К., заедно с ответника, децата и родителите на С.
- В. и С.. С. бил напрегнат и без причина започнал да се кара и да крещи на
дъщеря им и посегнал да я удари. Ответникът принудил дъщеря им да отиде до
магазина, въпреки че навън валял силен дъжд. Не била съгласна дъщеря й да
излиза в дъжда, но нищо не смеела да каже на С.С.М., защото се страхувала, че
ще й нанесе побой. Въпреки, че мълчала и се опитала да не го провокира по
никакъв начин, ответникът започнал да й крещи и да й нанася удари с юмрук по
лицето. Започнал да я псува „Майка ти да еба" и да я обижда
като я наричал „Курва"', „Кучка". Родителите на С. - се опитали да възпрепятстват противоправного поведение
на ответника, но той я хванал за косата и насила я завел в спалнята. Синът й започнал да плаче, но това не го
спряло. С. затворил вратата на спалнята, за да не позволи на родителите му да влязат в стаята. Продължил да й нанася удари с юмруци по
лицето, при което загубила равновесие и
паднала на земята. През това време дъщеря й В. се е прибрала, и започнала да
пищи. С. продължил да й нанася удари, въпреки че била паднала на земята, като я
ритал по главата, в гърба и по краката.
Успяла да събере сили и направила опит да се изправи, но С. отново я ударил с
юмрук в лицето, при което паднала на спалнята. Било й много лошо, загубила
съзнание, по някое време усетила как
майката на ответника -В. я пръскала с вода по лицето. В спалнята влязъл и
свекърът й , помогнали да се
изправи и я заВ. в
банята. Усетила, че от носа и устата й тече обидно кръв, било й лошо
и започнала да повръща. Свекърът казал, че ще сигнализира в полицията, но не се
обадил, спуснал се към С. и го хванал,
за да се опита да я спаси от противоправното му поведение. Свекърът започнал да
крещи на С. „Ще я убиеш", „Остави я вече", „Преби на хората
детето", „Ще оставиш децата си
сираци". С. отново започнал да й
нанася удари по лицето и тялото,
а кръвотечението от носа й
продължавало. По някое време майката на ответника хванала С. и го завела към
спалнята, ответникът преустановил противоправното си поведение спрямо нея.
Децата през цялото време пищяли, защото видели
как баща им й нанася побой.
Вечерта,
когато си легнала С.С.М. й казал „Гледай да избягаш, защото иначе ще те
убия" „Докато спиш и ще те убия и в катафалка ще те върна в с. Ш.“. Рано
сутринта на *** г. около 06.30 ч. станала и заедно със сина си успяла да
избяга. Дъщеря й спяла до баща си и не я взела. Тръгнала боса, без багаж и без
никакви пари в себе си, качила се на таксиметров автомобил и се прибрала в дома на брат й Г. в с. Ш..След нанесения
побой, посетила кабинет по съдебна медицина в гр. Стара Загора, където след
извършен преглед й издали съдебномедицинско удостоверение с № *** г.от д-р Т. Г.
П.- специалист съдебен лекар. Било установено: отоци по окосмената част на
главата. Кръвонасяване и оток по дясна слепоочна област на главата, масивен
оток и кръвонасяване по клепачите на дясното око. Кръвоизлив под слизестата
обвивка на дясна очница. Оток, кръвонасяване и разкъсно - контузна рана по
долната устна на устата. Кръвонасявания по гърба и двата долни крайника.
Два
дни по-късно на *** г. С.С.М. нахлул в двора на къщата в с. Ш., , въоръжен с
нож. Брат й Г. С. Г.ев като видял, че С. нахлул в двора веднага излезъл, за да
го спре. Ответникът водил със себе си дъщеря им В., която бързо влязла в къщата, молителката веднага заключила вратата, защото силно се
изплашила за живота си и за живота на децата си. Погледнала през прозореца и
видяла С.С.М., че държи в едната си ръка нож, а в другата дърво, с започнал да
удря по стъклото на входната врата, при което стъклото се счупило. Благодарение
на намесата на брат й, ответникът си
тръгнал. Въпреки. това С. успял да нанесе множество прорезни рани на брат й.
Отново на всичко това били свидетели децата им, които през цялото време
плачели.
След
нападението с нож от страна на С., брат й на *** г. посетил кабинет по съдебна
медицина в гр. С., където след извършен преглед му издали съдебномедицинско
удостоверение с № от *** г., издадено от
д-р Т. Т. С.- специалист съдебен лекар. Ответникът многократно ги безпокоил в
дома им в с. Ш., за което била подавала
сигнали на тел. 112 и непрекъснато й звънял по телефона, като й отправял
заплахи за живота.
Моли съда да
постановите Решение, с което на основание чл.
5 т. 1, т. 3 и т. 4 от ЗЗДН, да наложи мерки
за защита от домашно насилие,
както следва: Да задължи извършителят да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо молителката и спрямо децата им - В.С.М. и С.С.М.; Да забрани на извършителя да приближава нея и децата им на
но-малко от 50 м., както и да ни приближава жилището, в
което живеят, находящо се в с. Ш., , както и местата за социални контакти к отдих
за нея
и децата за срок от 18
месеца; Да определи временно местоживеенето
на децата при нея на адрес в с, Ш., , за
срок от 18 месеца.
Моли съда на основание чл. 18 ал. 1 ЗЗДН, да
издаде заповед за незабавна защита, Претендира за разноските по делото. В
съдебно заседание молбата се поддържа от адвокат Р. Димова. Моли съда да
постанови решение, с което да наложи мерките по чл. 5, ал.1 и ал.3 по отношение
на доверителката й в посочения в молбата срок.
С
протоколно определение постановено на 03.07.2017г., по настоящото дело, съдът е
прекратил производството по отношение искането на молителката за временно определяне
местоживеенето на децата при тяхната майка – чл. 5, ал. 1, т. 4 от ЗЗДН и
относно искането за налагане на мерки по отношение на тях, поради оттеглянето
на молбата в тази й част.
По делото не
е постъпил отговор от ответника по молбата. Ответникът не се явява в съдебно
заседание не изпраща процесуален представител и не взема становище по молбата.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите
на страните, намери за установено следното:
По делото не
се спори, че А.С.Г. и С.С.М. са живеели на семейни начала от *** г. По време на
съвместното им съжителство се родили децата
В.С.М. и С.С.М..
По делото е
представено съдебно медицинско удостоверение на живо лице № г. от *** г.,
издадено от съдебен лекар при Съдебна медицина на МБАЛ. От извършения преглед и
от заключението на съдебния лекар се установява, че А.С.Г. е получила отоци по
окосмената част на главата. Кръвонасядане и оток по дясна слепоочна област на
главата. Масивен оток и кръвонасядане по клепачите на дясното око. Кръвоизлив
под слизестата обвивка на дясна очница. Оток, кръвонасядане и разкъсно-контузна
рана по долната устна на устата. Кръвонасядане по гърба и двата долни крайника.
Относно
твърдението на молителката, че на *** г. С.С.М.
нахлул, въоръжен с нож в дома
ѝ в село Ш., и започнал да удря по стъклото на входната врата, което се
счупило, Ответникът водил с него и дъщеря им В.. Молителката твърди, че брат
ѝ Г. С. Г.ев бил в къщи и се опитал да спре ответника, но последния успял
да нанесе множество прорезни рани на брат ѝ. През цялото време ответникът
е отправял закани с думите „гледай да избягаш, иначе ще те убия“.
За
установяване на това обстоятелство по делото е представено съдебно-медицинско
удостоверение на живо лице № *** г., от *** г., издадено от съдебен лекар при
МБАЛ, от което е видно, че братът на молителката Г. С. Г.ев е получил множество охлузвания на лицето,
шията, десния горен крайник, лявата длан, дясно бедро и дясно коляно. При прегледа е констатирано, в лявата челна
област на главата и назад в окосмената част на главата предно-задно ориентирана
драскотина с дължина 3 см, в лявата половина на шията по предната ѝ
повърхност в средна трета е установена подобна драскотина с дъговидна форма, с
дължина 3 см. По задно-горната повърхност на дясна гръдна половина и дясното
рамо са констатирани две дълбоки охлузвания, с неправилна форма и размери по
3/2 см. По задната повърхност на десния лакът е намерено охлузване с неправилна
форма и размери 4/3 см. По гръбната повърхност на III и
IV пръсти на лявата ръка, в областта на
крайните им фаланги е намерено овално охлузване с диаметър 0,5 см. На дясното
бедро, в горната трета, е намерен участък, представен от отвесно разположени
драскотини с размери 7/4 см.
По делото е
представена епикриза, издадена от начални отделение на Психиатрично отделение
на МБАЛ. От същата се установява, че С.С.М. е приет за лечение на *** г.,
изписан на *** г. с диагноза: психично разстройство, дължащо се на употреба на
халюциногени. Синдромна зависимост. От епикризата се установява още, че С.М.
преди 3 години започнал да диша стимуланти от групата на анфетамините.
Постепенно завишил употребата, като на няколко пъти опитал да се дистанцира, но
без успех. Все по-често изпитвал симптоми на отнемането, станал напрегнат и
дразним, влизал в конфликти с близките си, проявявал агресия.
От
представения по делото социален доклад се установява, че поведението на баща, отсъстващото желание да се лекува,
са причини семейството да се разпадне. Детето В. се страхува от баща си, страхува се
да остава сама. Момичето е силно привързано към майка си и по – малкото си
братче. С. изпитва страх от това, че събитията не протичат по обичайния начин –
последователност, местоположение и условия в които е бил до този момент.
Установено е, че грижи по отглеждане, възпитание и задоволяване на нуждите на децата
В. и С. полага тяхната майка.
Видно от
представената от молителката декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН /на която законът
придава доказателствено значение, съгласно чл.13, ал.3 от ЗЗДН/ молителката е
декларирала под страх от наказателна отговорност по чл.313 от НК, че тя е
пострадала от домашно насилие, извършено на 07.05.2017г., в град К., извършено от лицето, с което живее на
фактическо съпружеско съжителство С.С.М., изразяващо се в удари с юмруци и
удари по главата, ритници в главата и тялото на молителката, закани, че ще я
убие. Нанесеният над молителката побой е станал в присъствието на двете деца В.С.М.
и С.С.М.. На *** г.. С.С.М. нахлул, въоръжен с нож в дома ѝ в село Ш., и започнал да удря
по стъклото на входната врата, което се счупило. Ответникът водил с него и
дъщеря им В., а брат ѝ Г. С. Г.ев бил в къщи и се опитал да спре
ответника, но последния успял да нанесе множество прорезни рани на брат
ѝ.
Посочената
декларация по естеството си представлява изходящ от страната частен документ, в
който се съдържат твърдения за изгодни за молителката факти. Подобен документ в
гражданския процес няма доказателствена стойност, но чл.13, ал. 3 от ЗЗДН му
придава такава.
За
установяване на истинността на твърдените от молителката факти в съдебно заседание
са разпитани свидетелите О. В. М. и Ф. И. М..
Свидетелят О.
М. познавал страните по делото откакто
се оженили, били съседи. А. *** и се оплаквала. Бабата на А. му разказвала, че А.
живеела от страх със С., тъй като заплашвал, „че ще я убие, че ще и изкара
очите“. Веднъж преди около месец С. дошъл с едно такси влязъл в къщата и
запушил устата на А. и я вкарал в таксито. Бабата на А. отишла при О., за да го
помоли за помощ, тъй като С. счупил стъклото на къщата им и взел внучето им.
Заявява, че той отишъл до таксито, отворил вратата „и викам слез моето момиче“.
А. започнала да вика и плаче. Заявява, че преди това А. дошла с такси, „боса,
гола, децата голи“. В началото не могъл да я разпознае, тъй като цялата била в
синини и „окото и беше синьо“. Заявява, че след това почти всяка вечер „С.
скачаше в двора, момчетата се събираха от цялата махала да го гонят, скачаше и
я наблюдаваше какво прави“. Веднъж когато съпругата му излязла да изкарва козичката
„мойта го вижда, как гони брат й с нож“. Тогава съпругата му го извикала бързо,
защото С. викал, че ще заколи детето и тогава „виждам как гони Т. с ножа и му
вика „Майка ти ще еба“, а на А. казваше, че ще й извади очите, че ще я убие, че
ще я остави цял живот кьорава“.
Свидетелката
Ф. М. познавала А. от малка, били съседи, а С. след като се оженил за А.. В началото на май бабата на А. взела да вика
на помощ О. и видял, че С. държи устата на А. и я дърпа към таксито. Когато нейният
мъж отишъл до таксито С. „вече я беше наврял вътре“. Сочи, че когато О. отишъл С.
казал „ добре няма вече, спокоен съм, ето оставям я“. Заявява, че в началото на
май видяла А. да слиза от такси „тя беше направо обезобразена, най вече дясното
й око, много беше синьо и подуто, цялата в синини“. А. ѝ споделяла, че постоянно било под
ключ и че мъжът й постоянно я бие. Сочи, че след около два дена видяла С. да
нахлува с нож. Излязла на двора си и чула викове и псувни. „И видях, че С. имаше нож в ръката и гони брата
на А.. С. му викал „Ела тук, майка ти да еба, ще те убия.“. Тогава тя влязла да
извика мъжа си, тъй като „Т. бил сам“. Докато съпругът ѝ излезе, С.
отишъл да чупи прозорците и вратата на А.. Когато съпругът ѝ излязъл
отвън започнали да се карат и се обадили в полицията. Чака след като се обадили
в полицията А. излязла навън.
При така
установената фактическа обстановка, съдът след като взе и предвид специалните
правила в производството по Закон за защита срещу домашното насилие и общите
приложими правила, приема от правна страна следното:
Районен съд
– К. е родово и местно компетентен да се произнесе по молбата, която е подадена
в предвидения от закона преклузивен едномесечен срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН и
следователно е процесуално допустима.
Съдът следва
да провери дали по отношение на молителката и непълнолетните деца е осъществено
противоправно действие, което може да се подведе под законовото определение за
домашно насилие съгласно чл. 2 от ЗЗДН. При преценката си съдът изхожда от
твърденията в молбата и събраните по делото доказателства - декларация по чл.
9, ал. 3 от ЗЗДН, писмените доказателства
и гласни доказателства.
Съгласно
разпоредбата на чл. 2 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо,
психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено
спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във
фактическо съпружеско съжителство или които обитават едно жилище.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира, че са доказани твърденията на
молителката и на *** г.. и *** г.
Деянията и авторството се
установяват по категоричен и несъмнен начин от представените по делото, съдебно
– медицински удостоверения, декларация
по чл. 9, ал.3 ЗЗДН, които имат ясно и конкретно
съдържание относно това, къде са осъществени актовете на домашно насилие, на
коя дата, от кое лице и в какво се състоят същите. Възприетата от съда фактическа обстановка се потвърждава и
от събраните по делото гласни доказателства, от който се установи, че
действията на ответника не са инцидентни прояви, а постоянно повтарящи се от
години.
С оглед на гореизложеното, съдът
счита, че спрямо ответника следва да бъдат приложени мерките по чл. 5, ал.1, т.1, 3, чрез които ще се даде защита на пострадалото
лице.
В конкретния случай, предвид
характера и тежестта на извършеното домашно насилие и последиците от него,
съдът счита, че възможните, с оглед ефективност и превенция мерки за защита, са
тези по чл. 5, ал.1, т.1 и т. 3 от ЗЗДН, които според съда ще
създадат достатъчно гаранции за пострадалите лица, че в бъдеще няма да бъдат
отново обект на домашно насилие. Съдът не е обвързан със срока на мерките,
посочен от молителката. С оглед всички описани и констатирани факти по делото,
настоящият съдебен състав счита, че срокът посочен от молителката е завишен и
следва да бъде определен на 12 месеца. Именно този срок може да повлияе
предупредително и възпиращо върху С.М.. Следва да се има предвид, че проявите
му и условията, при които са извършени са действително насочени към унижаване
достойнството и самочувствието на личността от една страна, с физическа агресия от друга страна. Съдът
намира, че следва да отбележи, че физическата агресия проявена към А.Г. се отличава с особена
жестокост.
Съдът, счита, че следва на основание чл. 5, ал.2 ЗЗДН да постанови наложените мерки по
т.3 да са с времетраене от дванадесет
месеца. Срокът на налагане на мерките по чл. 5, ал. 1, т. 3 тече от датата на постановяване на решението,
тъй като обжалването му не спира изпълнението (чл. 17, ал. 3 от ЗЗДН).
Съгласно чл. 5, ал.4 ЗЗДН при уважаване на молбата за защита
съдът е длъжен да наложи на извършителя на домашното насилие глоба в размер от
200 до 1000 лева. При определянето на размера на глобата съдът следва да вземе
предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Като съобрази, характера на
актовете на домашно насилие, степента на интензивност на деянията, наличието на
данни за постоянност на тези прояви на ответника и като взе предвид финансовото състояние на последния, съдът
намира, че следва да бъде наложена глоба в размер на 700 лева.
На основание
чл. 11, ал. 2, вр. с § 1 от ЗЗДН и чл.1 от Тарифата за държавните такси, които
се събират по ГПК, следва да бъде осъден извършителя да заплати държавна такса
в размер на 50 лева. С оглед направеното от молителката искане за присъждане на
направените по делото разноски – възнаграждение за един адвокат съдът счита, че
на нея следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски, в размер на 406,90 лева.
На основание
чл.16, ал. 2 от ЗЗДН следва да бъде издадена заповед за защита, в която да се
съдържа предупреждение за последиците от неизпълнението й по чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ИЗДАВА ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА на А.С.Г.,
ЕГН **********, с адрес ***, като:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН извършителят
С.С.М., с адрес ***, ЕГН **********, да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо А.С.Г., ЕГН ********** ***.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН на извършителя С.С.М., с адрес ***, ЕГН
**********, да приближава жилището, находящо се в село Ш., община К., в което живее А.С.Г., за срок от дванадесет месеца, считано от постановяване на настоящото
решение.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН на извършителя С.С.М., с адрес ***, ЕГН ********** да приближава местата
за социални контакти и отдих, които посещава А.С.Г., считано от постановяване на настоящото
решение.
ПРЕДУПРЕЖДАВА С.С.М., с
адрес ***, ЕГН **********, че при неизпълнение на заповедта на съда ще бъде
задържан от полицейския орган, констатирал нарушението и незабавно ще бъде
уведомена прокуратурата на основание чл. 21, ал. 2 от ЗЗДН.
НАЛАГА глоба на С.С.М., с адрес ***, ЕГН **********
в размер на 700 лева, платима по сметка на Районен съд - К..
ОСЪЖДА С.С.М., с адрес ***, ЕГН **********, за
заплати в полза на държавата по сметка на Районен съд – К. сумата от 50 лева,
представляваща държавна такса.
ОСЪЖДА С.С.М., с адрес ***, ЕГН **********
да заплати на А.С.Г., ЕГН **********, с адрес *** сумата в размер на 406,90 лева,
представляващи направени по делото разноски.
РАЗПОРЕЖДА да бъде издадена заповед за защита,
която да съдържа предупреждение за последиците от неизпълнението ѝ по чл.
21, ал. 2 от ЗЗДН.
ПРЕПИСИ от решението и от заповедта за защита
да се връчат на страните и на РУ „Полиция” – К. за сведения и изпълнение.
Решението
подлежи на обжалване в 7-дневен срок от връчването му пред Окръжен съд – С.,
като обжалването не спира изпълнението.
Районен съдия: