№ 10971
гр. София, 07.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20221110101979 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от Закон за
задълженията и договорите /ЗЗД/ от Б. Ж. Ж. срещу Б. Ц. Ц., за заплащане на
сумата 10000,00 лева (след допуснато изменение на иска по размер по реда на
чл. 214 от ГПК), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, настъпили от престъпление по чл. 197, т. 1, във вр. чл. 194, ал. 1 от НК, за
което Б. Ц. Ц.,е признат за виновен с Присъда №20133879/07.06.2021 г. по
НОХД№18821/2019 г. по описа на СРС, влязла в законна сила на 19.07.2022 г.
Твърди се, че в резултат от извършеното ищцата претърпяла неимуществени
вреди, изразяващи се в силен стрес, уплах за детето й в колата, притеснения за
откраднатите вещи, емоционална криза и дискомфорт.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от Закон за
задълженията и договорите /ЗЗД/ от А. К. П., действащ лично и със съгласие на
родител Б. Ж. Ж.-П., срещу Б. Ц. Ц., за заплащане на сумата 6000,00 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили
при фактическата обстановка на престъплението по Присъда
№20133879/07.06.2021 г. по НОХД№18821/2019 г. по описа на СРС, като се
пояснява, че ответникът отнел движими вещи в присъствието на ищеца, който се
намирал в автомобила и чакал майка си Б. Ж. да се върне. От нахълтването в
автомобила ответникът е причинил на А. П. силен стрес, уплах и емоционален
дискомфорт.
Ответникът оспорва исковете като предявени в завишен размер. Предлага
за всеки ищец сумата 1000,00 лева за обезщетение за случилото се като
адекватен паричен еквивалент.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
1
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК, с проекта за доклад по
делото – неоспорен и обявен за окончателен са приети за безспорни и
ненуждаещи се от доказване всички правнорелевантни факти възникване на
правото на парично вземане на ищците, а спорът се концентрира по размера на
исковите претенции.
На основание чл. 300 от ГПК, съдебният акт на наказателния съд има
задължителен характер за гражданския съд относно настъпването на
правнорелевантните факти - извършване на деянието, вкл. с оглед на всички
негови признаци, въздигнати като елемент на престъпния състав;
противоправност на деянието и виновността на дееца. В тази връзка се
установява, че с влязла в сила Присъда №20133879/07.06.2021 г. по
НОХД№18821/2019 г. по описа на СРС, ответникът Б. Ц. Ц. е признат за виновен
в извършване на престъпление по чл. 197, т. 1, във вр. чл. 194, ал. 1 от НК за
това, че на 16.01.2017 г. от лек автомобил марка „С.”, модел „С1“, с рег.
№*********, паркиран в ***********, в близост до 80ДГ, отнел чужди движими
вещи – дамска чанта, ведно с парична сума, мобилни телефони, чанта за лаптоп,
всички на стойност 1028,50 лв. от владението на ищцата Б. Ж. Ж.-П., без неино
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като откраднатите вещи са
върнати. Не се спори, че по време на извършване на деянието в лекия автомобил
на задната седалка се е намирал ищецът А. К. П., който изчаквал своята майка Б.
П., тогава малолетен на единадесет години.
Съобразно чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, за да е налице непозволено увреждане
другиму, е необходимо извършено деяние на ответника (волеви акт извършен
чрез действие или бездействие), което е противоправно, поР. несъответствие
между предписаното от уредените нормативни или общоприети правила за
поведение и фактическо осъщественото от дееца, както и неимуществени вреди,
между които и деянието да има обсуловеност такава (причинна връзка), че без
деянието никога не биха настъпили точно те и точно в този им вид. Тези
обстоятелства подлежат на доказване от ищеца. Вината на извършителя се
предполага, по арг. от чл. 45, ал. 2 от ЗЗД. При установяване на горни
обстоятелства, ответникът следва да докаже, че е заплатил претендираното
парично вземане.
За изясняване на спора е допусната съдебна психологична експертиза,
преценена от Съда по реда на чл. 202 от ГПК, по която вещото лице установява,
че преживяваната ситуация от ищцата се е отразила негативно върху
психичното й състояние и функциониране, със смесени ситуативни
преживявания на напрегнатост от неочаквано случващото се, ужас, възмущение,
гняв и ярост от нахлуването в личното пространство; силна тревожност за детето
й и притеснение за загуба на важни служебни документи. Действително, ищцата
не е изпаднала в състояние на дезадаптивност и невъзможност да се справи с
проблемната ситуация. В тази връзка вещото лице пояснява, че това не изключва
отрицателните емоции, предвид че когато човек е нападнат и изплашен може да
реагира както с борба, в т.ч. агресия или бягство. При ищецът А. П. вещото лице
констатира, че събитието е предизвикало интензивни ситуативни емоции на шок
от неочаквано случилото се, в т.ч. страх и объркване. Отчетена е възрастта на
ищеца към момента на деянието, когато личността се характеризира със
социална незрялост и по-ниски възможности за справяне със заплаха за
сигурността. Установява се т.нар. „дифузна тревожност“, която не е свързана с
конкретен предмет, а е по-обща и безспорно се свързва с процесното събитие,
което въпреки отминалото време е формирало трайно тази нагласа. Ищците са
преживели интензивни негативни емоции, с които са се справили, а необходимия
период за възстановяване на общата им адаптивност е няколко дни след
инцидента.
Съдът, като взе предвид изложеното, намира, че събраните по делото
доказателства установяват наличието на всички елементи от фактическия състав
2
на непозволено увреждане по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и исковите претенции се
доказаха по своето основание.
Съгласно чл. 51, ал. 1 от ЗЗД, обезщетение се дължи за всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Въпреки че
деянието е било насочено към накърняване правото на собственост на ищцата
П., негов страничен резултат е неоснователното засягане на психическия и
емоционален интегритет на ищците, който подлежи на разглеждане в
гражданско-правен аспект. На основание чл. 52 от ЗЗД, съдът определя
обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. За тази преценка
следва да се съобрази вида на причинените морални страдания и тяхната
продължителност, възраст на увредения, вида и характера деянието,
общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на самото
общество, конкретните икономически условия към момента на деликта. При
преценка интензивността на засягане и отражението върху емоционалното
състояние и физическо здраве на всеки ищец, съдът отчете, че стореното е в
момент, когато А. П. е бил дете,а душевните страдания, които са му причинени
през време и непосредствено след инцидента, са емоционален шок и нетипично
за възрастта му състояние. Извършеното е в негово присъствие, когато е бил сам,
и категорично е оставило трайни негативни последици в неговата незряла
психика. Безспорно ищците са преживяли обичайните страдания и тревоги, а по
отношение на ищцата П. житейските и опитни правила дават основание на съда
да приеме, че тревогата за здравето и живота на детето й е довела до чувство за
безпомощност, страх и несигурност. Възражение за съпричиняване по чл. 51, ал.
1 от ЗЗД от ответника не е наведено и е ирелевантно защо родителят е оставил
без надзор малолетния. Съдът приема, с оглед начина на извършване на
деянието, интензивността на засягане на психичното здраве, отражението върху
емоционалното състояние и физическо здраве, периодът за възстановяване на
здравето, че справедливият размер на заместващото обезщетение за причинените
на ищеца Б. Ж.-П. неимуществени вреди е сумата 1000,00 лв., а на ищеца А. П. –
сумата 2500,00 лв., което е достатъчно и същевременно не води до
неоснователно обогатяване. Исковете над уважения размер до пълния предявен
размер на всеки ищец подлежат на отхвърляне.
Съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, при парично задължение, породено от
непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, считано от
датата на увреждането, когато е делинквента е известен. Доколкото паричното
задължение е дължимо и изискуемо, то като законна последица от това се дължи
обезщетение в размер на поисканата законна мораторна лихва, считано от
16.01.2017 г. до окончателното изплащане на вземането. Наведеното от
ответника възражение за изтекла погасителна давност по чл.111 от ЗЗД с
писмената защита е преклудирано и не подлежи на разглеждане, на осн. чл. 133
от ГПК.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът
трябва да заплати на ищцата П., съразмерно на уважената част от иска сторените
деловодни разноски за сумата 65 лв. за платено адвокатско възнаграждение.
Ищецът П. има право на съдебни разноски за сумата 249,58 лв. за платени
държавни такси, възнаграждение на вещо лице и на адвокат. Ответникът трябва
да заплати и сумата 40,00 лв. в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка
на СРС за дължимата съразмерно на уважената част държавна такса по иска на
Б. П., както и 35,00 лв. за възнаграждение на вещо лице, на осн. чл. 78, ал. 6, във
вр. чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има
право на разноски за отхвърлената част от исковете, но не е заявена и доказана
претенция.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
3
ОСЪЖДА Б. Ц. Ц., с ЕГН:**********, с адрес: **********, да заплати
на Б. Ж. Ж.-П., с ЕГН:**********, с адрес: ************, на основание чл. 45,
ал. 1, във вр. чл. 52 от ЗЗД, сумата 1000,00 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, настъпили от престъпление по чл. 197, т. 1,
във вр. чл. 194, ал. 1 от НК, за което Б. Ц. Ц., е признат за виновен с Присъда
№20133879/07.06.2021 г. по НОХД№18821/2019 г. по описа на СРС, ведно със
законна лихва върху тази сума, считано от 16.01.2017 г. до окончателното й
изплащане; като иска над уважения размер от 1000,00 лева до пълния предявен
размер от 10000,00 лева – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Б. Ц. Ц., с ЕГН:**********, с адрес: **********, да заплати
на А. К. П., с ЕГН:**********, с адрес: ************, на основание чл. 45, ал. 1,
във вр. чл. 52 от ЗЗД, сумата 2500,00 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, настъпили от престъпление по чл. 197, т. 1,
във вр. чл. 194, ал. 1 от НК, за което Б. Ц. Ц., е признат за виновен с Присъда
№20133879/07.06.2021 г. по НОХД№18821/2019 г. по описа на СРС, ведно със
законна лихва върху тази сума, считано от 16.01.2017 г. до окончателното й
изплащане; като иска над уважения размер от 2500,00 лева до пълния предявен
размер от 6000,00 лева – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Б. Ц. Ц., с ЕГН:**********, с адрес: **********, да заплати
на Б. Ж. Ж.-П., с ЕГН:**********, с адрес: ************, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, сумата 65,00 лева – съдебни разноски.
ОСЪЖДА Б. Ц. Ц., с ЕГН:**********, с адрес: **********, да заплати
на А. К. П., с ЕГН:**********, с адрес: ************, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК, сумата 249,58 лева – съдебни разноски.
ОСЪЖДА Б. Ц. Ц., с ЕГН:**********, с адрес: **********, да заплати в
полза на бюджета на Съдебната власт и по сметка на Софийски районен съд, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, сумата 40,00 лева за държавна такса по чл. 1 от
ТДТГПК, и 35,00 лева за възнаграждение на вещо лице; както и сумата 5,00 лева
- държавна такса по чл. 11 от ТДТГПК в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4