Р Е Ш Е Н И Е
№ 04.11.2020 година град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИ
РАЙОНЕН СЪД
VІІ наказателен състав, на двадесет и девети октомври две
хиляди и двадесета година.
В публично заседание в следния състав,
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОДОР МИНОВ
Секретар: ДЕЯНА
ГЕНОВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията ТОДОР МИНОВ,
а.н.дело № 2046 по описа за 2020 година,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на
глоба, серия К № 2050483 от 28.04.2018 година, издаден по образец на Министъра
на вътрешните работи от ОД на МВР град Стара Загора, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА ОД на МВР град Стара Загора ДА ЗАПЛАТИ на С.З.М., ЕГН **********,
сумата от 200 /двеста/ лева представляваща направените разноски по ангажирането
на правна помощ по делото.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от
получаване на съобщението от страните пред Административен съд град Стара
Загора.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
М
О Т И В И :
Обжалван е електронен фиш за
налагане на глоба серия К № 2050483 от 28.04.2018 издаден по образец на
Министъра на вътрешните работи от ОД на МВР град Стара Загора.
В
жалбата и в съдебно заседание, чрез процесуалния представител – адвокат М.Т. ***,
се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваният електронен фиш и се
моли съда същият да бъде отменен. Оспорва се авторството на констатираното
административно нарушение.
Въззиваемият,
редовно и своевременно призован не изпраща представител и не взема становище по
основателността на подадената жалба.
Старозагорският
районен съд, след като обсъди оплакванията изложени в жалбата, събраните по
делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните намери за
установено следното:
Жалбата
е ОСНОВАТЕЛНА.
Електронният фиш е издаден за това, че на 28.04.2018 година в 10:31 часа в община
Стара Загора, автомагистрала Тракия, км 205, М. ***, при ограничение от 90
км/час, съгласно Заповед № РД-11.342/27.04.2018 година на АПИ, моторно превозно
средство „Сеат Алхамбра“, регистрационен № В 2592 ВХ със скорост 122 км/час.
Съдът намира, че фактическата обстановка, посочена в
ЕФ не се установява по несъмнен
начин от събраните по делото доказателства. Действително
от снимковия материал, приложен като доказателство по делото е
видно, че измерената от техническото средство скорост на движение на
МПС е 122 км.ч. Същата скорост е
посочена като наказуема и в ЕФ. Нито в ЕФ, нито в снимковия
материал е посочено обаче, че е отчетен толеранс в полза на водача.
Този начин на
процедиране според настоящия състав противоречи на закона и сериозно
компрометира както правото на защита на нарушителя, така и възможността за
установяване на обективната истина по делото. Както е видно от представеното от
самия административно наказващ орган Приложение към удостоверение за одобрен
тип № 17.09.5126 при лабораторно изследване техническото средство е дало
техническа грешка от +/- 1 км./ч, а при полеви тест +/-
3км./ч. /лист 14 и 15 от делото/. При посочените обективно установени
технически характеристики правото на защита на жалбоподателя е изисквало от
измерената скорост да се приспадне
толеранс от 3 км.ч. Само при това положение може да се гарантира в
максимална степен, че деецът е наказан за действителната скорост, с която е
управлявал МПС, а не за отчетената скорост, която може да се дължи на грешка в
измерването.
В конкретния случай
правото на защита на жалбоподателя се засяга с особен интензитет, предвид
естеството на вменяваното нарушение на ЗДвП, при което предвижданите санкции и
редът за реализиране на административно наказателната отговорност /с електронен
фиш или наказателно постановление/ зависи от конкретно измерената скорост,
доколкото според предвижданията на чл.182 ЗДвП приложимата санкция се променя с
всеки 10 км над разрешената скорост, а при определени хипотези на измерената
скорост въобще не може да бъде издаван електронен фиш.
В настоящия случай
допуснатото нарушение се отразява на възможността за правилно приложение на
закона по един особено флагрантен начин, предвид посочената за установена
скорост от 122 км.ч, доколкото, ако се приспаднат 3 км.ч. толеранс би се
достигнало до санкциониране със съвсем различна санкция по чл.182 ЗДвП.
Констатираната липса на сигурна установеност на
действителната скорост на движение на МПС е достатъчно основание за
отмяна на ЕФ, доколкото е трайно установеното положение в съдебната практика,
че административно наказателната отговорност и нейните параметри не могат да
почиват на предположения.
В случая допуснатото
нарушение не може да бъде отстранено от съда, който сам да
приспадне необходимия толеранс в полза на водача и да приложи
коректната санкционна норма, доколкото по този начин би се стигнало до
изземване на правомощията на административно наказващия орган. Не подлежи на
съмнение нито в теорията, нито в практиката, че в административно наказателния
процес административно наказващия орган е субектът, който определя установената
фактическа обстановка и приложимата правна и санкционна норма. Функцията на
съда е да провери дали приетата за установена от АНО фактическа обстановка
отговаря на събраните по делото доказателства и правилно ли е приложен
материалния и процесуалния закон към нея. Съдът обаче не разполага с
процесуална възможност да приеме за установена различна фактическа обстановка
от тази приета от АНО и въз основа на тази различна фактическа обстановка да
реализира административно наказателната отговорност на дееца. Този извод
произтича по един несъмнен начин от систематичното тълкуване на чл.54 и чл.59
от ЗАНН. В този смисъл – Решение № 54 от 10.01.2019 година по к.а.н.дело №
3549/2018 година на XIX състав на Административен съд – Пловдив.
Предвид гореизложеното, обжалваният
електронен фиш се явява незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.
Предвид
направената претенция следва да се присъди в тежест на АНО, направените от
жалбоподателя разноски по делото, в размер на 200 лева.
Воден
от горните мотиви, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: