№ 117
гр. Варна, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесети февруари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова
като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Търговско дело №
20223100900247 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Юробанк България“
АД с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, вр. чл. 422, ал.1 от ГПК
против Г. С. Б. за установяване на вземане по издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение № 6055/27.10.2021 г. в производството по ч.гр.д.№
14516/2021 г. по описа на ВРС, произтичащо от Договор за банков кредит
„Бизнес кредит“ № ****** от 24.11.2016 г., за сумите: главница в размер на
176 673.99 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК – 07.10.2021 г. до окончателно
погасяване на вземането; сумата от 8 835.90 лева, представляваща договорна
лихва, дължима за редовен кредит за периода от 21.02.2021 г. до 24.08.2021 г.;
сумата от 3 090.83 лева, мораторна лихва за периода от 21.02.2021 г. до
04.10.2021 г., както и 989.03 лева, дължими такси по договора за периода от
21.02.2021 г. до 04.10.2021 г..
Ищецът твърди, че на 24.11.2016 г. е сключил договор за кредит
продукт „Бизнес кредит“ № ******, по силата на който се е задължил и е
предоставил на кредитополучателя „Юнишипинг Интернешънъл“ ЕООД
сумата от 250 000 лева, във връзка с неговата професионална дейност, за срок
от 120 месеца. С уточняваща молба заявява, че с Анекс № 5/19.01.2021 г. към
договора крайният срок за погасяване на кредита е предоговорен до
30.08.2029 г. Заявява, че съдлъжник по договора е дружеството „Юнайтед
Чартъринг“ ЕООД, като също така с Анекс № 3 от 22.05.2020 г. Г. Б. е
встъпил като съдлъжник по задължението. Твърди, че съгласно чл. 2, ал. 2 от
договора кредитът се усвоява в брой или чрез превод към друга сметка, през
сметка, разкрита в банката на името на кредитополучателя. Твърди, че от
21.02.2021 г. е преустановено погасяването на задълженията по договора,
поради което и на осн. чл. 25, т. Г) и чл. 26, т.В) от Договора банката е
упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. Излага, че
1
кредитополучателят и солидарните длъжници са уведомени за настъпилата
предсрочна изискуемост с покана – уведомление, както следва:
кредитополучателят „Юнишипинг Интернешънъл“ и дружеството съдлъжник
„Юнайтед Чартъринг“ ЕООД са уведомени на 24.08.2021 г., а физическото
лице – съдлъжник Г. Б. е уведомен на 14.09.2021 г. С уточняваща молба сочи,
че по отношение на ответника Г. Б. предсрочната изискуемост следва да се
счита за настъпила на 24.08.2021 г., с връчване на покана – уведомление на
дружеството – кредитополучател, в евентуалност на 14.09.2021 г., на която
дата е изтекъл срокът за получавана на поканата лично от Г. Б., в
евентуалност, поддържа, че с връчване на исковата молба на ответника следва
да се счита, че последиците на предсрочната изискуемост са настъпили.
Относно претенцията за възнаградителна лихва, излага, че такава се
дължи на осн. чл. 4, ал. 1 от Договора. Претендира и заплащане на мораторна
лихва относно падежиралите и незаплатени вноски по кредита на осн. чл. 5 от
Договора, като с уточняваща молба конкретизира, че размерът на лихвата за
забава е 13,5 %. Заявява, че съгласно чл. 6, ал. 4 от Договора
кредитополучателят се е задължил да заплаща на банката комисионна за
управление на кредита, поради което и претендира остатъка от незаплатените
до момента такси в размер на 989.03 лева. За удовлетворяване на вземането си
ищецът е инициирал заповедно производство /ч.гр.д. № 14516/2021 г. по
описа на ВРС/, по което съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 417 от
ГПК и изпълнителен лист за сумите, предмет на настоящото дело. Твърди, че
срещу издадената заповед по чл. 417 от ГПК длъжникът е подал възражение,
поради което обосновава и правния си интерес от водене на настоящия
установителен иск. В заключение моли исковете да бъдат уважени в цялост,
претендира и разноски.
Становището на ответника, изразено чрез особен представител, е за
неоснователност на заявените претенции. Оспорва наличието на валидно
облигационно отношение между ищеца и ответника, както и обстоятелството,
че банката е превела сумата по кредита по сметка на кредитополучателя.
Възразява ответникът да е солидарно задължен, като оспорва автентичността
на положения от ответника подпис в представените по делото писмени
доказателства. В заключение моли исковите претенции да бъдат отхвърлени
като неоснователни.
В допълнителната искова молба ищецът се противопоставя на
твърдението, изразено от особения представител на насрещната страна, за
липса на солидарна задълженост по договора. Позовава се на Анекс № 3 към
сключения между страните договор за кредит, съгласно който Г. Б. изрично се
е съгласил да встъпи като съдлъжник по задължението.
В срока по чл. 373 от ГПК ответникът не е депозирал допълнителен
отговор на исковата молба.
В съдебно заседание всяка от страните поддържа доводите си и
претендира разноски. В писмена защита, депозирана от ищеца в
предоставения от съда срок, се поддържат доводите, изложени в исковата и
уточняващата искова молба. Моли се за уважаване на заявените претенции.
Ответникът не е депозирал писмена защита.
Съдът, след преценка доводите на страните и анализ на
доказателствения материал по делото и по вътрешно убеждение приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
2
Пред ВРС е образувано ч.гр.д № 14516/21 г. по подадено заявление от
„Юробанк България“ АД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от
ГПК и изпълнителен лист за суми, дължими по договор за банков кредит,
продукт „Бизнес кредит“ № BL 57419, сключен между „Юробанк България“
АД и „Юнишипинг Интернешънъл“ ЕООД, със съдлъжници „Юнайтед
Чартъринг“ ЕООД и Г. Б.. ВРС е издал Заповед за изпълнение на парично
задължение № 6055/27.10.2021 г. и изпълнителен лист от същата дата за
следните суми: главница в размер на 176 673.99 лева, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК – 07.10.2021 г.
до окончателно погасяване на вземането; сумата от 8 835.90 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 21.02.2021 г. до 24.08.2021 г.;
сумата от 3 090.83 лева, мораторна лихва за периода от 21.02.2021 г. до
04.10.2021 г., както и 989.03 лева, дължими такси по договора от 21.02.2021 г.
до 04.10.2021 г.
По делото е представен договор за банков кредит, продукт „Бизнес
кредит“ № BL 57419 от 24.11.2016 г., сключен между „Юробанк България“
АД и „Юнишипинг Интернешънъл“ ЕООД, за сумата 250 000 лева, отпусната
за рефинансиране на остатъчен дълг по други договори за кредит, по които
кредитополучателят е страна, със срок на действие 120 месеца. Видно от чл.
2, ал. 2 от Договора, кредитът се усвоява през сметка на кредитополучателя,
открита в банката, чрез превод към „Уникредит Булбанк“ АД и
„Райфайзенбанк България“ ЕАД за погасяване на дълга към тях, а останалата
част от кредита кредитополучателят има право да усвои в брой. Съгласно чл.
2, ал. 3 от договора срокът за усвояване на средствата е 3 месеца след
откриване на заемната сметка.
С Анекс № 3 от 22.05.2020 г., представляващият дружеството-
кредитополучател, Г. Б. е встъпил в задължението по реда на чл. 101 от ЗЗД
като съдлъжник.
Извън връщането на главния дълг, страните са уговорили
възнаградителна лихва, която съгласно чл. 4, ал. 1 се определя като сбор от
референтен лихвен процент плюс договорна надбавка в размер на 3.166
процентни пункта, като общата стойност на приложимия годишен лихвен
процент по кредита не може да бъде по – нисък от 3.5 %
По делото е представено Приложение № 1 към договора, в което
страните удостоверяват, че на 30.11.2016 г. е открита заемната сметка по
договора. Видно, с пет броя анекси страните преуреждат правоотношенията
си по повод сключения договор за банков кредит.
С Анекс № 2 от 22.11.2019 г. /л. 21/ страните предоговарят дължимата
преференциална лихва. С Анекс № 3 от 22.05.2020 г. /л. 24/, страните
договарят гратисен период за погасяване, С последния, сключен между
страните, Анекс № 5 от 19.01.2021 г. /л. 39/ e предоговорен крайният срок за
погасяване на задълженията по кредита, а именно до 30.08.2029 г. – чл. 4, ал.
5. В чл. 4, ал. 1 страните се съгласяват, че за 3 – месечен период на облекчено
погасяване на кредита от 21.10.2020 г. – 21.01.2021 г. кредитополучателят не
заплаща на банката суми по кредита, като след изтичането на този период
дългът ще се погасява на равни месечни погасителни вноски /главница и
лихва/, определени спрямо остатъчния размер на дълга до края на срока за
издължаване на кредита, при първа дължима вноска - 21.02.2021 г. Видно от
чл. 6 на подписания анекс, страните изрично се съгласяват за периода на
облекчено погасяване да не се дължат такси за управление и такси за
3
обслужване на разплащателната сметка. По делото е представен и
Погасителен план от 20.01.2021 г., неразделна част към Анекс № 5 /л. 42 –
46/, в който са посочени погасителни вноски по дати и размер съобразно с
новите договорености, включващи и дължимите суми по разсрочените
плащания.
От приетите като доказателства по делото банкови бордера /л. 49 -51/ и
съгласно неоспореното заключение по ССЕ, което съдът кредитира като
обективно и компетентно дадено се установява, че сумата по кредита е
преведена на кредитополучателя на траншове както следва: на 07.12.2016 г. -
58 794.78 лева, на 20.12.2016 г. - 188 895.41 лева, а на 21.12.2016 г. - 2 309.81
лева.
С нотариална покана, рег. № 1621, т. 101 на нотариус А.П., кредиторът е
обявил кредита за предсрочно изискуем, като поканата е връчена на
кредитополучателя „Юнишипинг Интернешънъл“ ЕООД на 24.08.2021 г. със
залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. /л. 60 – 64/. Видно
от представеното по делото обяснение по нотариалното производство за
връчване на нотариална покана /л. 62/, нотариусът удостоверява, че е посетил
адреса на дружеството три пъти съответно на 07.06.21 г., на 18.07.21 г., както
и на 09.08.21 г., като не е намерил управителя или служител на фирмата, на
които да връчи поканата. Отбелязва, че на 09.08.2021 г. лично се е свързал с
управителя на дружеството Г. Б. като го е уведомил, че в кантората на
нотариуса са оставени документи за представляваното от него дружество.
Покана за предсрочна изискуемост е връчена и на Г. Б. със залепване на
уведомление по реда на чл. 47 от ГПК като нотариусът е приел за дата на
връчване 14.09.2021 г. – /л. 77 – 78/. Установява се, че Г. Б. е бил търсен и на
регистрирания си постоянен адрес където не е бил открит, както и по
месторабота,.
От заключението по назначената ССчЕ, освен превод на сумата по
сметка на кредитополучателя се установява още, че стойността на
възстановените от кредитополучателя суми за главница е общо е размер на
73 326.01 лева, от които заплатени на падеж са 45 303.15 лв., а заплатените с
просрочие суми за главница са в общ размер на 28 022.86 лева. Длъжникът е в
неточно времево изпълнение на задълженията от 02.11.2017 г., а е
преустановил плащане на 21.02.2021 г. Вещото лице констатира, че към дата
24.08.2021 г., на която ищецът твърди да е настъпила предсрочна изискуемост
по кредита, незаплатената сума за падежирали вноски за главница е в общ
размер на 10 401.60 лева, а след 24.08.2021 г. предсрочно изискуема главница
с ненастъпил падеж е в общ размер на 166 272.39 лева. Според вещото лице
дължимите възнаградителни лихви са в общ размер на 8 843.38 лева, от които
сумата от 2 633.82 лева са отсрочени лихви за периодите на облекчено
погасяване. По отношение на претенцията за мораторна лихва, вещото лице
след корекция на ССЕ в проведеното открито съдебно заседание на 20.02.2023
г. заявява, че дължимата лихва към 04.10.2021 г. е 3 118.38 лева. Размерът на
таксите за управление на кредита, съгласно заключението /л. 162/, към
24.08.2021 г. е общо 1023.88 лева.
При така установените факти, съдът приема следното от правна
страна:
1. По валидността на правоотношението и изправността на страните по
договора:
4
С оглед представените доказателства по делото, съдът намира, че
страните са валидно обвързани от договор за банков кредит, сключен на
24.11.2016 г., по силата на който кредиторът се е задължил и е предоставил на
кредитополучателя кредит в размер на 250 000 лева, част от който за
рефинансиране на остатъчен дълг по други договори, по които
кредитополучателят е страна, със срок на действие 120 месеца, а ответникът е
встъпил по реда на чл. 101 от ЗЗД като съдлъжник. Според чл. 3.1 от Анекс №
3 Г. Б. е заявил съгласие с всички условия по договора и всички анекси към
него, от които произтичат задълженията, т.е. поето е валидно задължение за
отговорност пред банката наред с кредитополучателя „Юнишипинг
Интернешънъл“ ЕООД.
С оглед писмените доказателства и ССЕ, които установяват превод на
сумата от 250 000 лева към кредитополучателя, следва извод за изправност на
банката по отношение на задължението й да предостави договорената сума по
кредита.
В настоящото производство се претендират незаплатени суми по
кредита на основание настъпила предсрочна изискуемост. В тази връзка съдът
следва да обсъди дали са налице предпоставките, а именно изпадането на
длъжника в забава, както и дали последният е уведомен от банката за
предсрочната изискуемост с оглед постановките на т. 18 от ТР № 4/2013 г.,
постановено по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Видно от чл. 25, б. „Г“ на Договора за кредит страните изрично са
договорили, че банката има право да обяви за изискуемо преди срока цялото
кредитно задължение, когато кредитополучателят не е изпълнил което и да е
задължение по кредита, вкл. не е внесъл дължимата вноска по главница и/или
лихва. Правото да обяви кредита за предсрочно изискуем при неизпълнение
на поетите с договора задължения е уредено и в чл. 26, ал. 1 от Договора /л.
13/.
От представения по делото Анекс № 5, e видно, че страните са
постигнали съгласие да удължат крайния срок на договора до 30.08.2029 г.,
включително са договорили 3 – месечен срок на облекчено погасяване от
21.10.2020 г. – 21.01.2021 г., в който кредитополучателят не заплаща на
банката суми по кредита, като първата дължима вноска е определена с падеж
21.02.2021 г. Както бе посочено, заключението по назначената ССчЕ, /задача
3, л. 160/ сочи преустановяване плащането на вноските по кредита от
21.02.2021 г. Предвид изложеното и доколкото по делото не са ангажирани
доказателства от ответната страна, които да опровергаят твърденията за липса
на плащане след 21.02.2021 г., съдът намира за доказано, че
кредитополучателят и солидарно задължените лица са неизправна страна в
правоотношението, респективно за банката е възникнало правото да обяви за
изискуем целия дълг.
Видно от представената нотариална покана за обявяване на предсрочна
изискуемост до длъжника „Юнишипинг Интернешънъл“ ЕООД, рег. № 1621,
т. 101 на нотариус А.П., /л. 60 – 64/, същата е връчена със залепване на
уведомление по реда на чл. 47, вр. чл. 50, ал. 4 от ГПК на 09.08.2021 г., като
двуседмичният срок е изтекъл на 24.08.2021 г. Настоящият състав намира, че
връчването е сторено надлежно, доколкото видно от обяснението по
нотариалното производство за връчване на нотариална покана /л. 62/ се
установява, че е спазена процедурата по чл. 47, ал. 1 - 5 от ГПК, като в тази
връзка следва да се държи сметка, че действията на нотариуса по връчване,
5
обективирани в посочено обяснение, както и в уведомлението по чл. 47 от
ГПК се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила,
доколкото представляват официални свидетелстващи документи съгласно чл.
179 от ГПК. Освен изложеното досежно процедурата по връчване ответникът
не е направил никакви оплаквания и възражения нито в отговора на исковата
молба, нито в хода на целия процес.
Настоящият състав намира, че предсрочната изискуемост по кредита
следва да се счита обявена на ответника Г. Б. с връчването на поканата –
уведомление на главния длъжник „Юнишипинг Интернешънъл“ ЕООД на
24.08.2021 г., доколкото Г. Б. е негов едноличен собственик, както и
управител. Обявяването на предсрочната изискуемост предхожда подаването
на заявление по чл. 417 от ГПК пред ВРС. Следва да бъде отбелязано още, че
в процедурата по връчване на нотариалната покана на кредитополучателя
„Юнишипинг Интернешънъл“ ЕООД, нотариусът лично се е свързал и е
разговарял с Г. Б. по телефона на 09.08.2021 г., като го е уведомил, че
представляваното от него дружество има документи за получаване в
кантората на нотариуса. С неполучаването на документите в указания
двуседмичен срок следва да се приеме, че същите са надлежно връчени
съгласно чл. 47, ал. 5 от ГПК.
2. По отношение размера на претендираната главница.
Видно от сключения между страните Анекс № 5 от 19.01.2021 г. /л. 39/
страните изрично са посочили, че към датата на неговото подписване
стойността на неизплатената редовна главница по кредита е в размер на
176 673.99 лева, както и че към този момент няма падежирали непогасени
вноски по редовна главница. Стойността на непогасената и непадежирала
главница е посочена и в новия погасителен план към Анекс № 5, видно от
който кредитополучателят следва да заплати до края на срока на договора –
30.08.2029 г. главница в размер на 176 673.99 лева, считано от 21.02.2021 г.
Предвид изложеното и доколкото се установи, че след 21.02.2021 г. първата
погасителна вноска по новия погасителен план след изтичането на периода на
облекчение по кредита не са постъпвали суми, което обстоятелство се
установява и от назначената ССчЕ, следва да се приеме, че в действителност
стойността на неизплатената главница е в размер на 176 673.99 лева. Предвид
изводите за настъпила предсрочна изискуемост на 24.08.2021 г. следва да се
приеме, че след този момент остатъка от кредита за главница е станал изцяло
предсрочно изискуем. От заключението по ССчЕ се установява, че към
24.08.2021 г. стойността на падежиралите и непогасени вноски за главница по
кредита е в размер на 10 401.60 лева, а остатъкът, който е обявен за
предсрочно изискуем е 166 272.39 лева или общо 176 673.99 лева.
Претенцията за главница по договор за банков кредит от 24.11.2016 г. се
явява основателна и следва да бъде уважена, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК – 07.10.2021 г. до
окончателно изплащане на задължението.
3. По иска за установяване дължмост на суми за договорна лихва:
Видно от заявения петитум в исковата молба, ищецът претендира
установяване дължимост на суми за договорна лихва, дължима за редовен
кредит, за периода 21.02.2021 г. до 24.08.2021 г. в общ размер на 8 835.90
лева. От представената по делото подробна справка за задълженията на
„Юнишипинг Интернешънъл“ ЕООД /л. 46 – 49/, е видно, че дължимата по
6
кредита сума за договорна лихва за периода 21.12.2016 г. до 24.08.2021 г. е в
общ размер на 34 788.62 лева, от които заплатени от длъжника общо
25 952.72 лева, съответно дължимият остатък е в размер на 8 835.90 лева, като
се установява, че последното погасяване е от 22.05.2020 г. /л. 47 – гръб/.
Видно е, че последната начислена от кредитора вноска в справката е от
24.08.2021 г., която включва и сумата от 2 380.78 лева, обозначена като
стойност на разсрочени лихви от гратисен период. Според заключението по
ССЕ изчисленият размер на лихвата е 8843.38 лева, поради което и
претенцията ще бъде уважена в заявения от банката размер.
4. По претенцията за мораторна лихва:
Същата се дължи върху падежиралите и непогасени вноски за главница
за периода от 21.02.2021 г. до 24.08.2021 г., съответно върху остатъка, обявен
за предсрочно изискуем в размер на 166 272.39 лева за периода от 24.08.2021
г. до 04.10.2021 г. Видно от заключението на вещото лице в справка № 6 /л.
160 – гръб/, общо дължимата сума за мораторна лихва е в размер на 2 283.94
лева, като вещото лице е приложило 10 % размер на лихвата за забава. В
проведеното открито съдебно заседание на 20.02.2023 г. е допусната корекция
на заключението по ССчЕ, относно размера на дължимата мораторна лихва,
като същият е преизчислен с приложен процент в размер на 13.5 % съобразно
договореното между страните, съответно до 24.08.2021 г. вещото лице
заявява, че дължимата възнаградителна лихва е в общ размер на 402.02 лева, а
към 04.10.2021 г. е 3 118.38 лева. Доколкото ищецът претендира мораторна
лихва за периода 21.02.2021 г. до 04.10.2021 г. в общ размер на 3 090.83 лева,
то претенцията следва да бъде уважена до тази сума.
5. По претенцията за дължими такси по договора:
Доколкото размерът на дължимите такси по договора се определя
съобразно с непогасената част от кредита и с оглед извода за настъпила
предсрочна изискуемост, съдът намира, че следва да се приеме вариантът на
експертизата, който изчислява дължимите такси по кредита при настъпила
предсрочна изискуемост на 24.08.2021 г. Видно от Справка 9, /л. 162/ общо
дължимата стойност на таксите за претендирания период е 1 023.88 лева,
претендираните от ищеца са в размер на 989.03 лева, поради което искът в
тази част следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на спора, разноски се следват на ищеца в цялост за
държавна такса, експертизи, адвокатско възнаграждение и такова за особен
представител на ответника. По делото е представен списък на разноски по чл.
80 от ГПК, /л.169/ за 3 791.90 лева – заплатена държавна такса, 2 661.00 лева –
депозит за особен представител, както и 650 лева – заплатен депозит за вещо
лице, които съдът намира за доказани, а заплащането им ще бъде възложено в
тежест на ответника.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Г.
С. Б., ЕГН **********, гр. Варна ДЪЛЖИ НА на „Юробанк България“
7
АД, ЕИК *********, гр. София суми по Договор за банков кредит „Бизнес
кредит“ № ****** от 24.11.2016 г., както следва: главница в размер на 176
673.99 /сто седемдесет и шест хиляди шестстотин седемдесет и три и 0.99/
лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението по чл. 417 от ГПК – 07.10.2021 г. до окончателно погасяване на
вземането, сумата от 8 835.90 /осем хиляди осемстотин тридесет и пет и
0.90/ лева, представляваща договорна лихва за периода от 21.02.2021 г. до
24.08.2021 г., сумата от 3 090.83 /три хиляди и деветдесет и 0.83/ лева ,
мораторна лихва за периода от 21.02.2021 г. до 04.10.2021 г., както и 989.03
/деветстотин осемдесет и девет и 0.03/ лева, дължими такси по договора за
периода от 21.02.2021 г. до 04.10.2021 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 6055/27.10.2021 г. в производството по
ч.гр.д.№ 14516/2021 г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА Г. С. Б., ЕГН **********, гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ на
„Юробанк България“ АД, ЕИК *********, гр. София, сумата от 7 102.90
/седем хиляди сто и два и 0.90/ лева, дължими разноски в настоящото
производство на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Варна, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
8