Решение по дело №937/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 251 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ).

Образувано е по жалба на В. И. В.-Г. от [населено място], подадена чрез пълномощника й адв. С. Ф. от САК, срещу Заповед № ЗРД-192 от 25.10.2024 г., издадена от Командира на Военно формирование 36150 – Стара Загора, с която на основание чл. 244, т. 3 от ЗОВСРБ, чл. 137, ал. 1 и чл. 148, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ППЗОВСРБ) за неизпълнение на задължение по военна служба, което е нарушение на военната дисциплина по смисъла на чл. 242, т. 1 от ЗОВСРБ, се налага дисциплинарно наказание „Строго мъмрене“ на ефрейтор В. И. В.-Г. – „Командир разчет“ във „Втори взвод“ на „П. батарея“ във военно формирование 31150 – Стара Загора.

В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на оспорената заповед, като издадена в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Жалбоподателката твърди, че не е извършила нарушението, за което й е наложено дисциплинарно наказание, както и че не е запозната със заповедта за назначаване на комисията, извършила служебната проверка по случая – № ЕД-199 от 16.10.2024 г., с изготвения от комисията протокол за резултатите от служебната проверка – рег. № ЗНК-1325 от 23.10.2024 г., с протокола за проведена с нея беседа – рег. № ЗНК-1328 от 23.10.2024 г., и с разпечатката на дейността на патрула, цитирани в обжалваната заповед. Поддържа, че в оспорената заповед не е конкретизирано времето – часовия диапазон, когато е извършено нарушението, както и че не са й представени доказателства дали системата за отчитане на контролните точки е била изправна в този период. В тази насока са и доводите в писмените бележки, постъпили от пълномощника на жалбоподателката, като в допълнение се сочи още, че от показанията на св. П. Г. – заместник-командир на военното формирование, се установявало, че изправността на системата за контрол на патрула е била компрометирана – бутоните на 5 и 6 контролни точки не работели отдавна и непрекъснато имало проблеми с работата на останалите контролни бутони, а от показанията на свидетелите В. С. – помощник-дежурен, и М. Б. – началник-патрул, се установявало, че за времето от 01:00 часа до 03:00 часа на 14.10.2024 г. жалбоподателката е била на обход и че са били констатирани нарушения, извършени от нея по време на обхода. В подкрепа на това, че жалбоподателката не е извършила вмененото й дисциплинарно нарушение, се изтъква, че тя сама е поискала да се прегледат записите от камерите по маршрута, но това не е било направено, тъй като служителят, който отговарял за тях, бил в отпуск. По тези съображения е направено искане за отмяна на оспорената заповед, като незаконосъобразна. Претендират се направени по делото разноски.

Ответникът – Командир на Военно формирование 36150 – Стара Загора, лично и чрез процесуалния си представител по делото старши юрисконсулт А. С., в писмения отговор по чл. 163, ал. 2 от АПК, в съдебно заседание и в представени писмени бележки оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. С подробно изложени съображения обосновава законосъобразност на оспорената заповед, като отговаряща на изискванията за форма и съдържание и издадена при спазване на административнопроизводствени правила, при правилно приложение на материалноправните разпоредби, на които се основава, и в съответствие с целта на закона. Поддържа, че с представената и приложена към делото разпечатка от системата за контрол на патрула се доказва, по времето на обходите й като патрулен жалбоподателката е отчела само контролните точки в началото и в края на обхождания маршрут – КТ 2 и КТ 7, както и че по време на обходите им останалите патрулни са отчели всички контролни точки, съответно не може да има съмнения в изправността на използваната система за контрол на патрула. Твърди, че е провел беседа с жалбоподателката, на която в присъствието на председателя и на един от членовете на назначената от него комисия за извършване на служебна проверка я е запознал със събраните при проверката доказателства. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Със заповед, издадена от командира на Военно формирование 36150 – Стара Загора, жалбоподателката – ефрейтор В. И. В.-Г. на длъжност „Командир разчет“ във „Втори взвод“ на „П. батарея“ във военното формирование, е била назначена в наряд (вътрешен денонощен наряд) на 13.10.2024 г. като „Патрулен – трета смяна“.

Със заповед № ЕД-199 от 16.10.2024 г., издадена от командира на Военно формирование 36150 – Стара Загора, във връзка с разпечатка от дейността на патрула, застъпил на 13.10.2024 г., е назначена комисия за извършване на служебна проверка, като е определен и поименният й състав. В хода на извършената служебна проверка са взети писмени обяснения от жалбоподателката, както и от застъпилите с нея в процесния наряд старшина В. В. С. – помощник дежурен по военно формирование, и старши сержант М. М. Б. – началник на патрула. Прегледана е извадка от системата за контрол на патрула. За резултатите от извършената служебна проверката е изготвен Протокол рег. № ЗНК-1325 от 23.10.2024 г., в който е прието, че като „Патрулен – трета смяна“ от вътрешния наряд за 13.10.2024 г. жалбоподателката е нарушила военната дисциплина, нарушавайки задълженията си като длъжностно лице от денонощния наряд, като за времето на нейните обходи не се е движила по определения маршрут – системата за контрол на патрула е отчела, че са маркирани само контролни точки в началото или края на маршрута. С оглед на това комисията е направила предложение на жалбоподателката да бъде наложено дисциплинарно наказание „Строго мъмрене“.

На 23.10.2024 г. в изпълнение на чл. 144, ал. 1 от ППЗОВС, в присъствието на председателя и един от членовете на назначената комисия за извършване на служебна проверка, от командира на Военно формирование 36150 – Стара Загора е проведена беседа с жалбоподателката, обективирана в Протокол с рег. № ЗНК-1328 от същата дата.

С оспорената Заповед № ЗРД-192 от 25.10.2024 г., издадена от Командира на Военно формирование 36150 – Стара Загора, на основание чл. 244, т. 3 от ЗОВСРБ, чл. 137, ал. 1 и чл. 148, ал. 1 от ППЗОВСРБ на жалбоподателката е наложено дисциплинарно наказание „Строго мъмрене“ за неизпълнение на задължение по военна служба, съставляващо нарушение на военната дисциплина по смисъла на чл. 242, т. 1 от ЗОВСРБ. От фактическа страна издавеното на заповедта е обосновано с констатациите в Протокола за резултатите от извършената служебна проверка, въз основа на които, в т. ч. и на приложените към протокола документи – писмени обяснения и извадка от системата за контрол на патрула, е прието, че на 13.10.2024 г. жалбоподателката, като Патрулен – трета смяна“ от назначения вътрешен наряд за посочената дата, не е изпълнила правилно и в пълен обем задълженията си като длъжностно лице от състава на денонощния наряд – не е обхождала маршрута, определен в схемата за движение на патрулните (при проверка на разпечатката от дейността на патрула се установило, че за времето на обходите й не се е движила по маршрута, а са маркирани само контролните точки в началото и в края му), с което е нарушила чл. 386, ал. 2 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Република България, като с това си деяние е извършила виновно неизпълнение на задължение по военна служба, съставляващо нарушение на военната дисциплина, а именно – неизпълнение на задължение по военна служба от военнослужещ, назначен в денонощен наряд. Посочено е, че при определяне на наказанието е взето предвид обстоятелството, че от нарушението няма пострадали и нанесени вреди и същото не се класифицира като инцидент по смисъла на Инструкция № 4 от 26.09.2007 г. за дейността на командирите (началниците, ръководителите) от Министерството на отбраната, българската армия и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната при инциденти, както и обстоятелството, че до момента на извършване на нарушението на жалбоподателката не е налагано дисциплинарно наказание.

Жалбоподателката е била запозната с оспорената заповед и е получила препис от нея на 28.10.2024 г., а жалбата е подадена в съда на 07.11.2024 г.

Като доказателства по делото са представени и приети документите от административната преписка, сред които и обсъдените по-горе, в т. ч. и приложените към Протокола за резултатите от извършената служебна проверка писмени обяснения на военнослужещи и извадка (разпечатка) от системата за контрол на патрула. От последната се установява, че обхожданият маршрут от патрулните обхваща контролни точки (КТ) – от 2 до 7, като на 13.10.2024 г. в часовите диапазони от 01:00 часа до 03:00 часа, от 19:00 часа до 21:00 часа и от 13:00 часа до 15:00 часа и на 14.10.2024 г. от 07:00 часа до 09:00 часа са маркирани само КТ 2 и КТ 7, а в останалите часови диапазони – КТ 2, КТ 3, КТ 4 и КТ 7. Представените и приети документи, представляващи класифицирана информация, се съдържат в приложения към делото класифициран том с гриф за сигурност „За служебно ползване“ рег. № 24/1-937/2025, като следва да се отбележи, че същите кореспондират с изложените по-горе факти и обстоятелства, както и с установените такива от събраните гласни доказателства.

Като доказателства по делото са приети и представените от жалбоподателката разпечатки за брой стъпки, измерени чрез използване на мобилно приложение за мерене на стъпки.

Като свидетелите по делото са допуснати и разпитани: Г. И. И. – заместник-началник щаб на Военно формирование 36150 – Стара Загора и член на комисията, извършила служебната проверка; П. Р. Г. – заместник-командир на Военно формирование 36150 – Стара Загора и председател на комисията, извършила служебната проверка; В. В. С. – помощник дежурен по военно формирование от вътрешния наряд, назначен във Военно формирование 36150 – Стара Загора за 13.10.2024 г.; М. М. Б. – началник на патрула от вътрешния наряд, назначен във Военно формирование 36150 – Стара Загора за 13.10.2024 г.

Св. Г. И. И. заяви, че организацията на наряда във военното формирование се извършва от командира, а на него са му вменени функции всеки първи работен ден да снема разпечатка от системата за контрол на патрула. Тази система представлява поставени бутони на различни места по маршрута – контролни точки, които бутони патрулният натиска при преминаване през съответната контролна точка, като в компютър се регистрира всяко натискане на бутон – на коя контролна точка и в колко часа. Разпечатката представлява таблица, която регистрира за целите 24 часа на наряда кога къде се намира патрулният – в коя контролна точка. Свидетелят сочи, че в първия работен ден, когато отиде на работа, свалям разпечатка за дейността на патрула и я предава на издаващия дежурен по военно формирование, който е бил назначен за съответния наряд, тоя я проверява и му казва, когато забележи някакъв проблем. Според свидетеля се е случвало системата да спре да работи или да спре да работи бутонът на отделна контролна точка, при което се предприемат съответните действия за ремонтиране, като заявява, че към датата на процесния наряд от няколко дни не е работил бутонът на КТ 5. За процесния случай сочи, че дежурният по военно формирование, след като проверил разпечатка, отишъл при него и му казал, че липсва отчет за конкретни контролни точки в определени периоди от време, той проверил кой е бил патрулен в конкретния момент патрулен и видял, че това е жалбоподателката. Тъй като системата е работила – до и след на нейното застъпване в наряд са били регистрирани контролни точки, липсващи по време на нейния наряд, докладвал на командира за това и той да назначил комисия, която да извърши служебна проверка по случая. Комисията се събрала, поискала обяснение от началника на патрула, от помощник дежурния по военно формирование и от жалбоподателката, разгледала разпечатката от системата за контрол на патрула и преценила, че няма обективни причини да се съмнява, че системата не е работила по време на наряда, предвид което излязла с предложение към командира за налагане на дисциплинарно наказание. Командирът изслушал жалбоподателката в присъствието на членове на комисията и я запознал с протокола на комисията, както и със събраните при проверката доказателства, като за това също бил изготвен протокол. При изслушването й жалбоподателката казала, че е обикаляла по маршрута и няма вина за неотчетените контролни точки. Свидетелят заяви, че жалбоподателката е ходила при него и е поискала да види записите от камерите във военното формирование, но сочи, че няма камери, които да следят целия маршрут на патрула и съответно няма запис, от който да се види дали тя е обикаляла или не по целия маршрут.

Св. П. Р. Г. сочи, че изградената във военното формирование система за контрол на патрула е на принципа на прекъсване на електрическа верига – чрез натискане на бутони, разположени на различни точки по маршрута за движение на патрула, се прекъсва веригата и това се регистрира от компютър в щаба на формированието, съответно разпечатката от системата показва в кой момент патрулният на коя точка е бил. Заявява, че в случая дежурният е видял, че в разпечатката за една от смените на патрула липсват далечните точки – 3 и 4; бутоните на точки 5 и 6 не са работели; маркирани са били само две от точките – 2 и 7, които условно се свързват с малка права в административната част на формированието, т. е. по-голямата част от външния периметър на формированието не е била обхождана. Началото и краят на маршрута са точки 2 и 7 точки или обратно в зависимост от това дежурният в коя посока е потеглил. Сочи, че няма камери, които да обхващат маршрута на патрула – имало е само една монтирана камера по маршрута, която е била неработеща. При другите двама патрулни от наряда за процесната дата е нямало пропуснати точки – през всичките 24 часа на наряда от тях са били отчетени и точки 3 и 4, само при трета смяна тези точки не са били отчетени. Затова командирът назначил комисия за извършване на служебна проверка, чийто председател бил свидетелят.

Св. В. В. С. сочи, че на два пъти е проверявал патрула от процесния наряд – през светлата и през тъмната част на денонощието, като не е констатирал нарушения, но не е проверявал патрулните по време на пост – т.е. за обхода им по маршрута. В тази връзка заяви, че когато около 02:20 часа отишъл в патрулното помещение, жалбоподателката не е била там, тъй като е била на обход, и до към 02:45 часа, когато си е тръгнал, не се е била върнала от обход. Сочи, че е наказан за неизпълнение на задължението му да я провери по време на обход, но не е обжалвал наказанието си.

Св. М. М. Б. заяви, че като началник на потрула от процесния наряд е изпращал всеки патрулен на обход, проверявайки дали тръгва по определения от дежурния по военно формирование маршрут, и го е посрещал от обход, но не е напускал патрулното помещение и не е имал видимост по време на обхода им, съответно не може да каже дали обходът е бил извършван от тях по целия маршрут. Конкретно за жалбоподателката сочи, че е била на обход от 01:00 до 03:00 часа, за който период е трябвало да извърши две обиколки на маршрута, при всяка една от които той я е изпращал и посрещал, като при завръщането й от всяка обиколка тя се е вписвала извършването й в книгата за обход. Заявява, че по случая той също е наказан – за неупражнен контрол, но не е обжалвал наказанието си.

При тази фактическа обстановка, като обсъди направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл.146 от АПК, съдът приема от правна страна следното:

Оспорването, като направено в законово установения срок, от легитимирано лице с правен интерес – адресат на обжалваната заповед, и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Оспорената заповед, с която на жалбоподателката е наложено дисциплинарно наказание „строго мъмрене“, е постановена от материално компетентен дисциплинарно-наказващ орган съгласно чл. 137, ал. 1 от ППЗОВСРБ във връзка с чл. 248 от ЗОВСРБ – командирът на военното формирование, в което същата е военнослужещ.

Обжалваната заповед е издадена при съблюдаване на изискванията на чл. 148, ал. 1 във връзка с ал. 2 от ППЗОВСРБ за форма и съдържание на акта за налагане на дисциплинарно наказание. Нарушението, за което е санкционирана жалбоподателката, е индивидуализирано в необходимата степен както от фактическа, така и от правна страна. Посочени са фактическите основания за издаване на заповедта – обстоятелствата, които имат значение на релевантни юридически факти и обосновават наличието на съставомерно от обективна и субективна страна поведение – неизпълнение на задължение по военната служба, квалифицирано като нарушение на военната дисциплина, а именно – като патрулен трета смяна, назначен в наряд, не е обхождала в цялост определения за обход маршрут. Неоснователно е в случая възражението на жалбоподателката за формална незаконосъобразност на заповедта, поради неконкретизиране на часовия диапазон, през който е извършено нарушението. Това е така, тъй като нарядът се е изпълнявал от трима патрулни по смени, като смяната на всеки от тях е определена със заповедта за назначаването им в наряд – жалбоподателката е била патрулен трета смяна, т. е. времето за обход на всеки патрулен е по график според смяната му и ако да не е изрично посочено в оспорената заповед, е определяемо, а от друга страна за квалификацията на конкретното деяние като дисциплинарно нарушение е без значение дали жалбоподателката не е обхождала определения маршрут при всички от смените й от наряда или само по време на една или на няколко от тях, съответно – достатъчно е да се докаже, че не е обхождала определения за патрула от наряда маршрут само по време на една от смените си, за да е налице основание за ангажиране на дисциплинарната й отговорност. Ето защо посочването в оспорената заповед на датата на конкретния наряд изпълнява изискването за посочване на времето на извършване на нарушението. Описаното в обстоятелствената част на заповедта съставомерно бездействие е квалифицирано като дисциплинарното нарушение по чл. 242, т. 1 от ЗОВСРБ – нарушение на военната дисциплина, изразяващо в неизпълнение на задължение по военната служба, в случая на задължението по чл. 386, ал. 2 от Устава на войсковата служба на въоръжените сили на Република България – патрулният изпълнява службата чрез обхождане по маршрута, определен в схемата за движение на патрулните и графика за патрулиране, заповядани му от оперативния дежурен (дежурния по военно формирование).

Съдът не констатира и допуснати при провеждането на дисциплинарното производство съществени нарушения на регламентираната в ЗОВСРБ и в ППЗОВСРБ процедура, като основание за отмяна на оспорената заповед. Със заповед на командира на военното формирование е назначена комисия за извършване на служебна проверка, за резултатите от която е съставен протокол, към който са приложени събраните при проверката доказателства – извадка (разпечатка от системата за контрол на патрула) и писмени обяснения, в т. ч. и от жалбоподателката. С последната е проведена беседа, за което съставен протокол. При тази беседа, видно от показанията на свидетелите И. и Г., жалбоподателката е била запозната с резултатите от проверка и събраните доказателства и изслушана в тяхно присъствие от командира на военното формирование. Обстоятелството, че не са й били връчени преписи от протокола за резултатите от извършената служебна проверка и от приложенията му не съставлява процесуално нарушение, още по-малко съществено – водещо да нарушаване на правото й на защита, тъй като такова задължение не е предвидено както ЗОВСРБ, така и в ППЗОВСРБ. С оглед на изложеното съдът приема, че по отношение на обжалваната заповед не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 3 от АПК.

Оспорената заповед е постановена при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона.

Съгласно чл. 241 от ЗОВСРБ виновното неизпълнение на служебните задължения от военнослужещите е нарушение на военната дисциплина, като в чл. 242, т. 1 от ЗОВСРБ като нарушение на военната дисциплина е регламентирано неизпълнение на задължение по военната служба. Разпоредбата на чл. 178, ал. 1 от ЗОВСРБ предвижда, че военнослужещите са длъжни да изпълняват уставите, нормативните и административните актове на органите за ръководство на отбраната, на длъжностните лица за управление на отбраната и на въоръжените сили, както и заповедите на командирите или началниците.

В случая дисциплинарното обвинение за допуснато нарушение на военната дисциплина по смисъла на чл. 242, т. 1 от ЗОВСРБ се свързва констатирано неизпълнение от жалбоподателката в пълен обем на задължението й по чл. 386, ал. 2 от Устава на войсковата служба на въоръжените сили на Република България – патрулният изпълнява службата чрез обхождане по маршрута, определен в схемата за движение на патрулните и графика за патрулиране, заповядани му от оперативния дежурен (дежурния по военно формирование). Съответно от фактическа страна дисциплинарното обвинение е обосновано с констатациите, че жалбоподателката, като патрулен трета смяна от назначения във военното формирование вътрешен наряд за 13.10.2024 г., не е обхождала в цялост определения за обход маршрут. Установи се от събраните гласни доказателства, че на определени места (т. нар. контролни точки – КТ) от маршрута, който патрулните от процесния наряд са били длъжни да обхождат с по две обиколки за времето, когато са на пост, са били разположени бутони от изградената във военното формирование система за контрол на патрула, действаща на принципа на прекъсване на електрическа верига – чрез натискане на съответния бутон от патрулния се прекъсва веригата, което се регистрира от компютър, съответно чрез извадка (разпечатка) от системата се установява патрулният в кой момент на коя контролна точка е бил. По делото не са представени писмени доказателства за часовите диапазони, когато жалбоподателката е следвало да бъде и респективно е била на пост, но от показанията на разпитаните свидетели се установява, че тя със сигурност е била на пост от 01:00 часа до 03:00 часа, а и този факт не само не се оспорва от нея, но и се признава от изложеното в жалбата. Имайки предвид, че патрулът е бил от три смени, т. е. всеки патрулен е застъпвал на пост за по два часа през четири часа, то останалите часови диапазони, през които жалбоподателката е била на пост, са лесно определяеми чрез прости аритметични сметки. По делото е представена е извадка (разпечатка) от системата за контрол на патрула, видно от която за времето от 01:00 часа до 03:00 часа, а и за останалите часови диапазони, през които жалбоподателката е била на пост (през четири часа напред или назад), системата е отчела преминаването й само през КТ 2 и КТ 7, т. е. двете крайни точки на маршрута. В останалите часови диапазони, когато на пост са били останалите патрулни – първа и втора смяна, системата е отчитала преминаването им през КТ 2, КТ 3, КТ 4 и КТ 7 (според свидетелите бутоните на КТ 5 и КТ 6 не са работели към онзи момент), което означава, че за времето, когато жалбоподателката е била на пост, тя не е обхождала в цялост маршрута. В тази насока не се споделят възраженията на жалбоподателката за неизправност на системата, довела до неотчитане на преминаването й през всички КТ на маршрута, тъй като, дори някои от бутоните, поставени на съответните КТ, да не са работели, то те не биха работили за всички патрулни, какъвто е случаят с бутоните на КТ 5 и КТ 6, но няма основание да се приеме, че бутоните на КТ 3 и КТ 4 от маршрута не са работели само по времето, когато жалбоподателката е била на пост, но са работели преди и след това – когато на пост са били патрулните първа и втора смяна.

Не водят до различен извод:

показанията на свидетелите С. и Б., които не са констатирали нарушения от страна на жалбоподателката по време на наряда и потвърждават, че е тя е застъпвала на пост според графика на смените и в частност за времето от 01:00 часа до 03:00 часа, тъй като никой от тях не й е извършвал проверка по време на пост – по време на обхода, и няма преки впечатления, съответно не излага данни за това дали тя е обхождала целия маршрут по времето за обход;

представените от жалбоподателката разпечатки за брой стъпки, измерени чрез използване на мобилно приложение за мерене на стъпки, тъй като те доказват изминато разстояние, но не и маршрута, по който същото е било изминато, а и твърдението, че разпечатките са от мобилния телефон на жалбоподателката, който е бил с нея по време на обходите й, не е доказано.

По делото не се установи по маршрута, който патрулните е следвало да обхождат по време на процесния наряд, да са били монтирани камери, обхващащи целия маршрут. Напротив, противно на на твърденията на жалбоподателката, събраните доказателства са в обратна насока, поради което и доводът й, че е поискала да бъдат изгледани записите от тези камери, съответно приобщени като даказателства, не може да обоснове основателност на застъпваната от нея в хода дисциплинарното, а на съдебното производство защитна теза, че не е извършила вмененото й дисциплинарно нарушение.

При тези данни съдът приема за доказано наличието на посоченото в обжалваната заповед материалноправно основание за наложеното на жалбоподателката дисциплинарно наказание „строго мъмрене“. Последното е определено при спазване на изискванията по чл. 247 от ЗОВСРБ, като взети предвид както тежестта на нарушението с оглед на обстоятелството, че от него няма пострадали и нанесени вреди и не се класифицира като инцидент по смисъла на цитираната в заповедта и представена Инструкция № 4 от 26.09.2007 г. за дейността на командирите (началниците, ръководителите) от Министерството на отбраната, българската армия и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната при инциденти, така и поведението на военнослужещия до извършване на нарушението с оглед на обстоятелството, че до момента на извършването му на жалбоподателката не е налагано дисциплинарно наказание.

С оглед на гореизложеното съдът приема, че обжалваната заповед е законосъобразна и жалбата следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

Предвид изхода на делото искането на ответника за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл. 143, ал. 3 от АПК в тежест на жалбоподателката следва да бъде възложено заплащането на възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита на административния орган, определено в размер на 150 лв. съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ.

Водим от горните мотиви, Административен съд Стара Загора на основание чл. 172, ал. 2, предложение четвърто от АПК

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. И. В.-Г., [ЕГН], срещу Заповед № ЗРД-192 от 25.10.2024 г., издадена от Командира на Военно формирование 36150 – Стара Загора,, като неоснователна.

 

ОСЪЖДА В. И. В.-Г., [ЕГН], от [населено място], [жк], вх. .. ет.... ап..., да заплати на Военно формирование 36150 – Стара Загора юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 150 (сто и петдесет) лева.

 

Решението не подлежи на обжалване съгласно чл. 251, изречение второ от ЗОВСРБ.