Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 30.12.2009 г. гр. Асеновград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори
граждански състав на първи декември две хиляди и девета
година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ТЕРЗИЕВА
секретар Д.М.
като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ТЕРЗИЕВА
гражданско дело № 1177 по описа за 2009 г. и като обсъди:
Иск с
правно основание чл. 87, ал.3 от ЗЗД.
Ищцата Ф.Ш. твърди,
че е прехвърлила на В.Х.Н., М. Х. Ш. и Ф. Х. Ш. следния недвижим имот – дворно
място от 152 кв.м., съставляващо участието на имот №3373 в парцел VІІІ-3373, 3374,
в кв. 255 по плана на гр. А., целият парцел от 272 кв.м., при граници: улица, С.Ш.М.и
Й.Т.А., ведно с построената в същия имот жилищна сграда, при равни права за
трите, срещу задължението от тяхна страна да я гледат издържат до края на
живота й, което задължение за нея е възникнало незабавно и до края на живота й.
Сделката е сключена на 11,12,1991г. и оформена с нотариален акт №1080, том VІ,
дело №1769/1991г. по описа на Районен съд – Асеновград. По действащата
кадастрална карта на гр. А. този имот представлява поземлен имот
№000702.519.186 с адрес: *****, с площ по кадастрална карта: 155 кв.м., трайно
предназначение: урбанизирана територия, начин на трайно ползване: ниско
застрояване (до 10 метра), стар идентификатор пл.№*********, при съседи:
поземлен имот №519.198; поземлен имот 519.483; поземлен имот 519.187, ведно с построените
в него едноетажна масивна жилищна сграда с площ 78 кв.м., ситуирана на скицата
с идентификатор 01. След сключване на горния договор, ответницата изпълнявала
задълженията си за гледане и издръжка и полагала всички необходими грижи за
период от около три години. След това преустановила изпълнението им въпреки
настояването от страна на ищцата. Поради това моли да бъде постановено решение,
с което сключеният договор да бъде развален в частта му, с която на ответницата
е прехвърлена 1/3 идеална част от правото на собственост върху описания по-горе
имот. В процеса на производството, след
подаване на исковата молба ищцата Ф.А.Ш. е починала на **** г., на основание
чл. 120 от ГПК (отм) производството по делото е продължило в лицето на нейните
правоприемници – В.А.П., Н.А.Д., И.А.Д., Я.Г.Ж., М.А.Б., които са конституирани
от Съда.
Ответниците
В.Н. и Л.Н. оспорват исковата молба. Оспорват, че извършеното с нотариален акт
от 12.12.1991 г. нотариално удостоверяване, като твърдят, че договорът, сключен
между страните, е не за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане, а за даване вместо изпълнение. Заявяват, че Ф.Ш. е
придобила правото на собственост върху имота след приключило дело за делба, по
което този имот е бил възложен в неин дял. За уравнение на дела на В.Н. и Т.Н.,
тя е била осъдена да заплати сумата от 3893,45 лева, ведно със законната лихва
от 6%. Тя не е погасила това си задължение нито в предвидения едногодишен срок,
нито след това. Вместо това е сключен договор за даване вместо изпълнение,
оформен с горния нотариален акт. Евентуално твърди, че задължението по него е
неделимо по своята природа на основание чл. 129 от ЗЗД. По тази причина
изпълнението му от един от длъжниците освобождава останалите. Ето защо молят
предявеният иск да бъде отхвърлен. Ангажира доказателства, претендира
направените по делото разноски.
Ответникът
Л.Н. оспорва иска, моли същия да бъде отхвърлен. Претендира направените по
делото разноски.
След като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът наМ.за установено следното:
С решение на Асеновградския
районен съд от 03.11.1987 г. по гр.д.№ 383/1986
г. имот пл.№3373 в кв. 255 по плана на гр. Асеновград, ведно с построената в
него жилищна сграда е поставен в дял на съделителката Ф.А.Ш., която е осъдена
да заплати парично уравнение на останалите съделители, включително на В.Н. и Т.Н.,
на които е присъдена сумата от общо 3893.45 лева. Същият недвижим имот е
предмет на сделка, оформена с нотариален акт №1080, том VІ, дело № 1769/1991г.
по описа Районен съд – Асеновград. С нея Ф.А.Ш. е прехвърлила на В.Х.Н., Ф. Х. Ш.
и М. Х. Ш. следния недвижим имот дворно място от 152 кв.м., съставляващо
участието на имот №3373 в парцел VІІІ-3373, 3374, в кв. 255 по плана на гр. А.,
целият парцел от 272 кв.м., при граници: улица, С.Ш.М.и Й.Т.А., ведно с
построената в същия имот жилищна сграда, при равни права за трите
приобретателки, срещу задължението им да гледат и издържат прехвърлителката от този момент до края на
живота й, което задължение за В.Н. е изискуемо незабавно, а за останалите две –
от навършване на пълнолетие, до който момент задълженията им ще се изпълняват
от тяхната майка В. А. Ш.. Видно от представеното удостоверение за граждански
брак между В.Н. и Т.Н., горната сделка е сключена през време на същия, тъй като
те са съпрузи от ****г. Прекратяването му е
станало със смъртта на съпруга Т.Н., починал на ****г., които след
смъртта си е оставил следните наследници
по закон, посочени в издаденото удостоверение: съпругата В.Н. и синовете - Л.Н.
и Л.Н..
Заболяванията, от които е страдала
прехвърлителката по договора Ф.Ш. се установяват със заключението на вещото
лице по съдебно-медицинската експертиза, което съдът кредитира като обективно и
неоспорено от страните, са следните: състояние след исхемичен инсулт, ИБС
сърдечна недостатъчност – ІІІ ст., хипертонична болест, артрозна болест, хепипарезис
централис декстра, гонартрозис билатералис, коксартрозис билатералис, контрактура
флескионис генус билатералис и придружаващи заболявания атеросклерозис
генерализата, артериална хипертония, остеопорозис генерализата. Заключението на
в.лице д-р Т.Д.е изгответно въз основа на приетия по делото протокол на
медицинската комисия от 22.08.2008 г. Всички заболявания са хронични, а
лечението им е комплексно и включва медикаментозно лечение, диета, хигиенно –
диетичен режим на раздвижване, профилактично хигиенични движения. Ако болния не
може да се движи тези движения задължително се извършват в леглото като
профилактика на застойните явления на белите дробове, тези процедури се
изпълняват всеки ден. Ф.Ш. е имала нужда от помощни средства за обслужване и
придвижване, всички тези грижи са били необходими пожизнено, ежедневно до
последните дни от живота на същата. Смъртта на Ф.А.Ш. е настъпила на **** г.,
за което е представен препис-извлечение от акт за смърт № *** от същата дата.
Размерът на пенсията, която е получавала същата приживе, е определен с
Разпореждане от 01.07.2008 г. на ТП на НОИ гр. П. на 142,16 лева.
От
показанията на свид.И.се установява, че Ф.Ш. е живяла на първия етаж от къщата,
в която живее М. Д. и нейният съпруг Г.Д. . Същия е семеен приятел наД. и, стоматолог
по професия и е оказвал помощ на ищцата при възникнали проблеми в устната и
кухина. Когато я посещавал, тя била на легло, напредналата и възраст и
здравословното състояние на същата обуславяли нуждата някой да полага грижи за
нея. Това правила М., която споделяла със свидетеля, че има финансови
затруднения, тъй като парите не й стигат да гледа възрастен човек. Освен това
не могла да започне постоянна работа, въпреки желанието си, заради грижите за
нейната баба. Свидетелят виждал, че М. й носи храна. Обстоятелството, че тя е
готвила за Ф.Ш., се потвърждава и от свидетелят Д., който също е приятел на М.и
съпругът й. С него те също споделяли, че не им стигат парите, за да се грижат
за Ф.. Въпреки това от дълги години те чистили, миели и правили всичко друго,
което е необходимо за нея. Извършвали и ремонти в помещенията, когато се
налагало - в които участвал свидетелят, тъй като разбира от зидария и мазане.
Няма
противоречие между показания от свидетелите И.и Д. и тези на А.и М., тъй като
същите се отнасят за различни периоди от време и различни обстоятелства.
Първата е съсед на ответницата В.Н. и позната на Ф.Ш., а втората живее в
непосредствена близост до първоначалната ищца. Свидетелката А.е виждала в
първите две години след сключването на процесния договор В. и съпругът й да
носят храна на Ф.. През 2001г. ответницата също се разболяла, започнала да се
придвижва трудно, с бастун, поради което по-рядко започнала да я посещава –
около два пъти в седмицата. В показанията й е налице противоречие по отношение
на това, дали Ф. е могла да се справя сама с грижите за себе си, или е била
необходима чужда помощ. От една страна твърди, че ако не е била В., Ф. не
можела да се справя. След това пък, установява, че Ф. доскоро можела да се
оправя съвсем сама, като дори се грижила за детето на М.. С оглед на останалите
свидетелски показания, съдът кредитира второто твърдение.
От показанията на свид. А.се
установява, че В. продължавала да носи храна на Ф., като била придружавана или
от единия или от другия си син. Посещенията на ответницата били два-три пъти в
месеца, което се установява и от показанията на свидетелката М.. Последният
път, когато я видяла, М.не я допуснала да влезе. За това нещата, които носила
дала на сестрата на М., за да ги предаде на Ф.. Според този свидетел имало
периоди от време, в които М.не е живяла в същата къща, но после се връщала.
Битовите условия, в които живеела Ф. били много лоши, къщата /в която живеела/
била разрушена, неподдържана. Ищцата имала нужда от ежедневни грижи. При едно
от посещенията си, свидетелката А.видяла, че Ф. се отоплявала на дърва, които
сама носила с “треперещи ръце”. Чистене и боядисване не били правени от доста
време.
От
показанията на свид. К. се установява, че Ф.Ш. е споделяла с нея, че В. я
посещава един път месечно, както и че само М. се грижи за нея. При посещенията
си в дома й свидетелката само един път, преди осем-девет години, е виждала
ответницата. Когато се налагало при нея идвали лекари на домашно посещение, по
принцип ги викала нейната внучка, но един път се наложило и свидетелката да
направи това. През последните месеци от живота й свидетелката споделя, че е
стояла при нея през деня и през нощта. Необходими били грижи за почистване, за
хранене, за приемане на лекарства, за къпане, тъй като Ф. не можела сама да
извършва всичко това – да се обслужва. За извършване на ремонти, за заплащане
на ток, вода, за закупуване на лекарства и за всичко останало тя получавала
помощ от М. и нейния съпруг, тъй като пенсията й била недостатъчна.
Възражението, че договорът, сключен с
нотариален акт № 1080, нот.д.№1769/1991г. е бил договор не за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, а за даване вместо
изпълнение, не е доказано. Действително правото на собственост върху процесния
имот е придобито от Ф.Ш. по силата на делба, тя е дължала парично уравнение на
дела на В.Н. и нейният съпруг. Не са представени доказателства, че такова е
било заплатено, като доводът, че това е било проверено от нотариуса при
последващо прехвърляне на правото на собственост е неоснователен. Съгласно
действащата нормативна разпоредба към 1991г. този факт е бил ирелевантен за
притежаване на правото на собственост, тъй като неплащането на уравнение в срок
не е водило до обезсилване на решението за възлагане, а такова е могло да бъде
поискано от заинтересуваната страна, което не е било напреавено. Въпреки че не
е доказано извършено плащане на горната сума, не са представени или посочени никакви
доказателства, че действителната воля на договарящите е била различна от
удостоверената от нотариуса, а тежестта за това е изцяло за ответниците. Само
по себе си неизпълнението на едно парично задължение между същите страни не е
достатъчно да се презюМ.привидност на всяко последващо съглашение между тях.
По тези съображения договорът, сключен
м/у страните от 12.12.1991 г. е за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за гледане и издръжка. Към
момента на сключването му ответницата В.Н. се е наМ.ла в граждански брак с Т.Н.,
поради което и на основание чл. 19 от СК 1/3 идеална част от правото на
собственост е станало общо на двамата съпрузи. Въпреки че страна по него е била
само В.Н., задължението е възникнало и за нейния съпруг. Права от същата сделка
черпят още две лица: М. Ш. и Ф.Ш.. По отношение на тях с оглед на свидетелските
показания, съдът приема, че са сестри, внучки на прехвърлителката, както и че М.
Ш. към настоящия момент е с фамилно имеД. а и е лицето, което живее в същата
къща, в която е живяла Ф.Ш..
Когато приобретателите са повече от
един, задължението им е неделимо и те дължат издръжка и грижи в натура спрямо
прехвърлителя в пълен обем по силата на чл. 129, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.
122, ал.1 от ЗЗД. То е останало такова и по отношение на наследниците на Т.Н.:
синовете му - Л.Н. и Л.Н. с оглед изричната разпоредба на чл. 129, ал.2 ЗЗД. При
това положение кредиторът има право да изисква и очаква прякото изпълнение на
задължението от страна на всеки един от съдлъжниците общо и поотделно. Съдът
счита, че неправилен е доводът на
ответниците, че предоставеното изпълнение от единия от тях – М., освобождава
останалите от задължението и те се считат за изправни длъжници. Договорът може
да бъде развален по отношение на единия от приобретателите, ако само друг от
тях изпълнява поетото задължение, в които смисъл е и трайната съдебна практика:
Решение № 99 от 30.06.1986 г. по гр. д.№ 65/86г., ОСГК, Решение № 372 от 13.03.1984
г. по гр.д.№ 83/84 г., І г.о., Решение № 592 от 23.09.1996 г. по гр.д.№ 449/93 г.,
ІІ г.о., поради което направеното възражение е неоснователно.
Дори да се приеме обратното, следва да
се има предвид, че приобретателят, който е престирал уговорените грижи и
издръжка, в резултат на което изпълнение ответниците считат, че са освободени
от задължението си, е отсъствал от дома на прехвърлителката през продължителни
периоди от време (през които е бил извън страната). В тези интервали, не се
установи да са предоставяни някакви средства за издръжка или пък някой от
останалите съдлъжници да е полагал грижи в натура за ищцата. Като се изключат
последните няколко години от живота на прехвърлителката Ф.А. Ш., в които здравословното
й състояние се е влошило и безспорно е изисквало особени грижи, първоначално тя
се е грижила не само за себе си, но и за детето на М.. Всички тези
обстоятелства са установени от показанията на разпитаните свидетели, посочени
от ответниците. Неделимостта на задължението включва недопустимост да се дели и
на периоди, а за един продължителен период от време от над 10 години, с начален
момент две три години след сключването на договора или 1993-1994г. и краен две
години преди смъртта на Ф.Ш. (като съдът приема условно този момент с оглед
липсата на данни, кога заболяванията й са довели до принудителен режим на
легло) или 2006 г., тя е останала без грижи и издръжка от нито един от лицата,
придобили правото на собственост срещу задължението да престират такива.
Изпълнението на поетото задължение трябва да е постоянно, системно и
непрекъснато. То следва да се бъде цялостно, общо, едновременно и ежедневно в
размера, съответстващ на вида и размера на дължимата грижа, макар същата да не
е конкретизирана в договора. Установи се, че прехвърлителката Ф.Ш. е живяла в
отделно домакинство от това на ответниците, като сама е полагала грижи за себе
си, а при нужда и частично е получавала такава от М. Ш., което потвърдиха
свидетелите.
Кредиторът може да иска разваляне на
сключения договор по отношение на неизправните съдлъжници: В.Н., Л.Н. и Л.Н.,
ако те са в забава и неизпълнението не е незначително. По делото се установи,
че е налице изпълнение от страна на В. и съпругът й за период от 2 или 3 години
- след сключване на договора, а след това ответницата рядко е извършвала
посещения в дома на Ф.Ш., като й е носила храна. По отношение на Л.Н. и Л.Н. е
налице пълно неизпълнение на задължението, тъй като същите не са престирали
грижи и не са плащали дължимата издръжка, такава не е изплащана и от тяхната
майка. При това положение е очевидно, че неизпълнението е значително с оглед
интерес на прехвърлителя. Доколко съзадълженото лице М. Ш. е предоставила
изпълнение, което според вида, обема и качеството, напълно покрива очакваните
от Ф.Ш. престации, то не би могло да погаси задължението на ответниците.
От
изложеното по-горе се налага изводът, че допуснатото неизпълнение от
ответниците е основание за разваляне на договора, оформен с нотариален акт № 1080,
том VІ, дело № 1769/1991 г. по описа на нотариус при Районен съд – Асеновград
по отношение на В.Н., Л.Н. и Л.Н., до размер на тяхната 1/3 идеална част.
На
основание чл. 64, ал.1 от ГПК /отм./ ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят на ищците направените по делото разноски в размер на 377,10 лева.
С оглед на
гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
РАЗВАЛЯ по отношение на В.Х.Н. с ЕГН **********,
Л.Т.Н. с ЕГН **********, Л.Т.Н. с ЕГН ********** до размер на тяхната 1/3
идеална част, договора - оформен с
нотариален акт № 1080, том VІ, дело №1769/1991 г. по описа на нотариус при
Районен съд – Асеновград, с който Ф.А.Ш., ЕГН ********** ***, починала на 30.08.2008
г. е прехвърлила на В.Х.Н., Ф. Х. Ш. и М.
Х. Ш. следния недвижим имот: дворно
място от 152 кв.м., съставляващо участието на имот №3373 в парцел VІІІ-3373,
3374, в кв. 255 по плана на гр. Асеновград, целият парцел от 272 кв.м., при
граници: улица, С.Ш.М.и Й.Т.А., ведно с построената в същия имот жилищна
сграда, при равни права за трите приобретателки, срещу задължението им да
гледат и издържат прехвърлителката от
този момент до края на живота й, което задължение за В.Н. е изискуемо
незабавно, а за останалите две – от навършване на пълнолетие, до който момент
задълженията им ще се изпълняват от тяхната майка В. А. Ш., поради неизпълнение
от: В.Х.Н., ЕГН ********** ***, Л.Т.Н., ЕГН ********** *** и Л.Т.Н., ЕГН **********
*** на задължението за издръжка и гледане по отношение на Ф.А.Ш., като недвижимият
имот по кадастралната карта на гр. А. представлява поземлен имот № 00702.519.186,
с адрес: ***** с площ по кадастралната карта: 155 кв.м., трайно предназначение:
урбанизирана територия, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10
метра/, със стар идентификатор: пл.№*********, при съседи: ПИ 519.198; ПИ
519.483; ПИ 519.187, ведно с построените в него едноетажна масивна жилищна
сграда, с площ от 78кв.м,. ситуирана на скицата с идентификатор 01.
ОСЪЖДА В.Х.Н. с ЕГН ********** ***, Л.Т.Н.
с ЕГН ********** *** и Л.Т.Н. с ЕГН ********** *** да заплатят на В.А.П., ЕГН **********
***, Н. А. Д., ЕГН ********** ***, И.А.Д., ЕГН ********** ***, Я.Г.Ж., ЕГН **********
*** и М.А.Б., ЕГН ********** *** /всички наследници на Ф.А.Ш./, заместили
първоначалната ищца Ф.А.Ш. по реда на чл. 120 от ГПК, сумата от сумата от 377.10
(триста седемдесет и седем лева и десет стотинки) лева, направени по
производството разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в 14 дневен срок от съобщението
до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/ п /