Решение по дело №1440/2015 на Районен съд - Горна Оряховица

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 68

град Горна Оряховица, 12.04.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ГОРНООРЯХОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, единадесети състав в публично съдебно заседание на двадесет и трети февруари, две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА КОЛЕВА

 

При секретаря С.Г., като разгледа докладваното от съдия Колева гр.дело № 1440 по описа за 2015г., за да се произнесе съобрази следното:

 

 

        Подадена е искова молба от В.П.Б. с ЕГН**********, И.К.Б. с ЕГН **********,*** и М.В.М. с ЕГН ********** и адрес ***, всички чрез процесуалния си представител – адвокат Х.В., преупълномощена от адвокат Й.Й., срещу „Пасат Електроникс“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град Горна Оряховица, ул.“Иларион Макариополски“ № 34, бл.39, вх.А, ап.9, представлявано от управителя К. А. С.. Първите двама ищци твърдят, че са законни наследници и родители на починалия З. В.Б. с ЕГН **********, а третата ищца, че е живяла на съпружески начала със същото лице. Посочват, че З. В.Б. е починал на 06.04.2015г., в резултат на трудова злополука по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО, както и че същата е приета за такава с разпореждане № 32 от 05.05.2015г. на НОИ, ТП - гр. Велико Търново. Твърдят, че към датата на смъртта си З. В.Б. се е намирал в трудови правоотношения с ответното дружество, където е заемал длъжността „продавач-консулт”, както и че посочената по-горе трудова злополука е станала при действия, причинно свързани с извършваната от него работа – извършване на превоз до клиент по маршрут Лясковец - Казанлък – Пловдив със служебен автомобил „Ситроен Берлинго”, след настъпило пътнотранспортно произшествие. Ищците Б. твърдят, че заедно със сина си са били задружно и сплотено семейство, че между тях е царяло взаимно разбирателство, уважение, обич и подкрепа и че след смъртта му са били лишени от това. Посочват, че в резултат на загубата на своя син търпят неимуществени вреди, за които считат, че следва да бъдат обезщетени от ответното дружество. Твърдят, че справедливият размер на обезщетението, което им се дължи, възлиза на сумата от 120 000 лв. за всеки от тях.

        Третата ищца по делото твърди, че се познава с починалия З. В.Б. от 2008г., а от 2012г. са заживяли на съпружески начала първоначално в жилище, собственост на родителите на З.,  намиращо се на ул. ...., а от месец януари 2015г. са започнали да обзавеждат свой дом, в който да живеят самостоятелно, намиращ се в гр. Горна Оряховица на ул. ..... Твърди, че отношенията й с починалия били изключително хармонични. Между тях царяло разбирателство, уважение, обич и взаимна подкрепа. Не са се разделяли по време на съвместното си живеене, заедно създали своя постоянен приятелски кръг, както и че починалият бил стожер на общото им домакинство и тя е разчитала на неговата морална и материална подкрепа. Твърди, че  между нея и починалия са се създали отношения, сродни с онези, които съществуват между лица, живеещи в брак, че сключването на такъв й е бил предложен от него и тя приела. Посочва, че в резултат на загубата на съжителя си търпи неимуществени вреди, за които счита, че следва бъде обезщетена от работодателя му „Пасат Електроникс” ООД - гр. Горна Оряховица, със сумата от 120 000 лв. Предвид изложеното ищците по делото молят ответното дружество да бъде осъдено да им заплати на всеки един от тях обезщетение в размер на по 120 000 лв. за претърпени от тях неимуществени вреди, описани по-горе, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата смъртта на З. В.Б. – 06.04.2015г. до окончателното изплащане на задължението. Претендират се направените по делото разноски, както и да бъде осъдено ответното дружество да заплати на техния пълномощник адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 ал.2 вр. ал.1 от ЗА вр. Чл.37 от с.з. и Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения за предоставената безплатна адвокатска помощ.

Съдът, след като предвид изложените от ищеца фактически обстоятелства, на които основава претенциите си и формулирания петитум, квалифицира правно предявените субективно съединени искове по чл.200 ал.1 от КТ.

        В срока по чл.131 от ГПК ответното дружество „Пасат Електроникс“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град Горна Оряховица, ул.“Иларион Макариополски“ № 34, бл.39, вх.А, ап.9, представлявано от управителя К. А. С., е депозирало писмен отговор на исковата молба, с който не оспорва факта, че към момента на настъпване на пътнотранспортното произшествие на 06.04.2015г. З. В.Б. се е намирал в трудовоправни отношения с дружеството. Не оспорва факта, че на същата дата при служебна командировка по маршрут Лясковец - Казанлък – Пловдив, на път І-6 София-Бургас, в близост до село Ветрен, община Мъглиж, при км 334+630, е настъпило пътнотранспортно произшествие с управлявания от З. Б. служебен автомобил „Ситроен Берлинго”, при което е настъпила смъртта му. Не оспорва и факта, че това произшествие е признато за трудова злополука по смисъла на чл.55 от КСО, както и че първите двама ищци са родители на починалия З. Б.. Оспорват се предявените от първите двама ищци искове по размер, а предявения от третата ищца М.В. М. иск се оспорва по основание и по размер. Оспорват се всички наведени от същата твърдения в исковата молба. Прави се възражение с правно основание чл.201 ал.2 от КТ, като се твърди, че при управление на служебния автомобил З. Б. е допринесъл за настъпване на пътнотранспортното произшествие, проявявайки груба небрежност, т. е. не е положил грижата, каквато и най-небрежният би положил в подобна ситуация.

По реда на чл.219 ал.1 от ГПК, като трето лице – помагач на ответника в процеса, е конституирано „Дженерали застраховане” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 68. От приложенията към писмения отговор на ИМ се установява, че при посоченото застрахователно дружество е застрахована гражданската отговорност на водача на автобус „Кесборер“, участник в процесното ПТП, с период на покритие на застраховката 12.02.2015г. – 11.02.2016г. В срок „Дженерали застраховане” АД е взело становище по ИМ, с което не оспорва качеството си на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” на водача на автобус „Кесборер” с рег. № ** **** ** - К.И.К. към деня на процесното събитие - 06.04.2015г. Оспорва предявените искове изцяло по основание и размер. Прави възражение по чл.201 ал.2 от КТ, като твърди, че пострадалият З. В.Б. има изключителен принос за настъпване на трудовата злополука и за реализиране на вредоносния резултат и е станал единствена причина за реализиране на процесното ПТП. Оспорва изцяло претенцията на ищцата М.В.М., като твърди, че същата е извън кръга на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука. Оспорва твърдението на ищците, че вследствие смъртта на З. В.Б. са претърпели болки в посочения от тях обем. Моли, в случай, че съдът приеме исковете за основателни и доказани, да съобрази и приспадне обезщетенията, получени от тях по общественото осигуряване.

В съдебно заседание ищците В.П.Б. и И.К.Б., лично и с процесуалния си представител – адвокат Й.Й., поддържа предявените искове и моли същите да бъдат уважени, като бъде съобразен приносът на всеки от водачите на ППС към настъпването на вредоносния резултат. Излага подробни фактически и правни аргументи в писмена защита, представена в определен от съда срок. Поддържа се претенцията за разноски и за заплащане на възнаграждение за оказаната на ищците безплатна адвокатска помощ. Представя списък на разноските по чл.80 ГПК.

Ответното дружество, представлявано в съдебно заседание от законния си представител и пълномощника адвокат К.Г., оспорва предявените искове по възражения, подробно изложени в писмения отговор на ИМ. Поддържа възражението си по чл.201 ал.2 от КТ. Претендира направените по делото разноски съобразно представен списък по чл.80 ГПК. Представя писмена защита в указания срок с подробни правни доводи.

Третото лице – помагач на ответника в процеса, не изпраща свой представител в съдебно заседание.  

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно по делото и се установява от приложеното удостоверение за наследници от 14.04.2015г., че първите двама ищци В.П.Б. и И.К.Б. са родители на З. В.Б. с ЕГН **********, починал на 06.04.2015г., Акт за смърт № 0007/07.04.2015г. на община Мъглиж, и като такива са негови законни наследници. Твърди се, че третата ищца е живяла на съпружески начала с починалия.

Безспорно е по делото, че смъртта на З. В.Б. е настъпила в резултат на трудова злополука по смисъла на чл.55 ал.1 от КСО, призната за такава с разпореждане № 32/05.05.2015г. на НОИ, ТП-Велико Търново, добило законна сила от 27.05.2015г. Безспорно е, че към датата на смъртта си същият се е намирал в трудови правоотношения с ответното дружество, в което е заемал длъжността „...” с място на работа град Лясковец /трудов договор № 208/31.07.2013г./, но ежеседмично е имал служебни командировки в страната. Не е спорен по делото фактът, че трудовата злополука е настъпила при изпълнение трудовите задължения на Б. – превоз на стоки до клиент на дружеството - работодател по маршрут град Лясковец – град Казанлък – град Пловдив, извършен със служебен  лекотоварен автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег. № ** **** **, собственост на „Пасат Електроникс“ ООД.

Видно от събраните по делото писмени доказателства – документи при ТП на НОИ-Велико Търново /декларация за трудова злополука, протокол за резултатите от извършеното разследване на злополуката/ и такива по досъдебно производство № ЗМ – 448/2015г. по описа на РУ на МВР-Казанлък /протокол за оглед на местопроизшествието/, на 06.04.2015г. З. В.Б. извършвал превоз на стоки до клиенти на ответника по горепосочения маршрут с л.а. „Ситроен Берлинго“ с рег. № ** **** **, като около 12.05ч., на ПП-I-6, при км 334+630, в близост до село Ветрен, община Мъглиж, настъпва ПТП, при което управляваният от него автомобил се удря с  насрещно движещ се автобус „Кесборер“. В резултат на произшествието, поради получена черепно-мозъчна травма, настъпва смъртта на З. В.Б.. Пострадали от инцидента са и водачът на автобуса, участник в ПТП, К.И.К. и пътниците в него Н.Х.Н. и К. С. С..

Досъдебното производство е било образувано срещу неизвестен извършител за това, че на 06.04.2015г. но описания по-горе пътен участък при управление на МПС, нарушил правилата за движение по ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на З. В.Б. и средни телесни повреди - на К.И.К., изразяваща се във фрактура на лява бедрена кост, на Н.Х.Н. – комоцио  и на К. С. С. – фрактура на лява тазобедрена става. С постановление на РП-Казанлък наказателното производство е било прекратено, а след съдебен контрол по реда на чл.243 НПК – потвърдено с влязъл в сила съдебен акт.

От изисканите и представени от ТП на НОИ-Велико Търново документи се установява, че на починалия Б. е бил проведен начален и периодичен инструктаж по безопасност и здраве при работа, както и че управляваният от него в деня на произшествието лекотоварен автомобил е преминал преглед за техническа изправност на 20.06.2014г. Няма данни и не се твърди техническа неизправност на МПС.

По делото са събрани гласни доказателства. От показанията на св.К.П.Б., близък приятел на семейството на ищците Б., се установява, че последните създали много здраво, сплотено и задружно семейство в годините. Децата им били много добри ученици в училище. Родителите им ги научили на труд и те израснали добри и работливи деца. Двамата ищци се грижели да осигурят всичко необходимо на децата си. Свидетелят заявява, че никога не е виждал неуважително отношение от децата към родителите, нито да си повишават тон или да се скарат помежду си. Преди ПТП, при което загинал синът З. Б., ищците били изключително контактни, събирали се с приятели, не влизали в конфликти. Смъртта на сина им била голяма трагедия за тях, трудно понесли вестта за това. Съпругата на св.Б., която била семеен лекар, положила много усилия, за да ги стабилизира за погребалния ритуал. И двамата имали високо кръвно налягане, приемали медикаменти, сринали се психически. От тогава се затворили, не общували, не започвали работа, тъй като се притеснявали, че не са адекватни, чувствали се нетрудоспособни. Свидетелят установява, че понастоящем няма голяма разлика в състоянието и поведението на родителите на З. Б.. И двамата постоянно плачели.

Свидетелката Д.С.К., близка приятелка на първите двама ищци по делото, установява, че Б. били здраво семейство. Били много грижовни родители и затова започнали да пътуват, тъй като им били нужни пари за порасналите им деца. Свидетелката установява, че З. Б. много обичал и уважавал родителите си, между тях нямало конфликти. Двете деца на семейството били кротки по характер и също се разбирали помежду си. И двамата родители били съсипани на погребението на детето си, а през следващите месеци не се наблюдавали положителни промени на стабилизиране от мъката. Затова двамата не започвали работа, не били готови за това. Свидетелката сочи, че в началото, когато им го предоставили, Б. обитавали жилището си на ул.“….“ № .. в Горна Оряховица, но след това се установили в свое жилище с цел това да остане за децата им. През м.декември 2014г. З. Б. започнал ремонт на това жилище с цел да установи семейство. Към момента на злополуката ремонтът не бил приключил, тъй като били необходими и финансови средства. Иначе ищците заедно с децата си и техните две приятелки живеели в апартамента на първите на ул.“…. “ в града.

Св.К.Б., син на ищците Б., установява, че със семейството си живеели в жилище, находящо се в град Горна Оряховица, ул.”…..” № …, а от 2013г. родителите му започнали да пътуват в чужбина и в дома останали двамата с брат му. Пътуванията продължавали около два месеца, след което Б. се завръщали в дома си и престоявали около месец. Друг път отсъствали по четири месеца и се връщали в страната само за две-три седмици. Нямали строго определен график. С родителите си той и брат му комуникирали почти ежедневно по интернет чрез разговори по скайп и споделяли с тях как е минал деня им и какво се е случило. Свидетелят установява, че ищцата М.М. била приятелка на брат му З. Б., като в началото на връзката им последният преспивал в дома й, а когато родителите им започнали да отсъстват поради пътуванията в чужбина, тя оставала в жилището им все по-често. Започнала да пренася свои лични вещи и дошъл момент, в който почти не се прибирала в собствения си дом. Стигнало се до там, че тя трайно се установила в жилището им. Между тях царяло разбирателство и хармония. Когато З. бил в командировка и се е налагало да се заплащат потребителски сметки, М. предоставяла парични средства на св.К.Б.. Последният сочи, че по време на командировките на З., двамата с М. провеждали продължителни телефонни разговори. В началото на 2015г. З. Б. му споделил, че е предложил брак на приятелката си и тя се е съгласила, след което двамата съобщили, че имат намерение да се изнесат от жилището на ул.”...” и да се преместят в това на ул.”….” № …, също собственост на Б.. Последните били много щастливи от факта, че синът им З. е предложил брак на М. и че тя ще става негова съпруга, приели я като тяхна дъщеря. Свидетелят споделил за това само със своята приятелка, официално годеж не бил правен. Според св. К.Б. през м.февруари-м.март 2015г. започнал ремонт в жилището на ул. .... с подмяна на част от дограмата. Имало проект за изграждане на парно, като уговорката в семейството била, след прибирането на родителите им в началото на м.май, да започне по-грандиозен ремонт на жилището. Според св.Б. в момента, в който узнала за смъртта на брат му, М.М. се сринала емоционално, не можела да приеме този факт и понастоящем не е същия жизнерадостен и положително настроен човек. От тогава не е посещавала дома им, не можела да намери сили за това и не е взела обратно вещите си. От деня на инцидента не е преодоляла болката и не ставала по-контактна.

Свидетелката М.Е.К. установява, че познава ищцата М.М. от 2006г., от когато били неразделни и най-добри приятелки. Споделяли помежду си и знаели всичко една за друга. Свидетелката познава З. Б. откакто го познава и приятелката й. Двамата били двойка, а когато завършили учението си, отношенията им станали много по-сериозни. Започнали да мислят за семейство, за дом, а в последствие и за деца. Свидетелката установява, че преди смъртта на З. Б., двамата живеели заедно. В началото приятелката й оставала да пренощува в дома му след работа или той в нейния дом. Когато родителите на З. Б. започнали да пътуват, М. оставала по-често в тях, пренесла свои лични вещи там. Двамата си купили прахосмукачка. Живеели на семейни начала и много се разбирали. Свидетелката посочва, че преди да предложи брак на М., З. Б. я потърсил, за да се консултира с нея как да го направи по-нетрадиционно. Това било около Коледа 2014г., като на 08.01.2015г., на която дата М. имала рожден ден, той я завел  в апартамента на родителите му на ул.”...” и й казал, че иска в това жилище да създадат свой дом. Впоследствие й предложил брак и тя приела, а след това съобщили на родителите си. Свидетелката 4установява, че тя и най-добрият приятел на З. – М. С., били поканени за кумове. През м.февруари 2015г. З. и М. гостували в дома на К. и изготвили списък на гостите за сватбеното си тържество, приложен по делото, чиято дата все още не била определена. От там нататък започнали да градят този апартамент, избирали цветове на стени и т.н. М. имала усещането, че има до себе си солиден мъж, тъй като З. Б. бил пестелив и непрекъснато мислел как може да спечели пари. Когато излизали заедно двамата винаги заедно плащали сметките си, парите им били общи и не ги деляли. Преди Коледа 2014г. приятелката й споделила желанието им със З. да имат свое дете. Когато узнала за трагичния инцидент, М. изпаднала в шок, започнала да плаче. Св. К. престояла в дома й няколко денонощия, през което време М. не спирала да плаче, не можела да спи или да се успокои. Няколко месеца след смъртта на З. Б., състоянието й не се подобрявало, променила се, продължавала да страда, не можела да спи през нощта. Все още не можела да намери сили да прибере вещите си от дома на Б..

Св. Д.Й.П., продавач-консултант при ответното дружество от 2006г., установява, че е работила заедно с починалия З. Б., тъй като неговите служебни задължения изисквали това. Тъй като бил търговски представител, Б. пътувал в Западна България, тръгвал в понеделник и се връщал в петък, а понякога служебната командировка започвала от вторник до четвъртък, но това се случвало по-рядко. Свидетелката посочва, че двамата със З. Б. имали само служебни отношения и той изобщо не говорел за личния си живот, но е казвал, че живее с брат си, а родителите му са в чужбина. Впоследствие свидетелката узнала, че М.М. е негова приятелка, но Б. не е споделял с нея, че живее с М.. Не се е чуло и не е коментирано във фирмата, че Б. е предложил брак на приятелката си и тя се е съгласила. Той споделил единствено, че сменя дограма, но не е посочвал на кое жилище и по каква причина.

Св. М.Б., живуща в жилищен вход, съседен на този на дома на ищцата М., установява, че последната живее там заедно с родителите си и своя брат. Семейството се установило на този адрес от преди три години, като от тогава свидетелката заявява, че вижда постоянно М. там, включително и сутрин да излиза за работа. Понякога баща й я карал с колата. След инцидента със З. Б. свидетелката посочва, че не е виждала  поставен некролог на входната врата на жилищния блок, но не се е качвала до апартамента на М. и не знае там дали има поставен такъв. Не е виждала същата в траур. Узнала за злополуката с Б. едва след като била повикана за свидетел по делото. Преди инцидента, 2015г., се срещнала случайно с бабата на М. и разговаряли, но същата не й е споделяла, че ищцата ще се омъжва.

Според св. В.Б., също съсед на ищцата М., последната живее постоянно при родителите си и не ги е напускала. Преди м.април 2015г. се прибирала с момче и с автомобила му, говорели си, след което той си тръгвал. Виждала ги е заедно през уикендите и в почивни дни. Свидетелката узнала, че това момче е починало при пътен инцидент. Не е виждала ищцата М. в траур. Посочва, че тя самата работи в операта във Велико Търново, като е ангажирана от 10.00 до 11.00-12.00 часа на обяд, когато нямали спектакли, а когато има  - от 10.00 ч. сутрин до 18.00-19.00 часа или до 21.30 часа. Служебно пътува през седмицата, а почивните дни си е в къщи. Месечно участвала в до десет спектакъла.

Гласни доказателства по делото са събрани и чрез показанията на св.К.К., водач на автобус „Кесборер“, участник в процесния пътен инцидент. Същият установява, че в този ден времето било дъждовно, валял дъжд и имало силен вятър. Пътувал за село Ветрен с двама пътници в автобуса. В района на черешова градина, той извършил лек ляв завой и видял бял на цвят лекотоварен автомобил срещу себе си, който излизал от десен завой и се движел в лентата за движение на автобуса. Не е виждал автомобила да се движи в неговата пътна лента, а още при виждането му той е бил почти изцяло в лентата за движение на управлявания от свидетеля автобус. Първоначално помислил, че водачът на автомобила извършва маневра изпреварване и ще се прибере в своята лента за движение. Последвал челен удар между двете ППС, в лявата страна на автобуса, след което той станал неуправляем, започнал да се движи наляво, преминал през мантинелата и попаднал в канавка, където заседнал и спрял. Тогава той изхвръкнал през предното обзорно стъкло. Свидетелят не може да посочи колко време е изминало от момента, в който възприел движещото се МПС до момента на удара, като сочи това да е станало много бързо. Посочва, че непосредствено преди произшествието е управлявал автобуса с около 70 км/ч, предприел мерки, натискайки спирачките, но не рязко и отбил колкото може в дясно – около 50 см до мантинелата. Не може да каже и не е видял водачът на другия автомобил са е бил с отклонено внимание, не е натискал клаксона преди удара и по време на същия не е имало други МПС на пътя.                            

Св. П.К., приятел на починалия З. Б., установява, че е излизал и се е виждал приживе с него, както и са се чували по телефона. И двамата имали профили във „Фейсбук”, но през социалната мрежа комуникирали рядко, защото работата на К. не позволявала това. Посочва, че в интервала 12.00-13.00ч. има обедна почивка, която не винаги ползва, тъй като се налага понякога тогава да се работи. Не си спомня кога е била последната му комуникация със З. Б. и не си спомня на 06.04.2015г. приятелят му да му е изпращал клип по фейсбук. Посочва, че познава ищцата М.М. от приятеля си З. Б..

Св. Н.Х.Н., пътник, стоящ на втората седалка вдясно в автобуса в деня на ПТП, посочва, че в района на черешовата градина, пътувайки усетил рязко завиване наляво, след което не видял, но усетил удара между лекия автомобил и автобуса, предната част на последния започнала да се вдига, преминава през мантинелата и спира в насип, встрани от пътя.

       Съгласно заключението на приетата по делото автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице след запознаване със събраните по делото доказателства и материалите по образуваното досъдебно производство и оглед на място, процесното пътно - транспортното произшествие е настъпило през светлата част от денонощието, в условия на нормална видимост, при движение на процесиите МПС по траектория на крива (в условия на завой), мокър асфалт, без провокации от екстремални ситуации в пътната обстановка. Платното за движение е установено, че се състои от две пътни ленти за насрещно движение, разделени с прекъсната осева линия. За ППС, движещи се в посока от запад на изток е налице следната вертикална сигнализация – пътни знаци А15 /опасност от хлъзгане/ и А28 /кръстовище с път без предимство вляво/, а за ППС, движещи се в посока от изток на запад – А15 /опасност от хлъзгане/, А28 /кръстовище с път без предимство/, А39 /внимание други опасности/ и В26 /забранено движение със скорост по – висока от 60 км/ч/, последният поставен на повече от 1 000 м от мястото на произшествието, поради което нямащ действие за района на произшествието /Наредба № 18/2001г./. Според заключението автобусът се движил в района на ПТП със скорост - 70 км/ч., а л.а. „Ситроен Берлинго” се е движил със скорост - 81,7 км/ч. Предвид на обстоятелството, че не са установени спирачни следи, експертът е заключил, че скоростта на движение в района на ПТП е равна с тази към момента на удара. Посоката на движение на автобуса е била от запад на изток, по траектория на движение в южната пътна лента, а на л.а. „Ситроен Берлинго” от изток на запад, като в района на ПТП преди удара и към момента на удара, траекторията му на движение е лежала в южната пътна лента, полагаща се за насрещно движение. Мястото на удара между процесните МПС лежи изцяло в южната пътна лента, полагаща се за движение на автобуса, като при достигане на км 334+630м траекториите на двете МПС се пресичат и между тях настъпва удар, като първоначално в съприкосновение влизат левите страни на предните брони. Автобусът продължава движението си напред, като променя траекторията си на движение вляво предвид настъпилите повреди по ходовата му част /на предно ляво колело/, преминава през пътната лента за насрещно движение, северния банкет на платното за движение, през еластичната ограда /мантинела/ и навлиза в затревения участък, като преустановява движението си на 62 м от мястото на удара. След удара лекотоварният автомобил е изтласкан от автобуса странично в северната пътна лента, където преустановява движението си. Резултатите от извършените изчисления, изясняващи механизма на ПТП, показват, че скоростта на движение на л.а. „Ситроен Берлинго” 81,7 км/ч е значително по-малка от граничната за странично плъзгане - 113 км/ч, което според вещото лице е показателно, че позиционирането на л.а. „Ситроен Берлинго” преди и към момента на удара между двата автомобила в южната пътна лента, по която се движи автобуса, не се дължи на приплъзване.

        Допълнителната автотехническа експертиза установява, че в момента, в който водачите на процесните ППС влизат в границите на взаимната видимост, същите са намирали на разстояние не по-малко от 150 м един от друг. Вещото лице пояснява, че този извод базира на показанията на св.К., че когато е видял за пръв път движещия се лекотоварен автомобил, т.е. когато последният навлиза в зоната на взаимна видимост, този автомобил е бил изцяло в лентата за движение на автобуса. Предвид  обстоятелството, че когато автомобилите навлизат в зоната на взаимната видимост, л.а. „Ситроен Берлинго” се е движил в лентата за насрещно движение, полагаща се за движение на автобуса, от експлоатационна гледна точка, в този момент възниква опасност пред водачите и на двата автомобила. В момента на възникване на опасността автобусът се е намирал на 69 м от мястото на удара, а л.а. „Ситроен Берлинго” на 81 м от мястото на удара. Опасната зона за спиране при установената скорост на движение на автобуса е 51.4 м, а опасната зона за спиране на л.а. „Ситроен Берлинго” – 64.4 м. Поради това експертът е заключил, че тъй като опасната зона за спиране на автобуса е 51.4 м и е по-малка от разстояние 69 м, на което се е намирал автобусът в момента на възникване на критична пътна ситуация, то водачът на автобуса е имал възможност и време да преустанови движението на автобуса преди мястото на удара.  При определяне на опасната зона за спиране на двете ППС, експертът е използвал коефициент отрицателно спирачно ускорение 6.7м/сек, който е за суха пътна настилка. В съдебно заседание пояснява, че отрицателно спирачно ускорение зависи от вида автомобил, неговото натоварване и от състоянието на пътната настилка, както и се влияе от това дали е извършено комфортно спиране или аварийно спиране на ППС. При изчисляване на опасната зона за спиране при коефициент на отрицателното спирачно ускорение 4.5 – опасната зона е 65м, при 5 – 60.9м, при 5.5 /при мокра пътна настилка/  - 57.6 м, поради което не се променят изводите в допълнителното експертно заключение, че водачът на автобуса е имал възможност и време да преустанови движението си преди мястото на удара.       

       По делото са представени заповеди за командироване, ведно с фактури и фискални бонове, на починалия З. Б. от дружеството-работодател, за периода от 30.09.2013г. до 30.03.2015г.

Видно от удостоверения № 004-00031137 и № 004-00031136, издадени на 02.12.2015г., всеки от ищците В.Б. и И.Б. е получил парично обезщетение при смърт на осигурено лице – в размер на по 270.00 лв.

Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

       Съгласно чл.200 ал.1 от КТ работодателят отговаря имуществено за причинените вреди от трудова злополука, довела до временна нетрудоспособност, инвалидност или смърт на работника или служителя. Отговорността на работодателя е обективна, безвиновна, независимо от това дали негов орган или друг работник имат вина за настъпване на вредите. При спор по чл.200 от КТ следва да се установи наличието на трудовоправни отношения между страните, наличието на трудова злополука и наличието на причинна връзка между трудовата злополука и настъпилия съставомерен резултат. По делото не е спорно, че към 06.04.2015г. З. В.Б. и ответника са били във валидно учредена трудовоправна връзка и първият е осъществявал своите трудови функции като „...”. Установи се от данните по делото, че инцидентът – ПТП, е станал по време на работа, когато З. Б. е извършвал превоз на стоки до клиенти на ответното дружество. Правопораждащият юридически факт – фактът на трудовата злополука, който не се оспорва от ответната страна, е установен по надлежния ред – по реда на чл.60 ал.1 от КСО с разпореждане № 32/05.05.2015г. на съответното длъжностно лице при ТП на НОИ-Велико Търново, добило законна сила. От обсъдените по-горе писмени и гласни доказателствени средства се установи, че е налице трудова злополука по смисъла на чл.55 ал.1 от КСО, в резултат на която З. В.Б. е получил черепно-мозъчна травма, което увреждане е довело до неговата смърт. При тези факти е налице основанието на чл.200 от КТ за ангажиране обективната отговорност на ответника за неимуществени вреди, причинени на първите двама ищци от смъртта на техния син в резултат на претърпяната от него трудова злополука на 06.04.2015г.

        При определяне размера на обезщетението следва да се съобрази Постановление № 4/23.12.1968г. на Пленума на ВС. Според цитираното постановление размерът на обезщетенията се определя по справедливост, като се отчете вида на увреждането, което в случая е от най-тежкия вид, а именно смърт, възрастта на загиналия, отношенията между него и лицето, което следва да получи обезщетение. В случая загиналият служител на ответното дружество е 25-годишен млад мъж, син на ищците Б.. Освен внезапността на настъпилото събитие за близките, фактически прекъснатите лични отношения между тях и починалия вследствие смъртта му, както и младата възраст на последния, за неговите родители са настъпили тежки психологически последици. Събраните гласни доказателства по делото – св. К.Б. и Д.К., дават много точна и ясна представа за изживяванията на родителите на З. Б. след неговата смърт. От същите се установява, че семейство Б. е било здраво и сплотено, като между отделните му членове е съществувала много голяма емоционална привързаност. Всички те са се подкрепяли взаимно и помагали един на друг, отношенията както между починалия и неговите родители, така и между всеки от членовете на семейството, са били изградени на взаимна обич, уважение и доверие. Между тях не са съществували конфликти, царяло е разбирателство, били са в отлични отношения. Съжителствали са в един и същ дом. Безспорно е, че двамата ищци са започнали да пътуват в чужбина, което от пролетта на 2013г. наложило продължителни отсъствия от дома им в Горна Оряховица, обитаван заедно със синовете им. Свидетелите Б. и К., близки до семейството, чиито показания съдът няма основание да не кредитира, установяват, че причината, наложила това е грижата и отговорността на ищците за двете им пораснали деца. От показанията на св.К.Б., техен син, се установява, че въпреки отсъствието на родителите му, ежедневно той и брат му са се чували по интернет, разговаряли са и са споделяли проблемите си. Действително показанията на този свидетел следва да бъдат преценявани съобразно чл.172 ГПК с оглед всички останали данни по делото, но съдът им дава вяра, тъй като това са факти, които могат да установят само най-близки до страните или лица от семейния кръг, а и същите се подкрепят от изложеното от свидетелите Б. и К.. Последните двама установяват, че родителите на починалия изключително тежко са понесли загубата на детето си, което наложило поемането на медикаменти, изпаднали са в тежко психично състояние, изживяват и продължават да изживяват мъка и страдание от загубата на детето си и понасят огромни неимуществени вреди. Всички гласни доказателства на ищците сочат, че същите не работят от инцидента, тъй като се страхуват, че са неработоспособни. Спрели да общуват с хора, както преди инцидента, затворили се в себе си. В дома им е предстояло създаването на ново семейство – това на починалия им син, което също засилва мъката и болката от загубата на последния. Безспорно е, че загубата на дете няма парично изражение, с оглед на обстоятелството, че напрактика е непреодолима. Отчитайки гореизложеното и практиката на ВКС в този смисъл, настоящият съдебен състав намира, че справедливият размер на обезщетението е в размер на 80 000 лв. за всеки от двамата ищци. Посочената сума съответства на принципа за справедливост , постановен в чл.52 ЗЗД, както и на разбиранията на настоящия състав за справедливо обезщетяване.

        Безспорно от събраните по делото гласни и писмени доказателства  се установява и че починалият З. Б. и ищцата М.М. са имали любовна връзка още от ученическите си години, а след като завършили започнали да мислят за дом и семейство. От 2013г., след като родителите на пострадалия започнали да отсъстват от дома си в продължителни периоди от време, ищцата все по-често оставала да нощува в дома им при своя приятел, започнала да пренася свои лични вещи и постепенно трайно се установила там. Грижели се заедно за домакинството, заплащали месечни потребителски сметки. Ищцата пребивавала в дома на З. Б. и когато същият бил в командировка и не се прибирал, като вечер двамата разговаряли дълго по телефона. Св.М.К., близка приятелка на З. Б. и М.М., установява по несъмнен начин, че З. взел решение да предложи брак  на М., което свое решение споделил с нея в края на 2014г. В началото на 2015г. той й предложил брак и тя приела, като този факт двамата съобщили на родителите си и най-близките си приятели, от които получили подкрепа. Св.М.К. и близък приятел на З. Б. били поканени за кумове, изготвен бил списък на гостите за предстоящото сватбено тържество. В началото на 2015г. двамата предприели ремонт на жилище на семейството на пострадалия, намиращо се в град Горна Оряховица, на ул.”...”, започнали подмяна на дограма, избирали цветове на стени, купували вещи за бъдещия си дом. Появило се желанието им да имат свое дете. От събраните по делото гласни доказателства – показанията на св.Д.К., М.К., К.Б., които са с една и съща насоченост, покриват се помежду си и се характеризират с последователност и конкретика, се установява по категоричен начин, че З. Б. и М.М. са живеели на съпружески начала преди датата на произшествието и са установили помежду си отношения, напълно сродни с онези, които съществуват между лица, живели в брак. /В този смисъл съдът съобрази изложеното в Постановление № 4/1961г., Постановление № 5/1969г., и двете на Пленума на Върховния съд на Република България, както и Постановление № 2/1984г. по гр.дело № 2/1984г. на Пленума на ВС./ Налице е промяна в обществено икономическите отношения от времето на постановяване на цитираните постановления, но понастоящем се разширяват и срещат по-често хипотези на фактически отношения като между съпрузи. Поради това тълкуването, дадено в цитираните постановления, не е загубило своята сила. В случая доказано е стабилно фактическо състояние на съжителство между третата ищца и починалия, продължило достатъчно дълъг период от време, с наличието на воля за сключване на брак. От друга страна, гласните доказателства на ответника – показанията на свидетелките Б., не опровергават това ищцово твърдение и гореизложените установени по категоричен начин фактически обстоятелства. Показанията на тези свидетелки, живущи в съседен вход на същия жилищен блок, в който се намира дома на родителите на ищцата, които дори не са близки на семейството на последната, са изключително общи и лишени от всякаква конкретика, включително и във времево отношение. Заявеното от тях, че са виждали ищцата да тръгва и да се прибира в дома на родителите си, не противоречи на изложеното от останалите свидетели, тъй като няма данни по делото родителите на М. да са престанали да живеят на посочения адрес или ищцата да е влошила личните си отношения с тях. Изложеното от св.М.Б., че бабата на ищцата не й е споделила, че внучката й ще се омъжва, както това, че нямало поставен некролог на починалия на входа, в който се намирало жилището на родителите на М. и не е виждала последната в траур, не обосновават обратни на горните изводи, базирани на останалите събрани по делото гласни доказателства. Ангажираните от ответната страна писмени доказателства за осъществени ежеседмични командировки от починалия служител на дружеството установяват единствено наличието на ТПО между тях, който е факт, безспорен по делото, но не могат да формират извод за наличието на обективна невъзможност да бъде установено фактическо съпружеско съжителство между починалия и ищцата М..           

По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че ищцата М.М. е претърпяла неимуществени вреди вследствие настъпилата трудова злополука и смъртта на съжителя й З. Б.. Ето защо, намира иска по чл. 200 от КТ за доказан изцяло по основание.

Досежно размера на същия,  съдът съобрази освен внезапността на настъпилото събитие и фактически прекъснатите занапред лични отношения между ищцата и починалия вследствие смъртта му, отношенията между тях, изградени на взаимно създадените чувства на любов, разбирателство, желанието за изграждане на семейство и създаване на деца, преследване на общи мечти, загубата на морална, материална и емоционална подкрепа. При определяне на обезщетението, съдът намира, че същото по размер следва да бъде по-малко от това на двамата родители, тъй като последните са най-близки и в най-пълна степен са изпитали страдание, с оглед и продължителността на връзката между тази ищца и починалия и периода им на съвместно съжителство, поради което определя такъв в размер  на 30 000 лв., съответстващ на критериите по чл. 52 от ЗЗД. Ищцата и съжителят й са имали желание да изградят заедно  семейство, да имат деца и да си осигурят дом. Свидетелство за техните отлични отношения и общи мечти са събраните по делото писмени и гласни доказателства, започналия ремонт на семейно жилище, създаденото впечатление и усещане в близки и приятели за чувство на силна привързаност и обич между двамата. Гласните доказателства установяват, че М. се е чувствала сигурна и спокойна със З. Б., имала е усещането, че той е солиден мъж, на който може да разчита, а загубата му я е лишила завинаги от неговата любов и закрила, прекършила е надеждите и мечтите й, което безспорно й е причинило непреодолимо страдание продължаващо и понастоящем. Доказаните по делото факти, че няколко месеца след смъртта на съжителя си, тази ищца е почивала на море и е посетила събор в Рожен заедно със своите родители и родителите на З. Б., в никакъв случай не могат да обосновават липса на болка и страдание от преживяната загуба.

С писмения отговор на ИМ ответникът е противопоставил възражение за принос на пострадалия в претърпяната от него трудова злополука и оттам за наличие предпоставките на чл.210 ал.2 от КТ за намаляване отговорността на работодателя. Такова възражение е направено  и от третото лице, помагач на ответника в процеса, което задължава съда да се произнесе по него.

Съобразно посочената разпоредба при трудова злополука обезщетението може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за увреждането си, като е допуснал груба небрежност. Съгласно постановената по реда на чл.290 ГПК съдебна практика грубата небрежност е тежко нарушаване на дължимата грижа при положение, че пострадалият е могъл да я съблюдава в конкретната обстановка, каквото един обикновен човек, поставен в същата обстановка, не би могъл да допусне. Такова поведение е правно укоримо, тъй като пострадалият е бил длъжен да избегне злополуката, ако беше положил дължимата грижа. Поради това, че пострадалият участва в увреждането, това му поведение следва да бъде отчетено при определяне на дължимото обезщетение.

За да се обоснове извод за проява на груба небрежност от страна на пострадалия и съответно съпричиняване на вредоносния резултат, следва да се съобрази механизма на настъпване на ПТП. Установено е, че непосредствено преди ПТП автобусът се е движел със скорост 70 км/ч, а л.а. – със скорост от 81.7 км/ч, като поради липсата на установени спирачни следи, скоростта на движение в района на ПТП е равна с тази към момента на удара. Скоростта и на двете МПС е била в рамките на разрешената в пътния участък, тъй като поставеният вдясно от платното за движение на лекотоварния автомобил пътен знак, ограничаващ скоростта, е изгубил действието си в участъка, от който възниква опасността и съответно удара. ПТП настъпва при мокра пътна настилка. От приложения към досъдебното производство огледен протокол и заключението на приетата по делото автотехническа експертиза несъмнено се установява, че когато навлизат в зоната на взаимна видимост, т.е. моментът, в който водачите и на двете ППС са имали възможност взаимно да се възприемат, лекотоварният автомобил, управляван от З. Б. се е движил в лентата за насрещно движение, полагаща се за движение на автобуса с водач св.К.. С оглед на този извод, основан и на показанията на св.К. и поради извършеното измерване на място от вещото лице, разстоянието между двете ППС е било не по-малко от 150 м, опасната зона за спиране на автобуса е била по-малка от разстоянието, на което се е намирал автобуса в моментна на възникване на опасността. Поради това обоснован се явява извода, че водачът на автобуса е имал възможност и време да преустанови движението си преди мястото на удара. Установява се, че ударът между двата автомобила настъпва отново в южната пътна лента, която се полага за движение на процесния автобус. Не се установява по делото по каква причина управляваният от З. Б. автомобил се е движел в насрещната лента за движение, но експертът установява, че позиционирането на това МПС преди и към момента на удара в южната пътна лента, не се дължи на приплъзване /странично плъзгане/, нито на изпреварване на друго ППС, тъй като такова не е имало на платното за движение в този момент.

От изложеното следва, че основната причина за настъпване на ПТП и оттам на процесната трудова злополука, е движението на лекотоварния автомобил с водач З. Б. в неполагащата му се за движение пътна лента – насрещната лента, полагаща се за движение на автобуса. От събраните по делото гласни доказателства на св.К. и св. Н., както и приетото по делото експертно заключение, което съдът кредитира като обосновано и компетентно изготвено, несъмнено се установява, че вина за настъпване на ПТП има и водачът на пътническия автобус, който своевременно е могъл да забележи възникналата за движението опасност – движещия се срещу него лекотоварен автомобил, и да предприеме спиране. Между посочените гласни доказателства и експертното заключение в този смисъл е налице пълна идентичност. Св. К. заявява, че в момента, в който за пръв път вижда лекотоварния автомобил, той се е движел в лентата за движение на автобуса, а самият свидетел сочи, че не е предприел дори сигнализиране с клаксона, тъй като е смятал, че автомобилът ще се прибере в своята лента. Виждайки, че това няма да се случи, той предприема спасителна маневра, като е предприел завиване наляво. Няма установени спирачни следи на мястото на произшествието, а св.Н. посочва, че първо е усетил завиване наляво и след това удар. Показанията на К., че задействал спирачки непосредствено преди удара се опровергават от заявеното от св.Н., както и от липсата на установени спирачни следи на мястото на произшествието. Поради това съдът приема, че за вредоносния резултат, макар и в по-малка степен, е допринесъл и водачът на пътническия автобус.

Съгласно задължителната съдебна практика тежките нарушения на правилата за движение по пътищата, станали причина за ПТП, допуснати от работник или служител, в резултат на което той е пострадал, представляват груба небрежност по смисъла на чл.210 ал.2 от КТ.

         С оглед приноса на пострадалия в злополуката е налице основание за намаляване отговорността на работодателя-ответник с 60%. Ето защо обезщетението, полагащо се на първите двама ищци, родители на починалия, следва да се намали до сумата от 32 000 лева за всеки един от тях, а на третата ищца – до сумата от 12 000 лева. Съдът намира, че същите изцяло съответства на причинените на ищците неимуществени вреди, отчитайки съпричиняването от страна на З. Б. за настъпилото произшествие, при което е загинал.

         Със становището на третото лице помагач на ответника в процеса са наведени доводи за прихващане на дължимото се на ищците обезщетение за вреди с изплатената им еднократна парична помощ при смърт по КСО. Съгласно задължителната практика на ВКС на РБ по реда на чл. 290 от ГПК, задължението на работодателя е за пълна обезвреда и от същото не може да бъде приспадано друг вид задължение, което се дължи от друг орган и на друго основание /каквото е заплащаното от осигурителния орган обезщетение при смърт/. Неимуществените вреди следва да бъдат репарирани изцяло. Поради това съдът счита, че получената от първите двама ищци парична помощ по реда на държавното обществено осигуряване в размер на по 270.00 лв. за всеки от тях не следва да се приспада от дължимото се обезщетение за претърпените неимуществени вреди.

         На осн. чл. 84, ал. 4 ЗЗД, вр. с чл. 212 от КТ на всеки от ищците се дължи законната лихва върху присъденото обезщетение от деня на увреждането – 06.04.2015г. до окончателното му плащане. Същата е претендирана, поради което следва да бъде присъдена.

         С оглед изхода на спора всяка от страните има право на разноски по съразмерност. Ищцата претендира разноски-адвокатски хонорара за оказана безплатна адвокатска помощ на основание чл. 38,ал.1, т.2  ЗА. Заявената претенция следва да бъде частично уважена съобразно уважената част от исковете. На основание чл. 38, ал. 2 ЗА при предоставена безплатна помощ в полза на страна адвокатът, предоставил правна помощ има право на възнаграждение от насрещната страна, чийто размер се определя по реда на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатското възнаграждение /Наредбата/. С оглед уважената част от исковете адвокатът, извършил процесуално представителство на ищците по делото, има право на възнаграждание в размер на 2810.00 лева /чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата/, която сума следва да се възложи за заплащане на ответника по делото в полза на адв. Й.Ц.Й..

С оглед изхода на спора ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете. Същият е направил разноски за възнаграждение на вещото лице - в размер на 260.00 лв., за депозит за свидетели – в размер на 60.00 лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 8 000 лв. Поради това ищците следва да бъдат осъдени да заплатят поравно на ответното дружество сторените от последното разноски по делото в общ размер от 6 572.80 лв., съразмерно с отхвърлената част от исковете. 

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ГОРС дължимата държавна такса върху уважените искове, като същата на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК възлиза общо на сумата от 3 040.00 лева.

Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

          ОСЪЖДА „Пасат Електроникс“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град Горна Оряховица, ул.“Иларион Макариополски“ № 34, бл.39, вх.А, ап.9, представлявано от управителя К. А. С., да заплати на В.П.Б. с ЕГН**********, с адрес ***, сумата от  32 000 лева /тридесет и две хиляди лева/ , представляваща обезщетение на осн. чл. 200 ал. 1 вр. чл. 201 ал.2 от Кодекса на труда за неимуществени вреди, претърпени вследствие на смъртта на З. В.Б. с ЕГН **********, настъпила на 06.04.2015г. в резултат на трудова злополука, претърпяна на 06.04.2015г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на злополуката – 06.04.2015г., до окончателното плащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ  предявения иск в останалата му част до пълния предявен размер от 120 000 лв., за разликата от 88 000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

          ОСЪЖДА „Пасат Електроникс“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град Горна Оряховица, ул.“Иларион Макариополски“ № 34, бл.39, вх.А, ап.9, представлявано от управителя К. А. С., да заплати на И.К.Б. с ЕГН ********** и адрес ***, сумата от  32 000 лева /тридесет и две хиляди лева/ , представляваща обезщетение на осн. чл. 200 ал. 1 вр. чл. 201 ал.2 от Кодекса на труда за неимуществени вреди, претърпени вследствие на смъртта на З. В.Б. с ЕГН **********, настъпила на 06.04.2015г. в резултат на трудова злополука, претърпяна на 06.04.2015г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на злополуката – 06.04.2015г., до окончателното плащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ  предявения иск в останалата му част до пълния предявен размер от 120 000 лв., за разликата от 88 000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

          ОСЪЖДА „Пасат Електроникс“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град Горна Оряховица, ул.“Иларион Макариополски“ № 34, бл.39, вх.А, ап.9, представлявано от управителя К. А. С., да заплати на М.В.М. с ЕГН ********** и адрес ***, сумата от  12 000 лева /дванадесет хиляди лева/ , представляваща обезщетение на осн. чл. 200 ал. 1 вр. чл. 201 ал.2 от Кодекса на труда за неимуществени вреди, претърпени вследствие на смъртта на З. В.Б. с ЕГН **********, настъпила на 06.04.2015г. в резултат на трудова злополука, претърпяна на 06.04.2015г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на злополуката – 06.04.2015г., до окончателното плащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ  предявения иск в останалата му част до пълния предявен размер от 120 000 лв., за разликата от 108 000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

          ОСЪЖДА „Пасат Електроникс“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град Горна Оряховица, ул.“Иларион Макариополски“ № 34, бл.39, вх.А, ап.9, представлявано от управителя К. А. С., да заплати в полза на адв. Й.Ц.Й., с № **********, адвокат от адвокатска колегия гр.Велико Тьрново, адвокатска кантора в гр.Велико Тьрново, ул. “Възрожденска” № 19, сумата от 2 810 лева/ две хиляди осемстотин и десет лева/- адвокатско възнаграждение.

          ОСЪЖДА „Пасат Електроникс“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град Горна Оряховица, ул.“Иларион Макариополски“ № 34, бл.39, вх.А, ап.9, представлявано от управителя К. А. С., да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Горнооряховския  районен съд сумата от 3040 лева (три хиляди и четиридесет лева) – държавна такса върху уважените размери на предявените искове.

            ОСЪЖДА В.П.Б. с ЕГН**********, И.К.Б. с ЕГН **********,*** и М.В.М. с ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТЯТ поравно на „Пасат Електроникс“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град Горна Оряховица, ул.“Иларион Макариополски“ № 34, бл.39, вх.А, ап.9, представлявано от управителя К. А. С., направените по делото разноски в общ размер от 6 572.80 /шест хиляди петстотин седемдесет и два лева и осемдесет стотинки/ лв., съразмерно с отхвърлената част от исковете.

         Решението е постановено при участието на трето лице - „Дженерали застраховане” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 68, помагач на ответника в процеса.

         Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.

         Препис от същото, на основание чл.7 ал.2 от ГПК, да се връчи на страните.

                   

 

                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: