Р Е Ш Е Н И Е
№211
гр.Хасково,27.03.2018
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ХАСКОВО, в публично
заседание на двадесет и осми февруари, през две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА
БАЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
ПЕНКА КОСТОВА
при секретаря
Гергана Мазгалова и в присъствието на прокурор Антон Стоянов от ОП - Хасково,
като разгледа докладваното от съдия Костова адм.дело №1304 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 185 -196 от АПК.
Образувано по жалба от С.А.С.,***, със съдебен
адрес ***, чрез адв. Ю. Д. против разпоредбата на чл.69, ал.3 от Наредбата за
управление на общинските пътища на Общински съвет Хасково,
в частта относно думите "или упълномощено от него длъжностно лице", приета с Решение
№394 по Протокол №24 от заседание на
Общински съвет Хасково, проведено на 28.10.2005г., с искане оспорената разпоредба бъде прогласена за
нищожна, а в условията на евентуалност – да бъде отменена като
незаконосъобразна. Според жалбоподателя,
нормата противоречи на чл.9 и чл.23 от Закона за пътищата, както и на чл.22, ал.5 от ЗМСМА, поради което е нищожна или
евентуално- незаконосъобразна. С оглед на изложените в жалбата
съображения и допълнително изложените в молба- становище по делото, моли за
отмяна на оспорената разпоредба. Претендира се и присъждане на разноски по делото.
Ответникът, Общински съвет Хасково не изпраща
представител и не изразява становище.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Хасково счита
жалбата за неоснователна.
Пледира за отхвърляне ѝ.
Административен съд – Хасково, като прецени наведените
в жалбата доводи и доказателствата по делото, приема следното:
Жалбата е
допустима. Съгласно чл. 186, ал. 1 АПК, право да оспорват
подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито
права, свободи и законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от
него и за които той поражда задължения. Жалбоподателят е физическо лице с
адресна регистрация в гр. Хасково,
видно от приложените към жалбата доказателства и следователно е подчинен на
съдържанието на подзаконовия нормативен акт, в оспорената му част и същият
оказва влияние върху правната му сфера. Ето защо, жалбоподателя разполага с правен
интерес от оспорване на акта. Обжалването на подзаконовия нормативен акт пред
съда е частично и касае само разпоредбата на чл.69, ал.3 от Наредбата, което е допустимо
съгласно чл.185, ал.2, вр. ал.1 от АПК.
Във връзка с
допустимостта на жалбата се отчита, че по смисъла на чл. 187, ал. 1 АПК оспорването на
подзаконови нормативни актове е без времево ограничение, както и че не са
налице процесуални пречки поради липса на данни за предходно съдебно обжалване
на процесната разпоредба.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Наредбата за управление на общинските пътища на Общински съвет Хасково е
приета с Решение №394 от 28.10.2005г., взето на заседание на Общински съвет Хасково и
отразено в Протокол №24 от същата дата.
Мотивите
за приемането й се съдържат в докладна записка
на вносителя – Председател на Общински съвет
Хасково, като същия не е изложил изрични мотиви по отношение
на оспорената разпоредба, а общи такива за нуждата от приемане на такава
наредба, предвид изричната законова делегация на Закона за пътищата, според
която общинските съвети следва да определят условията
и реда за придобиването в собственост, управлението, ползването и изграждането,
ремонта, поддържането и финансирането на пътищата от общинската пътна мрежа на
община Хасково, а съгласно чл.23 от Закона за пътищата и правомощията на
кметовете по управлението на общинските пътища.
Видно от приложения по делото Протокол от 26.10.2005г. от проведено
заседание на Постоянната комисия по законността, контрол по изпълнение на
решенията на Общинския съвет и следприватизационен контрол при Общински съвет –
Хасково, в т.14 от същия е обсъдена Докладна записка от председателя на
Общински съвет – Хасково, относно приемане на Наредба за управление на
общинските пътища, като постоянната комисия е взела решение, с което е
допуснала за разглеждане Докладната записка и подкрепила проекта за решение.
Докладната записка е внесена, ведно с
проект на наредбата за обсъждане и приемане на
заседание на Общински съвет Хасково проведено на 28.10.2005г., на което след
проведено гласуване с 26 гласа „за“, „въздържали се“ – 6 и „против“- 0 е прието
Решение №394, с което на основание чл.22, ал.1 от ЗМСМА и чл.23 от Закона за
пътищата, Общински съвет Хасково е приел наредба за управление на общинските
пътища.
При служебно извършената проверка за законосъобразност на оспорвания подзаконов нормативен акт, настоящият съдебен състав констатира, че той е произнесен от компетентен
орган, в законоустановената форма, при спазване на
административнопроизводствените правила за неговото издаване. Този извод се
налага по следните съображения:
Нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 196 от АПК определя, че
съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия,
а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания за
оспорване на административните актове по смисъла на чл. 146 от АПК.
Съгласно приложимата редакция на цитираната правна норма към 28.10.2005 г.
(редакция обн. ДВ, бр. 27 от 1973 г.) законопроектът се изготвя съобразно ЗНА и
УПЗНА, като се придружава от мотиви. Изискването за обсъждане на законопроекта
се въвежда в редакцията на чл. 28 от ЗНА обн., ДВ бр.46 от 2007 г. В този
смисъл липсват съществени нарушения в процедурата по приемането на атакуваната
Наредба.
Съгласно разпоредбата на чл.69, ал.3 от Наредба за управление на общинските пътища
на община Хасково, наказателните постановления се издават за общински и частни пътища от кмета на общината или от
упълномощени от него длъжностни лица.
Предмет
на оспорване е второто предложение
на цитираната разпоредба, в частта, предвиждаща възможност наказателните
постановления да бъдат издавани от упълномощено от кмета, длъжностно лице.
Според
чл.22, ал.5 от ЗМСМА наказателните постановления се издават от кмета на
общината или от негов заместник въз основа на акт, съставен от длъжностни лица
посочени в Наредбата.
Съгласно
чл.47, ал.1, т.“а“ от ЗАНН, административни наказания могат да налагат
ръководителите на ведомствата и организациите, областните управители и
кметовете на общините, на които е възложено да прилагат съответните нормативни
актове или да контролират тяхното изпълнение. Според ал.2 на същия член,
ръководителите по буква „а”, могат да възлагат правата си на наказващи органи
на определени от тях длъжностни лица, когато това е предвидено в съответния
закон, указ или постановление на Министерския съвет.
Съгласно
чл. 23 от Закона за пътищата,
правомощията на кметовете по управлението на общинските пътища се определят с наредба на общинския съвет.
Оспорващият
твърди, че в разпоредбата на чл.22, ал.5 от ЗМСМА, която счита за специална
спрямо разпоредбата на чл.
23 от Закона за пътищата и чл.47, ал.2 от ЗАНН, не е предвидена възможност
наказателните постановления да се издават от други упълномощени лица, освен от
титуляра – кмет на общината
затова счита, че
второто предложение от чл.69, ал.3 от Наредбата, според което
наказателните постановления се издават освен от кмета на общината и от
упълномощено от него лице, в частта „и от упълномощено от него лице”
противоречи на законова норма и следва да бъде отменена или обявена за нищожна.
Оспорената
разпоредба не е нищожна, тя е издадена от компетентен орган съгласно
правомощията на Общинския съвет, уредени в чл.21, ал.2 от ЗМСМА.
Конкретният, оспорен текст от Наредбата не противоречи на чл.23 от Закона за пътищата, чл.47, ал.2 от ЗАНН и чл.22, ал.5 от ЗМСМА, защото:
Според чл.7, ал.2 ЗНА, Наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на
отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен.
Наредбата за управление на
общинските пътища на община Хасково е приета от съответния общински съвет при
хипотезата на чл. 22, ал.1 от ЗМСМА / редакция на текста ДВ, бр. 69
от 2003 г. / и по силата на изрична законова
делегация- чл.23 от Закона за пътищата.
Последната норма делегира на общинския съвет правомощие да приеме наредба, с която да се определят правомощията на кметовете по
управление на общинските пътища, т.е. на лице е изрично овластяване със закон, така както
предвижда нормата на чл. 76, ал.1 пр. последно АПК.
Що се касае до последиците от неизпълнението на този подзаконов нормативен
акт, то те са определени на законово ниво, с разпоредбата на чл.56, ал.3, т.2 от
Закона за пътищата. Последната норма е специална по отношение на чл. 22 ал.5 от ЗМСМА. Цитираната разпоредба на ЗМСМА съдържа общо правило
относно компетентния административнонаказващ орган, важимо при отсъствие на
друга уредба в специален материален закон. При колизия на норми от общ и
специален закон, специалната разпоредба дерогира приложението на общото
правило.
Съдът отбелязва, че оспорената разпоредба от Наредбата дословно възпроизвежда
текста на чл.56, ал.3, т.1 от Закона за
пътищата, според който наказателните
постановления се издават за общинските и
частните пътища - от кмета на съответната община
или от упълномощено от него длъжностно лице.
Наред с това, според чл.47 от Закон за административните нарушения и наказания, административни наказания могат да налагат: а) ръководителите на ведомствата и
организациите, областните управители и кметовете на общините, на които е
възложено да прилагат съответните нормативни актове или да контролират тяхното
изпълнение; б) длъжностните лица и органите, овластени от съответния закон или
указ; в) съдебните и прокурорските органи в предвидените от закон или указ
случаи.
Разпоредбата на чл.47, ал.2 ЗАНН допуска ръководителите по буква "а" да могат да възлагат правата
си на наказващи органи на определени от тях длъжностни лица, но само когато
това е предвидено в съответния закон, указ или постановление на Министерския
съвет.
В случая е налице именно тази хипотеза, защото чл.56, ал.2, т.3 от Закона за пътищата изрично предвижда възможността за възлагане на права от кмета на общината
на определени от него, длъжностни лица.
При уредбата на конкретните обществени отношения, специалният приложим
закон е Закона за пътищата, а не както приема оспорващия – ЗМСМА /в този смисъл Решение №12630 от 23.11.2016г., постановено
по адм. дело №751282016г. по описа на ВАС – VII отделение/.
Предвид изложеното, настоящият състав приема, че оспореният текст, в
частта, гласяща "или упълномощено от него лице" е материално
законосъобразен, поради което
не е налице основание за отмяна или обявяването му за нищожен.
По тези съображения жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Предвид изхода на
спора не се следва присъждане на претендираните от оспорващия разноски по
делото.
Водим от горното и на основание чл.193, ал.1 от АПК, Административен съд Хасково,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.А.С. *** против чл.69, ал.3, предл. второ от Наредба за управление на
общинските пътища на община Хасково, в частта относно
думите "или упълномощено от него длъжностно лице", приета с решение
№394 от 28.10.2005г. на Общински съвет Хасково.
Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд на
Република България с касационна жалба в четиринадесетдневен срок от
съобщението.
При неподаване на касационна жалба или протест, или ако те са отхвърлени,
решението да се оповести по реда на чл.194 от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.