№ 1402
гр. Варна, 23.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Евгения Мечева
при участието на секретаря Ани Люб. Динкова
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20233110109305 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от Н. А. Р., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ******** срещу Община Варна, БУЛСТАТ
******, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Осми
приморски полк“ № 43, обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищцата сумата 3000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди - преживени болки и страдания, вследствие на ухапване
от бездомно куче на 05.07.2023 г. в района на гр. Варна, ж. к. „Вл.
Варненчик”, бл. 405, както и сумата 105.30 лв., представляваща сбор на
претърпени имуществени вреди - разходи за лекарства, съдебно-медицинско
удостоверение и за подмяна на разкъсаните дрехи, ведно със законната лихва
върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба в съда -
21.07.2023 г. до окончателното им изплащане.
В исковата си молба ищцата, чрез адв. Б. Д. – П., излага, че на
05.07.2023 г., в гр. Варна, около 7:00 - 7:30 ч. се връщала с кучето си, порода
пинчер, от разходка към дома си в гр. Варна, ******* Сочи, че наближавайки
към входа на жилищния си блок, в непосредствена близост до съседните
входове 16 и 17, иззад една кола излязло бездомно кафяво куче, от тези, които
се навъртат в района. Ищцата го погледнала, в който момент усетила силна
пронизваща и нетърпима болка в задната повърхност на дясното бедро. След
няколко секунди с ужас установила, че друго бездомно куче, черно на цвят и
високо около метър, с приблизително тегло около 35-45 кг, я захапало, като
разкъсало блузата, панталона и кожата на крака й. Пристигнал на мястото
съсед прогонил кучето с пръчка. Сочи, че кучетата отдавна са се настанили в
квартала и не за пръв път налитат да хапят хора, като сега са останали 2-3 от
1
тях. Ищцата сочи, че изпитала сериозен стрес от случилото се. Когато се
прибрала споделила с дъщеря си за инцидента, но се налагало да тръгва за
работа и не могла веднага да посети лекар. Промила раната с реванол,
изхвърлила съдраните дрехи и започнала работния си ден, но през деня
болката в дясното й бедро се задълбочила и станала пулсираща, като не
позволявала на ищцата да сяда и да стои спокойно права, чувствала парене и
топлина в мястото на ухапването. Поради това посетила с дъщеря си спешен
кабинет в МБАЛ „Света Анна - Варна“ АД, където я прегледали и й
направили инжекция против тетанус. Поддържа, че за получените
наранявания се е снабдила с медицинско удостоверение № 770/23 г., в което е
отразено, че констатираните травми по нейното тяло добре отговарят да са
получени от ухапване от куче в указаното време и са обусловили временно
разстройство на здравето неопасно за живота. Сочи, че не се е възстановила
напълно и продължава да изпитва болки в крака, които я принуждават да
накуцва, като кракът понякога е изтръпнал, а друг път твърде затоплен в
областта на раната, която още непрестанно се налага да се почиства и
обгрижва. Излага, че освен физическите болки, ищцата изпитва и псхичиески,
включително панически страх, преминавайки покрай паркирани коли, да не
изскочи отново бездомно куче, както и ако забележи чуждо или
безстопанствено куче дори отдалеко. Твърди, че е направила разходи за
лекарства на стойност 9.30 лв., 50 лв. за медицинско удостоверение, а
стойността на раздраните от кучето дрехи възлиза на 46 лв., от които 22 лв. за
къси панталони и 24 лв. за блуза, които закупила на мястото на скъсаните. По
изложените съображения моли предявените искове да бъдат уважени.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Община Варна е депозирал
писмен отговор на исковата молба, чрез юрк. С.Д., с който искът се оспорва
като неоснователен. Поддържа се, че не са налице виновни вредоносни
действия или бездействия, извършени по възлагане от Община Варна, като
ежедневно служителите на ОПБК извършват действия спрямо
безстопанствените кучета на територията на общината. Счита, че не е налице
доказана причинно - следствена връзка между бездействието по отношение на
конкретното куче и травматичните увреждания на ищцата. Сочи, че не е
налице хипотезата на чл. 49 ЗДД, както и че претенцията е силно завишена.
Недоказано е и, че кучето е безстопнаствено. По изложените съображения се
моли за отхвърляне на исковете, включително за законната лихва.
Претендират се разноски.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищцата се
представлява от процесуалния си представител – адв. Б. Д.-П., която заявява,
че поддържа предявените искове и моли същите да бъдат уважени.
Ответната страна се представлява от процесуалния си представител
юрк. С.Д., която поддържа становище за неоснователност на исковите
претенции и моли същите да бъдат отхвърлени.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени и имуществени вреди.
За основателността на исковите претенции ищцата следва да установи в
2
условията на пълно и главно доказване, че на посочената дата 05.07.2023 г. в
района на гр. Варна, ж. к. „Вл. Варненчик”, бл. 405, е ухапана от
безстопанствено куче, вследствие на което е претърпяла твърдените
неимуществени и имуществени вреди по вид и размер; наличието на
причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния резултат; че
вредите са причинени в резултат от бездействието на служители на
ответника.
От представените с исковата молба медицински документи и
заключението на вещото лице д-р Д. Д. по приетата по делото без възражения
от страните съдебно-медицинска експертиза се установява, че на 05.07.2023 г.
ищцата Н. А. Р. е получила разкъсно-контузни рани, ожулвания и
кръвонасядане по задната повърхност на дясното бедро.
Съгласно заключението, описаните в издаденото медицинско
удостоверение № 770/07.07.2023 г. травматични увреждания, а именно: по
задната повърхност на дясното бедро, в средна трета, се установяват две
кръгловати рани с неравни ръбове, разположени на около 4 см. една под друга
с диаметър на всяка по около 0.2-0.3 см; на нивото на по-горе разположената
рана се установяват три кръгловати, дълбоки ожулвания, на около 0.5 см.
едно от друго, подредени хоризонтално и с диаметър на всяко по около 0.2
см.; подлежащо на описаните увреждания се установява синкаво мораво
кръвонасядане с неправилна кръгловата форма и диаметър около 8-10 см., са
резултати на притискане и тангенциално действие с или върху твърди, тъпи
предмети, с подчертани ръбове и върхове и добре отговарят да са получени от
ухапване от куче в указаното време. В своята съвкупност описаните
травматични увреждания са обусловили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Проведено е лечение с обезболяващи и превръзки,
направена противотетанична ваксинация. Травматични увреждания от този
вид отзвучават в рамките на 2-3 седмици, като към настоящия момент
оздравителният процес е завършил без усложнения. Представените касови
бонове за закупуване на лекарствени средства са във връзка с травматичните
увреждания.
По делото са ангажирани гласни доказателствени средства посредством
разпита на свидетелите А.Б.Р. и К.К.А.
Съгласно показанията на свидетелката А. Р., дъщеря на ищцата, които
съдът цени при условията на чл. 172 ГПК, майка й е претърпяла инцидент с
куче пред блока, в който живеят. Това се случило на 05.07.2023 г. сутринта,
преди ищцата да отиде на работа , докато разхождала тяхното куче. Тъй
като този ден свидетелката не била на работа, позвънила на майка си към
обяд, за да я пита какво прави и тя й казала, че едно куче я е ухапало пред
блока. Била на работа, но кракът я болял. Тогава свидетелката отишла с
колата, взела я от работата й и я закарала в Спешното отделение на Окръжна
болница. Били й инжекции и й дали някакви други неща. Обяснява, че майка
й била ухапана отзад на десния крак. Лично видяла раните й, снимала ги дори
с телефона. Имала голямо синьо-зелено петно на крака, с отпечатък от зъбите
на кучето. Посочва, че знае кое куче е ухапало ищцата. Почти всеки ден го
виждат – черно, с къс косъм, улично, около 30 кг. Същото се разхожда на
паркинга, на поляните пред блока. Знае, че и други хора са се оплаквали, че
са хапани от същото куче. Хората ги е страх от него, включително самата
свидетелка изпитва страх от това куче. Ищцата сега, като разхожда кучето им,
заобикаля паркинга и поляната, която обитава това черно куче. След
3
инцидента майка й си купила лекарства и мазила. Не могла нормално да сяда,
имала затруднения, докато върви, изпитвала болки. Синините й минали след
около половин година. Знае, че по време на инцидента е била с къси
панталони и по-широка блуза. Където е ухапано, панталоните и блузата са
разкъсани. Заявява, че лично е видяла разкъсаните дрехи след инцидента.
Съгласно показанията на свидетеля К.А., същият живее в гр. Варна, ж.
к. В. бл.**, вх.** Знае, че ищцата е претърпяла инцидент пред блока, в който
живее. Ден след инцидента тя му споделила, че едно от уличните кучета,
които подвизават по-горната поляна от неговия вход, я нападнало в гръб и я
ухапало. Показала му и точно къде я е ухапало – отзад, над коляното, някъде
около дупето. Обяснява, че в района обикалят доста кучета. Преди били 5
кучета общо. В момента са 2 – едно жълто и едно черно. Ищцата му е казала,
че нея я е ухапало черното куче, което е едро – на височина е около 40-50 см и
тежи около 35 кг. Дори свидетелят го е кръстил „тихият нападател“, защото
напада в гръб, хваща те, прави моментна атака и се оттегля. Знае, че за тези
кучета има жалба, подадена в Община Варна от друга негова съседка, тъй
като нейната дъщеря Рая също била нападната от това куче. Посочва, че след
инцидента е виждал Н. няколко пъти. Оплакала му се, че я боли крака, когато
върви я наболява там, където е ухапано кучето. Сега тя не ходи там, където се
подвизават най-често кучетата, а встрани от тях, защото най-вероятно я е
страх.
От съвкупния анализ на ангажирания в производството доказателствен
материал съдът приема, че може да бъде направен обоснован извод, че е
налице пряка причинна връзка между инцидента и настъпилия вредоносен
резултат – ухапване на ищцата от куче на 05.07.2023 г., довело до разкъсно-
контузни рани, ожулвания и кръвонасядане по задната повърхност на дясното
бедро.
Основният спорен въпрос в производството е дали вредите са
претърпени от безстопанствено животно, в случая куче.
Безстопанствени кучета са тези, които са родени като такива, загубени
или изоставени от своите собственици, които не обитават дом или специално
определено за тях място. Съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 3 ЗЗЖ
безстопанствените кучета са под грижата и надзора на общината, на
територията на която се намират. Общинските власти са длъжни да кастрират,
обезпаразитяват, ваксинират и настаняват безстопанствените кучета в
изградени и стопанисвани от тях приюти. Нараняването от безстопанствено
куче представлява ненадлежно изпълнение от страна на съответната община,
чрез нейните органи, на законовото задължение за надзор по ЗЗЖ, което
обуславя ангажирането на отговорността й по реда на чл. 49 ЗЗД.
Съдът, при съвкупна преценка на свидетелските показания, намира, че
може да бъде направен обоснован извод, че процесното куче е
безстопанствено /улично куче/. Същото е добре известно на всички живущи в
района на ж. к. Владиславово, бл. 405. Има данни, че е агресивно и е нападало
и други съседи на ищцата, които изпитват основателен страх от него.
С оглед горното съдът намира, че отговорността на Община Варна
следва да бъде ангажирана при доказаното бездействие на нейните органи във
връзка с осъществяването на надзор и настаняване на безстопанствените
кучета в приюти.
Самият факт, че е настъпил вредоносен резултат – процесното
4
нападение и ухапване от ясно индивидуализираното в производството едро
черно улично куче, е показател, че дори да са предприети някакви мерки за
залавяне на безстопанствени кучета от ответната община, то очевидно същите
не са били достатъчни и адекватни и не обосновават извод за полагане на
изискуемата от закона дължима грижа за живота и здравето на хората.
По изложените съображения, следва да се приеме, че общината е
нарушила вменените в нейна тежест задължения по чл. 50, т. 2 и чл. 41, ал. 1 –
3 ЗЗЖ, както и §5 от ПЗР на ЗЗЖ, доколкото не са взети необходимите мерки
за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или
животни в степен, която да доведе до опазване живота и здравето на
последните, както и за настаняване на безстопанствените кучета в приют,
поради което е налице противоправно бездействие.
Безсъмнено неимуществените вреди, претърпени от ищцата, са
възникнали в резултат на противоправното бездействие на ответника, т. е.
налице е причинно-следствена връзка между неблагоприятните последици за
пострадалата и неполагането на дължимата грижа – неизпълнение на
задълженията за осигуряване на безопасна среда на гражданите на ответната
община.
Ето защо съдът намира, че са доказани всички кумулативно изискуеми
предпоставки за основателност на предявения иск за неимуществени вреди.
По отношение на размера:
Обезщетението за претърпените вреди се определя съобразно критерия
за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД, като при определяне на
обезщетението за неимуществени вреди следва да се имат предвид обективно
съществуващите обстоятелства и установените по делото факти във всеки
конкретен случай.
Преценявайки конкретно съществуващите обстоятелства: настъпилото
увреждане на здравето на ищцата – разкъсно-контузни рани, ожулвания и
кръвонасядане по задната повърхност на дясното бедро, обусловили в своята
съвкупност временно разстройство на здравето, неопасно за живота;
необходимия период за възстановяване – около 2-3 седмици, като
възстановителният период е протекъл без усложнения и е завършил с
оздравяване, както и че към настоящия момент все още се забелязват леки
белези от ухапването /съгласно заключението по приетата СМЕ при
извършения клиничен преглед на Н. Р. по задната повърхност на дясното
бедро, в горна трета, се установяват два розови, кръгловати белега с диаметър
по около 3-4 мм/; възрастта на пострадалата – на 47 години към момента на
настъпване на инцидента; проведеното лечение чрез обработка на раните и
поставянето на ваксина против тетанус; интензитетът на претърпените болки
и страдания – болки в крака при ходене, в това число обичайният
първоначален силен шок и стрес от нападението; породилият се страх да ходи
близо до местата, където процесното куче обитава, съответно да не се
повтори отново същия инцидент, съдът приема, че справедливото
обезщетение за причинените на Н. А. Р. неимуществени вреди следва да бъде
определен в размер на 3000 лв., какъвто именно е и размерът на предявения
иск, поради което същият следва да бъде уважен изцяло.
По отношение на претенцията за имуществени вреди:
Както се посочи и по-горе в заключението на вещото лице д-р Д.,
представените касови бонове за сумата 9.30 лв. за закупени лекарствени
5
средства са във връзка именно с получените травматични увреждания /нужни
са за проведеното от ищцата лечение с мазила, в който смисъл са и
показанията на нейната дъщеря – свидетелката Р./.
Представено е издадено медицинско удостоверение след извършен
преглед на ищцата от лекар в Отделение „Съдебна медицина“, гр. Варна. От
извършена от съда справка в интернет и наличния Ценоразпис на
предлаганите медицински услуги в МБАЛ „СВЕТА АННА- ВАРНА” АД, в
сила от 26.02.2018 г. последна актуализация 11.02.2022 г., действително се
установява, че съдебно-медицинския преглед, с код 125001, е на стойност 50
лв. /към датата на извършването му – 07.07.2023 г./, какъвто именно е и
посоченият в исковата молба размер.
Установено е по делото, че в резултат на нападението ищцата е
претърпяла и имуществени вреди, изразяващи се в разкъсани дрехи – къси
панталонки и блуза, като е представен фискален бон за закупена дамска
конфекция на обща стойност 46 лв., която съдът намира, че напълно отговаря
на средната пазарна цена за такъв вид стоки /очевидно е, че са закупени нови
дрехи, които са от средния клас, а не скъпи и луксозни такива/.
По изложените съображения и доколкото посочените имуществени
вреди /извършени разходи/ са в пряка причинна връзка с настъпилия
инцидент, съдът приема, че предявеният иск за обезщетението им в общ
размер от 105.30 лв. е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Основателна в този смисъл е и претенцията за присъждането на законна
лихва върху всяка една от главниците за неимуществени и имуществени
вреди, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.07.2023 г.
до окончателното им изплащане.
Предвид изхода на спора, право на разноски в производството има
ищцата. Същата представя доказателства за извършени разноски в общ
размер от 1220 лв., в това число 170 лв. – държавна такса; 350 – депозит вещо
лице и 700 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение, която сума съдът
приема, че следва да бъде присъдена в полза на страната, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК. Съдът намира за неоснователно направеното по реда на чл. 78, ал.
5 ГПК възражение за прекомерност от страна на процесуалния представител
на ответника, предвид действителната правна и фактическа сложност на
делото, ангажирания в производството доказателствен материал, вида и броя
на предявените искове, обстоятелството, че възнаграждението е в границите
на минималното такова, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и с оглед
проявената процесуална активност от страна на процесуалния представител
на ищцата.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Варна, БУЛСТАТ ******, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Осми приморски полк“ № 43, да заплати на Н.
А. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ******** сумата 3000 лв. /три
хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди - преживени болки и страдания, вследствие на ухапване от бездомно
куче на 05.07.2023 г. в района на гр. Варна, ж. к. „Вл. Варненчик”, бл. 405,
6
както и сумата 105.30 лв. /сто и пет лева и тридесет стотинки/ ,
представляваща сбор на претърпени имуществени вреди - разходи за
лекарства, за издаване на съдебно-медицинско удостоверение след извършен
преглед и за подмяна на разкъсаните дрехи – покупка на нови къси панталони
и блуза, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда - 21.07.2023 г. до окончателното им
изплащане, на основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Начин на плащане: по банкова сметка IBAN: BG*******
ОСЪЖДА Община Варна, БУЛСТАТ ******, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Осми приморски полк“ № 43, да заплати на Н.
А. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ******** сумата 1220 лв. /хиляда
двеста и двадесет лева/, представляваща сторените в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7