Р Е Ш Е Н И Е
№_______
гр. Варна,
____.12.2017г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание на двадесет и втори ноември през две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ХРИСТОВА
при участието на секретаря КАПКА
МИКОВА,
като разгледа докладваното от съдията
т.дело №1013 по описа за 2017г. на
ВОС,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени
са искове от „ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ” АД, гр.Варна, чрез ю.к.И., срещу „СИРИУС 49”
ЕООД, гр.Варна с правно основание чл. 422 във вр. чл. 124, ал.1 от ГПК за
приемане за установено, че ответникът дължи сумата от 54 393,71лв.,
представляваща стойността на консумирана и незаплатена ел.енергия за периода
28.11.2017г. до 25.02.2014г., за която е издадена фактура
№**********/27.02.2014г., за обект с абонатен №1575056, с адрес гр.Варна,
к.к.”Св.Св.Константин и Елена” №10, кораб и клиентски № **********, както и на
сумата от 15 600,24лв., представляваща мораторна лихва за периода от падежа
на фактурата от 19.03.2014г до 13.01.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 30.03.2017г. до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
реда на чл.410 от ГПК №21589/18.05.2017г. по ч.гр.д.№4206/2017г. на ВРС, 16-ти
състав.
Исковете
са основани на твърдения за наличие на валидна облигационна връзка между
страните - договор за покупко-продажба на ел.енергия за обект с абонатен №1575056, с адрес на потребление гр.Варна,
к.к.”Св.Св.Константин и Елена”, кораб, за което е издаден клиентски номер
**********. Твърди се, че облигационните отношения на страните са уредени от ОУ
на договорите за продажба на ел.енергия, които са приети на основание чл.98а от
ЗЕ, и по-конкретно от чл.17, т.2, чл.16, ал.1, т.2, чл.26, чл.27и чл.38.
С влязло в сила решение по т.д.№510/2014г. на ВОС
предявените отрицателни установителни искове от ответното дружество за
недължимост на процесните суми са отхвърлени, като въпросът за дължимостта им е
решен със сила на пресъдено нещо, в какъвто смисъл е и трайно установената
съдебна практика.
Предвид изложеното, ищецът е пристъпил
към събиране на дължимите суми, като е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, по което е образувано
ч.гр.д.№4206/2017г. на ВРС, 16-ти състав. В срока по чл.414 от ГПК по делото е
постъпило възражение от ответника – длъжник, което обосновава интереса от
предявения установителен иск.
В допълнителната искова се твърди, че
всички възражения за оспорване на иска са идентични с тези развити в
предходното производство. Неоснователни са и наведените твърдения за погасяване
на исковете по давност, тъй като целта на настоящото производство е не
разглеждане по същество на спора, а издаване на изпълнителен титул на основание
отхвърления отрицателен установителен иск, предявен от ответника.
В съдебно заседание ищецът, чрез
процесуалния си представител поддържа предявените искове. Твърди, че
възраженията на насрещната страна са недоказани и неоснователни. Твърди, че
давността за процесното вземане е спряла да тече, съгласно чл.115 б.ж ЗЗД, за периода от
подаване на исковата молба пред ВОС, въз основа на която е образувано
т.д.№510/2014г., именно 13.03.2014 година до влизане в законна сила на решението
30.11.2016г. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410
от ГПК е подадено на 30.03.2017г., поради което давността не е изтекла.
В
условие на евентуалност, ако не се приеме твърдението за спиране на давността
по време на висящността на съдебния процес по т.д.№510/2014г. на ВОС, то същата
следва да се счита прекъсната на основание чл.116 т.б от ЗЗД, считано от датата
на подаване на исковата молба по т.д. № 510/2014г. на ВОС, независимо по чия
инициатива е предявен установителният иск. Съгласно решение по т.д.№7420/2014г.
на ВКС предявяването на положителен установителен иск е равнозначно на предявяване на отрицателен установителен
иск от ответника против същия ищец за същото право.
Излага
още, че от датата на влизане в законна сила на решението по т.д №510/2014г. на
ВОС - 30.11.2016г е започнала да тече нова петгодишна погасителна давност по
аргумент на чл.117 ал.1 ЗЗД.
По
същество моли съда да уважи предявените искове и му присъди направените по
делото разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника
адвокатско възнаграждение.
Ответникът,
с писмени отговори и в съдебно заседание чрез адв.Т. и адв.Д., изразява
становище за недопустимост и в условие на евентуалност неоснователност на
предявените искове. Твърди, че спорът между страните е разрешен с влязлото в
сила решение по т.д.№510/2013г. на ВОС, поради което не може да бъде пререшаван
в настоящото производство. Предявеният иск е
недопустим и предвид обстоятелството, че основанието на иска по 422 ГПК е с основание различно от това по чл.410 ГПК изложено в заявлението за
издаване заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.д.№4206/2017 година
на ВРС – 16 състав.
По
същество оспорва дължимостта на процесната сума, отнасяща се за допълнително
начислени суми за ел.енергия за минал период и констативния протокол, въз
основа на който същите са начислени, доколкото същият представлява частен
документ и няма обвързваща материална доказателствена сила. Оспорва методиката
и начина на начисление на процесната сума, тъй като не е налице просрочие или
нарушение на задълженията му на потребител. Сумата, предмет на исковете е
произволно начислена и в нарушение на нормите, които уреждат предоставянето и
потреблението на ел.енергия. В договора за продажба на ел.енергия не се съдържа
действителна клауза, по силата на която да се дължи процесната сума, а ищецът
не се е съгласявал едностранно и без негово участие да се извършва корекция на
сметката му.
Считано
от 01.2007г. „Енерго Про Мрежи” АД не притежава правомощия за продажба на
ел.енергия, поради което и не може да коригира сметките за вече платената
такава.
Общите
условия, въз основа на които е извършена корекцията на сметка не са приети по
надлежния ред, представляващия ответното дружество не е запознат със същите и
не са изпълнени изискванията за надлежното им публикуване.
По
делото не са представени доказателства за наличие на договор за присъединяване
и договор за продажба на ел.енергия между страните, от които да е видно какви
са условията за уреждане на отношенията по повод на продажбата на ел.енергия.
Няма
доказателства, че служителите извършили проверката са надлежно упълномощени, по
реда на чл.78, ал.1 и чл.80 от ЗЕ, да извършват контролни проверки към датата
на съставяне на процесния констативен протокол, въз основа на който е начислена
процесната сума.
Корекцията
визира електромер, който не обслужва процесния адрес, а ел.съоръженията, с които се доставя енергия
не са собственост на потребителя, включително и СТИ. Ищецът без представител на
ответното дружество е премахнал пломбата на СТИ, като последното е незаконно
монтирано на адреса и е несертифицирано.
Корекционната
процедура е основана на нищожни правни норми, които противоречат на правилата
за разпределение на риска при продажба на родово определени вещи и противоречат
на интереса на потребителя. Същата е в противоречие с чл.35, ал.1 и ал.2 от
ЗЗП.
Сметката
е начислена по по-високи от утвърдените към момента на определянето й цени от
ДКЕВР, както и в разрез с нормата на чл.24 от ЗБНБ, тъй като се касае за
нередовно водено счетоводство от ищеца.
На
адреса не е имало доставка на сочения в дебитното известие размер, като
ел.енергия в такова количество не е била доставяна на ответника, още по-малко е
била измерена от сертифицирано и годно за измерване на ел.енергията СТИ.
Претендира
съдът да се произнесе по въпроса дали решението на ДКЕВР за определяне на
пределните цени на ел.енергията да процесния период е нищожно, като
противоречащо на нормативен акт с по-висок ранг, а именно чл.24 от ЗБНБ.
Претенцията
на ищеца е погасена по давност. Доколкото се касае за периодични плащания,
същите се погасяват с кратката тригодишна давност. Към датата на приключване на
производството по т.д.№510/2013г. на ВОС вземането не е било погасено.
Погасяването му е настъпило на 28.02.2017г. Този факт не е бил въвеждан в
предходното производство, тъй като е настъпил след приключването му и
възражението е въведено с отговора на исковата молба.
Към
никой момент не е било налице прекъсване на давностния срок – не е налице
признание от ответника или конклудентни действия; не е бил предявен иск с
предмет процесното вземане преди изтичане на три годишния давностен срок, който
е приложим за процесните вземания на основание ТР 3/2011г. на ОСГК на ВКС.
Давността се прекъсва само при наличие на влязло в сила решение, с което искът
е бил уважен /чл.117, ал.1 от ЗЗД/. При неуважаване на иска, давността не се
смята за прекъсната /така и решение по гр.д.№112/2008г. на ВКС, 4-то
г.о./.
Твърди,
че разпоредбата на чл.116 от ЗЗД предвиждаща основанията за прекъсване на
давността е изчерпателна и не дава възможност за разширяването им, тъй като
става въпрос за процесуални действия и ограничен брой факти изрично посочени в
правната норма. Твърди, че единствено в хипотезата на предявен иск от ищеца
давността може да се счита прекъсната. Излага още, че производството е
недопустимо, тъй като е налице разминаване в основанията на претенцията по
заявлението и исковата молба.
По
същество моли производството по делото да бъде прекратено като недопустимо, а в
условие на евентуалност исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни, поради
погасяването им по давност. Претендира и присъждане на направените по делото
разноски.
Съдът, като съобрази
становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимите към
спора правни норми, за да се произнесе по същество на предявения иск, взе
предвид следното:
По
предварителните въпроси за допустимостта на производството поради разрешаването
му с влязло в сила решение, съдът се е произнесъл с определение
№3326/20.10.2017г. Към настоящия момент
не са налице факти и обстоятелства, които да променят вече формираният извод на
съда, че липсва обективен
идентитет между иска разгледан по т.д.№510/2014г. на ВОС /отрицателен
установителен от „Сириус 49” ЕООД за недължимост на процесната сума/ и този
предмет на производството /с правно основание чл.422 от ГПК, предявен от
„Енерго Про Продажби” АД/, който да препятства разрешаването на спора по
настоящото дело, тъй като целта на последното е стабилизиране на издадената
заповед за изпълнение, представляваща изпълнителен титул за вземането на ищеца
– кредитор.
Предвид
изложеното, решението по т.д.№510/2014г. на ВОС не представлява пречка за
разглеждане на иска по чл.422 от ГПК, но формираната със същото сила на пресъдено
нещо по отношение съществуването на вземането следва да бъде зачетена при
разглеждане на делото.
По
въведеното в съдебно заседание възражение за недопустимост на производството,
поради различие в основанието на претенцията по заявлението по чл.410 от ГПК и
това посочено в исковата молба:
Въз
основа на подадено заявление от „ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ” АД, гр.Варна за издаване
на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК е образувано
ч.гр.д.№4206/2017г. на ВРС, 16-ти състав и е издадена заповед за изпълнение
№21589/18.05.2017г., поправена с разпореждане № 36898/09.08.2017г., с която е
разпоредено длъжникът „СИРИУС 49” ЕООД, гр.Варна да заплати на кредитора сумата
от 54393,71лв., представляваща главница за консумирана и незаплатена ел.енергия
за периода 28.11.2017г. до 25.02.2014г., за която е издадена фактура
№**********/27.02.2014г., за обект с абонатен №1575056, с адрес гр.Варна,
к.к.”Св.Св.Константин и Елена” №10, кораб и клиентски №**********, както и на
сумата от 15 600,24лв., представляваща мораторна лихва за периода от
падежа на фактурата от 19.03.2014г до 13.01.2017г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 30.03.2017г. до
окончателното й изплащане, както и на сумата от 1399,88лв. – заплатена държавна
такса и 50лв. юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Производството
е по реда на чл.410 от ГПК вр. чл.107 от ЗЕ.
В
т.9 от заявлението за издаване на заповедта е посочено, че сумата от
54 393,71лв. представлява ”главница за незаплатена ел.енергия по фактури
издадени за периода - №**********/27.02.2014г., за обект с абонатен № 1575056,
с адрес гр.Варна, к.к.”Св.Св.Константин и Елена” №10, кораб и клиентски
№**********”. В т.14 е посочено, че „длъжникът е предявил отрицателен
установителен иск пред ВОС относно дължимостта на сумата по горепосочената
фактура. Налице е влязло в сила решение по т.д.№510/2014г. на ВОС, с което
предявеният от „Сириус 49” ЕООД иск е отхвърлен”.
Така
посочените обстоятелства, на които се основава претенцията за заплащане сумите
предмет на издадената заповед за изпълнение са обективирани и в исковата молба,
въз основа на която е образувано настоящото производство и са докладвани от
съда с обявения за окончателен доклад в съдебно заседание на 22.11.2017г., като
страните не са направили възражения за неправилно отразяване на
обстоятелствата, на които е основан иска.
Предмет
и на двете производства /заповедното и исковото/ е вземането по дебитно
известие №**********/27.02.2014г. за незаплатена ел.енергия, за периода
28.11.2017г. до 25.02.2014г. Обстоятелството, че в заявлението и в исковата
молба не е изписано основанието за начисляване на стойността на ел-енергията –
вписания в дебитното известие КП №1100145/25.02.2014г. не може да обоснове
извод за предявена претенция за заплащане на реално извършена доставка на
ел.енергия, тъй като основанието за начисляването й се съдържа в документа, въз
основа на който се претендира издаване на заповедта за изпълнение и същият е
надлежно индивидуализиран.
Предвид
изложеното, съдът намира, че не е налице разминаване в обстоятелствата по
заявлението по чл.410 от ГПК и основанието на предявения иск по чл.422 от ГПК,
които да обосноват извод за недопустимост на производството, поради което
наведеното в този смисъл възражение е неоснователно.
С оглед депозирано от длъжника
възражение, в срока по чл.414 ГПК, кредиторът се е възползвал от правото си и е
предявил установителен иск за вземането по заповедта, в срока по чл.415 ГПК.
С
обявения за окончателен доклад на предявените искове съдът е приел, че между
страните е безспорно, че ответникът е потребител на ел.енергия с клиентски
№********** и абонатен №1575056 и стопанисва имот, находящ се в гр.Варна, к.к.
”Св.Св.Константин и Елена”, ресторант Сириус, както и че ищцовото дружество
осъществява дейност по продажба на ел.енергия, при общи условия.
Безспорен
е и факта, че с влязло в сила решение по т.д.№510/2014г. на ВОС е отхвърлен
предявеният от „Сириус 49” ЕООД, гр.Варна срещу „Енерго Про Продажби” АД,
гр.Варна иск за установяване недължимостта на сумата от 54 393,71лв.,
представляваща корекция на сметка за периода от 28.11.2013г. до 25.02.2014г.,
по издадено дебитно известие №**********/27.02.2014г., на основание чл.124 от ГПК.
На осн. чл. 154, ал.1 ГПК ищецът дължи доказване на твърдените от него факти, а именно: 1/ фактът на
съществуване на валидно облигационно отношение между страните по делото за
доставка на електроенергия; 2/ в качеството му доставчик на електроенергия е
доставил посоченото в справката за корекция количество електроенергия, което не
е отчетено поради неизправност на средството за търговско измерване; 3/ извършена е проверка изправността на електромера и е
използвана правилната съобразно одобрените и приети Общи условия методика за
корекция на сметката, съответстваща на доставената и потребена ел. енергия,
както и неговия размер; 4/ за вземането по договора е издадена заповед за
изпълнение №21589/18.05.2017г. по ч.гр.д.№4206/2017г. на ВРС, 16-ти състав.
В тежест на ответника е да установи
въведените в процеса правоизключващи и правопогасяващи възражения.
От представеното по делото заверено копие на
дебитно известие №**********/27.02.2014г. се установява, че със същото на
потребителя „Сириус 49” ЕООД, с клиентски №********** е начислена ел.енергия за
периода от 28.11.2013г. до 25.02.2014г. на обща стойност 54 393,71лв. В
дебитното известие като основание за плащане е записано КП
№1100145/25.02.2014г. и е посочен срок за плащане до 19.03.2014г.
Съдът намира, че с постановеното и влязло в
сила решение по г.д.№510/2014г. по описа на ВОС въведените от ответника
възражения за: дължимостта на начислената сума, начина и методиката на
изчисляването й; доказателствената стойност на КП; нищожността и
неравноправността на разпоредбите на ОУ на ищцовото дружество, уреждащи
корекционната процедура, като и приемането им по надлежния ред; липса на реална
доставка на енергията и изчисляване на стойността й по цени несъответстващи на
одобрените от ДКЕВР; описаното СТИ, предмет на проверката не обслужва процесния
обект, респ. е незаконно монтирано и несертифицирано; както и противоречието на
счетоводното записване при ответника със закона, са разрешени със сила на
пресъдено нещо, поради което повторното им разглеждане в настоящото
производство е недопустимо.
От друга страна, съдът счита, че влязлото в
сила решение установява съществуването или несъществуването на спорното материално
право, което е предмет на предявения иск, като силата на пресъдено нещо обхваща
спорното право с неговите характеристики - юридически факт, съдържание на
правото и страните по спорното правоотношение, както и техните наследници и
частни правоприемници.
Налице са, обаче, и изключения от общото
правило за обективните предели на силата на пресъдено нещо, когато същата се
разпростира извън спорния предмет. Такива са хипотезите на отхвърлен частичен
иск, при който се приема, че със сила на пресъдено нещо е отречено цялото
вземане, а не само съдебно предявената част от него, както и при отхвърлен
отрицателен установителен иск, с решението, по който се установява със сила на
пресъдено нещо съществуването на правото, което ищецът се е опитал да отрече.
Това е така, тъй като с предявеният иск ищецът цели пълно отричане на
претендираното от ответника право, а последният следва да изчерпи всички
основания за съществуването на това право /така и решение по гр.д.№6179/2015г.
ВКС, 1-во г.о и решение по гр.д.№372/2003г., IV г. о. на ВКС/.
Ето защо, съдът намира, че с влязлото в сила
решение по т.д.№510/2014г. на ВОС между страните по делото е установен със сила
на пресъдено нещо факта на съществуване
на надлежно вземане на ответника по иска, ищец в настоящото производство, който
надлежно е доказал наличието на основание за начисляване на процесната сума,
както и нейния размер.
Предвид изложеното, съдът счита, че по
делото е установено наличието на предвидените в закона предпоставки, поради
което предявеният иск за вземането по процесното дебитно известие е основателен
и следва да бъде уважен.
Съобразно отбелязването в дебитното
известие срокът за плащане на сумата, за която същото е издадено е до
19.03.2014г., поради което на посочената дата вземането на ищеца по нея е
станало изискуемо, а ответникът, в качеството му на задължено лице е изпаднал в
забава за заплащането й, като дължи обезщетение за забава в размер на законната
лихва до 13.01.2017г. възлизащо на 15600,24лв.
Предвид основателността на предявения иск
съдът следва да разгледа и да се произнесе по въведеното от ответника
възражение за погасяването му по давност:
Давностният срок започва да тече от момента,
в който се поражда правото на иск. При облигационните правоотношения правото на
иск възниква от деня, в който вземането е станало изискуемо, като в настоящия
случай това е 19.03.2014г.
Доколкото вземането предмет на предявения
иск е установено в рамките на корекционна процедура, същото не представлява
„периодично плащане” по смисъла на ТР №3/2011г. на ОСГТК на ВКС. Независимо от
изложеното, съдът намира, че с оглед характера на вземането, представляващо
обезщетение за вреди по чл.82 от ЗЗД, същото се погасява с тригодишна давност,
на основание чл.111 от ЗЗД, която изтича на 19.03.2017г.
Съобразно трайно установената съдебна
практика, обективирана в ТР по гр.д.№23/1967 г. на ВС, ОСГК и решения по т.д.
№17/2009г. на ВКС, І т.о., гр.д.№260/2012г. на ВКС, І г.о., изброяването на
основанията за прекъсване на давността в чл. 116 ЗЗД, не дава възможност за
разширяването им, тъй като става дума за процесуални действия и ограничен брой
факти, изрично посочени в правната норма; други действия, включително покани -
устни, писмени и т.н., вън от ограничително посочените в закона, не могат да
прекъснат течението на давността.
От своя страна, прекъсването на давностния
срок е такъв юридически факт, с настъпването на който се заличава юридически
периодът от време от възникването на правото на иск до осъществяването на самия
факт и започва да тече нов давностен срок. Прекъсването на погасителната
давност /чл.116, ал.1, б.”б” от ЗЗД/ с предявяването на иск или възражение е
поставено под условие: наличие на влязло в сила решение, с което те са уважени.
При отхвърляне на иска, с обратна сила се заличават всички правни последици от
предявения иск – както прекъсване на давността, така и спирането й.
С оглед на така очертаната правна рамка и
посочената специфика на предявения отрицателен установителен иск, разпростиращ
силата на пресъдено нещо и установяващ вземането на ответника – ищец в
настоящото производство, съдът намира, че същия попада в приложното поле на
чл.116, ал.1, б.”б” от ГПК и прекъсва погасителната давност за вземането,
предмет на иска. След влизане на решението в сила /30.11.2016г./ е започнал да
тече нов срок, поради което и вземането, предмет на подаденото на 29.03.2017г.
заявление по чл.410 от ГПК /съобразно пощенското клеймо на плика, с който
същото е изпратено/ не е погасено по давност.
Предвид
изложеното съдът намира, че предявеният иск е доказан по основание размер и
като такъв следва да бъде уважен.
На основание чл.78, ал.1
от ГПК и направеното искане ответникът „СИРИУС 49” ЕООД, гр.Варна следва да
бъде осъден да заплати на ищеца „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД – гр.Варна, сумата от
1904, 88лв., представляваща направените пред настоящата инстанция съдебно –
деловодни разноски /държавна такса, адвокатско възнаграждение и разноски по
обезпечителното производство, съобразно т.5 от ТР №6/2012г. на ОСГТК на ВКС/.
Съобразно разрешението дадено с ТР №
3/2014г. на ОСГТК (т. 12) съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив
по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато
не се изменят разноските по издадената заповед. Дължимите такива са за
заплатената държавна такса и адвокатско възнаграждение в общ размер на
1449,88лв.
Въз основа на изложените мотиви съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО, че „СИРИУС 49” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна,
к.к.”Св.Св.Константин и Елена” №10, дължи на „ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Варна, бул.”Вл.Варненчик” 258, кула –Г, сумата от
54 393,71лв., представляваща стойността на консумирана и незаплатена
ел.енергия за периода 28.11.2017г. до 25.02.2014г., за която е издадена фактура
№**********/27.02.2014г., за обект с абонатен №1575056, с адрес гр.Варна,
к.к.”Св.Св.Константин и Елена” №10, кораб и клиентски №**********, както и на
сумата от 15 600,24лв., представляваща мораторна лихва за периода от
падежа на фактурата от 19.03.2014г до 13.01.2017г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 30.03.2017г. до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
реда на чл.410 от ГПК №21589/18.05.2017г. по ч.г.д.№4206/2017г. на ВРС, 16-ти
състав, на основание чл.422 от ГПК.
ОСЪЖДА „СИРИУС 49” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна,
к.к.”Св.Св.Константин и Елена” №10,
ДА ЗАПЛАТИ на „ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.”Вл.Варненчик” 258, кула –Г, сумата от 1449,88лв., представляваща
разноски в заповедното производство, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „СИРИУС 49”
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.Варна, к.к.”Св.Св.Константин и Елена” №10, ДА ЗАПЛАТИ на „ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.”Вл.Варненчик” 258,
кула –Г, сумата от
1904,88лв., представляваща направените пред настоящата инстанция съдебно –
деловодни разноски /държавна такса, адвокатско възнаграждение и разноски в
обезпечителното производство/, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: