№ 361
гр. Пловдив, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Емил Люб. Митев Въззивно търговско дело №
20225001000278 по описа за 2022 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на молителя „Ф. Б. „ООД ЕИК
*********- град К., представлявано от управителя С. Д. Б. против Решение
№ 57 от 17.02.2022 г., постановено от Пловдивският окръжен съд по
търг.дело № 842/2021 г.
По силата на обжалваното решение съдът е отхвърлил молбата на
молителя „Ф. Б. „ООД ЕИК ********* по реда на чл.625 от ТЗ за откриване
на производство по несъстоятелност срещу ответника „К. Б.“ ООД ЕИК
*********.
Въззивната жалба е бланкетна като се поддържа оплакването, че
постановеното решение е неправилно, незаконосъобразно и постановено в
нарушение на процесуалните правила, без да се сочи конкретна процесуална
норма. Претендира се отмяната на решението и постановяване на въззивно
решение по съществото на спора, по силата на което да се постанови
решение по чл.630,ал.1 от ТЗ като се обяви неплатежоспособността на
ответника „К. Б.“ООД-с.В., Община – гр.К..
1
Въззиваемата страна „К. Б.“ООД, редовно призована при условията на
чл.50,ал.2 от ГПК – не взима становище по въззивната жалба.
Пловдивският апелативен съд след преценка на изложените във
въззивната жалба оплаквания, приема за установено следното:
Производството е по реда на чл.625 от ТЗ.
Молителят „ Ф. Б.“ ООД- гр.К. претендира, че е титуляр на изискуемо
парично вземане в размер на 2 974 900 евро против длъжника „К. Б.“ООД –
с.В..
Качеството си на кредитор основава на представеното С. от 01.10.2017
г., сключено между страните, като за правно основание на С.то е посочена
разпоредбата на чл.107 от ЗЗД.
Молителят счита, че С.то по същество представлява обективна
новация по смисъла на чл.107 от ЗЗД. Съдът не споделя това виждане, тъй
като за да е налице обективна новация, то първата предпоставка е да е налице
валидно възникнало задължение. Наред с това трябва да възникне и ново
задължение на мястото на старото , което в резултат на новацията се
погасява.
Следователно молителят следва да установи, че е носител на валидно
възникнало вземане срещу длъжника, но този доказателствен проблем
очевидно е бил подценен. Съгласно чл.2.1 от С.то от 01.10.2017 г. кредиторът
е придобил възмездно вземане от длъжника на обща стойност 2 975 000 евро,
произтичащо от договор за изработка от 10.12.2013 г., представляващо
неустойка. Вземането е придобито по силата на договор за прехвърляне на
вземане от 30.05.2016 г., но при цесията също трябва да се установи
качеството на кредитор. Това няма как да стане без да се представи договора
за изработка от 10.12.2013 г. и съдържащата се в него неустоечна клауза . Би
представлявано интерес да се представи този договор, от който се поражда
вземането за да костатира съдът за неизпълнението на кое точно задължение
страните са предвидили неустойка в такъв значителен размер 2 975 000 евро.
Правилно първоинстанционният съд е преценил, че представеното С. е
сключено между „свързани лица“ по смисъла на § 1,ал.1 т.4 от
Допълнителните разпоредби на ТЗ. Това е така, тъй като управител на
дружеството –молител е лицето С. Д. Б., която е съдружник заедно с лицето
2
Л. И. Б. в ответното дружество.
Ясно е ,че между свързани лица всяка една сделка е възможна и това се
отнася не само за неустоечната клауза, но и за самото С., което само по себе
си не може да установи качеството на кредитор на молителя „Ф. Б.“ООД.
Необходимо е да се представи и първоизточникът на задължението, т.е.
правната сделка, по силата на което в полза на молителя е възникнало
вземането за неустойка. Трябва да се представи договора за изработка от
10.12.2013 г., както и договорът от 30.05.2016 г. за прехвърляне на вземане.
Това в прав текст е посочено в мотивите на обжалваното решение, но тези
два договора така и не бяха представени пред въззивната инстанция.
Молителят не установява активната си материално –правна
легитимация като кредитор по конкретна търговска сделка и само на това
основание следва да бъде отхвърлена молбата по чл.625,ал.1 от ТЗ- за
откриване на производството по несъстоятелност.
В този смисъл не се налага да се коментира заключението на приетата
пред първата инстанция ССЕ, изготвена от вещото лице В. А..
Все пак от доклада на експерта в съдебно заседание става ясно ,че във
връзка с представеното С. от 01.10.2017 г. не са взети и от този документ не
са последвали никакви счетоводни операции. Наред с това вещото лице е
пояснило, че липсват каквито и да е данни от счетоводните регистри, от
които да се направи извода, че между страните е сключен договор за
изработка. През 2017 г. когато е сключено процесното С. в оборотната
ведомост за тази година се виждат записвания и като задбалансови активи,
така и като задбалансови пасиви. От поясненията на експерта става ясно ,че
заключението е изготвена на база вторични счетоводни документи /оборотни
ведомости/,тъй като първични счетоводни документи във връзка със С.то не
са били предоставени на вещото лице.
Няма как молителят да установи качеството си на кредитор само въз
основа на счетоводни документи, при това вторични такива.
Активната материална легитимация като кредитор се установява, като се
представят доказателства, че вземането е валидно породено от търговска
сделка и е изискуемо.
Що се отнася до С.то от 01.10.2017 г., то същото не може да се приеме за
3
обективна новация, тъй като не е налице нито една от предпоставките,
предвидени в чл.107 от ЗЗД за да се приеме, че имаме новиране на старо
задължение в нов дълг, като старият дълг е погасен. Променен е само срокът
за изпълнение на задължението, който е удължен до 01.01.2019 г.
Разсрочването на задължението във времето не е новация и от него не може
да се извлече намерение за новиране на дълга. Впрочем по този въпрос съдът
е изложил подробни мотиви, които се споделят от въззивната инстанция.
Следва да се потвърди обжалваното решение като постановено при
спазване на закона – чл.608 от ТЗ.
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 57 от 17.02.2022 г., постановено от
Пловдивският окръжен съд по търг.дело № 842/ 2021 г.
Заверен препис от настоящото решение да се изпрати на Пловдивският
окръжен съд, за съответно вписване в книгата по чл.634в,ал.1 от ТЗ.
Заверен препис от Решението да се изпрати на АВ, ТР– за вписване по
партидата на дружеството "К. Б.“ ООД ЕИК *********.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4