Р Е Ш Е Н И Е
Номер 29.04.2021 година гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД – гр. СТАРА ЗАГОРА Търговско отделение
На
29.03. 2021 година
В
открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
И.ЕЛА КАРАДЖОВА
СЕКРЕТАР:
Стойка И.ова
Като
разгледа докладваното от съдията КАРАДЖОВА
Търг.д.
№ 5 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе съобрази:
Предявен е иск с правно основание по чл. 432 ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД.
В исковата
молба ищцата посочва, че е майка на загиналия вследствие на ПТП И.Г.Й., на
15 г. На 09.12.2018г., около 02:30 часа, по първокласен път Ш-5007 км 15 се е
движил л. а. „***“ с peг. № СТ *** РВ с водач К.Т.М.,
управлявайки с несъобразена с пътните условия скорост, излиза вляво от пътното
платно, удря се в крайпътно дърво и причинява ПТП. В резултат от това загива
возещият се в автомобила пътник И.Г.Й..
По случая е образувано ДП 1480/2018 г. по описа на РУ
- Казанлък, пр.пр.2855/2018 г. на Окръжна прокуратура
- Стара Загора, производството по което към момента не е приключило с
окончателен съдебен акт. Сочи се, че причина за настъпване на ПТП са
допуснатите от водача на лекия автомобил К.М. нарушения на правилата за
движение по пътищата. В конкретната ситуация за него са били налице определени,
фиксирани в закон задължения за спазване правилата за безопасно движение по
пътищата. Навежда твърдения, че в случая съществува пряка причинна връзка между
деянието на водача К.М. и настъпилите общественоопасни
последици - смъртта на И.Г.Й..
Посочва, че за увреждащия лек автомобил „***“ с peг. № СТ *** РВ, управляван от водача К.Т.М. има сключена
застраховка “Гражданска отговорност”, със застрахователна полица BG/30/118002786955/24.09.2018г.,
със срок на валидност една година, считано от 25.09.2018г. до 25.09.2019г. със
„З.Д.Ж.З.“ АД, гр. С..
Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищцата е
предявила застрахователна претенция за изплащане на обезщетение пред „З.Д.Ж.З.“
АД, като е представила всички документи, с които разполага, получена от
застрахователя на 22.01.2019 г., видно от приложената обратна разписка. По
случая е заведена щета, по която застрахователят с писмо с изх. №
1417/19.04.2019 г. е отказал да изплати застрахователно обезщетение. Ищцата
намира, че в случая са налице предпоставките за ангажиране отговорността на „З.Д.Ж.З.“
АД за причинените й неимуществени вреди.
Ищцата Г.Й.Й., майка на
загиналия в процесното ПТП И.Й., сочи, че синът
ѝ е бил само на 15г., младо, здраво, жизнено момче в началото на своя
житейски път. Бил е деен, активен и е помагал във всичко на семейството си.
Изложено е, че е покосен един човешки живот, който едва е започнал, прекършени
са всички мечти и надежди на майката, свързани с И.Й., изчезнал е смисъла на
живота й. Ищцата твърди, че моралните й страдания, претърпяната скръб от
невъзвратимата загуба са огромни и неописуеми и ще я съпътстват през целия й
живот. Травмата от преживяното, болките и страданията от загубата на
най-скъпото - детето, ще останат за цял живот и с времето ще се увеличават,
защото е безспорно, че загубата на дете е най-тежката загуба и е най-голямата
трагедия, която може да се случи на един родител. Всеки родител знае, че няма
по-тежка и непреодолима загуба от загубата на дете. Несвоевременната,
неочаквана и безвъзвратна загуба на дете е особено трагично обстоятелство,
което завинаги променя живота на семейството, това е възможно най-голямата
трагедия, която преобръща живота на преживелия родител, лишава го завинаги от
радости, ценности, смисъл и амбиции в живота, изпразва живота му от съдържание,
прави оставащото съществуване особено трагично, отдадено на постоянна скръб и
страдание. Сочи, че тази болка не може да бъде компенсирана с нищо. Заявява, че
причинените болки и страдания на ищцата, следва да бъдат компенсирани. Според
ищцата, безспорно неимуществените вреди имат по-голямо значение и се оценяват
по-високо. Намира, че паричното обезщетение не може да замести накърнените
морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до
известна степен би могло да компенсира страданието и да постигне някакво, макар
и минимално, заличаване на неблагоприятните последици от причинената смърт.
Отбелязва, че обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в
относително в пълен обем психическите и емоционални болки, страдания и изобщо
нематериалните последици от извършеното деяние.
Сочи се, че вредите на ищцата са в резултат на
виновното поведение на водача на увреждащия автомобил К.Т.М., а за причинените от
него вреди отговаря ответникът по делото „З.Д.Ж.З.“ АД. Изложени са съображения
съгласно чл. 432 от КЗ и се сочи, че претендираната
сума е съобразена от една страна с принципа на справедливост, с оглед
действително претърпените болки и страдания от причинената смърт на нейния син,
а от друга страна с лимита на отговорност на застрахователната компания по ЗГО
за 2018г. и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.
Направено е искане, да се осъди
ответника „З.Д.Ж.З.“ АД да заплати на Г.Й.Й. сумата
от 25 500лв., частичен иск от 220 000 лв. за причинените й неимуществени вреди
от смъртта на сина ѝ И.Г.Й., в резултат на процесното
ПТП. В съдебно
заседание от 29.03.2021г. ищцата е направила и съдът е допуснал увеличение на
предявения иск, като същият следва да се счита предявен за сумата от 200 000лв.,
предявен като частичен от 220 000лв. Претендира законна лихва върху
сумата, считано от 16.12.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
Моли да се присъдят направените по делото разноски и
адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, заедно с ДДС, тъй
като адв. П.К. е регистрирана по ЗДДС.
В законоустановения
срок е постъпил отговор на исковата
молба, с който ответникът „З.Д.Ж.З.“ АД оспорва предявения иск, като
неоснователен и моли да се постанови решение, с което да се отхвърли изцяло,
като на основание чл. 78 от ГПК моли да му се присъдят разноските в настоящото
производство, в това число и за адвокатско възнаграждение. Моли също, да се
отхвърли и акцесорния иск за лихва по съображения за
неоснователност на главния иск.
В случай, че се намери искът за основателен,
ответникът моли да се намали размера на обезщетението, тъй като претендираният с исковата молба е прекомерно завишен и не
съответства, от една страна, на практиката на съдилищата по аналогични случаи
за процесния период с оглед релевантните критерии,
запълващи със съдържание понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД, от
друга страна, на реално претърпените от ищцата душевни болки и страдания от
загубата на своя син в резултат на процесното ПТП и,
от трета страна, с оглед наличието на принос от страна на загиналия И.Г.Й. за
настъпване на вредоносните последици от ПТП, изразяващ се в непоставянето на обезопасителен колан, с който автомобила твърди да е бил
фабрично оборудван, както и за съпричиняване на
вредите от него като се е качил в автомобил, управляван от водач, за който е
знаел, че е употребил алкохол и с това си поведение е допринесъл за собственото
си увреждане.
Счита, че предявената искова молба е изцяло
неоснователна, тъй като отговорността на застрахователя по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” е функционално
обусловена от отговорността на застрахования водач. В процесния
случай твърди, че водачът на л. а. марка „***“ с peг.
№ СТ *** РВ не носи отговорност за настъпване на ПТП и вредоносните последици
от него по отношение на ищцата, поради което искът й за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди за смъртта на сина й в резултат на процесното ПТП се явява абсолютно неоснователен.
Твърди, че искът е неоснователен и поради липсата на
друг съществен елемент, а именно - вредите. Твърди, че ищцата не е претърпяла
описаните в исковата молба неимуществени вреди - болки и страдания, от загубата
на сина си в процесното ПТП. Твърди, че приживе между
тях не са съществували близки емоционални връзки и отношения, поради което и
смъртта и не е предизвикала отрицателни изживявания, болки и страдания у
ищцата. Според ответника, съществуването на определена роднинска връзка между
увреденото лице по смисъла на чл. 478 ал. 2 КЗ и загиналият при ПТП - И.Й., не
е достатъчно основание за присъждане на обезщетение. Счита, че от значение са
естеството на отношенията приживе между посочените категории лица, степента на
близост между тях, обстоятелствата поддържали ли са връзка, живели ли са
заедно, разбирали ли са се и т. н., респ. как смъртта на техния родственик се е
отразила на емоционалното им състояние, какви болки и страдания са преживели и
преживяват в момента и т.н.
Счита, че искът се явява неоснователен и в пълния
предявен размер по съображения, че същият не е съобразен с реално понесените от
ищцата болки и страдания в резултат на причинената смърт на нейния син от процесното ПТП и надвишава значително справедливото и
достатъчно да компенсира вредите й обезщетение. В тази връзка прави възражение
за прекомерност на претендираното обезщетение като
несъответстващо на реално претърпените от ищцата болки и страдания, както и
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалия И.Г.Й., изразяващо се в нарушение на изискванията на
чл.137а, ал. 1 от ЗДвП. Навежда доводи, че непоставянето на обезопасителен
колан от страна на пострадалия се намира в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилите тежки травматични увреждания за него в резултат на процесното ПТП, довели до смъртта му и загиналият е
спомогнал за собственото си увреждане, респективно за увеличаване размера на
вредата. Твърди, че поведението на пострадалото лице е било рисково, тъй като е
пътувал в моторно превозно средство с водач, употребил алкохол. Изложено е, че
пострадалото лице съзнателно и свободно е формирало своя избор като по този
начин е предвидил и реално очаквания риск или неоправдано го игнорирал.
Не оспорва съществуването на валидно застрахователно
правоотношение по отношение собствеността и ползването на л. а. марка „***“ с peг. № СТ *** РВ по силата на Застрахователна полица,
сключена с ответното дружество към твърдяната дата на ПТП -09.12.2018 г.
Оспорва следните обстоятелства: Вината на водача на л.а. марка „***“ с peг. № СТ *** РВ - К.Т.М. за настъпване на процесното ПТП. Посочва, че към исковата молба е
представено само копие на констативен протокол за ПТП с пострадали лица, като
липсват скица, протокол за оглед и фотоалбум. Няма категорично произнасяне на
компетентен орган относно вината. В условията на
евентуалност и при доказване настъпването на ПТП с описания в исковата молба
механизъм и вината на водача на лекия автомобил, застрахован в дружеството,
ответникът твърди, че вина за настъпване на процесното
ПТП и вредоносните последици от него има загиналият син на ищцата.
Оспорва твърдението за претърпени от ищцата тежки,
пожизнени и трайни вреди, както и че между загиналият и ищцата е имало силна
духовна, физическа и емоционална връзка, градена с години, че отношенията им са
се основавали на взаимна обич и разбирателство, привързаност и подкрепа. Посочва,
че обемът на преживените болки и страдания предстои да бъде доказан в хода на
процеса. Въпреки това, трудно може да се обоснове обезщетение в размер на 25 500
лв. частично от 220 000 лв., като същото счита за прекомерно.
Оспорва и началната дата, от която се претендира лихва
за забава при основателност и доказаност на главната
претенция. Счита, че лихва не следва да се присъжда от датата 16.12.2018 г.,
тъй като няма доказателства ищцата в срок от седем работни дни от ПТП да е
уведомила застрахователя. Отбелязва,
че съгласно разпоредбата на чл. 429 ал. 3 от КЗ застрахователят дължи лихва от
датата на уведомяването или от датата на предявяване на застрахователната
претенция, която от двете е по-ранна. Сочи, че дружеството е уведомено за пръв
път едва с получаване на доброволната застрахователна претенция от ищцата - на
22.01.2019 г. с вх. № 250. С писмо, изх. № 524/11.02.2019 г. дружеството е
изискало представянето на допълнителни документи и информация, които са от
значение за преценката на основателността и размера на претенцията, което
представя като доказателство.
В случай, че ищецът представи пълномощно и договор за
правна защита и съдействие, както и списък на разноски по чл. 80 ГПК, прави възражение
за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
Депозирана е допълнителна искова молба, с която ищцата взема становище по
отговора на исковата молба на ответника като оспорва всички възражения като
незаконосъобразни, неоснователни и недоказани.
Посочено е, че видно от Констативния протокол за ПТП -
неоспорен от ответника, процесното ПТП е настъпило на
09.12.2018 г. и в него е констатирана смъртта на И.Й.. Същият има качеството на
официален удостоверителен документ и се ползва с материална доказателствена
сила относно удостоверителното изявление на своя издател за това, че е
настъпило ПТП, кои са участниците в него, допуснато ли е нарушение на правилата
за движение, има ли пострадали лица и вреди, какви документи са представени от
участниците в произшествието. Обръща внимание, че доколкото протоколът за ПТП е
изготвен от органите на полицията, след оглед на местопроизшествието, същият се
ползва с обвързваща материална доказателствена сила
относно удостоверените от длъжностното лице факти, пряко възприети от него,
които са релевантни за механизма на ПТП - мястото на инцидента, посоката на
движение на автомобила.
Ищцата намира за неоснователно оспорването на
настъпилите за нея неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания следствие
смъртта на нейния син. Посочва, че същите ще бъдат установени посредством
поисканите доказателствени искания - разпит на двама
свидетели и назначаване по делото на СПЕ, изготвена от вещо-лице-психолог. За
неоснователни намира твърденията на ответника, че ищцата не търпи болки и
страдания от смъртта на сина си, а освен това, счита, че са и изключително
неуместни.
Счита за неоснователно възражението на ответното
дружество, че предявеният иск е в завишен размер. Заявява, че същият е
съобразен от една страна с принципа за справедливост, с оглед причинените
неимуществени вреди на ищцата, а от друга страна, с лимита на отговорност на
ответника за 2018 г. и съдебната практика при компенсиране на вреди от този
вид.
Счита, възраженията на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
загиналия за неоснователни, като посочва, че същите са голословни и
неподкрепени с доказателства. Заявява, че от представените писмени
доказателства няма данни, от които да се направи извода, че загиналият, е извършил
нарушения, които да са в пряка причинно-следствена връзка с настъпването на
вредоносния резултат.
По отношение на възражението на ответника за
претенцията за лихви за забава, посочва, че при деликт
лихви за забава се дължат от датата на непозволеното увреждане. В тази връзка,
следвало да се има предвид, че задължението за изплащане на застрахователно
обезщетение възниква с настъпването на застрахователното събитие, покрито от
ЗГО на автомобилистите. Изложени са аргументи, че приложимата правна норма е
чл. 429, ал.3 КЗ, в която е уредено задължение на застрахователя за лихви от
датата на уведомяване от застрахования или от датата на уведомяване или
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице. Посочва, че най-късният момент, от който възниква
задължение за лихви е 22.01.2019г., за която дата са представени доказателства /обратна
разписка за получена от застрахователя писмена претенция от ищцата/, че от
ищцата е постъпило уведомление до застрахователя, което обстоятелство не се
оспорва от ответника. Направено е възражение за недължимост
на юрисконсултско/адвокатско възнаграждение, респ. на
прекомерност на претендираните от ответника разноски.
В постъпилия по делото допълнителен отговор, ответникът
заявява, че поддържа всички, направени с отговора на исковата молба твърдения,
възражения, оспорвания и доказателствени искания.
С определение от 23.11.2020 г. като
трето лице –помагач на страната на ответника са конституирани наследниците на К.Т.М.,
а именно: Т.К.Т. с ЕГН ********** и У.К.Т. с ЕГН **********, чрез техния
законен представител - В.С.К. с ЕГН ********** с адрес: ***.Същите не вземат
становище в хода по същество на делото.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните, намира за установено следното:
Предявен е иск с правно основание правно
основание чл.432 КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД.
Безспорно е установено по делото, че на
09.12.2018г., около 02:30ч, по първокласен път III-5007км 15 се е движил лек автомобил „БМВ“ 320“ с рег. № СТ
*** РВ с водач К.Т.М., който управлявайки с несъобразена с пътните условия
скорост, излиза вляво от пътното платно, удря се в крайпътно дърво и причинява
ПТП. Вследствие на удара е настъпила смъртта на един от пътниците в лекия
автомобил – И.Г.Й., син на ищцата.
По случая е образувано досъдебно производство №
284/2018г. ЗМ 1480/2018г. на РУ – гр. Казанлък. С Постановление № 2855/2018г. от
12.06.2020г. (входирано на 15.06.2020г.) на Окръжна прокуратура
– гр. Ст. Загора и на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр.
с чл. 24, ал. 1, т. 4, чл. 112 от НПК и чл. 199 от НПК е прекратено наказателното
производство, тъй като водачът, пострадал К.М., е починал и са налице
основанията на чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК за прекратяване на воденото
разследване.
Безспорно е по делото, че за л. а. марка и модел „БМВ“
320“ с рег. № СТ *** РВ, управляван от водача К.Т.М. има сключена застраховка
“Гражданска отговорност” с ответника, з.п. BG/30/118002786955 от 24.09.2018г.,
със срок на валидност една година, считано от 25.09.2018г. до 25.09.2019г. със ЗАД
“Д.Ж.З.“ АД, валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие - 09.12.2018г.,
с минимален размер на обезщетение за неимуществени вреди по задължителната
застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите за 2018 г. 10 000 000 лв.
Установено е, че ищцата е предявила претенциите си за
изплащане на обезщетение пред ЗАД “Д.Ж.З.“ АД с писмо, получено с обратна
разписка на 22.01.2019г. с вх. № 250 и по случая е заведена щета с № 0801-000255/2019-03,
08, 09. С писмо, изх. № 524/11.02.2019 г. ответното дружество е изискало
представянето на допълнителни документи и информация, които са от значение за
преценката на основателността и размера на претенцията. С писмо изх. №
1417/19.04.2019 г., което също, дружеството е отказало изплащане на
застрахователно обезщетение по предявената извънсъдебна застрахователна
претенция, поради недоказаност и неоснователност на същата.
От
заключението на назначената по делото комплексна съдебномедицинска и съдебно-автотехническа експертиза, която съдът възприема
като компетентно и добросъвестно изготвена на базата на събраните
доказателства, се установява, че пострадалият И.Й. е получил: Съчетана
черепно-мозъчна, шийна, коремна травма при автозлополука. Счупване на черепната основа. Оток на мозъка.
Кръвонасядане на меките черепни обвивки. Разчленяване
между VI и VII шийни прешлени с размачкване на
гръбначния мозък и кръвонасядане на обвивките му.
Вдишване на кръв в белия дроб. Разкъсване на черния дроб. Кръвоизлив в корема.
Кръвоизливи по вътрешната обвивка на лявата сърдечна камера (петна на М.).
Счупване на таза в областта на срамната кост вляво. Счупване на лявата бедрена
кост. Охлузвания и кръвонасядания на лицето и
главата. Охлузвания и разкъсноконтузни рани по тялото
и крайниците. Смъртта е настъпила вследствие на шийната
травма, довела до неефективна дихателна дейност. Описаните увреждания са
причинени от действието на твърди тъпи и тъпоръбести
предмети, условие за каквото има в купето на лек автомобил при автозлополука. При огледа на местопроизшествието трупът на И.Й.се
е намирал в отвора на мястото на задното стъкло. Горната му половина била извън
купето, а долната била вътре.
При
първоначалния удар на МПС със странична задна лява част в дървото, тялото на И.Й.
е политнало встрани наляво. След удара автомобилът е извършвал сложни движения,
въртейки се около хоризонталната и вертикалната си ос и удряйки се в терена с
предна, задна, лява и дясна странична част. Тялото на пострадалия се е движило
към мястото на удара. Тъй като предпазният колан няма възпиращо действие при
движението на тялото встрани, ако пострадалия е бил с поставен предпазен колан,
горната част на тялото му и горните му крайници биха осъществили контакт вляво
с вътрешния интериор на купето и задна лява врата, а вдясно - с пътника до
него. Ако пострадалият е бил без поставен предпазен колан, тялото му би се
движило свободно в купето на автомобила, удряйки се във вътрешния интериор на
купето и задна лява врата, в облегалките на предните седалки, в пътниците до
него, в тавана, в задния прозорец.
Във връзка с
направените от ответната страна възражения относно наличие на съпричиняване от
страна на пострадалия, в експертизата е дадено заключение, че пътниците в лекия
автомобил са били общо четирима като на
предна дясна седалка до водача е бил М.М.. На задната
седалка: И.Й., заемал лявата й част зад водача, И.М., заемал средната й част и И.С.,
заемал дясната част. Автомобил „***“ с рег.№ СТ *** РВ е бил фабрично оборудван
с триточкови инерционни предпазни за всички места на пътниците и на водача. Предназначението
на предпазния колан е да задържи човешкото тяло на седалката по време на удар
на МПС, при отхвърляне на тялото напред от инерцията. Другата функция на обезопасителния колан е да предпази пътуващите при
преобръщането на автомобила. Вещото лице посочва, че монтираните в автомобила
предпазни колани са достатъчно на брой - 4 бр.за пътниците и един за водача. Имало е на
разположение обезопасителен колан и за пострадалия И.Г.Й.
спрямо местоположението му в автомобила.
По поставените
въпроси за това дали пътникът И.Й. е бил с поставен предпазен колан към момента
на процесното ПТП, вещото лице заключава, че в
материалите по делото няма данни предпазният колан, предназначен за мястото, на
което е стоял И.Г.Й. като пътник да е бил повреден от механизма на ПТП, нито са
налице данни да е сработил пиропатрона на обезопасителния колан на И.Г.Й.. След анализ на всички
представени по делото доказателства вещото лице сочи, че може да се направи
категоричния извод, че И.Г.Й. не е бил с поставен предпазен колан към момента
на ПТП.
Като
съобразява траекторията на движение на тялото на И.Г.Й. в купето, вещото лице прави
заключението, че при първоначалния удар на МПС със странична задна лява част в
дървото, тялото на И.Й. е политнало встрани наляво. След удара автомобилът е
извършвал сложни движения, въртейки се около хоризонталната и вертикалната си
ос и удряйки се в терена с предна, задна, лява и дясна странична част. Тялото
на пострадалия се е движило към мястото на удара.
Тъй като предпазният колан няма възпиращо действие при
движението на тялото встрани, ако пострадалия е бил с поставен предпазен колан
горната част на тялото му и горните му крайници биха осъществили контакт вляво
с вътрешния интериор на купето и задна лява врата, а вдясно - с пътника до
него.
На
поставения към вещото лице въпрос какви по вид и степен телесни наранявания би
получил И.Й., ако беше с правилно поставен предпазен колан и съвместими ли са
тези травми с живота, вещото лице посочва, че с правилно поставен предпазен
колан телесните увреждания биха били по-леки и с голяма степен на вероятност
съвместими с живота. При правилно поставен и изправен обезопасителен
колан, И.Г.Й. не би напуснал купето на автомобила, а би останал прикрепен към
задната лява седалка.
Алкохолното съдържание от кръвната проба на К.М. е
2,33 промила. Това съдържание на концентрация на алкохол в кръвта на водача
отговаря на средна степен на алкохолно опИ.е,
характеризира се със значителни нарушения в мисловната дейност, речта,
съобразителността, вниманието, ориентировката, координацията на движенията,
силно забавени реакции, афекти, понякога сънливост, сърдечно-съдови
разстройства, признаци на значително потискане на ЦНС с понижение на
чувствителността за болка. Видимите проявления на тази степен на алкохолно
повлияване са манифестни и е било възможно за
околните да възприемат, че лицето е употребило алкохол.
Автоекспертът посочва следния механизъм на настъпилото ПТП: На 09.12.2018г. около
02:30 ч, в тъмната част на денонощието, при сухо време по път III- 5007, в
посока изток със скорост от около 145 км/ч се движи л.а. *** с peг. № СТ *** РВ, управляван от К.Т.М.. Водачът извършва
последователно маневри вляво и вдясно, заобикаляйки неравностите по пътната
настилка. Поради движение със скорост, значително по-висока от максимално
допустимата за пътя, губи контрол над МПС и напуска платното за движение вляво
по посока на движението си. Автомобилът продължава движението си напред и
наляво през участък с тревиста растителност. На около 56,70 м източно и на
около 8,30 м северно от ориентира 0 се удря със странична задна лява част в
крайпътно дърво. Вследствие на удара л.а. *** извършва сложни движения,
въртейки се около хоризонталната и вертикалната си ос и удряйки се в терена с
предна, задна, лява и дясна странична част. В резултат на реализираните удари МПС
получава силни деформации на купето, като в областта на левия калник се
наблюдават и части от кора на дърво, всички прозорци са счупени, липсват заден
капак и двете предни колела. В резултат на настъпилото ПТП е настъпила смъртта
на водача и двама от пътниците - И.М. и И.Й.. Другите двама пътници са получили
травматични увреждания. Превозното средство е с тотална щета. Техническите
причини, довели до възникване на ПТП са субективните действия на водача на л.а.
***, който е управлявал МПС, след като е употребил алкохол и не се е съобразил
при избора на скорост с максимално допустимата скорост за движение извън
населено място, а именно 90 км/ч, както и с всички фактори, имащи отношение към
безопасността на движението, като е допуснал загуба на контрол над управлявания
от него автомобил.
Водачът
на л.а. „***“ е имал техническата възможност да не допусне ПТП, като контролира
непрекъснато превозното средство, което управлява. Водачът е имал техническата
възможност да се движи със скорост до 90 км/ч и да се движи възможно най-вдясно
по платното за движение. Водачът е имал техническата възможност, избирайки
скоростта на движение да се съобрази с релефа на местността, със състоянието на
пътя, с конкретните условия на видимост и с всички други фактори, имащи
отношение към безопасността на движението.
За установяване на психическите преживявания на ищцата, по делото бе
допуснато, изслушано и прието заключение на съдебно-психологична експертиза.
Вещото лице заявява, че процесното ПТП от
09.12.2018г. при което е загинал синът на ищцата, поставило на тежко изпитание,
нейната стресоустойчивост и психически капацитет да
се справи с травматичното събитие. Водещите емоционални преживявания са
предимно негативни - тъга, отчаяние, самота, безнадеждност и усещане за загуба
на контрол над живота си.
От психологична гледна точка смъртта на дете се преживява като
безвъзвратна загуба на част от бъдещето й. Темите, които доминират в мисловното
съдържание на осв. Й. са свързани с тази загуба.
Психологичната реакция при преживяване на смъртта на близък човек е свързана
със скръб и траур. Съществуват нормалпсхологична реакция
на скръб и атипична, каквато се установява в
конкретния случай.
Атипичната
реакция на скръб е по-продължителна и по-силна, с изразено затваряне в себе си,
загуба па интереси и работоспособност. Тази атипична
реакция е по-честа при жените. Проявява се, когато смъртта е била внезапна, при
загуба на вече израснало дете, когато самото лице е преживяло загуба на свой
родител като дете. Преживяванията на скръб, траур и загуба сами по себе си не
са в категориите на психичните разстройства. Потиснатото настроение, загуба на
интереси и радост, повишената уморяемост и нарушения
сън се смятат за най-типичните депресивни симптоми. В подкрепа на това са и
високите показатели на освидетелстваната при Тест за депресивност
на Цунг. Триадата - депресивно настроение, разтроен
сън и плач се наблюдава при повече от 50% от преживелите загуба на значим
близък. Наред с други симптоми като умора, липса на интереси, тревожност,
чувство на безсилие, които се установяват при осв. Й.,
покриват диагностичните критерии за депресивно заболяване. По тази причина освидетелстваната
е насочена за преглед съм специалист-психиатър. Тя споделя, че също е осъзнала
тази необходимост („... трябва да ида на лекар, защото по-зле ставам...").
От направените от специалиста психологични тестове и изследвания, се прави
заключението, че трагичната загуба на сина на ищцата, загинал при ПТП е
поставила на тежко изпитание нейния психически капацитет да се справи с
травматичното събитие. Реакцията на скръб и траур при нея се определя като атипична. Характеризира се с по-голяма продължителност и
сила, изразено социално отдръпване, затваряне в себе си, загуба на
работоспособност и интересите. Психическото ѝ състояние покрива
диагностичните критерии за депресивно заболяване. Скалата за депресия по тест
на Цунг също показва стойности над нормата. Поради
това осв.Й. е насочена към специалист-психиатър.
Вещото лице се явява на 29.03.2021г., като прави следните уточнения: Посттравматично
стресово разстройство настъпва много близо след инцидента и трае около шест
месеца максимално, след това прераства в друг вид, в случая - атипична реакция на скръб. Посочва също, че са налице и всички
критерии на депресивно разстройство, това е диагноза, която трябва да се
постави от лекар и намира, че има такова състояние наред с атипичната
реакция на скръб. Удовлетворени са и други показатели, говорещи за депресивно
разстройство и затова препоръчва консултация с психиатър, тъй като ищцата преди
е имала такова лечение след инцидента, което в известна степен е повлияло и
след това се е отказала от него. Самата ищца споделяла, че нещата, според нея, стават
по-тежки и вървят към по-зле, затова тя сама е решила, че има нужда от
психиатър. Няма медицински документи, че след ПТП е посещавала психиатър, не са
налице и данни какви медикаменти е приемала, нито за името на психиатъра.
С
оглед
доказване на претърпените от ищцата неимуществени
вреди, във връзка със смъртта на пострадалия
И.Й. –
син на ищцата, съдът допусна разпит на двама свидетели.
Свидетелят
Сабри С., съсед на ищцата Г. посочва, че я познава от малка, тя имала един син
– И., който починал и малък син Й. на 9г., който бил болен – с парализирана
ръка и крак още от раждането. Г. и бащата на момчетата се разделили още при
раждането на малкото братче, като не им помагал и майката от 4-5 години
започнала да излиза извън страната да работи за прехраната на семейството. И.
бил на 10-11г. когато тя започнала да излиза извън страната – в Ш.. Оставала
там за 4-5 месеца на работа като миячка на чинии, идвала си да остави пари и да
си види децата и отново заминавала след като свършат парите, а докато Г.
отсъства, грижите полагала бабата на децата. И. винаги е бил чист, спретнат,
купували му нови дрехи и ходил редовно на училище. Като се случил инцидента, тя
била в чужбина, не ѝ съобщили веднага, че е починал синът ѝ. Като
пристигнала в Б. и разбрала - припаднала. След смъртта му започнала да ходи на
лекари, разболяла се, все още пиела хапчета, изписани от психиатъра. Сочи, че
към момента се разстройва лесно и не е възстановена от случилото се.
От
свидетелските показания на В. С., съседка на ищеца, се установява, че майката е
полагала много грижи за децата си, ходила в чужбина за по няколко месеца и се
връщала в Б., а след като свършвали парите отново отивала в чужбина да работи.
Бащата ги оставил още преди да се роди малкото дете и не им е помагал с
издръжката. Когато починало момчето ищцата била в Ш. и я излъгали, че сестра
ѝ е болна. Откакто научила за смъртта на И., се разболяла, започнала да
говори глупости, после краката се разболяли, не
можела да стъпва на тях. Все още тъгува, плаче и гледа снимките на детето си.
С
оглед установяване на механизма на ПТП, както и поведението на ищеца по време
на пътния инцидент и във връзка с направеното възражение за съпричиняване
от ответника, по делото се осъществи разпит на свидетеля И. А. С., трети
братовчед на ищцата, който бил пътник в лекия автомобил, с който е настъпило процесното ПТП. Свидетелят посочва, че вечерта преди
инцидента били на дискотека в с. В. с лицата И., К. и сина й. Пили алкохол, но
не е изпил кой знае какво количество, всички се почерпили. Сочи, че е видял К.
да употребява алкохол, но не знае колко и какво е изпил. В дискотеката били
заедно на една маса, но не стояли през цялото време на масата, а ставали да
танцуват. След дискотеката шофирал К., свидетелят И. стоял на дясната страна
отзад, а на седалката зад шофьора бил седнал И.Й.. Не си спомня дали към
момента на ПТП самият той е бил с поставен предпазен колан, нито дали пострадалият
И. е бил с колан, защото било тъмно. Не си спомня къде се е намирал И. след
ПТП, тъй като свидетелят бил много ударен и нямал възможност да види какво се
случва с останалите. Относно самия механизъм на ПТП свидетелят посочва, че от
лявата страна се ударили в дърво и се въртяли два-три
пъти. Като се съвзел след удара, видял, че таванът е хлътнал надолу и колата е
на гумите си, автомобилът бил изцяло деформиран. Сочи, че не е имало спор кой
да управлява автомобила.
Съдът кредитира показанията
на свидетелите. Същите са непротиворечиви досежно сочените
обстоятелства и кореспондиращи с
останалия доказателствен материал по делото.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
чл. 432 от Кодекса за застраховането, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията на чл. 380 от КЗ.
По
силата на договора за застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят – в
случая „З.Д.Ж.З.” АД покрива отговорността на застрахованите лица за
причинените от тях имуществени или неимуществени вреди на трети лица, ако те са
настъпили във връзка с притежаването и използването на моторни превозни
средства, и за които отговарят, съобразно българското законодателство.
Съдът
приема за безспорно установено, че процесното ПТП е
настъпило на 09.12.2018г. около 02:30 ч по първокласен път III-5007, по който се
е движил лек автомобил „***“ с peг. № СТ *** РВ,
управляван от водача К.Т.М.. Поради управление с несъобразена с пътя, релефа на
местността и атмосферните условия скорост на прав участък на 15™ км водачът
губи контрол над управлението и МПС е напуснало платното за движение в
северната му част и се е ударило в крайпътно дърво. Вследствие на това е
причинена смъртта на водача и на двама от пътниците - И.Й. и И.М.. Другите
двама пътници - И.С. и М.М.са получили телесни
увреждания.
Видно
от данните по делото е образувано ДП №284/2018г. ЗМ 1480/2018г. на РУ – гр.
Казанлък. С Постановление №2855/2018г. от 12.06.2020г. (входирано на 15.06.2020г.) на Окръжна прокуратура – гр. Ст. Загора и на
основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал.
1, т. 4, чл. 112 от НПК и чл. 199 от НПК наказателното производство е
прекратено, тъй като водачът, пострадал К.М., е починал и са налице основанията
на чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК за прекратяване на воденото разследване. Поради
това и в случая няма постановена присъда, която да е задължителна за
гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца, като тези обстоятелства следва да бъдат установени с доказателства в хода
на настоящото производство.
Съгласно
разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, „Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“ и на разпоредбата
на чл. 21 от ЗДвП „При избиране скоростта на движение на водача на пътно
превозно средство е забранено да превишава в извън населено място, скоростта от
90 км/ч“. Нарушена е и забраната на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, а именно: „На
водача на пътно превозно средство е забранено: да управлява пътно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след
употреба на наркотични вещества или техни аналози;“
Видно от
заключението на съдебната авто-техническа
експертиза техническите причини, довели
до възникване на ПТП са следните: Техническите причини, довели до възникване на
процесното ПТП са субективните действия на водача на
л.а. „***“, който е управлявал МПС след като е употребил алкохол и не се е съобразил
при избора си на скорост с максимално допустимата скорост за движение извън
населено място - 90 км/ч, както и с всички фактори, имащи отношение към
безопасността на движението, като е допуснал загуба на контрол над управлявания
от него автомобил.
С оглед
изложеното настоящата съдебна инстанция приема, че допуснатите нарушения от
водача на л.а. „***“ с рег. № СТ *** РВ, К.Т.М. са в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат, като презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД не е
оборена. Поради това, съдът приема, че деянието на водача на лекия автомобил
осъществява всички признаци /обективни и субективен/ на деликтния
състав по чл. 45 от ЗЗД.
Следователно
отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432 от КЗ следва да бъде
ангажирана, като искът за неимуществени вреди, претърпени от Г.Й.Й. се явява
доказан по основание.
Относно
размерът на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат
надлежно и адекватно обезщетени.
Понятието
“справедливост” не е абстрактно. Според ППВС на Република Б. № 4/23.12.1968 г.
то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които е необходимо съдът да вземе предвид при определяне на размера
на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането,
начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и др.
В
настоящия случай при определяне на обезщетението съдът съобрази възрастта на
починалото лице – 15 години към момента на настъпване на ПТП, родствената
връзка между ищцата и пострадалия /родител-дете/, близките отношения между
родителя и пострадалия и факта, че ищцата е отглеждала като самотен родител
малолетното и непълнолетното си деца. Житейски погледнато загубата на дете е
най-голямото нещастие, което може да се случи на родител. Чувството на
безпомощност пред безвъзвратното отнемане на най-скъпото същество е
непреодолимо и скръбта е неизмерима и причинява неимоверни мъки и страдания,
които неминуемо водят до промяна както в
мирогледа на родителя, така и в поведенческите му реакции в личен и социален
план. Смъртта на непълнолетния, в ученическа възраст син, за когото тепърва е
предстояло да гради живота си като мъж и индивидуална личност, се е отразила
изключително тежко върху психичното равновесие на ищцата, като болките и
страданията ще я съпътстват през целия й живот, поради невъзвратимостта на
загубата й. Това категорично се установява от заключението на съдебно-психологичната
експертиза, както и от показанията на разпитаните по делото свидетели.
В
психологически план при ищцата се установява състоянието на атипична
реакция на скръб, което се е развило след преживяното посттравматично стресово
разстройство. Установява се и изключително потиснато настроение, загуба на
интереси и радост, повишена уморяемост и нарушен сън,
изразени симптоми на депресивно заболяване и необходимост от вземане на мерки
за назначаване на съответно лечение след консултация с психиатър.
Това
състояние по отношение на ищцата е мъчително за психиката, нанася трайни
поражения на душевното здраве, общото състояние и баланс на личността.
Настъпила е безвъзвратна промяна в живота й, която се е отразила на цялостното
й функциониране - лично, социално и трудово. Пречупено е семейното й щастие,
усещането за сигурност и хармония.
Внезапната
смърт на сина й е лишила завинаги майката от неговата обич и опора, от
възможността да се радва на неговото израстване, бъдещо семейство и подкрепата,
от която би имала нужда в бъдеще. Следва да се има предвид и факта, че
пострадалият е бил младо непълнолетно момче в ученическа възраст, за него е
предстояло завършването му, работа и издръжка на семейството и създаване на
свое собствено, предстояло е цялостно неговото житейско развитие като
самостоятелна личност.
Смъртта
на дете на всякаква възраст и при всякакви обстоятелства е най-тежкия удар,
който родител може да преживее, поради което трудно може паричен еквивалент да
компенсира тежкия психически товар. Преминаването през мъката на самотен
родител е много дълго, трудно и болезнено, но съобразявайки горните критерии,
както и обстоятелствата и индивидуалността на конкретния случай, съдът определи,
че справедливият размер на обезщетението е сумата от 200 000 лв.
Ответното дружество е
направило възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, тъй като е
знаел, че към момента на настъпване на ПТП виновният водач е употребил алкохол
и не е използвал предпазен колан.
Съобразно
с въведеното с т. 7 ПП на ВС №17/1963 г. правило съпричиняване,
по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице когато с действието или бездействието
си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат
или за увеличаване размера на вредоносните последици, т.е. когато приносът му в
настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като
цяло е било противоправно, в частност - в нарушение
на ЗДвП и виновно. Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието
на причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е създал
предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т.е. в хипотеза,
когато е налице причинна връзка между действията или бездействията на
пострадалия и вредоносния резултат.
По
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, се съдържат множество правни изводи на
Върховния съд във формираната казуална съдебна
практика, основана на ППВС № 17/1963 г. и ТР № 1/23.12.2015 г. по т. д. №
1/2014 г. на ОСТК, а именно: Решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/09 г. на
ІІ ТО, Решение № 98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/12 г. на ІІ ТО, Решение №
151/12.11.2010 г. по т. д. № 1140/11 г. на ІІ ТО, и други. Според цитираната
практика, за да бъде намалено на основание чл. 51, ал.2 ЗЗД дължимото
обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен
начин при условията на пълно и главно доказване от въвелата възражението
страна. Изводът за наличие на съпричиняване по
смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се
основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на
пострадалия, с които той обективно е способствал за реализиране на вредоносния
резултат. Намаляване размера на обезщетението следва да се извърши въз основа
на комплексна преценка относно степента на каузалност на действията, както на делинквента, така и на пострадалия. Преценка е необходима и
относно степента на тяхната обективна вредоносност.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства и от заключението
на назначената по
делото комплексна съдебно- автотехническа и медицинска експертиза не се установява по
безспорен начин, че за пострадалия от произшествието е бил налице субективният
елемент - знанието, че водачът на лекия автомобил е употребил алкохол. Пътуването в МПС с водач, употребил алкохол е рисково поведение, тъй
като е проява на съзнателен и свободно формиран избор, но в настоящото
производство ответното дружество не установи по безспорен и категоричен начин
чрез пълно и главно доказване субективната страна на твърденията, които въвежда.
От разпитания в о.с.з на 29.03.2021г. св. И.С., не се
установи по никакъв начин, че пострадалия от ПТП И.Г.Й. е имал знанието, че се
поставя в опасност като се качва при водач, употребил алкохол. Напротив, това
обстоятелство въобще не е обсъждано от свидетеля, видно от показанията, които
дава /л. 210/. Следователно не е налице и причинна връзка между настъпилите
вреди и обстоятелството, че пострадалият И.Й. сам се е поставил в риск като е допуснал
да пътува в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол. Поради това,
съдът намира, възражението за съпричиняване по
отношение на това обстоятелство за неоснователно.
По направеното от страна на ответното дружество
възражение за съпричиняване от страна на И.Г.Й. за
неизползване на предпазен колан.
По
делото се установява по безспорен начин от експертите по назначената и
неоспорена КСМАТЕ, че ищецът при реализиране на пътния инцидент, довел до
причиняване на телесни увреждания, най-съществени в областта на главата, е
пътувал на задна лява седалка и е бил без поставен предпазен колан.
Изследваният механизъм на ПТП сочи, че при правилно поставен и изправен обезопасителен колан, И.Г.Й. не би напуснал купето на
автомобила, а би останал прикрепен към задната лява седалка.
Според
медицинския експерт смъртта е настъпила вследствие на шийната
травма, довела до неефективна дихателна дейност. Описаните увреждания са причинени
от действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети,
условие за които има в купето на лек автомобил при автозлополука.
Уврежданията са прижизнени, видно от кръвонасяданията, кръвоизливът, анемията и вдишването на
кръв. Смъртта е настъпила бързо и е била неизбежна.
С
оглед конкретния механизъм на ПТП, деформациите по автомобила и от движението
на тялото на пострадалия, е било от съществено значение използването на
предпазния колан. Видно от заключението, сред материалите по делото няма данни
предпазния колан, предназначен за мястото на което е стоял И.Й. като пътник, да
е бил повреден от механизма на ПТП, нито да е сработил пиропатрона
на обезопасителния колан на И.Й.. В СМЕ на труп
№250/2018 г. експертът сочи, че при огледа на местопроизшествието трупът на И.Й.
се е намирал в отвора на мястото на задното стъкло и горната му половина е била
извън купето, а долната била вътре, от което прави категоричния извод, че ищецът
И.Г.Й. не е бил с поставен предпазен колан в момента на ПТП. С правилно
поставен предпазен колан сочи, че телесните увреждания биха били по-леки и с
голяма степен на вероятност съвместими с живота.
В
заключението на автотехническата експертиза е
посочено, че предпазният колан има предназначение да задържи човешкото тяло на
седалката по време на удар на МПС, при отхвърляне на тялото напред от
инерцията. Другата функция на предпазният колан е предпазване на пътуващите при
преобръщането на автомобила. Тогава бедреният клон на колана не позволява при преобръщането
пътуващите да ударят главите си в тавана, при което може да се счупят вратните
прешлени, водещо до тежки травматични увреждания и дори смърт. Правилно
поставеният предпазен колан не позволява изпадане на телата от автомобила, ако
се счупят стъклата, ако се отворят вратите и т.н. Коланът няма възпиращо
действие при движението на тялото встрани.
В
заключението си експертите подчертават единодушно, че травмите на ищеца са в
резултат от свободно движение на тялото му. Свидетелят И.С. в дадените от него
гласни доказателства, сочи, че по време и след процесното
ПТП няма спомен дали пострадалият И.Й. е бил с поставен предпазен колан, тъй
като е било тъмно и че няма спомен къде се е намирало тялото му след удара, тъй
като самият той се е чувствал зле.
Въпреки,
че по делото не са събрани категорични доказателства, които да установят какви
конкретни травми ищецът би получил, ако беше поставил колана си, то от
събраните взаимно непротиворечащи си и допълващи се доказателства може да се
изведе заключение, че поставеният колан би фиксирал тялото на И.Г.Й. в рамките
на купето и би предотвратил настъпването на уврежданията, от които е произтекла
и основната травма, несъвместима с живота - тежка черепно-мозъчна контузия.
При
съпоставка между поведението на делинквента, който не
е съобразил скоростта на движение автомобила и е нарушил задълженията си по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, чл. 21 и чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП при липса на усложнена
пътна обстановка, и поведението на пострадалия, който не е изпълнил
задължението си по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП да постави предпазен колан, съдът
счита, че следва приносът на пострадалия за реализиране на установените вреди
да бъде определен в размер на 30%.
С оглед
изложеното съдът намира, че е налице съпричиняване на
вредоносния резултат от ищеца като не е поставил предпазен колан и с това е
увеличил размера на вредите, които е претърпял и обезщетението за неимуществени
вреди следва да бъде намалено с 30 % или до размер от 140 000 лв. До този размер от 140
000 лв. искът за обезщетяване неимуществените вреди на ищцата е основателен и
доказан и следва да се уважи, а в останалата част, до пълния предявен размер от
200 000 лв., частичен от 220 000лв. искът следва да бъде отхвърлен.
При
сега действащия Кодекс за застраховането отговорността на застрахователя за
лихви, дължими от застрахования на увреденото лице е ограничена и това
задължение е за периода след датата, на която застрахователя е бил уведомен за
настъпване на застрахователното събитие било от застрахования, било от
увреденото лице.
Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2-ро от КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл.429, ал. 2, т. 2 КЗ,
застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на застрахования
по застраховка "Гражданска отговорност", считано от по-ранната дата
на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от
застрахования делинквент или от увреденото лице, вкл.
чрез предявяване от последното на застрахователна претенция, стига лихвите да
са в рамките на лимита на отговорност на застрахователя, определен от размера
на застрахователната сума. В настоящия случай, ищцата претендира законна лихва
от 16.12.2018г.
- датата на която изтича срока по чл. 429, ал. 3 от КЗ, вр.
с чл. 430, ал. 1 от КЗ до окончателното изплащане на сумите.
По делото е представено
доказателство, че ищцата е предявила застрахователната си претенция на 22.01.2019г. Следователно съдът като
съобрази горепосочените разпоредби и при липса на други данни следва да приеме,
че 22.01.2019г. е датата, на която
застрахователят е уведомен за претенцията на ищеца, поради това за периода от 16.12.2018г. до 21.01.2019г.
искът за законна лихва е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Поради
изложеното, съдът счита, че законната лихва се дължи от датата на предявяване
на писмената претенция към застрахователя на 22.01.2019г. и следва да се
присъди, считано от тази дата.
Предвид гореизложеното съдът
намира, че З.Д.Ж.З.” АД следва да заплати
на Г.Й.Й. сума в размер
на 140 000 лв. за причинените неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания, вследствие на смъртта на нейния син И.Г.Й., в
резултат на процесното ПТП от 09.12.2018 г. ведно със законната лихва от 22.01.2019 г. до
окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛИ предявения иск над сумата от 140 000 лв. до претендирания
размер от 200 000 лв., частичен от 220 000лв. и иска за законна лихва за периода от 16.12.2018 г. до 21.01.2019
г. като неоснователни.
По
отговорността за разноски:
От представените по делото доказателства се установява, че
ищцата е материално затруднено лице,
поради което адвокатската защита ще бъде осъществявана безплатно.
Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА
адвокатът, оказващ безплатно адвокатска помощ, има право на адвокатско
възнаграждение, ако се касае за случай по чл. 38, ал. 1, т. 2
от ЗА и ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски. Съдът определя възнаграждението в размер не
по-нисък от предвидения в наредбата по Закона за адвокатурата и осъжда другата
страна да го заплати. Изявленията за наличие на конкретно основание за оказване
на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА
обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната
хипотеза.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата № 1, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес от 100 000 лв. до 1 000 000 лв. – 3 530 лв.
плюс 2 % за горницата над 100 000 лв. При спазване на посочените
правила в настоящия случай адвокатското възнаграждение за оказаната безплатна
адвокатска помощ е в размер на 5530 лв.
Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
на ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС,
дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията
по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента
адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената
стойност. В настоящия случай адвокат П.К. е
регистриран по ЗДДС и адвокатското възнаграждение се претендира с ДДС.
Следователно при спазване на посочените правила дължимото
адвокатско възнаграждение на адвокат П.К. за осъществена безплатна адвокатска
помощ на ищеца е в размер на 6 636 лв. с
ДДС /5 530 х20% = 6 636 лв./ Поради горното и възражението на ответното
дружество за прекомерност на адвокатското възнаграждение, е неоснователно.
С оглед изхода на делото, ответникът ЗАД „Д.Ж.З.” АД следва да
заплати на адвокат П.К. адвокатско възнаграждение в размер на 5 198 лв. с
ДДС, съразмерно с уважената част от иска.
Ищецът е направил възражение за прекомерност на заплатеното от
ответното дружество адвокатско възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес от 100 000 лв. до 1 000 000 лв. - 3530 лв.
плюс 2 % за горницата над 100 000 лв. При спазване на посочените
правила в настоящия случай минималното адвокатското възнаграждение е в размер
на 5 530 лв.
Ответното
дружество е направило разноски в настоящото производство в общ размер на 6 435 лв., както следва:
възнаграждение за комплексната автотехническа и
медицинска експертиза в размер на 900 лв.,
адвокатско възнаграждение в минимален размер на 5 530 лв. и разноски за ДТ за СУ-ОП- Стара Загова
в размер на 5 лв.
С
оглед изхода на делото Г.Й.Й. следва да заплати на З.Д.Ж.З.”
АД направените разноски в размер на 1 930,
50 лв. съразмерно с отхвърлената част от иска.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът „З.Д.Ж.З.” АД следва да бъде осъден
да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от 5 600 лв. за държавна такса,
както и сумата от 623 лв., представляваща за възнаграждение за вещо лице по
комплексната съдебномедицинската и автотехническа
експертиза и за възнаграждение на вещо лице по съдебно-психологичната
експертиза, платени от бюджета на съда,
съразмерно с уважения размер на иска.
Водим от
горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „З.Д.Ж.З.“ АД, ЕИК *** със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „***, представлявано от
изпълнителните директори Ж.К.и Б.И.ов, да заплати на Г.Й.Й., ЕГН **********,***
1 чрез пълномощник адв. П.К. от САК с адрес ***, офис 10
сумата 140 000 лева /сто и
четиридесет хиляди лева/, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди от смъртта на нейния син И.Г.Й., в
резултат на процесното ПТП, настъпило на 09.12.2018г.,
ведно със законната лихва, считано от 22.01.2019г.
до окончателното изплащане на главницата, като
ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди в размер над сумата от 140 000
лв. до претендирания от 200 000 /двеста хиляди/ лв.,
предявен като частичен иск от 220 000 лв. и
иска за законна лихва
за периода от 16.12.2018г. до 21.01.2019г.
като неоснователни.
ОСЪЖДА „З.Д.Ж.З.“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес
на управление: гр. С., бул. „***, представлявано от изпълнителните директори Ж.К.и
Б.И.ов да
заплати на адв. П.К. от
САК, със съдебен адрес: ***, офис 10 адвокатско възнаграждение за осъществената
безплатна адвокатска помощ в
размер на 6 636 лв. с ДДС, съразмерно с
уважената част от иска.
ОСЪЖДА Г.Й.Й., ЕГН **********,*** 1 чрез
пълномощник адв. П.К. от САК с адрес ***, офис 10 да заплати на „З.Д.Ж.З.“ АД,
с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „***, представлявано
от изпълнителните директори Ж.К.и Б.И.ов направените
разноски в размер на 1 930, 50 лв.
съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „З.Д.Ж.З.“
АД, с ЕИК
*** със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „***, представлявано от
изпълнителните директори Ж.К.и Б.И.ов да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната
власт, сумата от 5 600 лв. за държавна
такса, както и сумата от 623 лв., представляваща за възнаграждение за вещо
лице по комплексната съдебномедицинската и автотехническа
експертиза и за възнаграждение на вещо лице по съдебно-психологичната
експертиза, платени от бюджета на съда,
съразмерно с уважения размер на иска.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач - наследниците на К.Т.М. с ЕГН **********, а
именно: Т.К.Т. с ЕГН ********** и У.К.Т. с ЕГН ********** чрез техния
законен представител - В.С.К. с ЕГН ********** с адрес: ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: