О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Бургас, № 1177/07.06.2019г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в закрито заседание на седми
юни, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
като
разгледа адм.д.№ 3045 по описа за 2017г., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от П.К.Н.
с адрес ***-къщата зад блока,
първоначално против Министерство на правосъдието за заплащане на обезщетение в
размер на 309 000 лв. за претърпени неимуществени вреди, причинени от
незаконосъобразни действия и бездействия на служители на ареста в Бургас,
Затвора Бургас, арест Пловдив и по време на конвоирането на лицето от служители
на Главна дирекция „Охрана” на 03.07.2017г., 06.07.2017г., 13.07.2017г.,
24.07.2017г., 28.07.2017г., 31.07.2017г., 01.08.2017г., 18.08.2017г.,
25.08.2017г. и 01.09.2017г. (уточнителна молба л.8- 19
от делото).
При изправяне на нередовности
(л.108) ищецът е уточнил, че претендира обезщетение за претърпени неимуществени
вреди – емоционални и душевни страдания, стрес, безпокойство и накърняване на
човешкото му достойнство за времето през което му е била наложена мярка за
неотклонение „задържане под стража”, а именно за периода от 07.03.2012г. до
08.03.2012г. в следствен арест гр. Бургас, за който период претендира
обезщетение в размер на 2 000 лв., за периода 13.03.2012г. – 01.05.2012г.
в следствен арест гр. Бургас, за който претендира обезщетение в размер на 50 000
лв., за периода от 02.05.2012г. до 09.11.2012г., в затвора Бургас, за който
претендира обезщетение в размер на 192 000 лв. и за периода от
03.07.2017г. до 05.09.2017г. в следствен арест Пловдив, за който период претендира
обезщетение в размер на 64 000 лв. Като ответник ищецът е посочил Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” (ГДИН).
В съдебно заседание на 23.10.2018г. ищецът възрази срещу
даване ход на делото с мотива, че исковете му, според него, не следва да са
предявени срещу ГДИН, а срещу Министерство на правосъдието, тъй като
претенциите произтичат не само от действия и бездействия на служители на тази
главна дирекция, а и от действия и бездействия на служители на Главна дирекция
„Охрана”, които са осъществени по време на конвоирането му.
Съдът остави отново исковата молба без движение и указа на
ищеца в 7-дневен срок изрично да посочи за кои периоди от време претендира
заплащане на обезщетение от претърпени вреди. За всеки от периодите ясно и
хронологично да посочи какви действия и бездействия са били осъществени или не
са се осъществили, от служители на кой орган, които той счита, че са в разрез
със закона. За всеки от периодите ищецът изрично да посочи какво обезщетение
претендира и кой субект счита, че следва да плати това обезщетение, т.е. да
посочи ответника. Освен това ищецът изрично да заяви, кога, къде и от кой е бил
конвоиран и от какви действия или бездействия на служителите твърди, че е
претърпял вреди по време на конвоирането.
В постъпилата уточнителна молба
ищецът подробно е описал всички факти, които очертават неговите преживявания по
време на пребиваването му в съответните арести, както и по времето, когато е
бил конвоиран. Посочва обезщетителната претенция,
уточнява периодите за които твърди, че е претърпял вреди. Описва подробно какви
са претърпените от него неимуществени вреди (л.49 – 54 от уточняваща молба вх.
№ 12248/2018г.). По отношение претенциите за заплащане на обезщетение от
претърпени неимуществени вреди по време на конвоирането, ищецът ясно е
разграничил всеки период, за който твърди, че е търпял вреди от конвойната
дейност, като периодите са обозначени не само по дати, но и по часове. За всеки
от тези периоди е посочена сумата, която претендира. Като ответник обаче ищецът
е посочил Министерство на правосъдието.
Предявените искове са недопустими за разглеждане.
Съгласно чл.205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу
юридическото лице, представлявано от органа, от чиито незаконосъобразен акт,
действие или бездействие са причинени вредите.
Исковете по чл. 1, ал.1от ЗОДОВ, респ. и тези по чл. 284, ал.1
от ЗИНЗС се разглеждат по реда, установен в АПК – чл.1, ал.2 от ЗОДОВ и чл.285,
ал.1 от ЗИНЗС.
Както беше посочено, в АПК законодателят изрично е
регламентирал кой е органът, който е надлежен ответник по такива производства.
Процесуалната
легитимация на ответника е сред положителните процесуални предпоставките за
възникване на правото на иск, а нейната липса обосновава недопустимост на иска.
Съдът не е длъжен да напътства ищеца срещу кого да насочи иска си и кой трябва
да е ответник. Съдът е длъжен да даде указания само във връзка с надлежното
упражняване на правото на иск.
Възможностите на
правните субекти за предявяване на искове за обезщетения за вреди, причинени им
от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи
и длъжностни лица са уредени в глава
единадесета на АПК. В нея са посочени основните правила за провеждане на
производствата по обезвреда, с оглед особеностите им
в рамките на административните правоотношения.
Министерството на
правосъдието не е пасивно легитимирано да отговаря по предявени срещу него
искове за обезщетения за вреди от посочените в случая като незаконосъобразни
действия и бездействия.
В процесния случай са налице
множество обективно съединени искове, като една част от тях се отнасят до
вреди, претърпени в следствения арест в Бургас и Пловдив, както и в затвора
Бургас по времето, когато ищецът е бил с наложена мярка за неотклонение
„задържане под стража”. Служителите на следствените арести и на затворите са
част от структурата на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, която съгл.
чл.12, ал.2 от ЗИНЗС е юридическо лице към министъра на правосъдието. Това
означава, че по отношение на тази група от искове, с които се претендира
обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразни действия или бездействия на
посочените служители надлежно пасивно легитимиран ответник е Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията”.
Другата
група от искове се отнася до твърдени вреди понесени от ищеца по времето,
когато е бил конвоиран във връзка с провеждане на съдебни заседания в Окръжен
съд Бургас, в Районен съд Бургас, Районен съд Малко Търново, Районен съд
Асеновград от следствените арести, в които е пребивавал. Тази дейност, на основание
чл.3, т.6 от Правилника за устройството и дейността на Главна дирекция
"Охрана" (Издаден от
министъра на правосъдието на основание чл.391, ал.7 от Закона за съдебната власт,
обн., ДВ, бр.60 от 30.07.2009г., изм. и доп., бр.12 от 3.02.2017г., в сила от
31.01.2017г., изм., бр.21 от 9.03.2018г., в сила от 10.04.2018г.) се
извършва от Главна дирекция „Охрана” при министъра на правосъдието, която
съгласно чл.2, ал.1 от същия правилник е юридическо лице. Това обосновава
извода, че по отношение на тази група от обективно съединени искове надлежно
легитимирания ответник е Главна дирекция „Охрана”.
Всички искове са
предявени срещу ответник, непритежаващ пасивна процесуална легитимация да
отговаря по тях по смисъла на чл. 205
от АПК. В исковото производство съдът не може служебно да конституира
надлежния ответник, тъй като кръгът от страни в исковия процес се сочи само от
ищеца.
След като ищецът не е посочил надлежен ответник в съответствие
с нормата на чл.205 от АПК и т.6 от Тълкувателно решение №3/22.04.2005г. на
ОСГК на ВКС по тълкувателно гр.дело № 3/2004г., въпреки, че съдът два пъти му
предостави възможност за уточняване на исковата молба в тази насока, производството
следва да бъде прекратено, а исковата молба - върната. В този смисъл
определение №15489/12.12.2018г. по адм.д.№14543/2018г. на ВАС, определение №4075/29.03.2018г.
по адм.д.№3652/2018г. на ВАС, определение
№9383/10.09.2015г. по адм.д.№9677/2015г. на ВАС.
По
изложените съображения и на основание чл.130 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК,
съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. №3045/2017г. по описа на Административен съд
гр.Бургас.
ВРЪЩА
искова молба на П.К.Н., с
адрес ***-къщата зад блока.
Определението,
може да се обжалва с частна жалба пред ВАС на РБългария
в 7-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: