Р Е Ш Е Н И Е № 260302
02.03.2021г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение,VI състав
На 02.02.2021г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
Секретар: Бояна Дамбулева
като разгледа докладваното от съдия Георгиева в.гр.дело № 2246 по описа за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 17 от ЗЗДН във вр. с чл. 258 и следващите от ГПК.
С
Решение № 3804/09.11.2018
г., постановено по гр.д.№ 19812/2017
г., по описа на Районен съд – Пловдив, И.
Н. И. с ЕГН ********** *** е задължен да се въздържа от извършването на всякакъв акт на физическо
и/ или психическо насилие по отношение на Н. С. П. - ЕГН ********** *** и малолетния Н. И.И. с ЕГН **********
със същия адрес, наложена му е забрана да
приближава Н. С.П.,
местоработата й и местата й за отдих
и социални контакти за срока от 1 година (една година), считано от
постановяване на решението- 09.11.2018 г. , да приближава малолетния Н. И.И., училището му и
местата му за отдих и социални контакти за срока от 3 (три) месеца считано от
постановяване на решението-09.11.2018 г. Същият е задължен да посещава
специализирана програма за работа с пълнолетни лица извършители на домашно
насилие на адрес гр. Пловдив, *** С този акт на
първоинстанционния съд И.
е осъден да заплати глоба
в размер на 200 лв. и ДТ от 25 лв. в полза бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Пловдив. Издадена е и заповед за
защита от 12.11.2018
г., съобразно решението.
Съдът
е сезиран с въззивни
жалби и от двете страни в производството.
Ответникът И.И. е подал въззивна жалба чрез служебния си адвокат Д.Б.
***, с която обжалва решението на Районен съд – Пловдив като
необосновано и незаконосъобразно. Изложени са съображения, че решението е постановено само въз основа на представената
от молителите декларация, като същевременно било препятствано събирането на
доказателства в подкрепа на тезата на ответника.
Искането е
да се отмени решението на Районен съд – Пловдив и молбата да се остави без уважение.
Въззиваемата Н.С.П.,
действаща лично и като законен представител на малолетния Н. И.И.,
е
подала
отговор чрез пълномощника си адв.Д.Б. ***,
с който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, като в тази
връзка излага съображения. Настоява
да се потвърди първоинстанционното решение.
Молителката Н.П., лично и като представител на
малолетното си дете Н. И., обжалва решението относно определения с него срок на
наложената на ответника забрана да приближава малолетния Н. , училището му и
местата му за социални контакти и отдих със съображения, че този срок влиза в
противоречие с определения такъв по аналогичната мярка относно майката Н.. Моли
срокът да бъде удължен до една година, колкото е определения за защита на
майката.
По тази жалба не е
подаден отговор от насрещната страна в законоустановения срок за това.
Подадена е и частна
жалба от ответника И. срещу наложената му от районния съд глоба в съдебно
заседание на осн.чл.91, ал.1, вр.89, т.3 ГПК .
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, след като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страната, намира за
установено следното:
Въззивните жалби са
подадени в законния срок, при наличие на правен интерес от
обжалване, поради което се
явяват процесуално допустими и като такива следва
да бъдат разгледани
по същество.
Първоинстанционният
съд е сезиран с молба за защита от домашно насилие от Н.С.П., действаща лично за себе си и като законен представител на
малолетното си дете Н. И.И. против И. Н. И.. В
молбата се излагат твърдения, че
страните са
живеели на съпружески начала. От съжителството си имат родено дете. Ответникът
имал несериозно отношение към семейството и родителските си задължения. Склонен
бил към насилие спрямо молителката и детето. На 13.12.2017 г. към 21-23 ч. се
намирал пред жилището на молителите,
като блъскал вратата на апартамента, отправял гневни викове, съдържащи обиди и
нецензурни думи, обадил се по телефона с отправяне на неприлични предложения,
крещейки във входа. Това уплашило молителите и детето се напикало. На 14.12.
2017 г. към 7,30 ч. сутринта по пътя за училището на детето молителите били
пресрещнати от ответника и насила влачени за ръцете, били отведени до улицата
пред училището, където, оставяйки детето, ответникът започнал да дърпа П. към
спрялата наблизо негова кола. Действията му били преустановени след намеса на
таксиметров шофьор и патрул на полицията. Дърпането причинило болка и уплаха у
молителите и страх и обърканост у детето.
В отговор ответникът е оспорил изложените от молителите твърдения. Поддържа теза, че на 13.12.2017 г. бил проведен разговор по телефона между
страните, който дал повод за посещение на дома на молителката от ответника,
където последния почукал на входната врата и детето се опитало да отвори, но
било възпрято насила от майка си и баба си. Ответникът и баща му се разстроили
и си тръгнали. На другия ден-14.12.2017 г. сутринта около 7,45 ч. ответникът и
баща му отишли пред училището на детето, за да проверят дали то е добре. Детето
ги видяло и тръгнало към тях, но баба му го възпряла насила.
За да постанови обжалваното решение, Районният съд е приел на първо място безспорния между страните факт, че на 13.12.2017 г.
ответникът е посатил адреса на молителите, като е бил пред входната врата на
жилището им и е чукал по нея, както и, че на 14.12.2017 г. заедно с баща си към
7,30 ч. сутринта се е намирал в района
на училището на детето, в непосредствена близост до дома на молителката.
Въз основа на
събраните доказателствени средства- писмени доказателства- амбулаторен лист от
14.12.2017 г., протокол , съставен от педагогически съветник и чрез показанията
на свидетелката Т., които е кредитирал изцяло, като безпристрастни и обективни,
въпреки наличието на роднинска връзка между нея и молителката, защото са
логични, последователни и кореспондиращи с основните твърдения на страните за
времето и мястото на осъществен контакт между тях, за което не е налице спор по
делото, е приел, че на 13.12.2017 г. към 21.00 ч.-21.30 ч. И.И. е осъществил
действия пред дома на молителката изразяващи се във викове, крясъци, отправяне
на обидни и нецензурни думи по отношение на П., които са били възприети и от
детето Н. И. и са повлияли неблагоприятно на неговото психоемоционално
състояние, както и, че на 14.12.2017 г. сутринта към 7,30 ч. И.И. е пресрещнал П.
и детето на път за училище и е упражнил спрямо тях физическо насилие изразяващо
се в болезнено дърпане с цел принудителното им отвеждане към сградата на
училището и опит по отношение на П. да го последва в желана от него посока.
На следващо място
е споменал, че горните факти кореспондират с твърденията в депозираната от
молителката декларация, която се ползва с материална доказателствена сила,
която не е оборена от събрани по делото доказателства.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото във въззивната жалба.
При извършена проверка в рамките
на своите правомощия настоящият съдебен състав счита, че постановеното решение
е валидно и допустимо, а по същество- правилно.
Пловдивски окръжен съд, като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както
е изложена от първоинстанционния съд, вкл.и посредством гласните доказателствени средства,
събрани пред настоящата инстанция,
поради което на основание чл. 272 от ГПК касаещо фактическата обстановка, въззивният съд
препраща към мотивите на първоинстанционния акт. Независимо от това и във
връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави следното:
Съобразно нормата на чл. 2, ал.1 от ЗЗДН, домашното насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо, емоционално или икономическо
насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на
личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се
намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка, или във
фактическо съпружеско съжителство. Установяването на домашно насилие се
обуславя от наличието на следните предпоставки: 1.осъществен от съответното
лице противоправен и умишлен насилствен акт в някоя от формите, описани в чл. 2, ал.1 и ал.2 от ЗЗДН, насочен спрямо друго лице и установен по своето
естество, време и място на извършване и 2.наличие между лицата на правна,
фактическа и/или родствена връзка от изброените в чл. 3 от ЗЗДН.
По делото е безспорна легитимацията на страните по чл. 3, т.2 и т.5 от ЗЗДН. Молбата за защита е
подадена и в рамките на преклузивния едномесечен срок по чл. 10, ал.1 от ЗЗДН.
Представената декларация
по чл.9, ал.3 ЗЗДН, която съдържа подробно описание на фактическите
обстоятелства, изложени в молбата, по силата на закона се ползва с материална
доказателствена сила и съставлява доказателство за извършените от ответника
действия , като остава неопровергана по делото. Напротив, в случая твърденията в
нея се потвърждават и от останалите събрани по делото доказателства. Документално
установено е по делото с представените амбулаторен лист от 14.12.2017 г. и
протокол на педагогически съветник от 14.12.2017 г., че при медицински преглед
на детето на същата дата на обяд е констатирано, че то е в превъзбудено
състояние, придружено с безпокойство, както и, че на същата дата е проведена
среща между майката на детето и педагогически съветник от СУ „***“ по повод
поведението на детето. За поведението на малолетния Н. непосредствено след
пристигането му в училище на 14.12.2017 г. споделя разпитания пред настоящата
инстанция свидетел С.-по онова време учителка на детето. Същата съобщава, че
още преди появата му в класната стая е научила от друго дете, че пред училището
бащата на Н. дърпа и бута майка му. Когато Н. дошъл, бил видимо притеснен и
разтревожен. След началото на учебните занятия детето започнало да се търкаля по пода, удряло се по главата.
Държало се несвойствено- бил разсеян, вадел учебници и ги късал. По думите й
подобни прояви от страна на Н. не си спомня, да са се случвали преди това.
Показанията на този свидетел следва да бъдат напълно кредитирани, тъй като
възпроизвеждат преки впечатления, липсват обективни данни за заинтересованост
на свидетеля от изхода на делото и кореспондират с представените писмени
доказателства.
Извършените от И. действия на двете
процесни дати се потвърждават и от показанията на свид.
Т.- майка на молителката П. и пряк
очевидец на процесните събития. В показанията си същата съобщава, че на 13.12. 2017 г.
към 21.00 ч. започнало силно блъскане по входната метална врата. Всички от
домакинството се стреснали и детето, което вече си било легнало, станало от
леглото и се уплашило. След десетина минути свидетелката погледнала през
шпионката на вратата и видяла ответника. Същият поискал да му отворят и
започнал да отправя на висок тон обидни думи и цинизми към молителката, след
което и позвънил по телефона и продължил с непристойното поведение. Думите били
възприети и от детето, което обикаляло и
от страх да отиде до тоалетната се изпуснало. Инцидентът продължил около
половин час. На следващия ден детето с майка си и свидетелката тръгнало към
училище около 7,30 ч. На улицата били посрещнати от И.И., който агресивно
отпратил свидетелката, дръпнал детето за ръката и Н.П. за китката и ги повлякъл
към колата му, която се намирала 100 метра напред. През това време отправял
заплахи към нея и не преустановил действията си въпреки, че детето изпитвало
болка. Така стигнали до училището. На връщане от училищната врата И. продължил
да бута П. и да не и разрешава да тръгва за работа. Имал намерение да я отведе
към колата, където с помощта на баща му да я принуди да се качи. Свидетелката
се уплашила и позвънила на полицията. Тези показания, макар и дадени от близък
родственик на молителите , съдът напълно кредитира, тъй като са последователни,
логични и са в унисон с другите доказателства по делото- коментираните по-горе
писмени доказателства и показанията на свид.С..
Установената от гореобсъдените доказателства фактическа обстановка не се
опровергава от събраните по инициатива на ответника пред настоящата инстанция
доказателства- показанията на неговия
баща свид.Н. И.. Същият частично подкрепя описаните в молбата за защита
твърдения- за присъствието на ответника, придружен от него, пред жилището на
молителите вечерта на 13.12.2017 г., както и пред училището на детето на
следващия ден сутринта преди започване на учебните занятия. В показанията си
този свидетел твърди , че на 13.12.2017 г. със сина си са отишли пред жилището
на молителите, тъй като били притеснени , почукали два пъти на вратата, но
никой не се обадил. Затова си тръгнали. На следващия ден сутринта отишли пред
училището на Н. и след като видели, че майката и свид.Т. водят детето и то
влезнало в училището, се успокоили и си тръгнали. Свидетелят отрича да е бил
осъществен какъвто и да е контакт между тях в този момент, изобщо не били
говорили с молителката, а направо се прибрали. При преценката на тези показания
при условията на чл.172 ГПК съдът отчита близката родствена връзка на свидетеля
с ответника и заинтересоваността му от изхода на делото, както и фактът, че
остават напълно изолирани в процеса. Поради това съдът не ги кредитира в
частта, в която свидетелят отрича да е осъществен контакт- словесен или
физически между ответника и молителите на 14.12.2017 г. пред училището на
Никола, а ги възприема като израз на стремежа на бащата да подкрепи тезата на
своя син .
Следва да се отбележи, че основната защитна теза на ответника се изразява в
изнесените от него многократно твърдения , че влошеното емоционално състояние
на малолетното дете се дължи на системен тормоз, упражняван от майката, както и
поради съжителството им с нейната сестра, която страдала от шизофрения и имала
агресивно поведение, поради което стояла затворена в клетка. Необходимо е в
тази връзка да се посочи, че предмет на настоящото дело са действията на
ответника на посочените две дати през м.декември и отражението, което те са имали
върху молителите, а не поведението на молителката или състоянието и
заболяванията на трето за делото лице.
С оглед гореизложеното при анализа на доказателствената
съвкупност се установява, че на посочените
две дати- 13.12.2017 г. и 14.12.2017 г. ответникът И. е извършил действията,
описани в молбата, които се квалифицират като актове на домашно насилие спрямо
молителката Н.П. според дефиницята на чл.
2, ал.1 от ЗЗДН и спрямо малолетния Н.- според дефиницията на чл.2, ал.2
от с.з., определяща като психическо и
емоционално насилие върху дете всяко домашно насилие, извършено в негово
присъствие.
Предвид това първоинстанционният съд правилно е наложил мерки за държавна принуда спрямо
ответника, задължавайки същият да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо молителите , да приближава пострадалите,
жилището им, местоработата и местата за социални контакти и отдих на П. и
училището на детето на осн.чл.чл.1, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН. Определените
срокове на мерките по т.3 са съобразени с тежестта на извършеното и негативното
му отражение спрямо пострадалите, а и липсват конкретни оплаквания от ответника
в тази насока. Оплаквания относно срока на мярката по т.3 спрямо малолетния Н.
се съдържат във въззивната жалба от молителката. Доколкото в с.з. пред
въззивния съд жалбоподателят, чрез адв.Б., заявява, че не поддържа подадената
си въззивна жалба, а и предвид факта, че срокът на тази мярка/ както впрочем и
на мярката спрямо П. /, отдавна е изтекъл, както е изтекъл и максимално
допустимият срок от 18 месеца, считано
от постановяване на първоинстанционното решение, увеличаването на срока в
настоящия момент е безполезно.
В аспекта на изложеното обжалваното решение е правилно и
законосъобразно и следва да се потвърди изцяло.
По частната жалба на И. срещу
наложената му от районния съд с протоколно определение глоба на осн.чл.91,
ал.1, вр.чл.89, т.3 от ГПК в размер на 200 лв., чиято отмяна е отказана от
същия съд с протоколно определение от
10.10.2018 г.
Частната жалба е допустима- подадена от
легитимирано лице и в срока по чл.275, ал.1 ГПК, доколкото на ответника не е
указана възможността за обжалване на това определение на осн.чл.92, ал.3 ГПК,
съответно срока за това.
Разгледана по
същество, частната жалба е неоснователна. Съгласно чл.89, т.3 ГПК, за обида на
съда се налага глоба в размерите по чл.91, ал.1 ГПК- от 50 до 300 лв. Видно от
протокола от с.з. на 02.07.2018 г., в което е наложена глобата, ответникът многократно
е прекъсвал разпита на свидетеля Т., за което е бил предупреждаван два пъти от
съда да спазва реда в залата, след което е и отстранен на осн.чл.141, ал.4 ГПК.
И. се е противопоставил на разпореждането на председателя на съдебния
състав, като се е наложило
отстраняването му със съдействието на съдебната охрана. Непосредствено преди
извеждането му от залата е отправил обидни квалификации към съдебния състав- че
съдията е нечестен и несправедлив. При тази обстановка председателят на съдебния
състав е бил длъжен да упражни правомощията си по чл.141 ГПК, вкл.и да наложи
парична санкция по чл.89, т.3 ГПК за демонстрираното явно неуважение към съда и
за недопустимото му съгласно закона поведение в съдебна зала. Размерът на
глобата е съобразен с тежестта на нарушението. Поради това частната жалба ще се
остави без уважение.
При този изход на делото на
въззиваемата Н.П. ще се присъдят направените от нея деловодни разноски, които
се констатираха в размер на 300 лв. платено адвокатско възнаграждение.
По гореизложените съображения, Съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3804/09.11.2018 г., постановено по гр.д.№ 19812/2017 г., по описа на Районен съд – Пловдив.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
частната жалба на И.И. срещу протоколно определение по гр.д.№ 19812/2017 г. на
ПРС, с което му е наложена глоба на осн.чл.91, ал.1, вр.чл.89, т.3 ГПК в размер
на 200 лв.
ОСЪЖДА И. Н. И. с ЕГН ********** с адрес *** да
заплати на Н. С. П. - ЕГН ********** *** сумата от 300 лева разноски за въззивното
производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: