№ 6102
гр. София, 07.10.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ в закрито заседание на
седми октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20211110128541 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран от Г. Й. АТ. , с която е предявен по реда на чл.422 от ГПК
положителен установителен иск ,с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД срещу „Профи
Кредит България” ЕООД за съществуване на вземане в размер на 5210лв.,получена от
ответното дружество без основание,ведно със законната лихва от 18.01.2021год. до
изплащане на вземането,за която е издадена на 03.02.2021год. Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.2745/2021год. по описа на СРС,65 състав.
Претендират се и деловодни разноски,както в заповедното ,така и в исковото
производство.
В срок е депозиран писмен отговор от „Профи Кредит България“ЕООД,ЕИК :
*********,с който е направено възражение за нередовност на исковата молба,тъй като
ищецът не бил посочил банкова сметка или друг начин за плащане.Не били надлежно
посочени и обстоятелствата,на които се основава иска.
Счита,че съда следва да остави без движение исковата молба като задължи ищеца да
посочи банкова сметка ,както и да конкретизира кои правни норми счита,че са
нарушени,както и кои клаузи на процесния договор счита за недействителни.
Съдът счита ,че исковата молба е редовна.
Предявен е положителен установителен иск,поради което не е налице задължение на
ищеца за посочи банкова сметка или друг начин на плащане.
В исковата молба ищецът е изложил обстоятелствата,на които основава претенцията
си ,посочил е че общото задължение на кредитополучателя е в размер на 8210,40лв.,поради
което съдът намира,че именно тази сума следва да бъде определена като стойност на
договора, доколкото това е цялата дължима сума по него. С оглед на тези съображения
ищецът е посочил,че разликата от главницата по кредита от 3000лв. възлиза на
5210лв.,поради което именно нея претендира като неоснователно платена на ответника от
кредитополучателя.Не е необходимо ищецът да сочи конкретни норми на ЗПК и ЗПП,тъй
като е достатъчно да изложи обстоятелствата ,на които основава претенцията си ,което е
направено в достатъчна степен,че исковата молба да е редовна.
Представените от страните доказателства съдът намира да са относими и
1
необходми за правилното решаване на спора и събирането им по делото следва да бъде
допуснато.
Във връзка с чл. 140 ГПК делото следва да бъде насрочено в о.с.з., като съдът с
настоящето определение дава и проект на доклад на същото.
По тези мотиви и на основание чл. 140 ГПК, СРС
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 18.11.2021год. в 11,15 ч., за която дата
да се призоват страните.
НАПЪТВА страните към медиация, постигане на спогодба, която одобрена от съда
има значение на влязло в сила съдебно решение, или друг способ за доброволно уреждане
на спора. При постигане на СЪДЕБНА СПОГОДБА половината от внесената държавна
такса подлежи на връщане.
ПРИЕМА приложените към отговора на исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА ч.гр.д.№ 2745/2021год. по описа на СРС,65 състав.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Предявен е положителен установителен иск по реда на чл.422 от ГПК,който е с правно
основание чл.55,ал.1 от ЗЗД ,вр. чл.99 от ЗЗД.
2. Ищецът Г. Й. АТ. твърди, че между Лиляна Вълкова Николова и ответника „Профи
Кредит България” ЕООД е сключен договор за потребителски кредит
№**********/29.12.2016год., по силата на който ответното дружество предоставило на
кредитополучателя кредит в размер на 3000 лева със срок на погасяване 24 месеца, при
годишен процент на разходите 49,89 % и годишен лихвен процент от 41,17 %. ,лихвен
процент на ден 0,11% и размер на вноската по кредита 185,46лв.Било сключено и
Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 29.12.2016год.,по силата
на което кредотополучателя следвало да заплати и възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги като общата сума ,която следвало да бъде върната по договора за
кредит и споразумението за допълнителен пакет била 7451,04лв.Ищецът сочи,че Лиляна
Николова погасила задълженията по кредита ,като общата сума платена на ответното
дружество възлизала на 8210,40лв.,съгласно Извлечение по сметка към договор за
потребителски кредит,издадено от „Профи Кредит България“ЕООД.
Според ищеца договорът съдържа нищожни клаузи, противоречащи на ЗПК ,ЗЗП и
общите разпоредби на ЗЗД.Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги от 29.12.2016год. също определяна като изцяло нищожно,противоречащо на добрите
нвари и заобикалящо закона.Въвежда възражение и по конкретна клауза от договора за
потребителски кредит,а именно клаузата ,регламентираща ГЛП в размер на 41,17%,която
противоречи на добрите нрави ,тъй като надхвърля трикратния размер на законната
лихва.Извежда извод ,че кредитополучателя следвало да заплати само чистата стойност на
кредита,а именно сумата от 3000лв.,а всичко платено над нея,а именно сумата от 5210лв. е
платена без основание,поради което ответника се е обогатил със същата.Ищецът твърди,че
на 19.08.2020год. кредитополучателя е цедирал вземането си в размер на 5210лв. в негова
2
полза,поради което е придобил качеството на кредитор на процесното вземане срещу
ответника.Сочи и че цесията е била надлежно съобщена на ответника с телепоща от
12.01.2021год.
Ищецът е посочил и че сумата от 5210лв. представлява сбор от договорна лихва в
размер на 1451,04лв.,3000лв.- по Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги,а сумата от 758,96лв. е получена без да е включена изобщо в таблицата за извършени
плащания,но е била безспорно платена към 09.07.2020год.
За процесното си вземане ищецът депозирал заявление на 18.01.2021год. за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответното дружество като със съобщение
,получено на 22.04.2021год. му било съобщено ,че е подадено възражение срещу издадената
заповед за изпълнение.Ето защо моли съда да постанови решение ,с което да признае за
установено по отношение на ответника ,че същия му дължи претендираната сума.
3.Ответникът „Профи Кредит България” ЕООД изразява становище, че предявените искове
са неоснователни. Излага ,че договорът за потребителски кредит отговаря на изискванията
за съдържание ,предвидени в чл.11 от ЗПК и е действителен.Възнаграждението за
предоставените допълнителни услуги не представлява скрита лихва и следователно не
следва да бъде включено в ГПР,респ. и при изчисляването на възнаградителната
лихва,която е част от този ГПР.Самата възнаградителна лихва не противоречи на добрите
нрави.Според ответника ако се приеме, че клаузата, уреждаща възнаградителната лихва по
договора, е нищожна, тя следва да се замести на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД от повелително
правило на закона, като се приеме, че се дължи лихва в размер на законната лихва от датата
на сключването на договора до окончателното издължаване на кредита.Счита и че дори да
се приеме ,че размерът на ГПР е над законоустановения ,то това не влече недействителност
на целия договор ,а само на клаузата на ГПР в частта над определения в чл.19 от ЗПК
размер.Сочи и че на 12.09.2017год. кредитополучателят е заявил отлагане на погасителни
вноски като е сключил Анекс 1,с който е отложил 7-мата си погасителна вноска,променил е
размерът на ГПР и се е задължил с нов погасителен план.Ето защо основание за
заплащане,съответно за задържане на претендираната сума ,счита сключеното между
страните допълнително споразумение,ведно с подписания към него нов погасителен
план.По изложените съображения моли съда да отхвърли претенциите като
неоснователни.Претендира съдебни и деловодни разноски.
4. Доказателствената тежест съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК и с оглед на конкретните
фактически твърдения на страните се разпределя, както следва:
По иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че е заплатена на
ответника сумата 5210 лева, а в тежест на ответника е да установи, че същата е получена на
правно основание, като докаже включително, че между страните е сключен анекс към
процесния договор за кредит, по силата на който плащането е дължимо.
Следва ищецът да докаже и че след като валидно е придобил по силата на договор за
цесия процесното вземане,за цесията е бил надлежно уведомен длъжника.
УКАЗВА на страните най-късно в първото по делото заседание да вземат становище
във връзка с дадените указания и проектодоклада по делото, като предприемат съответните
процесуални действия в тази връзка, и ги
ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако в този срок не представят писмени доказателства или не
поискат да се допуснат други доказателства за установяване на обстоятелствата, относно
3
които съдът в писмения доклад е констатирал, че не сочат доказателства, те губят
възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени
непредвидени обстоятелства.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните, а на ищеца – и препис от
отговора на исковата молба
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4