М О Т И В И към Присъда
№ 260002 от 10.05.2021г. по НОХД 368/2019 г. на РС
Свищов
Обвинението против подсъдимия А.Р.Р. с ЕГН **********
е по чл. 286 ал. 2 вр. ал. 1 пр. 1 от НК, за това, че на 03.11.2016 г. в гр.
Свищов, пред надлежен орган на властта - прокурор в Районна прокуратура Свищов,
подавайки жалба с вх.№ 982/03.11.2016 г. до Районна прокуратура Свищов, набедил С.Д.А. *** в престъпление по чл.211
вр. чл.209 от НК - „измама в особено големи размери“, като заявил в жалбата, че
в периода от месец май 2015 г. до месец март 2016 г. в гр. Свищов А.,
представяйки се за строителен предприемач, го е въвел в заблуждение, че ще му
прехвърли собствеността върху новостроящо се жилище в гр. Велико Търново,
поддържал това заблуждение и с това причинил на Р. имотна вреда в размер на 63
000 лева, като при подаването на жалбата, Р. е знаел, че А. е невинен, и като
набеденият С.Д.А. е бил привлечен към
наказателна отговорност по чл. 211, пр.1 вр. чл.210, ал.1, т.5 вр. чл.209,
ал.1, пр.1 и 2 и чл.26, ал.1 от НК с постановление за привличане на обвиняем от
01.08.2017 г. на разследващ полицай при РУ - Свищов по досъдебно производство №
15/2017 г. по описа на РУ – Свищов /преписка № 982/2016 г. по описа на Р.п.– С.
Граждански иск е
предявен от С.Д.А. против подс. А.Р.Р. за сумата 10 000,00 лева – обезщетение за причинени в резултат на
деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието –
03.11.2016г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира се и разноски.
Подс. А.Р.Р. не се признава за
виновен по обвинението. Дава обяснения, според които разполагал със сумата
65 000 лева, които били обезщетение за смъртта на баща му, който починал
на 01.10.2014г.. при взрив в завод.
Споделял пред позна на име Х., че желае да закупи жилище и той го
запознал със С., с който започнали да излизат заедно. Споделил му желанието си
да закупи апартамент в гр. Свищов или гр. В.Търново, като той му обяснил, че
може да уреди нещата и затова започнал да му дава различни суми. Това
продължило в рамките на година, докато не му дал цялата сума и нищо не останало
в сметката. Срещали се и пред игрални зали, но вътре заедно със С. не бил
влизал. Даде обяснения, според коит последната сума му дала през 2016г. , след
което съобщил на майка си, консултирал се с адв. Г., подали жалба в
прокуратура, като не бил имал намерение да набеждава никой, защото „той
действително ме измами“.. Заяви, че трябвало да се проведе очна ставка със С.,
но не се състояла, а при разпита разследващия полицай не го оставял да се
изкаже „задаваше въпроси и си отговаряше сам“.. Защитникът му взема становище, че извършването на деянието не било установено по безспорен начин от събраните
доказателства по делото. Липсвал субективния елемент , тъй като парите са били
в неговата сметка, а в резултат на измамническо поведение са преминали от
патримониума на подсъдимия и затова той се е обърнал към прокуратурата за
съдействие. Позовава се, че никой по досъдебно производство № 15/2016г. не
говорел за заемни отношения. Посочва, че нямало
причинно-следствена връзка между поведението на подсъдимия и
заболяването на пострадалия , поради което гражданския иск следвало да бъде
отхвърлен изцяло. Моли да бъде
постановена присъда, с която подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото срещу
него обвинение, а гражданския иск да бъде отхвърлен.
Конституиран по делото
като частен обвинител е С.Д.А.. Повереникът му – адв. Н. взема становище, че от
доказателствата по делото се установявало по безспорен начин обвинението,
повдигнато срещу подсъдимия, Взема становище, че били установени и
предпоставките на чл. 45 от ЗЗД и гражданския иск се явявал основателен и
доказан в предявения размер, тъй като била установена връзка между противоправното поведение на
подсъдимия и настъпилата увреда на здравето на А., включително и от
заключението на съдебно-медицинските експертизи. Претендира разноски.
Съдът като обсъди
събраните по делото доказателства намери за установена следната фактическа
обстановка:
Подс.
Р. е роден на *** ***. Живее в същия град заедно с майка си и баба си.
Завършил е висше образование. Работи във фирма „*. Не е осъждан.
През 2014 г. баща му загинал при инцидент по време на работа, видно и от
обясненията на подсъдимия, както и показанията на св. К.Р.. Във връзка с това
на подс. Р., в качеството на наследник, били изплатени обезщетения в размер на
общо 65000 лева, установено от обясненията му, както и показанията на св. К.Р.
и св. Ц.З.. Сумата била внесена по негова банкова сметка *** „Обединена
българска банка“ АД.
През 2015 г. подс. Р. бил студент в СА „ Д.А. Ценов“ гр. Свищов. През
същата година той се запознал със св. С. Д. А.. Двамата се сприятелили и
продължили да се срещат. По време на разговорите им, подс. Р. споделил, че има пари и че ако св. А. желае
може да му даде, когато има нужда. По това време св. А. играел редовно хазарт.
Поради това решил да се възползва от предложението на обвиняемия и да му поиска
назаем пари, които да залага на хазартните игри. Така, в периода от 15.06.2015 г. до м.
февруари 2016 г., подс. Р. давал на св. А.
назаем различни суми, на обща стойност около 63000 лв. Св. С.А.заяви, че подсъдимият давал на С. „пари на лихва, примерно 500 за
700 за няколко дена“. За никоя от дадените суми не били съставени документи.
През пролетта на 2016 г. св. К.В.Р.
– майка на подсъдимия, поискала той да изтегли от банковата си сметка парични средства за лечение на баща й. Тогава
подс. Р. започнал й заявил, че няма пари
по сметката си, тъй като е дал цялата сума от 65000 лева на мъж с име С., за да
му намери жилище в гр. В. Търново, което Р. да купи. Междувременно бащата на
св. К.Р. починал. Слад смъртта му, на св. Ц.З. – майка на св. Кр. Р. и баба на
подсъдимия, й се наложило да изтегли пари от сметката си, видно от показанията
й. Тогава тя установила, че от нея са изтеглени около 3000 лв. При разговор с
подс. Р. разбрала, че те са изтеглени от него. Подс. Р. имал дебитна карта на
негово име с право да тегли от сметката й до 200 лева месечно. На св. З. той
казал, че е дал парите на мъж от гр. Свищов, имайки предвид св. А., като
уточнил, че този човек му „уреждал нещата“ да си купи жилище в гр. В.
Търново. Същото обяснение й дал и
относно сумата от 65000 лв, която бил изтеглил от своята сметка.
На 03.11.2016 г.
подс. Р. подал в Районна прокуратура Свищов жалба срещу С. Д. А. ***. Тя
била заведена във входящия дневник с №
982/2016 г. В жалбата подс. Р. заявил, че в периода от месец май 2015 г. до
неустановена дата в началото на месец март 2016 г. С. Д. А. е извършил измамливи действия спрямо него
и че вследствие на тях на Р. е причинена
имотна вреда в размер на общо 63 000
/шестдесет и три хиляди/. В нея подробно описал, че А. му се представял като човек занимаващ се със строителен
бизнес, че е обещал да му продаде жилище в центъра на гр. В. Търново, че му е
показвал снимки и схеми на новострояща се жилищна сграда, че го е водил в гр.
В. Търново, където му е показвал въпросната жилищна сграда, представена като
построена от фирмата му, че го е развеждал в конкретен апартамент в нея, който
обещавал да му продаде и че въведен в заблуждение за тези обстоятелства, обв. Р.
му е дал 63000 лв. като вноска за този апартамент и като помощ на А. за
извършване на спешни разплащания във връзка с довършването на строителните
работи по сградата. Според изложеното в жалбата през м. май 2015 г. подс. Р. е изтеглил от
банковата си сметка в ОББ АД сумата от 24500 лв. и същия ден я дал на А., за да
му помогне да плати доставка на гранитогрес от чужбина. Жалбата от 03.11.2016г. до РП Свищов е
приложена по делото и според св. К.Р., същата била подадена след консултация с
адвокат, а това, което й бил споделил синът й, било написано в нея.
По изложеното в нея била извършена проверка. При проверката са снети обяснения от Р. и тогава той потвърдил написаното в жалбата. Св. К.Р. и св. Ц.З. също дали
обяснения, потвърждаващи казаното от подсъдимия.
С оглед на установените
данни при проверката, на 18.01.2017 г. в Районна
прокуратура Свищов било
образувано досъдебно производство /ДП № 15/2017 г. по описа на
РУ-МВР Свищов, което е вложено в настоящото дело/ срещу С. Д. А. с ЕГН ********** затова, че в периода от
неустановена дата през месец май 2015 г. до неустановена дата в началото на
месец март 2016 г. в гр. Свищов и в гр. Велико Търново, действайки
при условията на продължавано престъпление,
с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал у А.Р.Р. ***, заблуждение и с това му причинил имотна вреда в размер
на общо 63 000 /шестдесет и три
хиляди/ лева, което е в особено големи
размери и представлява особено тежък случай - Престъпление по чл. 211, вр. с
чл. 210 ал. 1 т. 5, вр. с чл. 209 ал. 1,
вр. с чл. 26 ал. 1 от НК.
На 27.03.2017 г. подс. Р. бил
разпитан като свидетел по досъдебното производство, видно от приложения
протокол за разпит. Тогава той
заявил,
че през м. май 2015 г. се е запознал с
обв. А., че тогава му е споделил, че
иска да си купи жилище, че А. е казал, че познава човек в гр. Велико
Търново, от който може да закупи жилище и че той е негов бизнеспартньор. Според показанията на св. Р.,
А. веднага се обадил на някой по телефона, като по време на разговора се обръщал към него с името „А.“. Твърдял също, че през м. октомври 2015 г., с автомобил управляван от св. А.П.И.,
А. и Р. ***.Търново и там посетили строяща се жилищна сграда, която била на
фаза груб строеж. Според св. Р., тогава А. му показал апартамент на втория етаж, като му заявил, че това ще е неговото жилище. При
същия разпит св. Р. е заявил, че в периода от м. май 2015 г. до м. май 2016 г.
е давал на А. различни парични суми под предлог, че са за материали вложени в
апартамента, който ще придобие, че е теглил парите от сметката си в Банка ОББ и
че общата сума, която е дал на А.,
вследствие на измамливите му действия е в размер на 63 000 лв. Като свидетели са разпитани и
св. Кр. Р. и св. Ц. З., които са потвърдили
заявеното от него.
С оглед на това и други
доказателства по делото, С.Д. е бил привлечен като
обвиняем затова, че в периода 15.06.2015 год. – 18.02.2016 год. в гр. Свищов,
действайки при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе
си имотна облага възбудил и поддържал заблуждение у А.Р. и с това му причинил имотна вреда в общ
размер 58 880 (петдесет и осем хиляди и
осемстотин и осемдесет) лева, което е в особено големи размери и представлява
особено тежък случай - престъпление по
чл. 211, предл. първо, вр. с чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. с чл. 209, ал. 1, предл.
първо и второ и чл. 26, ал. 1 от НК, видно от Постановление за привличане на обвиняем от
01.08.2017г. по ДП 15/2017г. на РУ Свищов. При разпита в качеството на обвиняем
той направил възражения, които наложили извършването на нови следствени
действия за тяхната проверка.
От анализа на доказателствата
събрани с тези следствени действия и доказателствата събрани преди
това било установено, че в
периода от м. май 2015 г. до м. май 2016 г. А.Р. е
изтеглил от сметката си всичките пари. Изтеглените суми той давал на С.А.
назаем, вкл. и със знанието, че някои от сумите, последният ще ги залага на хазартни игри. В
действителност Р. не е имал уговорки и предложения за покупка на апартамент от С. А. и двамата не
са ходили до гр. В. Търново във връзка с това.
При разпит на А.Р. в качеството на свидетел, проведен на
07.11.2017 г. по ДП
№ № 15/2017 г. по описа на РУ-МВР Свищов, приложен по делото, същият заявил, че е разказал на своите близки
историята за покупката на апартамент, тъй като се е уплашил, когато те
разбрали, че няма пари по сметката му и че след това тази история е била
възпроизведена и в жалбата му до Районна прокуратура Свищов. Тази жалба е
станала и законен повод за образуване на наказателното производство срещу С.А..
От справките предоставени от ОББ АД
се установява, че след получаването на сумите от обезщетенията по
сметката си там, той е извършил 41 тегления от нея в периода от 15.06.2015 г. до 09.06.2016
г. Сумите, които теглил варират от 13 лева до 6500 лева. Подс. Р. не
е теглил от сметката си сума от 22400 лв. както твърди в жалбата си до Районна
прокуратура Свищов, че е направил през м. май 2015 г., за да ги даде еднократно
на А..
Поради това, след преценка на
заявеното от Р. при разпита му на
07.11.2017 г. и останалите доказателства по делото, е прието че С.А. не е извършвал
посочените от Р. измамливи действия и с постановление от 28.11.2017 г. на
Районна прокуратура Свищов наказателното
производство / ДП № 15/2017 г. по описа на РУ-МВР Свищов/ е прекратено. Постановлението е прието като доказателство по делото,
същото не е обжалвано и според отразяването, е влязло в сила на 28.12.2017г..
Св.
Т.И. заяви, че 2017 година му било възложено разследване по дело за измама
срещу С.А., като имало извършена предварителна проверка, по време на която били
снети обяснения от момчето и неговите роднини. Видно от показанията му, при
разпита на пострадалия той декларирал голямо желание за закупуването на
апартамент, а в същото време не бил споделил това си желание с никого. Според
показанията му, след като било поискано разкриване на банкова тайна, се
установила, че от сметката на А. били
теглени пари от терминали, за които установили, че са на игрални зали в гр.
Свищов, което докладвал на прокурора, били разпитани и хора от работещите в
игралните зали, като обсъдили извършването на нов разпит на А., който разпит
вече бил края на 2017 година. Св. И. заяви, че А. тогава се явил в сградата на
РУ Свищов, без адвокат, придружаван от възрастна жена, облечена в черно , а на
въпроса му „защо са тук отново“, жената
се разплакала и плачейки казала „той се подигра с пометта на баща си“. Обяснил
му, че между събраните доказателства и заявеното от него при предишни разпити
има разминаване, има вариант да се
прибере в Монтана и да дойде друг ден с адвоката си, да се проведе
разпит по делегация, но той му отговорил, че желае да даде показания същия ден.
Заяви, че протоколът от разпита му бил предоставен за запознаване, подписал го,
след коего ги изпратил да се прибират в Монтана, а по време на разпита по
отношение на апартамента А. обяснил, че не е имало никакъв апартамент, давал
картите си на С., давал му пари, но не бил ходил с него , но заявил и случай,
при който ходил по игралните зали, когато С. му обещавал да му върне парите,
дето проиграл.
Св.
С.А.заяви, че св. С.А. много се притеснявал от това, че го викали по полицията
„постоянно го мислеше това нещо, говореше само за това“, затворил се, ограничил
контактите, не ходел почти никъде, а през месец октомври получил инфаркт.Видно
от заявеното от св. С.А., след като срещу него било повдигнато обвинение, „се
притесних. Бях викан за разпит, 2-3 пъти съм ходил“. Заяви, че получил остър
инфаркт на миокарда, разболял се, а преди това нямал никакви здравословни
проблеми.
Видно
от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, от банковата сметка с № **открита в ОББ АД с титуляр А.Р.Р. са разходени парични
стредства за периода 20.10.2014г.. до 09.06.2016г.. на обща стойност 65078,00
лева, в това число направени парични преводи с получател Ц.З. на обща стойност
8 600,00 лева, изтеглени от А.Р. парични средства в брой на стойност
56 478,00 лева.
Видно
от заключението на съдебно-медицинската експертиза, на 13.10.2017г.. С.Д.А. е получил стенокардна болка с оплаквания от
„задух и усещане за безпокойствие“, транспортиран е до СБАЛ по Кардиология ЕАД
В.Търново, където е бил на лечение до 21.10.2017г.. с диагноза : ***.Остър
инфаркт на миокарда на предната стена на лявата камера. Персистират 80% стеноза
в среден сегмент на дясната коронарна артерия и 60% в дистален сегмент на лява
коронарна артерия.“ Поставени чрез сърдечна катетеризация ангиопластичен инплантат и трансплантат.
Вещото лице Г. е заключило, че основната причина за възникналия остър миокарден
инфаркт, предхождан от протеклата стабилна стенокардна болка, е исхемичната
болест на сърцето, която се изявява с стенокардия и инфаркт на миокарда,
проявени и доказани при А.. Вещото лице е посочило, че рисковите фактори на
исхемична болест на сърцето, които се наблюдават при А. са повишено ниво на
холестерола и триглицеридите, високо артериално налягане, затлъстяване,
тютюнопушене, фамилна анамнеза – починал баща от инфаркт на миокарда, доказана
чрез сърдечна катетеризация на 80%
стеноза в среден сегмент на дясна коронарна артерия и 60% стеноза в долен
сегмент на лява коронарна артерия. Според заключението на вещото лице,
причината за появата на клиничните симптоми на стенокардията, която е водеща за
исхемичната болест на сърцето е наличието на атеросклероза на съдовете на
сърцето, която води до стесняване на лумена им , където при него е установена
80 % стеноза в среден сегмент на дясна коронарна артерия и 60% стеноза в долен
сегмент на лява коронарна артерия. Това било протекло с последващо развитие и
диагностициране на остър миокарден инфаркт на предната стена на лявата камера,
овладян клинически чрез поставянето на
ангиопластичен имплант и транплант /чрез сърдечна катетеризация/. Вещото лице е
дало заключение, че психоемоционалното състояние на А. за наличието и появата
на силен стрес, уплаха и тревожност са странични фактори, които са скоропреходни и не повлияват и не
причиняват появата на клиничната картина на тежката форма на исхемична болест
на сърцето, която е имал преди октомври 2017г. като налична, но не протичаща с
такива тежки прояви до 13.10.2017г.., когато е манифестирана със стенокардия и
последващо настъпил и диагностициран инфаркт на миокарда. Според заключението на
вещото лице, А. е с данни на фактори, които обуславят развитието и появата на
усложнения на исхемична болест на сърцето във времето преди 13.10.2017г.. ,
посочени в документацията по делото – наличие на високи стойности на холестерол
и триглицериди, наднормено тегло, високо АН, тютюнопушене, фамилна
обремененост, които фактори преди 13.10.2017г. са изиграли основна рояла на
отключващ механизъм за настъпилия инцидент на 13.10.2017г.. Вещото лице е
посочило, че клинично проявената исхемична болест на сърцето, при А. със
стенокардия и последващо развитие на остър миокарден инфаркт на предната стена
на лявата камера, предразполагат и водят до инвалидност, с висок риск за
прогресиране и/или настъпване на смърт, а при навременно лечение, правилен
лечебно –диетичен режим, могат да се контролират тези прояви и прогнозата може
да бъде значително подобрена. Според
представено ТЕЛК Решение, А. е с 60% трайно намалена работоспособност, резултат
от Други видове стенокардия, Наличие на коронарен ангиопластичен имплант и
трансплант, Преживян ОМИ м.10.2017г.. и имлантиран 1 МИС, а противопоказни
условия на труд е тежък физически труд. Заключението е, че високият риск на
тежката форма на исхемична болест на сърцето, от която страда А. налага редовен
и непрекъснат прием на предписаните медикаменти за цял живот, строг
хигиенно-диетичен режим, контрол на посочените рискови фактори с активно
динамично наблюдение и редовни посещения при личния лекар. В съдебно заседание вещото лице д-р Г. заяви,
че исхемичната болест на сърцето е в резутат на съществува атеросклероза,
генетично обусловена, защото бащата на А. бил починал от инфаркт, а стресът и
негативните емоции са само един страничен фактор, които са наслоени върху патологично променена структура на кръвоносните
съдове на сърцето, които са лесно податливи към психоемоционални стресови
фактори.
Допусната
и изготвена по делото е съдебно-медецинска експертиза от вещо лице кардиолог,
заключението на която е, че причината за заболяването е усложнена атеросклеротична
болест, което е генерализиран процес на всички съдове в човешкото тяло,
рисковите фактори за прогресия и усложняване на атеросклеротичната болест,
водеща до исхемична болест на сърцето и остър миокарден инфаркт при А. са
нарушение в обмяната на липидите в кръвта, високо артериално налягане- създава
стрес върху съдовете и уврежда вътрешния им слой, което способства за
образуване на атеросклеротични плаки, затлъстяване, тютюнопушене, фамилна
анамнеза – баща починал от инфаркт, наличие на коронарна болест на сърцето,
доказана чрез сърдечна катетеризация. Вещото лице е заключило, че стресът също
е рисков фактор за исхемичната болест на сърцето, тъй като при стрес се
активира симпатиковата нервна система, нейните ефекти – повишена сърдечна
честота, повишено артериално налягане, повишен сърдечен контрактилитет, водят
до завишени нужди от кислород на сърдечния мускул, което при наличие на
атеросклеротични плаки по сърдечните артерии, стесняващи отвора им, може да
доведе до несъответствие между нуждите и доставката на кислород до сърдечния
мускул, което се проявява като стенокардия – градна болка, която може да
прерастне в инфаркт. Вещото лице Б. е дало заключение, че малко вероятно е
стресът като единствен фактор да доведе до поява на инфаркт, а в случая
комбинация от множество изброени рискови фактори при А. са довели до
диагнозата, като не може да се определи кой от тях е с най-голям принос.
Посочил е, че съпъстващите заболявания на А. са артериална хипертония и
дислипидемия, като и двете заболявания са основни рискови фактори за исхемична
болест на сърцето и нейната остра форма-миокарден инфаркт. Заключението е, че А.
не е претърпял хирургична интервенция, поставен е стент на запушената артерия
на сърцето, което е интервенционална процедура, която се извършва чрез пунция
на периферна артерия на ръка или крак през кожата, след което чрез катетри и
водачи по хода на артерията се достига до съдовете на сърцето, където се
извършва процедурата под рентгеноскопичен контрол. Вещото лице е заключило, че
исхемичната болест на сърцето е хронично заболяване, което прогресира с времето
и води до остри инциденти, сред които остър миокарден инфаркт, остра и хронична
сърдечна недостатъчност, ритъмно-проводни нарушения, внезапна сърдечна смърт, а
за забавяне на прогресията и предотвратяване на усложнения е задължителна
постоянна медикаментозна терапия. Посочено е, че наличието на исхемична болест
на сърцето предполага спазване на определен диетичен режим, ограничаване на
състезателни спортове, доживотен прием на медикамент, контролни прегледи при
кардиолог поне веднъж годишно. В съдебно заседание вещото лице д-р Б. заяви, че
има комбинация от рискови фактори и това е основната причина, налице са
съпътстващи заболявания и рискови фактори.
Гореописаното
деяние е извършено от подсъдимия Р. виновно, при пряк умисъл. Същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е и
е искал настъпването на общественоопасните последици, целял тяхното настъпване. Подсъдимият е
съзнавал всички елементи от обективната страна на състава на престъплението.
Подсъдимият Р. е знаел, че към момента
на уведомяването на надлежния орган набеденият
– св. С.А. е невинен, защото не е осъществил престъпнитя състав.
Съгласно чл.286 ал.1 от НК набедяването е
приписване пред надлежен орган на властта на извършено от невинно лице деяние,
което е конкретно определено престъпление. Необходима предпоставка за
осъществяване на набедяването е деецът да е знаел, че набеденият е невинен.
Подсъдимият Р. не само в жалбата си вх. № 982/03.11.2016г.. до РП Свищов е изнесъл неверни данни за извършено от св. С.А.
престъпление , но и е съзнавал тази
неистина. В жалбата на подсъдимия Р. се съдържат фактическите обстоятелства на
конкретни престъпни състави. Установи се, че Р. е знаел, че А. е невинен, като
набеденията А. е бил привлечен към наказателна отговорност за престъпление по
чл. 211 пр. 1 вр. чл. 210 ал. 1 т. 5 вр. чл. 209 ал. 1 пр. 1 и л и чл. 26 ал. 1 от НК. Дадените обяснения
от подсъдимия не се подкрепят от доказателствата по делото, същите се явяват
защитна теза, като и с оглед показанията на св. Т.И., водил ДП 15/2017г.. на РУ
свищов, провел двата разпита на Р., включително разпита на 07.11.2017г.., при
който Р. като свидетел заявил, че историята, която е разказал е за да може да
оправдае липсата на парите пред майка си и баба си, заявявайки ,че парите които
му давал, му било ясно, че отиват за хазарт, но вярвал, че ще му ги възстанови.
По
такъв начин подс. А.Р.Р. е осъществил от
обективна и субективна страна престъпния състав
по чл. 286 ал. 2 вр. ал. 1 пр. 1 от НК. Същият, на 03.11.2016 г. в гр.
Свищов, пред надлежен орган на властта - прокурор в Районна прокуратура Свищов,
подавайки жалба с вх.№ 982/03.11.2016 г. до Районна прокуратура Свищов, набедил С.Д.А. *** в престъпление по чл.211
вр. чл.209 от НК - „измама в особено големи размери“, като заявил в жалбата, че
в периода от месец май 2015 г. до месец март 2016 г. в гр. Свищов А.,
представяйки се за строителен предприемач, го е въвел в заблуждение, че ще му
прехвърли собствеността върху новостроящо се жилище в гр. Велико Търново,
поддържал това заблуждение и с това причинил на Р. имотна вреда в размер на 63
000 лева, като при подаването на жалбата, Р. е знаел, че А. е невинен, и като
набеденият С.Д.А. е бил привлечен към
наказателна отговорност по чл. 211, пр.1 вр. чл.210, ал.1, т.5 вр. чл.209,
ал.1, пр.1 и 2 и чл.26, ал.1 от НК с постановление за привличане на обвиняем от
01.08.2017 г. на разследващ полицай при РУ - Свищов по досъдебно производство №
15/2017 г. по описа на РУ – Свищов /преписка № 982/2016 г. по описа на Р.п.– С.
Причини
за извършване на престъплението – незачитане на установения правов ред.
Отегчаващи отговорността обстоятелства – няма. Смекчаващи
отговорността обстоятелства- чисто съдебно минало, добри характеристични данни.
Съдът намира, че обществената опасност на
деянието по обвинението по чл. 286 ал.2 вр. ал. 1 пр. 1 от НК е висока
с оглед и на предвиденото наказание – от една до десет години лишаване от
свобода. Обществената опасност на подс. Р.
е ниска – същият не е осъждан, има добри характеристични данни –
работи.
Предвид на изложеното и като отчете
личността на подс. Р., както и невисокия размер на причинената щета, добрите
характеристични данни, мотива за извършване на деянието, изминалия период от
време, съдът намира, че целите на наказанието ще
бъдат постигнати, като на подс. А.Р.Р.
се наложи наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства,
като му наложи наказание лишаване от свобода за срок от една година. Съдът
счита, че за постигане целите на индивидуалната и генерална превенция не е
необходимо подсъдимия да изтърпява ефективно определеното наказание, поради
което на основание чл. 66 ал. 1 от НК отложи изтърпяването му за срок от 3 години.
По отношение на предявения граждански иск,
съдът счита същият за основателен и доказан, но не до претендирания размер.
Установи се от показанията на св. А., че след като срещу него било повдигнато
обвинение, „се притесних. Бях викан за разпит, 2-3 пъти съм ходил“. Заяви, че
получил остър инфаркт на миокарда, разболял се, а преди това нямал никакви
здравословни проблеми. Св. А установи с показанията си, че А. се притеснявал много от това, че го викат в
полицията, постоянно говорел за това, ограничил контактите си, затворил се, не
ходел почти никъде, а впоследствие получил и инфаркт. Преживения стрес,
негативни емоции от производството, по което му било повдигнато обвинение
безспорно са му причинили неимуществени вреди. Съдът счете, че следва да се
репарират претърпените неимуществени вреди – стрес, негативни емоции,
неудобства. Същевременно от заключението
на съдебно-медицинската експертиза, както и заключението на
съдъбно-медицинската експертиза се установи, че стресът не е самостоятелна
причина за настъпилия инфаркт, а се касае за комбинация от рискови фактори, съпътстващи заболявания и
рискови фактори. Вещото лице Г. е заключило, че основната причина за възникналия остър миокарден
инфаркт, предхождан от протеклата стабилна стенокардна болка, е исхемичната
болест на сърцето, която се изявява с стенокардия и инфаркт на миокарда,
проявени и доказани при А.. Вещото лице е посочило, че рисковите фактори на
исхемична болест на сърцето, които се наблюдават при А. са повишено ниво на
холестерола и триглицеридите, високо артериално налягане, затлъстяване,
тютюнопушене, фамилна анамнеза – починал баща от инфаркт на миокарда, доказана
чрез сърдечна катетеризация на 80%
стеноза в среден сегмент на дясна коронарна артерия и 60% стеноза в долен
сегмент на лява коронарна артерия, като психоемоционалното състояние на А. за
наличието и появата на силен стрес, уплаха и тревожност са странични фактори,
които са скоропреходни и не повлияват и
не причиняват появата на клиничната картина на тежката форма на исхемична
болест на сърцето, която е имал преди октомври 2017г. като налична, но не
протичаща с такива тежки прояви до 13.10.2017г.., когато е манифестирана със
стенокардия и последващо настъпил и диагностициран инфаркт на миокарда. Вещото лице –кардиолог също е
дало заключение, че малко вероятно е стресът като единствен фактор да доведе до
поява на инфаркт, а в случая е налице комбинация от множество рискови фактори
при А., довели до диагнозата, без да може да се определи кой от тях е рисков.
След като не се установи по безспорен начин преживения стрес да е причината за
настъпилия инфаркт през м. октомври 2017 година, следва, че и предявения иск за
неимуществени вреди се явява завишен по размер. Съдът прие, че за обезщетяване
на претърпените от св. С.А. стрес , негативни емоции, неудобства,
представляващи неимуществени вреди, е необходима
сумата 1000,00 лева, която сума определи по справедливост, съгласно
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. При това
положение подсъдимият ще следва да заплати на св. С.А. сумата 1 000,00
лева - претърпени неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл. 286
ал. 2 вр. ал. 1 пр. 1 от НК, ведно със законната лихва върху сумата от датата
на увреждането – 03.11.2016г. до окончателното изплащане, като гражданският иск
до предявения размер от 10 000,00 лева – обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, отхвърли като неоснователен и недоказан.
Съдът
присъди 50,00 лева – ДТ върху уважения
размер на гражданския иск, 30,00 лева – разноски за вещо лице, както и 5,00
лева - такса за издаване на изпълнителен лист, които суми подсъдимият А.Р.Р. следва
да заплати на Районен съд Свищов.
Съдът
присъди сумата 67,20 лева, която сума подс. А.Р.Р. да заплати на ОСлО при ВТОП,
както и 5,00 лева такса за издаване на изпълнителен лист.
Съдът присъди и направените по делото
разноски в размер на 92,00 лева, която
сума подс. А.Р.Р. да заплати на С.Д.А. ***,
която сума представлява направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение на повереника и възнаграждение на вещи лица, съобразно уважения
размер на гражданския иск.
По тези съображения съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: