Р Е Ш
Е Н И Е
№ 214
гр.
Дулово, 29.11.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен
съд - Дулово, гражданска колегия в публично заседание на двадесет и трети
октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ
КЪНЧЕВ
при
секретаря НИНА СТАНЧЕВА, като разгледа докладваното от районния съдия гр. дело
№ 110 по описа за 2019г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Ищецът
Т.М.Н. с ЕГН **********, моли съда да постанови
решение с което:
-
да й предостави упражняването на родителските права над детето Г.Д.П.с
ЕГН **********, чийто баща е ответникът Д.С.П. с ЕГН **********,
-
да определи местоживеене на детето Г.Д.П.при неговата майка Т.М.Н., на адрес: ***;
-да
определи режим на лични контакти детето Г.П.с бащата Д.П.: всяка първа и трета
събота от месеца от 09.00 часа до 12.00 часа без преспиване, в присъствието на майката;
-да
осъди бащата Д.С.П. с ЕГН ********** да заплаща на детето си Г.Д.П.с ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител Т.М.Н. с ЕГН **********, до всяка
10-то число на месеца за който се дължи ежемесечна издръжка в размер на 150/сто
и петдесет/лева ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска,,
считано от датата на влизане на решението в сила до настъпване на обстоятелства
нейното изменение или прекратяване.
- На основание
чл.127а, ал.2 от СК да разреши да се издаде паспорт за пътуване в чужбина на
детето Г.Д.П.с ЕГН **********, което разрешение да замести съгласието на бащата
Д.С.П. с ЕГН **********.
Да
разреши на детето Г.Д.П.с ЕГН ********** да пътува до всички държави
членове на Европейският съюз и до Република Турция придружено неговата майка Т.М.Н.
с ЕГН ********** до навършване на пълнолетие, което разрешение да замести
липсващото съгласие на бащата Д.С.П. с ЕГН **********.
Твърди, че с ответника са живели на семейни начала от началото на ****г. до началото на ***г.
когато ответникът заминал за Гърция. В момента са разделени, като от раждането
на детето до срдата на 2014г. е виждала ответника 2,3 пъти. Твърди още че тя е
родителя който полага грижи за детето и осигурява неговата издръжка, а
ответника не се интересува от детето и не помага в неговото отглеждане и
възпитание, не осигуря никакви средства за издръжката му. Представя писмени доказателства.
Прави искане за събиране на гласни доказателства за обстоятелствата изложени в
исковата молба.
В срока по чл.
131 от ГПК ответника Д.С.П. депозира
писмен отговор на предявените срещу него
искове. Не оспорва че Г.Д.П.е негово дете и че го е признал. Оспорва
всички останали обстоятелства изложени в исковата молба, като твърди че същите
са изопачени и неверни. Заявява, че е имал желание да се грижи за детето от
раждането му, да живее с него и да упражнява лично и постоянно родителските права. Предоставял е многократно
парични средства в рамките на възможностите които е имал. Купувал е подаръци на
детето за рождения му ден. Като основна причина за да не упражнява родителските
права по отношение на детето Г., ответника сочи майката на детето и нейните
роднини. Последните се дразнели и не приемали различната му етническа
принадлежност. Излага и други съображения.Моли при постановяване на решението
си съдът да се съобрази с това че той получава 217 лева пенсия и че има и друго
дете за което се грижи. Представя писмени доказателства.
Като
прецени представените доказателства и обсъди становището на молителя,
съдът прие за установено следното:
Молбата
е допустима. Разгледана по същество
същата е основателна.
Предявени са искове с правно основание чл. 127 от СК, чл.143, ал.2 от СК
и чл. 127а, ал. 2 от СК във вр. с чл. 76 от ЗБЛД.
Ищецът
и ответницата са живели съвместно, без да сключат граждански брак от ***г. до началото на ***г.
От това съвместно съжителство на **г. се родило детето
Г.Д.П./Удостоверение за раждане от ***г., издадено въз основа на Акт за раждане № *****г.,
съставен от Община –****/. След
раждането на детето, страните са се виждали 2, 3 пъти. След това ответникът е
прекъснал контактите си с детето, дезинтересирал се е от него, не е подпомагал
финансово ищеца в неговото отглежане и възпитание.
Изложените
в исковата молба твърдения се потвърждават от разпита на свидетелите А. Н./сестра
на ищеца/ и Х.К./без родствени връзки със страните/. От техните показания става
ясно, че само ищеца полага грижи за детето, че ответника не се интересува от
детето си, не дава издръжка, както и че детето се плаши от баща си и не желае
да се среща с него.
Изложените
обстоятелства налагат да се определи местоживеене на детето при родителят,
който ще упражнява родителските права по отношение на него, като във връзка с
преценката на родителските качества и на двете страни по делото съдът преценява
поведението на двамата родители по отношение на детето, показанията на разпитаните
по делото свидетели, както и възприетата от съда фактическа обстановка, касаеща
липсата на ответника както в живота на детето, така и в семейството.
Преценявайки изразеното желание от страна на майката Т.Н., както и
обстоятелството, че именно тя е родителят, който трайно полага грижи за детето Г.П.,
съдът следва да уважи предявените искове като ги присъди упражняването на
родителските права на майката и определи местоживеене на детето Г.П.– по
местожителството на неговата майка.
Следва да се определи режим на лични отношения на детето с бащата, така
както е поискано с исковата молба, с оглед на обстоятелството че детето не е
свикнало с баща си и няма създадена стабилна емоционална връзка с него.
По
предявеният иск за присъждане на ежемесечна издръжка на детето:
Разпоредбата
на чл. 143, ал. 2 от СК гласи, че родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да
се издържат от имуществото си.
Съгласно
чл. 142, ал. 1 от СК размера на издръжката се определя според нуждите на детето
и възможностите на задълженото лице. Съобразявайки се с икономическата
обстановка в страната, възрастта на детето, възможностите на ответника Д.П. и
обстоятелството че той се грижи и издържа и друго дете, размера на месечната му
пенсия – 230.40 лева и липсата на доказателства същият да може да заплаща
издръжка в по-висок размер, съдът счита, че ответника следва да заплаща
издръжка на детето си в минимален размер, който към момента на постановяване на
съдебното решение е 140.00 лева
месечно/или ¼ от минималната работна заплата за страната, която от 01.01.2019г. е 560лв./, считано от датата на влизане на решението в
законна сила - до настъпване на обстоятелство, изключващо плащането, като до
размера от 150 лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
На
основание чл. 146, ал. 1 от СК ответника дължи и обезщетение за забава, в
случай, че просрочи заплащането на отделните вноски в размер на законната
лихва.
Върху
така определения размер на издръжката за детето ответника следва да заплати държавна
такса в размер на 201.60 лева - определена съгласно Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
На
основание чл. 242, ал. 1 от ГПК следва да се допусне предварително изпълнение
на решението в тази част.
По
иска с правно основание чл. 127а от СК във вр. с чл. 76 от ЗБЛД:
Нормата на чл. 127а от СК предвижда, че въпросите, свързани с
пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това
се решават по общо съгласие на родителите, а когато такова не бъде постигнато,
спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето.
Видно от представеното удостоверение
за раждане на детето Г.Д.П.е,
че то е родено на ***г. от родители Т.М.Н. и Д.С.П..
Ответника Д.П. заяви в съдебно
заседание, че не е съгласен детето Г. да пътува в чужбина, но не изложи
съображения защо.
В производството по чл.127а СК по
спорна съдебна администрация, съдът не е обвързан от формулираното от
молителката искане относно броя на пътуванията, период от време и определени
държави. В рамките на заявеното искане с молбата по чл.127а СК съдът разполага с
власт да разреши конкретни пътувания в период от време различен от първоначално
заявения и до определени държави, част от поисканите с молбата или да разреши
неограничен брой пътувания, но до определени държави. Съдът не е обвързан и от
становището на ответника, , тъй като водещи и най-важни при решаване на въпроса
за заместване съгласието на единия родител- бащата, за пътуване в чужбина, са
нуждите и интересите на детето Г., стига да не се засяга правото на родителите
и детето да контактуват помежду си. Ето защо, при разрешаване въпроса,
свързан с пътуване на дете в чужбина при разногласие на родителите, съдът прави
преценка за целесъобразност. В този смисъл, в правомощията на съда е да даде
разрешение по тези въпроси дори и различно от първоначално поисканите с молбата
периоди и дестинация на пътуванията, респ. и да разреши неограничен брой
пътувания, но до определени държави.
В по- новата си практика, ВКС застъпва
становище, съобразно което и предвид конкретиката на
фактите по делото, може да бъде предоставено разрешение за пътуване на детето в
рамките на определени държави, без ограничения в броя на пътуванията и периода,
в който те ще се осъществяват и тяхната продължителност.
Съвкупният
анализ на събраните по делото доказателства безспорно налага извод, че в
интерес на детето е то да може да пътува извън страната, особено когато се
касае за страни в рамките на ЕС, където въпросът за поставянето му в риск
изобщо не стои. Мотивите на майката да поиска заместващото съгласие на бащата
се коренят в това, че тяжелае детето да има възможност да се среща и с близките
му които живеят чужбина, за което не може да получи нужното съдействие от
страна на бащата, която отсъства от живота на детето. Макар да няма изричен
негов отказ в този смисъл, обстоятелството че до настоящия момент ответника не
е предприел действия по даване на нужното съгласие, което включително не е
сторил и в рамките на настоящото производството са достатъчно показателни за
проявеното от негова страна пасивно поведение в това отношение. Простото
посочване от негова страна, че не желае детето да пътува в чужбина не е
достатъчно, за да се приеме, че той не създава пречки, тъй като в случая се
касае за необходимост от предприемане на конкретни нейни лични действия, които
при това могат да бъдат заместени единствено при съдебна намеса, до каквато е
прибягнал ищеца. Липсват наведени твърдения, нито пък ангажирани доказателства,
бащата да е дал извънсъдебно и в нужната за това форма, съгласието си за
издаване документи за задгранично пътуване на детето или то да има възможност
да пътува в рамките на ЕС. Ето защо, следва да се приеме, че интересът на майката
от поисканата съдебна намеса е оправдана.
Понастоящем
майката е титуляр по упражняване родителските права. Несъмнено, тя и детето
имат право на свободно придвижване, като това право е гарантирано, както от
КРБ, така и от ЕКПЧ и Конвенцията за правата на детето. Предвидено е, че то би
могло да бъде ограничено само със закон, за защита на националната сигурност,
народното здраве и права и свободи на други граждани- чл. 35 КРБ, чл.
2 от Протокол № 4 към Конвенцията за защита правата на човека и
основните свободи относно признаването на някои права и свободи освен вече
провъзгласените в Конвенцията и в Първия протокол № 1, където е закрепено
правото на свобода на придвижване. Аналогично е и разрешението дадено в чл. 10
от Конвенцията за защита правата на детето. В заключение, поставяне на
ограничения относно възможността на детето да пътува свободно в рамките на
държавите от ЕС придружавано от своята майка се явява неоправдано спрямо
неговите интереси. На детето следва да бъде предоставена възможност да пътува
неограничено във времето и в рамките на държавите от ЕС и до Република Турция за срок от пет години,
при спазване режима на лични отношения на бащата с детето определен със съдебно
решение.
В заключение и съобразявайки изключително интересите на детето,
съдът преценява молбата за основателна и тя следва да бъде уважена, като на
детето Г. се даде възможност да пътува със своята майка без ограничения в броя
на пътуванията в държавите членки на Европейския съюз и до република Турция,
тяхната продължителност и времето, през което ще се осъществяват за срок от пет
години, при спазване режима на лични отношения на детето Г. с неговия баща,
определен по съдебен ред и и при съобразяване с началото и края на всяка учебна
година.
Съгласно уредбата на чл.45, ал.1 от ЗБЛД
заявлението за издаване на паспорт или заместващ го документ на малолетни и
непълнолетни лица се подава лично и от техните родители, настойници или
попечители, като в настоящия случай именно липсващото съгласие на майката
следва да бъде заместено от съда. От анализът на събраните по делото
доказателства съдът прави извод за основателност на сезиращата го молба,
доколкото непосредствените грижи за детето се полагат от майката и същата
осигурява основните средства за живот на детето, респективно и произтичащата от
това положение потребност и следващата от това необходимост детето да разшири
своя мироглед, географски понятия и обща култура. Безмотивният отказ на бащата
да даде съгласие за издаване на паспорт на детето и разрешение за напускане на
страната следва да бъде заместено с мотивирано разрешение от съда.
Във връзка с изложеното, Дуловският районен съд
Р Е Ш И :
ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО на
родителските права върху детето Г.Д.П.с ЕГН ********** на
майката
Т.М.Н. с ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на
детето Г.Д.П.с
ЕГН ********** при неговата майка Т.М.Н.
с ЕГН **********, на адрес: ***.
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ на лични
отношения между бащата Д.С.П. с ЕГН ********** и детето Г.Д.П.с ЕГН ********** - всяка първа и трета събота
от месеца от 09.00 часа до 12.00 часа без преспиване, в присъствието на майката.
ОСЪЖДА бащата Д.С.П.
с ЕГН **********,***, да заплаща на
детето Г.Д.П.с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Т.М.Н.
с ЕГН **********, ежемесечна издръжка в
размер на 140.00/сто и четиридесет/лева,
платима до всяко 10-то число на месеца за който се дължи, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска,, считано от датата на влизане на
решението в сила до настъпване на обстоятелства нейното изменение или
прекратяване. ОТХВЪРЛЯ иска над
този размер до предявения от 150.00 лева, като неоснователен.
РАЗРЕШАВА на ОД на МВР ****,
отдел „Български документи за самоличност“ да издаде международен паспорт за
задгранично пътуване на детето Г.Д.П.с ЕГН **********,
без да е необходимо за целта съгласието на бащата Д.С.П. с ЕГН **********.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ на
основание чл.127а, ал.2 СК, заместващо съгласието на бащата Д.С.П. с ЕГН **********,
детето Г.Д.П.с
ЕГН ********** да напуска страната и да
пътува без ограничения в броя на пътуванията,
тяхната продължителност и времето, през което ще се осъществяват, важимо за държавите членки на Европейския съюз и за
Република Турция, за срок от пет
години, придружавано от своята майка Т.М.Н. с ЕГН **********, при спазване определения по съдебен ред режим на лични
отношения на детето Г.Д.П.с
ЕГН ********** с неговия баща Д.С.П. с ЕГН **********
и при съобразяване с началото и края на всяка учебна
година.
Отхвърля молбата
на Т.М.Н.
с ЕГН **********за издаване на разрешение за пътуване
на детето Г.Д.П.с ЕГН **********, извън
посочените периоди и страни, до навършване на пълнолетие на детето.
ОСЪЖДА Д.С.П.
с ЕГН **********,***, да заплати в полза на
Държавата по сметката на Районен
съд – Дулово, сумата от 201.60лв./двеста и един
лева и шестдесет стотинки/ – дължима държавна такса върху размера на присъдената
издръжка.
Решението може да се обжалва пред
Силистренски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: