№ 1836
гр. София, 28.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Гюлсевер Сали Въззивно гражданско дело №
20221100511563 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С решение от 26.08.2022 г., постановено по гр. дело №15477/2020 г. по
описа на Софийския районен съд, 64 състав, ответникът „Дженерали
Застраховане“ АД е осъден да заплати на „Евроинс“ АД на основание чл. 411
КЗ сумата от 973,77 лв., представляваща стойността на застрахователно
обезщетение и ликвидационни разноски за щети върху застрахован лек
автомобил в резултат на ПТП, настъпило на 30.10.2019 г. в гр. София, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 06.04.2020 г.
до окончателното погасяване на вземането.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника
„Дженерали Застраховане“ АД, с която решението се обжалва като
неправилно и необосновано. В жалбата се излагат доводи, че по делото не
било доказано, че именно застрахованият при ищеца автомобил е участвал в
процесното ПТП, като се заявява, че и от съдържанието на представения по
делото двустранен констативен протокол не може да се индивидуализира и да
се установи идентичността му с процесния автомобил. По изложените
съображения се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на
друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен в цялост. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ищеца „Евроинс“ АД, с който оспорва същата като неоснователна и моли
въззивния съд да я остави без уважение. Излага се становище, че в хода на
1
първоинстанционното производство е било установено от събраните гласни и
писмени доказателства при условията на пълно и главно доказване, че именно
застрахованият автомобил е участвал в процесното ПТП. По изложените
съображения се иска потвърждаване на първоинстанционното решение като
правилно и обосновано. Претендират се разноски.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1
ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта му - в обжалваната част,
като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата
оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните - т.1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013
г. по тълк.дело № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При извършена проверка по реда на чл. 269, ал. 1 от ГПК въззивният
съд установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Същото е и
правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Фактическите и правни констатации на
настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен
акт констатации /чл.272 ГПК/. При правилно разпределена доказателствена
тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията
си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е
обсъдил събраните по делото доказателства, изложил е подробни мотиви,
като е основал решението си върху приетите от него за установени
обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. Във
връзка с изложените във въззивната жалба доводи настоящата въззивна
инстанция намира, че към изложените правни и фактически констатации на
първоинстанционния съд следва да се добави и следното:
Районният съд е сезиран с иск по чл. 411 КЗ, съгласно който в случаите,
когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска
отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност" - до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне.
Разпоредбата на чл. 410 във вр. с чл. 411, ал. 1, изр. 2 от КЗ урежда
право на застрахователя, изплатил застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка, да встъпи в правата на застрахования срещу
застрахователя на деликвента по застраховка "Гражданска отговорност", до
2
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направените за
неговото определяне. Основателността на предявения иск се обуславя от
доказване на правопораждащ фактически състав, включващ следните
елементи: - 1/ наличие на валиден договор за имуществено застраховане,
сключен между ищеца като застраховател и собственика на увредения в
резултат на ПТП автомобил, 2/ заплащане на застрахователното обезщетение
от ищеца - застраховател на застрахования в изпълнение на сключения между
тях договор, 3/ отговорност на предизвикалия ПТП водач по чл. 45, ал. 1 ЗЗД,
възникнала при осъществяване изискуемите елементи на непозволеното
увреждане - деяние, противоправност, настъпили в причинна връзка с
деянието вреди и вина, която по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага, 4/
наличие на валидно застрахователно правоотношение между деликвента и
ответника по застраховка "Гражданска отговорност". Съгласно чл. 410 от КЗ с
плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето,
застраховало неговата гражданска отговорност, до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
С предявената искова молба ищецът твърди, че със застрахователен
договор за имуществена застраховка „Каско“ ищецът е застраховал л.а.
„Опел“, модел „Зафира“, с ДК№*******, собственост на Г.К. със срок на
покритие от 01.12.2018 г. до 01.12.201 г. На следващо място се твърди, че в
резултат на ПТП, настъпило на 30.10.2019 г. с участието на л.а. „Хонда ХР“
по застрахования л.а. са били причинени имуществени вреди. Като писмено
доказателство към исковата молба са приложени двустранен протокол, в
който лекият автомобил действително е индивидуализиран само по модел, без
посочване на рег. №, подписан от участниците в ПТП, искане за оглед и
оценка на щети. Приобщена е доклад по щета, изготвена за същия автомобил,
както и удостоверние за техническа изправност и свидетелство за
регистрация от които се установява, че Г.К. е собственик на процесния
автомобил. От съвкупния анализ на така събраните доказателства се
установява по безспорен начин, че процесните щети са били нанесени именно
по л.а. Опел“, модел „Зафира“, с ДК№*******, собственост на Г.К.. Този
извод се подкрепя и от свидетелските показания, налични по делото, които
съдът кредитира като последователни и безпротиворечиви и кореспондиращи
със събрания по делото доказателствен материал. Неоснователно е
оплакването на въззивника, че същите не могат да бъдат кредитирани,
доколкото свидетелят не посочил индивидуализиращи данни за лекия
автомобил. Свидетелят е допуснат до разпит за установяване механизма и
вредите в резултат на ПТП, описани в исковата молба. Доколкото свидетелят
изрично не е бил запитан за други подробности, в това число за рег. № или
модел на л.а., то не може да се приеме, че показанията му касаят друг
автомобил. По същите съображения съдът кредитира изцяло и заключението
на съдебна авто-техническа експертиза.
Предвид така изложеното настоящата въззивна инстанция намира, че
предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен. При съвпадение на
крайните изводи на двете съдебни инстанции първоинстанционно решение
3
следва да бъде потвърдено на основание чл. 272 ГПК, а подадената въззивна
жалба следва да се остави без уважение.
Така мотивиран съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 26.08.2022 г., постановено по гр. дело
№15477/2020 г. по описа на Софийския районен съд, 64 състав в цялост.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент от
чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4