№ 21409
гр. София, 26.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20231110166120 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Й.Б.“ ЕАД срещу С. Р. С., с
която са предявени обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 92, ал.1 от ЗЗД за
признаване за установено, че С. Р. С. дължи на „Й.Б.” ЕАД сумата 112,16 лева –
главница, представляваща неплатени месечни абонаментни такси и потребени
услуги по Допълнително споразумение от 26.06.2021 г. към договор за мобилни
услуги за моб. № +*********, за отчетен период от 25.06.2021 г. до 24.08.2021 г.,
ведно със законна лихва от 28.06.2023 г. до изплащане на вземането, сумата
159,74 лева – неустойка по р. III, т. (чл.) 2 от допълнително споразумение за
нарушение на задълженията-неизпълнение на задължението за плащане на
главницата от 112,16 лева, в размер на три абонаментни такси, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, ведно
с Разпореждане № 137133/27.09.2024 г. по чл. 247 от ГПК, по ч. гр. дело №
35790/2023 г. по описа на СРС.
В искова молба са изложени твърдения, че между страните е сключен
договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги, по който
ответникът не е заплатил дължими абонаментни такси за използвани
далекосъобщителни услуги. Поради неизпълнение е начислена неустойка.
Ответникът, чрез особен представител, оспорва исковете по основание и
размер, в т.ч. не са възникнали предпоставките за начисляване на неустойка
поради липса на доказателства, че договорът е прекратен; евентуално счита за
прекомерна.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
1
От писмените доказателства се установява, че между страните е сключен
договор за далекосъобщителни услуги – договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +********* от 21.09.2020 г. и допълнително споразумение
към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +********* от 26.06.2021
г. При това съдът намира, че между страните в производството са съществували
валидни договорни правоотношения по сключен между страните договор за
далекосъобщителни услуги през исковия период, по който ищецът е осигурил
достъп на ответника до своята мобилна мрежа и предлагани далекосъобщителни
услуги. Съгласно § 1, т. 17 ДРЗЕС, „електронна съобщителна услуга“ е услуга,
обичайно предоставяна по възмезден начин, която изцяло или предимно включва
пренос на сигнали по електронни съобщителни мрежи, включително услуги по
преноса, осъществявани чрез мрежи за радиоразпръскване, без да се включват
услуги, свързани със съдържанието и/или контрола върху него. В обхвата на
електронните съобщителни услуги не се включват услугите на
информационното общество, които не се състоят изцяло или предимно от пренос
на сигнали чрез електронни съобщителни мрежи. При това ищецът, следва да
установи, че е предоставил възможността ответника да ползва съответната
мобилна мрежа до която е доставил сигнал, радиоразпръскване и т.н. С оглед
предоставената на ответника СИМ карта и липсата на възражения в противния
смисъл, съдът достига до извод, че ищецът е предоставил възможност за достъп
на потребителя до мобилната мрежа.
В раздел III от допълнително споразумение от 26.06.2021 г. към договора
за мобилни услуги е посочено, че същото се сключва за първоначален срок от 24
месеца, който влиза в сила на 26.06.2021 г., като месечния абонамент за
първоначалния срок на договора съгласно раздел I, т. 1, по избрания от абоната
абонаментен план „Тотал макс“ е в размер на 54,99 лв. Посоченият 24-месечен
срок на договора обхваща и исковия период, за който се претендират непогасени
задължения за плащане на месечни абонаментни такси. Видно от приетите
писмени доказателства по делото, мобилният оператор фактурира задълженията
по договора за мобилни услуги ежемесечно за всеки отчетен период, вкл. същото
се установява и от неоспорените детайлни потребления за фиксиран номер
+*********. За отчетен период от 25.06.2021 г. до 24.08.2021 г. общият размер на
дължимите месечни абонаментни такси възлиза на 131,98 лв. с ДДС. В исковата
молба ищецът е признал неизгоден за него факт, а именно, че за погасяване на
задълженията за отчетен период от 25.06.2021 г. до 24.07.2021 г. ответникът е
заплатил сумата от 19,51 лв. При съобразяване на посоченото обстоятелство,
непогасените задължения за заплащане на месечни абонаментни такси през
исковия период възлизат на 112,47 лв. Доказателствата за плащане на сумата от
112,47 лв. не са ангажирани от ответника, който носи тежестта на доказване,
поради което, в приложение на неблагоприятните последици от правилата за
разпределение на доказателствената тежест, съдът приема този факт за
недоказан. Тъй като задължението за плащане на абонамента такса възниква
ежемесечно, предварително, като е ирелевантно дали фактически абонатът е
ползвал услугите, то съдът намира, че ответникът е в неизпълнение на
задължението за плащане на месечния абонамент. Исковата претенция по чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД се явява доказана по основание и размер. Търсеното парично
задължение за главница е дължимо и изискуемо, и като законна последица от
това се дължи поисканата законна мораторна лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК - 28.06.2023
г., от която дата установителният иск се счита за предявен – арг. чл. 422, ал. 1 от
ГПК.
По иска с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД съдът установи, че в
клаузата, на която ищецът се позовава т. /чл./ 2 от раздел III „Срок.
Прекратяване. Неустойки. Едностранно изменение“ от допълнителното
2
споразумение е предвидено, че при прекратяване на договора преди изтичане
срока по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на
задълженията му по договора или други документи, свързани с него, в това
число приложимите ОУ, последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение
на която е налице прекратяване: (а) неустойка в размер на всички стандартни
месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок,
като максималният размер не може да надвишава трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти. В допълнение на неустойката по предходното
изречение, потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност
на отстъпките от абонаментните планове съответстваща на оставащия срок на
договора; и (б) в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на
услуги, съгласно посоченото в този договор или по предходно подписан
документ, чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи и такава част от
разликата между стандартната цена на устройството, съгласно ценова листа,
действаща към момента на сключване на договора, и заплатената при
предоставянето му, каквато съответства на оставащия срок от договора.
Действително, ответникът не е бил изправна страна по договора в
продължение на два месеца и има нарушение от страна на абоната на
задълженията му по договора. Хипотезата, на която ищецът се позовава за
начисляване на неустоечното вземане, доколкото не твърди прекратяване на
договора по вина на абоната, напротив, в свое становище от 02.09.2024 г.
изрично настоява да се разграничат фактическите състави, предвидени в т. 2 за
дължимост на неустойката, и в случая се касае за предложение III на т. 2, а
именно неплащането на две поредни месечни такси е нарушение на договора и
за него възниква правото на неустойка. При това положение съдът намира, че за
ищеца не е възникнало правото на парично вземане за неустойка, тъй като
уговорката се явява неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, а
именно потребителят е задължен при неизпълнение на неговите задължения да
заплати необосновано високо обезщетение или неустойка, и оттам нищожна на
основание чл. 146, ал.1 и ал.2 от ЗЗП. Така определената неустойка, дори в
хипотезата на предвиден максимален размер до трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти се създава значителна неравнопоставеност
между страните по договора. Това е така, доколкото от една страна, договорът не
прекратява своето действие, а от друга - дори при еднократно неизпълнение на
задължение за плащане на една месечна абонаментна такса от страна на
потребителя, посочената клауза дава право на мобилния оператор да начисли
неустойка в трикратния размер на абонаментната такса, като приложимостта на
клаузата от една страна не е обвързана с броя на неплатените месечни такси, а от
друга страна не е ограничена относно до това колко пъти може да бъде
приложена. Същата създава значително неравновесие в престациите на страните,
като предоставя възможност на мобилния оператор всеки път, когато абонатът
не изпълни задължението плащане на текущата абонаментна такса, да начислява
неустойка в трикратен размер. Ето защо съдът намира, че неустоечната клауза
излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни
функции, поради което противоречи на добрите нрави, което я прави нищожна
на основание чл. 26, ал. 1, пр. III 3 от ЗЗД. Предвид това акцесорната претенция
по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД е неоснователна.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има
право на съдебни разноски. Съобразно разясненията с Тълкувателно решение №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в настоящото производство подлежи на реализация
и отговорността за разноски в рамките на заповедното производство.
Ответникът, съразмерно на уважената част от исковете, трябва да заплати на
ищеца сумата 548,63 лева за платени държавни такси, възнаграждение на
адвокат и за негов особен-представител адвокат.
3
Мотивиран изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. Р. С., с ЕГН:**********, с адрес:
********, дължи на „Й.Б.” ЕАД, с ЕИК:*******, със седалище и адрес на
управление: *********, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, сумата 112,16 лева –
главница, представляваща неплатени месечни абонаментни такси и потребени
услуги по Допълнително споразумение от 26.06.2021 г. към договор за мобилни
услуги за моб. № +*********, за отчетен период от 25.06.2021 г. до 24.08.2021 г.,
ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 28.06.2023 г. до
окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, ведно с разпореждане №
137133/27.09.2024 г. по чл. 247 от ГПК, по ч. гр. дело № 35790/2023 г. по описа
на СРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Й.Б.” ЕАД, с ЕИК:*******, със седалище и
адрес на управление: *********, срещу С. Р. С., с ЕГН:**********, с адрес:
********, по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск с правно основание чл. 92, ал. 1 от
ЗЗД за признаване за установено, че С. Р. С. дължи на „Й.Б.” ЕАД сумата 159,74
лева – неустойка по р. III, т. 2 от допълнително споразумение за нарушение на
задълженията по договора -неизпълнение на задължението за плащане на
месечни абонаментни такси и потребени услуги за 112,16 лева за отчетен период
от 25.06.2021 г. до 24.08.2021 г., в размер на три абонаментни такси, за която
сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК, ведно с разпореждане № 137133/27.09.2024 г. по чл. 247 от ГПК, по ч. гр.
дело № 35790/2023 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА С. Р. С., с ЕГН:**********, с адрес: ********, да заплати на
„Й.Б.” ЕАД, с ЕИК:*******, със седалище и адрес на управление: *********, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 548,63 лева – съдебни разноски по ч. гр.
дело №35790/2023 г. и гр. дело №66120/2023 г., и двете по описа на СРС.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4