Р Е Ш Е Н И Е
№260023
гр. П., 10.09.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият
окръжен съд, гражданска
колегия, в открито
заседание на тринадесети август....……..…..………………………
през две хиляди и двадесета година...............................
в състав:
Председател:
КРАСИМИР НЕНЧЕВ
Членове: АЛБЕНА ПАЛОВА
МАРИАНА ДИМИТРОВА
при секретаря
К. Рядкова…...……..........…… .и в присъствието на
прокурор………..…................…….
като разгледа докладваното от
окръжен съдия Албена Палова…..….... в.
гр. дело № 441 по описа
за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 242/21.02.2020 г., постановено по гр.д. № 2971/2019 г.
Пазарджишкият районен съд е приел за установено по отношение на “ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД
ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Х. Г. Д.“ № 37,
че М.С.С. ЕГН: **********, с адрес: *** не дължи сума
в размер на 689. 57 лв.,за която сума е издадена фактура № ********** от
28.06.2019 г. за отчетен период от 22.11.2018 г. до 13.02.2019 г. – представляваща
допълнително начислена електрическа енергия на основание чл. 48 ал.1 от ПИКЕЕ.
Осъдил е „ЕВН България Електроснабдяване"
ЕАД да заплати на М.С.С. сумата от 350 лв., представляваща разноски направени пред настоящата инстанция.
Против така
постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна жалба от “ЕВН
България Електроснабдяване" ЕАД с изложени оплаквания за
незаконосъобразност. Основното възражение
в жалбата е, че отрицателният установителен иск е недопустим, тъй като за
страната липсвал правен интерес от предявяването му. Жалоподателят твърди, че с
така предприетата защита няма да се постигне този резултат, тъй като
дружеството няма да бъде осъдено да заплати сумата на ищеца. В тази връзка е
посочил практика на окръжните и районните съдилища в страната и определение на
ВКС. По съществото на спора твърди, че по делото е безспорно установено, че е
упражнено въздействие върху измервателния уред и предявеният иск се явява
неоснователен. На основание чл. 78, ал. 5 от ГПК се прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, като се иска същото да бъде
редуцирано до минималния размер.
В
срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от адв. Д. като
пълномощник на М.С. с искане решението на районния съд да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. В писмения отговор се пресъздава текста на почти
цялото решение. Сочи се практика на съдилищата в страната, включително и на
ВКС. Възразява срещу искането адвокатското възнаграждение да бъде редуцирано. Претендират
се разноски.
Окръжният
съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба, като
обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид
становищата, изразени в съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235
от ГПК, прие за установено следното:
В исковата си молба против ответника “ЕВН
България Електроснабдяване" ЕАД ищецът М.С.С. е твърдял, че в
качеството си на наследник на С. С. на 02.07.2019 г. бил уведомен от ответното
дружество, че дължи сума в размер на 689 57 лв. – потребена ел. енергия за
периода от 22.11.2018 г. до 13.02.2019 г. начислена на основание нанесена
корекция. Завява, че посочена електрическа енергия е начислена в нарушение на
Общите условия на ЕВН, както и при неспазване на установените правила. Твърдял
е, че не бил запознат с протокол № 96 от 17.04.2019 г., който протокол бил
съставен в нарушение на чл. 54 от Общите правила и в нарушение на чл. 47 от
ПИКЕЕ, доколкото е липсвал представител на клиента при съставянето му. Твърдял
е също, че не ставало ясно на какво основание ответното търговско дружество е
начислило ел. енергия за този период. В исковата молба се навеждат доводи за
липса на виновно поведение както от титуляра на партидата С. С., така и от
неговия наследник – М.С., а липсата на виновно поведение водела до
незаконосъобразно извършена корекция. Процесната сума била заплатена от ищеца с
цел да не бъде прекъснато ел. захранването, но същата не се дължала на
основанията, изложени в исковата молба. Искането е да бъде постановено решение,
с което да се уважи предявения иск.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден
отговор, в който са изложени доводи за неоснователност на иска, в случай, че се
приеме за допустим. Твърди се, че ответникът нямал задължение да доказва
виновно поведение на клиента, тъй като били налице законови разпоредби, които
регламентират преизчисляването на количеството ел. енергия, като в тях не се
предвиждало наличието на виновно поведение на крайния клиент. Не бил необходим и
изричен ред за уведомяване на клиента, за да може доставчикът на ел. енергия да
претендира дължимостта на начислената ел. енергия въз основа на корекция. Искането
е производството по деото да бъде прекратено поради недопустимост на иска,
алтернативно се поддържа отхвърляне на исковата претенция.
Въззивният съд намира предявения иск за
допустим. Постановяването евентуално на решението, с което се признава несъществуване на
задължението ще даде възможност за уреждане на облигационните задължения -
доброволно, чрез едностранно изявление (прихващане -доколкото е налице
продължаваща облигационна връзка между страните с други задължения на ищеца към
ответника) или чрез нов исков процес. С Тълкувателно решение № 8/2012 г. на
ОСГТК, ВКС се изостави тезата, че установителен иск е недопустим, ако ищецът
разполага с възможност да защити претендираното право с осъдителен иск, поради
промяна на гражданския оборот, който се развива във времето и наличието на
различни правни средства /не само съдебни/, с които разполагат гражданите за
уреждане на споровете си. Горното налага виждането, че гражданите сами избират
способа, чрез който да се защитят, стига това да не съставлява злоупотреба с
право, какъвто не е настоящия случай.
Като доказателство
пред първата инстанция е приет констативен протокол за техническа проверка и
подмяна на средства за търговско измерване № 477840 от 13.02.2019 г., от който
се установява, че електромер с фабричен номер ********* – монтиран на клиент С.
С. е демонтиран, в присъствието на двама свидетели и е изпратен за експертиза
по инициатива на ЕР ЮГ, ЕВН група.
От констативен протокол № 096 от 17.04.2019 г. от Български
институт по метеорология, главна дирекция мерки и измервателни уреди, е видно,
че е осъществен достъп до вътрешността на електромера. Към електрическата схема
допълнително е присъединено устройство - платка с електронни компоненти,
непринадлежащо към схемата на електромера. Залепена е пластинката на ключе SB3
за регистрация на отворен основен капак. Налице е изменение на електрическата
схема, която не съответства на одобрения тип.
Като доказателство по делото е представена и приета справка
за коригиране на електроенергия, изготвена от ЕР ЮГ, ЕВН група, от която се
установява, че на ищеца е начислена ел. енергия за периода от 22.11.2018 г. до
13.02.2019 г. на стойност 689,57 лв., което количество енергия е начислено на
основание чл. 48 ПИКЕЕ, за което клиентът е уведомен с писмо от 02.07.2019 г.
Към писмото е приложена и фактура за сумата от 689,57 лв. издадена от ответното
търговско дружество от 28.06.2019 г.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото е назначена
и приета техническа експертиза, от която се установява, че средството за
техническо измерване - електромер фаб. № ********* - е монтирано в ИНТ 3107071
в гр. П., ул. „М.“ 5 на 11.10.2018 г., като към момента на монтажа същото е
било технически годно до 2024 г. В заключението е посочено, че на 16.11.2018 г.
между 14:41 и 15:05 часа е регистрирано нерегламентирано отваряне – осъществени
са изменения на електрическата схема, което не съответства на одобрения тип.
Посочено е и че остойностяването на допълнително начисленото количество
електроенергия е начислено по цената, по която операторът на разпределителната
мрежа закупува от обществения доставчик НЕК АД електроенергия за покриване на
техническите разноски и дължими мрежови цени. При разпита си в открито съдебно
заседание пред районния съд вещото лице е заявило, че процесният електромер е
от модел, който има дистанционен контрол на статуса, товаров профил, регистър
на събитията, аларма за неоторизирана манипулация и др., като на 16.11.2018 г.
в регистъра на събитията при ответника е получен сигнал за неоторизиран достъп
до електромера. Ценена съобразно правилата на чл. 202 ГПК съдът изцяло дава
вяра на заключението на вещото лице, доколкото със същото е даден обоснован
отговор на всички поставени по делото въпроси, като вещото лице подробно при
изслушването си в съдебно заседание посочи начина, по който е стигнал до
крайните си изводи.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът намира обжалваното решение за валидно и допустимо, тъй като не страда от пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.
Разгледана по същество въззивната жалба е основателна по следните съображения:
Правоотношенията между
електроснабдителните дружества от една страна и крайните потребители на
електрическа енергия от друга възникват по силата на договори за продажба
/доставка/ на електрическа енергия, които могат да бъдат сключвани при
регулирани цени, при свободно договорени цени или по цени, определени от КЕВР -
глава IХ, раздел VI
и VII от Закона за енергетиката /ЗЕ/ и чл. 15 от Правила за
търговия с електрическа енергия. Поради специфичния предмет на тези
договори, част от правата и задълженията на страните се регламентират с
императивни разпоредби в ЗЕ и подзаконовите нормативни актове по прилагането
му. Така например в чл.
38а ЗЕ е посочено задължителното съдържание на тези договори, а чл. 38б и чл. 38в регламентират
задължението на енергийното предприятие да предоставя информация във връзка с
договорното правоотношение; в чл. 98а се
определя задължителното съдържание на общите условия при договорите за доставка
по регулирани цени, а чл. 21, ал. 1, т. 4
от ЗЕ предвижда, че тези условия се утвърждават от КЕВР.
Условията и редът за снабдяването с електрическа енергия и правилата за нейното
измерване се съдържат в подзаконови нормативни актове, издадени по законовата
делегация на чл.
83 ЗЕ.
Редът и сроковете за заплащането
на цената за доставената електрическа енергия при договори за доставка по
регулирани цени се определя в утвърдените от КЕВР общи условия, съгласно чл. 98а, ал. 2, т. 4
ЗЕ.
По правило плащането е веднъж месечно, при отчитане на текущото потребление. Възможността
за преизчисляване на сметките на потребителите на електрическа енергия за минал
период е уредена по различен начин във времето.
В чл. 49 от отменената
Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи
на производители и потребители, издадена по прилагане на Закон за енергетиката
и енергийната ефективност (отм.) и действала в периода 2000 г. -
2005 г., е предвидена изрична възможност за корекция на сметките на
потребителите за минал период в случаите на установени с протокол отклонения
извън допустимите граници на метрологичните и технически характеристики на
средствата за търговско измерване /СТИ/, както и при нарушения в целостта и
функционалността на СТИ или в свързващите ги електрически инсталации. В първия
случай става въпрос за дефект на СТИ, а във втория - за неправомерна намеса
върху СТИ.
В Закона за енергетиката първоначално
не съществува изрична уредба, която да позволява установяване на случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Тази
възможност е предвидена едва с измененията, въведени с ДВ бр. 54/2012 г. - чл. 83, ал. 1, т. 6, чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а ЗЕ.
Преди тези изменения са действали подзаконови нормативни актове, които са
уреждали случаите на грешки в отчитането на потребената ел. енергия. В чл. 64 от отменените
Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ ДВ
бр. 67/02.08.2004 г. е предвидена възможност за проверка в измервателната
система и установяване на грешка над допустимата, при което, ако не е известно
кога се е появила грешката, отчетеното количество се определя по процедура,
предвидена в договора за покупко-продажба /доставка/ на електрическата енергия.
Подобна е разпоредбата на чл. 45 от вторите
ПИКЕЕ от 2007 г., които също са отменени понастоящем.
В Закона за енергетиката,
както и в посочените подзаконови нормативни актове, които понастоящем са
отменени, не е уредена изрично възможността за отстраняване на грешки в
отчитането на потребената електрическа енергия, които се дължат на неточно
изчисление от страна на оператора, когато е установено несъответствие между
данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната
база данни за нея или с други думи - грешки, които се дължат на неприлагане на
дължимите корекционни коефициенти при отчитането на показателите на определен
тип СТИ. За първи път тази възможност е уредена в чл. 50 от
действащите понастоящем ПИКЕЕ, обнародвани в ДВ бр. 98 от 12.11.2013
г., след посочените изменения в ЗЕ от 2012 г. Разпоредбата на чл. 50 от
действащите ПИКЕЕ е отменена с решение №
12897/1.12.2015 г. по адм. д. № 9462/2014 г. на ВАС, IV отд. С последващо решение № 1500 от
6.02.2017 г. по адм. д. № 2385/2015 г. на ВАС, 5-чл. състав, решението
на тричленния състав на ВАС е отменено, в резултат на което разпоредбата на чл. 50 от ПИКЕЕ от
2013 г. е останала да действа. Според нея, в случаите на неправилно изчисляване
на използваните от клиента количества електрическа енергия, когато това се
дължи на несъответствие на параметрите на измервателната група и въведените в
информационната база данни за нея, операторът на съответната мрежа коригира
количествата електрическа енергия като разлика между отчетеното количество ел.
енергия и преминалото количество ел. енергия за времето от допускане на
грешката до установяването и, но за период не по-дълъг от една година.
При действието на разгледаната
нормативна уредба е създадена задължителна практика на ВКС, но само по повод
случаите на неточно отчитане на действително потребената електрическа енергия,
когато това се дължи на неправомерна намеса или отстраняване на СТИ от страна
на потребителя. Тази практика държи сметка за липсата на нормативна уредба, която
да дава възможност и методика за едностранна корекция на сметките на
потребителите за минал период, затова се приема, че клауза в общите условия,
която допуска подобна корекция, без да се установи периодът на грешното
измерване и без да се отчете реалното потребление, е неравноправна и не
обвързва потребителите - решение
№ 97 от 28.07.2015 г. по т. д. № 877/2014 г. на ВКС, I ТО и
цитираната в него практика на ВКС. Същевременно се приема, че при неправомерна
намеса върху СТИ от страна на потребителя, той дължи заплащане на реално
потребената ел. енергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и
действителния му размер. В същия смисъл е и решение № 115 от
20.05.2015 г. по гр. д. № 4907/2014 г. на ВКС, IV ГО, в което се добавя и
изискването да се докаже, че неправомерната намеса е извършена от потребителя.
Според ЗЕ източник на
задължението на крайния потребител за заплащане на цената на доставената
електрическа енергия е договорът. Касае се за договор за продажба /доставка/ и
макар той да има специфичен предмет, в ЗЕ липсват разпоредби, които да
изключват общите правила на ЗЗД във връзка със задължението на купувача да плати
цената на доставената стока - чл. 183 ЗЗД.
Напротив, в чл.
123 ЗЕ е въведена санкция - временно преустановяване на
снабдяването на крайните клиенти, когато не е изпълнено задължението за
заплащане на всички дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа
енергия. От правилото на чл. 183 ЗЗД следва,
че когато е било доставено определено количество енергия, но поради допусната
грешка е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка
цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума.
В конкретния случай не намират
приложение разпоредбите на чл. 47-51 ПИКЕЕ (от 2013 г.), тъй като същите са
отменени с решения на ВАС, постановени по адм.дела с № 2385/2016 г., в сила от
14.02.1017 г. и № 3879/2017 г., в сила от 23.11.2018 г., поради което не следва
да се обсъждат доводите на ищеца по отношение липсата на представители на органите
на полицията при съставяне на констативния протокол в съответствие с
изискването на чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ. Доколкото липсва приложима специална подзаконова нормативна уредба за
преизчисляване на сметки за електрическа енергия за минал период поради
неотчитане и незаплащане на част от действително потребената електрическа
енергия, измерена в невизуализиран регистър на СТИ в резултат на установено
софтуерно въздействие върху СТИ от страна на крайния битов потребител, следва
да се отчете договорният характер на съществуващото правоотношение между
страните по договор за покупко-продажба на електрическа енергия при публично
известни общи условия, имащи своята специална регламентация в ЗЕ. Тази
специална регламентация обаче не изключва за неуредените случаи приложението на
общите норми на ЗЗД по отношение на задължението на купувача да плати цената на
продадената енергия.
Според общата норма на чл. 183 ЗЗД, когато е доставено
определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена енергия в
по - малък размер и съответно е заплатена по - малка цена от реално дължимата,
купувачът дължи доплащане на разликата. Дори да липсва специална правна уредба
/преди приемане на ПИКЕЕ от 2013 г. и след отмяната им с решения на ВАС,
постановени по адм.дела с № 2385/2016 г., в сила от 14.02.1017г. и № 3879/2017 г.,
в сила от 23.11.2018 г /, този извод следва от общото правило, че купувачът по
договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената стока. Съдебната
практика трайно приема, че при неправомерно въздействие върху СТИ от страна на
потребителя, той дължи заплащане на реално потребената електрическа енергия,
ако доставчикът докаже наличието на потребление и действителния му размер.
Софтуерното въздействие върху СТИ, извършено от потребителя, при което не е
отчетена при електроразпределителното дружество част от действително
потребената електрическа енергия, влече като последица ангажиране на
отговорността на потребителя по чл. 183 ЗЗД. От друга страна, отчитайки
обективната невъзможност в определени случаи за реално измерване на потребеното
количество електрическа енергия от крайният снабдител /доставчик/ при намеса в
СТИ, същият /доставчикът/ е освободен от задължението да докаже реално
потребеното количество електрическа енергия, съобразно предвидената корекционна
процедура в раздел ІХ от ПИКЕЕ (2013 г.), където са регламентирани обективни
правила за измерване на доставената, но неотчетена или неточно отчетена
електрическа енергия, като целта на изменената и допълнена законова и
подзаконова правна уредба е да се възстанови настъпилото без основание
имуществено разместване. В конкретния случай, обаче, посочените правила (чл. 48
ПИКЕЕ от 2013 г.) не намират приложение поради отмяната им с Решение № 2315 от
2018 г. на ВАС, поради което в период след отмяната на ПИКЕЕ 2013 г. до влизане
в сила на ПИКЕЕ 2019 г. за да бъде основателна извършената от търговското
дружество корекционна процедура следва да бъде доказан размерът на потребената,
но неотчетена (поради намеса в СТИ) и незаплатена електрическа енергия, т.е. да
е проведено пълно и главно доказване по отношение на факта, че фактурираното
количество ел. енергия съответства на потребеното и доставеното по размер.
Неправомерното въздействие върху измервателния уред е
безспорно доказано по делото както от констативния протокол, така и от
заключението на приетата по делото техническа експертиза. Вещото лице е
намерило за коректно извършено остойностяването на изчисленото от ЕВН
количество доставена, но незаплатена електроенергия, като вещото лице е
посочило, че това е станало по цени, по които операторът на разпределителната
мрежа ЕВН „Електроснабдяване Юг“ АД – гр.П. закупува от обществения доставчик
НЕК АД електроенергия за покриване на техническите си разходи и дължими мрежови
цени. От експертизата е безспорно установено, че манипулацията на измервателния
уред е станала на 16.11.2018 г. между 14:41 и 15:05 ч. На 13.02.2019 г.
електромерът е демонтиран за експертиза по инициатива на ЕР Юг. Периодът, за който е начислена потребена, но незаплатена
ел. енергия е от 22.11.2018 г. до 13.02.2019 г., като началната дата е с 5 дни
по-късно от датата, на която е извършена неправомерната манипулация на
измервателното устройство, а крайната дата на периода съвпада с датата, на
която е свален електромерът за експертиза. В тази връзка е неоснователно
възражението на ищеца, че не бил ясен начинът, по който бил определен периодът,
за който е начислена допълнителна ел. енергия. Дали неточността на измерването
се е дължала на неправомерно въздействие върху уреда или на друга техническа
причина е без значение за наличието на безспорното установяване на факта, че
потребената електроенергия е измерена неправилно, поради което е неоснователно
и възражението, че не било доказано, че наследодателят на ищеца е извършил
манипулацията.
Съдът
приема, че реално потребената енергия за периода от 22.11.2018 г. до 13.02.2019
г. е 4072 kWh, а не 505 kWh,
колкото е отчетеното от електромера количество при наличието на неправомерно извършена
манипулация на устройството. Този факт не е оспорен от ищеца нито в исковата
молба, нито в хода на производството, а правилното остойностяване на
потребената в повече енергия в размер на 689.57 лв. е потвърдено от приетата по
делото техническа експертиза. Както беше посочено по-горе доводите, изложени в
исковата молба, касаят процедурата по установяването на неправилното отчитане
на ел. енергия и липсата на нормативна – законова и подзаконова регламентация
на преизчисляването й от страна на доставчика, но не е изрично отречен фактът,
че такава енергия е потребена и незаплатена.
При тези данни следва да се приеме, че искът е неоснователен
и следва да бъде отхвърлен.
Като е достигнал до противоположен извод, районният съд е
постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, вместо което
следва да бъде постановено ново, с което предявеният иск следва да бъде
отхвърлен като неоснователен. С оглед изхода на спора в полза на жалбоподателя
следва да бъдат присъдени деловодни разноски, както следва: за първа инстанция
- юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. и 100 лв. депозит на ВЛ или
общо 400 лв.; за въззивна инстанция - 25 лв. ДТ и юрисконсултско възнаграждение
в размер на 300 лв. или общо 325 лв. Общият размер на разноските за две
инстанции е 725 лв.
Като взе предвид гореизложеното,
Пазарджишкият окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 242/21.02.2020 г., постановено по гр.д. № 2971/2019 г. по
описа на Пазарджишкия районен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на М.С.С. ЕГН: **********,
с адрес: *** против “ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:
гр. П., ул. „Х. Г. Д.“ № 37, за приемане за установено, че не дължи сума в размер на 689. 57 лв., за която
сума е издадена фактура № ********** от 28.06.2019 г. за отчетен период от
22.11.2018 г. до 13.02.2019 г. – представляваща допълнително начислена
електрическа енергия на основание чл. 48 ал.1 от ПИКЕЕ.
ОСЪЖДА
М.С.С. ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на “ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:
гр. П., ул. „Х. Г. Д.“ № 37, деловодни разноски за две инстанции в размер на 725 лв. /седемстотин двадесет и пет лева./.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: