№ 69294
гр. София, 15.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20241110126865 по описа за 2024 година
При извършена служебна проверка за редовност на исковата молба съгл. чл.
129, ал. 1 ГПК, съдът намира, че същата не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1,
т. 4 и т. 5 ГПК.
На първо място, не са изложени фактически обстоятелства, въз основа на които
ищецът счита уволнението за незаконно, представляващ един от реквизитите на
исковата молба. По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ не е посочена сума,
която се претендира, нито период, за който се заявява вземането.
От друга страна, в петитума на исковата молба е формулиран и иск за поправка
на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка – по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ,
без обаче да са изложени твърдения в обстоятелствената част на исковата молба
трудовото правоотношение да е прекратено на друго основание. В тази връзка ищецът
следва да има предвид, че искът по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ е средство за защита на
разположение на работника, от предявяването на който той има правен интерес, когато
твърди, че прекратяването на правоотношението е неправилно или неточно вписано.
Този иск може да бъде предявен самостоятелно, като в този случай въпросът за
незаконността на уволнението на вписаното в трудовата книжка основание, се
разглежда като преюдициален въпрос, по който съдът се произнася в мотивите. На
разположение на страната е и възможността да предяви исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и
т. 4 КТ едновременно. При твърдения от страните да са упражнили насрещни
волеизявление за прекратяване на трудовото правоотношение на конкуриращи се
основания двата иска се съединяват при условията на кумулативност и съдът дължи
произнасяне и по двата иска. Това са обаче случаи, когато работникът не оспорва
прекратяване на трудовото правоотношение, но твърди, че действително
осъщественото основание е различно от вписаното в трудовата книжка. В случая не са
1
изложени фактически твърдения относно това трудовото правоотношение
действително да е прекратено, но на друго основание, различно от оспореното в
настоящото производство дисциплинарно уволнение. Същевременно се предявява и
иск за възстановяване на работа, който е принципно несъвместим с твърдение
правоотношението да е валидно прекратено на друго основание. Ето защо ищецът
следва да заяви дали действително предявява и иск по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ, като в
случай че това е така, да обоснове правен интерес, като посочи на какво основание
твърди да е действително прекратено правоотношението, както и начин на съединяване
на иска по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ с иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
Гореизложеното налага оставяне на производството по делото без движение,
като на ищеца следва да бъдат дадени указания за отстраняване на нередовностите на
исковата молба.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 129, ал. 2 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба на И. И. Д., по която е образувано
производството по гр.д. № 26865/2024 г. по описа на СРС, 56 състав.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението да
отстрани нередовностите на исковата молба, като в писмена молба с препис за
ответната страна:
1/ посочи фактическите обстоятелства, въз основа на които твърди уволнението
да е незаконосъобразно;
2/ по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ да посочи период на
претендираното вземане /с изрично посочване на начална и крайна дата/, конкретна
сума, както и дали същата се претендира в брутен или нетен размер;
3/ дали предявява и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ за поправка на
основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка, като има предвид мотивната
част на разпореждането.
УКАЗВА на ищеца, че при неотстраняване на констатираните нередовности на
исковата молба в предоставения срок в цялост същата ще бъде върната и
производството по делото прекратено на основание чл. 129, ал. 3 ГПК в съответната
част.
УКАЗВА на ищеца, на основание чл. 40, ал. 1 и ал. 2 ГПК, че при заминаване за
повече от един месец в чужбина, е длъжен да посочи лице в седалището на съда, на
2
което да се връчат съобщенията – съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в
Република България, а на основание чл. 41, ал. 1 и 2 ГПК, при отсъствие в
продължение на повече от един месец от адреса, на който са му връчени книжата по
делото, е длъжен да уведоми съда за новия си адрес. При неизпълнение на горните
указания всички съобщения ще се прилагат по делото и ще се считат за редовно
връчени.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
Препис от разпореждането да се връчи на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3