Р
Е Ш Е
Н И Е
№657
гр. Хасково, 13.12.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково
в открито съдебно заседание на тридесети ноември две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
при участието на секретаря Ангелина Латунова
като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
адм.д. № 747/2021 г. по описа на Административен съд - Хасково
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), вр. чл. 118, ал. 3, вр. ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на Я.Б.Ж.,
ЕГH : **********,***, против Решение № 1012-26-279-1/15.07.2021 г. на Директора
на ТП на НОИ - Хасково.
Жалбоподателят твърди, че незаконосъобразността
на посоченото решение се състои в това, че бил взет предвид само последният от
периодите на осигуряване във Великобритания, а именно от 23.01.2021 г. до 27.03.2021
г. Разпоредбата на чл. 32 от Споразумението за оттегляне за сумиране на
осигурителни периоди преди и след 31.12.2020 г. с цел добиване на
социално-осигурителни права била тълкувана стеснително и едностранчиво от
страна на административния орган. Моли
за отмяна на обжалваното решение като незаконосъобразно и дискриминационно.
В съдебно
заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата и моли
да бъде уважена, като бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответникът - Директор на ТП на НОИ
– Хасково, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, оспорва
жалбата изцяло. Счита атакуваното решение за правилно и законосъобразно и моли
като такова да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски по делото,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Хасково,
като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните,
прие за установено от фактическа страна следното:
От данните по административната
преписка е видно, че на 30.03.2021 г. жалбоподателят Я.Б.Ж. е подал Заявление №
261-00-821/30.03.2021 г. в ТП на НОИ - Хасково за отпускане на парично
обезщетение за безработица на основание чл. 54а от КСО.
С Разпореждане № 261-00-821-3/11.06.2021
г. на ръководител на осигуряването за безработица на основание чл. 54ж, ал. 1,
във връзка с чл. 54а, ал. 1 от КСО на Я.Ж. е отказано отпускане на парично
обезщетение за безработица. В мотивите на постановения отказ е посочено, че
съгласно чл. 54а, ал. 1 и чл. 54а, ал. 2, т. 4 от КСО право на парично
обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими
осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните
18 месеца, преди прекратяване на осигуряването, като за придобиване право на
обезщетение за безработица се зачита и времето, зачетено за осигурителен стаж
по законодателството на друга държава на основание международен договор, по
който България е страна. Административният орган е посочил, че съгласно получен
ПД U1 от Великобритания жалбоподателят има удостоверен осигурителен период от
23.01.2021 г. до 27.03.2021 г., включително. Посочено е, че в този случай чл.
65 от Регламент (ЕО) № 883/2004 не е приложим, тъй като със завръщането си в
Република България, лицето е прекъснало трансграничната ситуация, в която се е
намирало към 31.12.2020 г., поради което вече не е в обхвата на чл. 30, ал. 1
от Споразумението за оттегляне на Обединеното кралство Великобритания и Северна
Ирландия от Европейския съюз, а е в обхвата на чл. 32 от Споразумението.
Цитиран е чл. 32 от Споразумението за оттегляне, който регламентира само
сумиране на осигурителни периоди, придобити преди и след 31.12.2020 г., с цел
придобиване на социално-осигурителни права, чиято преценка се извършва при
прилагане на националното законодателство. Посочено е, че след като лицето не е
упражнявало трудова дейност в Република България след осигурителния период във
Великобритания, сумиране на периоди не може да бъде извършено.
Препис от
така постановеното разпореждане е надлежно връчен на жалбоподателя, видно от
представеното по делото известие за доставяне, като същото е обжалвано от
страна на Я.Б.Ж. с твърдения за незаконосъобразност пред Директора на ТП на НОИ
– Хасково с Жалба вх. № 1012-26-279/21.06.2021 г. по описа на ТП на НОИ -
Хасково
С Решение № 1012-26-279-1/15.07.2021
г. Директорът на ТП на НОИ – Хасково е отхвърлил така подадената от Я.Б.Ж. жалба
против Разпореждане № 261-00-821-3/11.06.2021 г. на ръководител на
осигуряването за безработица. В решението са цитирани разпоредбите на чл. 54а,
ал. 1 и чл. 54а, ал. 2, т. 4 от КСО, свързани с придобиването на право на
обезщетение за безработица. Посочено е, че Обединено кралство Великобритания и
Северна Ирландия не е член на Европейския съюз, считано от 31.01.2020 г., като
от същата дата е в сила Споразумението за оттегляне на Обединеното кралство
Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за
атомна енергия (Споразумението за оттегляне). Заявено е, че разпоредбите на
Споразумението за оттегляне уреждат пълно или частично прилагане на Регламент
(ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите
за социална сигурност и Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на
Съвета за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №
883/2004, в зависимост в коя разпоредба от Споразумението за оттегляне попадат
заинтересованите лица. Посочено е, че от административната преписка на
жалбоподателя е видно, че съгласно преносим документ U1 от Великобритания, на
същия е удостоверен осигурителен период от 23.01.2021 г. до 27.03.2021 г.,
включително. След прекратяване на осигуряването във Великобритания
жалбоподателят няма български стаж. В тази връзка е прието, че със завръщането
си в Република България жалбоподателят е прекъснал трансграничната ситуация, в
която се е намирал към 31.12.2020 г., поради което същият не попада в обхвата
на чл. 30, ал. 1 от Споразумението за оттегляне на Обединеното кралство
Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз, а е в обхвата на чл. 32
от Споразумението. Заявено е, че чл. 32 от Споразумението за оттегляне
регламентира само сумиране на осигурителни периоди, придобити преди и след
31.12.2020 г., с цел придобиване на социално-осигурителни права, чиято преценка
се извършва при прилагане на националното законодателство. В случая
жалбоподателят не бил упражнявал трудова дейност в Република България, въз
основа на която да се прецени правото на обезщетение за безработица, вследствие
на което нямал и български осигурителни периоди, които да бъдат сумирани с
британските периоди за придобиване на право на обезщетение.
Няма данни
за датата на връчване на така постановеното решение на жалбоподателя, но жалбата
срещу решението е депозирана в Административен съд – Хасково и заведена с вх.№ 4910
на 28.07.2021 г. преди изтичането на 14
дни от датата на постановяването му.
Така
установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Жалбата е подадена в
14-дневния преклузивен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежна страна и
същата е процесуално допустима. Разгледана по същество,
жалбата се явява неоснователна
поради следните съображения:
Оспореното
решение е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 117, ал. 1 от КСО, в
предписаната от закона писмена форма съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК.
При
издаването на решението са спазени административно-производствените правила,
като процесното разпореждане - Разпореждане № 261-00-821-3/11.06.2021
г. на ръководител за осигуряването за
безработица, е обжалвано по административен ред и в резултат на проведено
производство по чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КСО е постановено и оспореното
решение.
При
издаването на решението са спазени относимите материалноправни разпоредби и
същото е съобразено с целта на закона.
Правилно е
прието от страна на административния орган, че жалбоподателят Я.Б.Ж. не попада
в приложното поле на чл. 30 от Споразумението за оттегляне, а тъй като няма
осигуряване в България, липсва и правно основание за сумиране на осигурителни
периоди за преценка на правото на ПОБ, според чл. 32 от същото Споразумение за
оттегляне.
В случая следва
да се има предвид, че като част от ЕС Република България е длъжна да прилага
европейските правила за координация на системите за социална сигурност на
държавите членки на Съюза, като всяка членка е свободна да решава кои категории
лица подлежат на осигуряване съгласно нейното законодателство, кои са
осигурените социални рискове, какви обезщетения се отпускат и при какви
условия, как се изчислява размера на обезщетенията и други. Разпоредбите на ЕС
определят общите правила и принципи, които трябва да бъдат спазвани от всички
национални органи, институции за социална сигурност и от съда, при прилагането
на националните закони, но не заместват националните системи. Към настоящия
момент тези общи правила и принципи се съдържат в Регламент /ЕО/ № 883/2004 на
Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите
за социална сигурност, в сила от 01.05.2010 г., както и в Регламент /ЕО/ №
987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване
на процедурата за прилагане на Регламент /ЕО/ № 883/2004 г.
Следва да се
има предвид и факта, че, считано от 31.01.2020 г., Обединеното кралство
Великобритания и Северна Ирландия не е член на Европейския съюз, като от същата
дата е в сила Споразумението за оттегляне. Нормите на Споразумението за
оттегляне уреждат пълно или частично прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 на
Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за национална
сигурност и Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета за
установяване на процедура за неговото прилагане в зависимост от това в коя
разпоредба от Споразумението за оттегляне попадат заинтересованите лица.
Разпоредбата на чл. 30 от Споразумението за оттегляне определя кръга от лицата,
за които са приложими правилата за координация на системите за социална
сигурност в цялост, като видно от нормата е, че тя касае лица с периоди на
осигуряване до края на преходния период (тоест до 31.12.2020 г.).
Според чл.
30, ал. 2 от Споразумението за оттегляне, посочените лица попадат в обхвата на
чл. 30, ал. 1 от Споразумението дотогава, докато продължават да се намират без
прекъсване в една от описаните ситуации, обхващащи едновременно държава-членка
и Обединеното кралство.
Нормата на
чл. 32 от Споразумението за оттегляне определя специални случаи, които се
отнасят за лицата, които не попадат или вече не попадат в чл. 30, като за
същите се прилага само принципа на сумиране на периоди за осигуряване, заетост,
самостоятелна заетост или пребиваване за придобиване на права и задължения,
произтичащи от такива периоди, тоест тази норма регламентира частичното
прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 само за целите на сумирането, което се
извършва по правилата на регламента. В този смисъл чл. 32 от Споразумението
определя за кои лица регламента се прилага частично – само относно сумирането
на завършени осигурителни периоди преди и след 31.12.2020 г. по
законодателството на Обединеното кралство, респективно това на
държавата-членка. Обхванатите лица са граждани на ЕС и граждани на Обединеното
кралство, за които преди края на преходния период се е прилагало
законодателството на Обединеното кралство, съответно на държава-членка. Това
принципно са група лица, които са придобили осигурителни периоди само преди
31.12.2020 г. или преди и след 31.12.2020 г. За тези лица при преценката на
правото се прилага националното законодателство, като за придобиване на
съответното право се сумират българските и британските периоди.
Ако
последният период е британски, започнал и завършил след 31.12.2020 г., и
прекратяването на осигуряването във Великобритания е след 31.12.2020 г. и
лицето няма български стаж (както е в случая с жалбоподателя), не се дължи ПОБ
от българската осигурителна система, тъй като лицето е вече извън персоналния
обхват на чл. 30, ал. 1 от Споразумението за оттегляне, и не отговаря на
изискванията за отпускане на ПОБ по смисъла на КСО. В тази хипотеза чл. 65 от
Регламент (ЕО) № 883/2004 не е приложим поради прекъсване на трансграничната
ситуация със завръщане на лицето в България. Ако последният период е български,
започнал и завършил след 31.12.2020 г. и има предходен британски период,
започнал преди и завършил след 31.12.2020 г. (прекратяване на осигуряването във
Великобритания е след 31.12.2020 г.) – се прилага само КСО, като само за
придобиване на правото и определяне на продължителността на изплащане на ПОБ се
отчитат британските осигурителни периоди, придобити преди 31.12.2020 г.
В случая не
е спорно по делото, че жалбоподателят е български гражданин, а като такъв е
гражданин на държава – членка на ЕС, както и че последният осигурителен период
на жалбоподателя е завършен по законодателството на Обединено кралство
Великобритания, като е започнал на 23.01.2021 г. и завършил на 27.03.2021 г.,
без да е полаган след това български стаж. Поради това, за да запази статута си
на лице по чл. 30, ал. 1 от Споразумението за оттегляне, жалбоподателят е
следвало да упражни правото си на ПОБ във Великобритания преди прекъсване на
трансграничната ситуация и обезщетението му да бъде "изнесено" за
плащане в България. С прекъсване на трансграничната ситуация след 31.12.2020 г.
преценката за ПОБ се извършва по правилата на българското законодателство, тоест
последният период на осигурена заетост следва да бъде придобит при условията на
КСО, респективно последното прекратяване да е по правоотношение, регламентирано
по българското законодателство, за да се пристъпи към сумиране на осигурителни
периоди от Великобритания.
Поради
изложеното и доколкото в настоящия случай не е установен български стаж след
31.12.2020 г., се налага извод, че постановеният отказ относно заявеното обезщетение
за безработица е правилен. С оглед изложеното, съдът намира, че Решение №
1012-26-279-1/15.07.2021 г. на Директора на ТП на НОИ - Хасково, е
законосъобразно – издадено е от компетентен орган, в предвидената от закона
форма, постановено е в съответствие с материалноправните разпоредби, на които
се основава и в пълно съответствие с целта на закона, както и при спазване на
административнопроизводствените правила. Жалбата се явява неоснователна и като
такава следва да бъде отхвърлена.
Поради
крайния извод за неоснователност на жалбата, то искането за разноски на
ответната страна се явява основателно и жалбоподателят следва да заплати на
ответната страна направените в настоящото производство разноски за юрконсултско
възнаграждение съобразно минималния размер, определен в ЗПП и Наредбата на
заплащането на правна помощ – 100.00 лева, определено от съда съобразно правилото на
чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Я.Б.Ж., ЕГH
: **********,***, против Решение № 1012-26-279-1/15.07.2021 г. на Директора на
ТП на НОИ - Хасково.
ОСЪЖДА Я.Б.Ж., ЕГH : **********,***, да заплати на Териториално
поделение на НОИ
- Хасково сумата от
100
(сто) лева -
разноски по делото.
Решението не подлежи
на обжалване.
Преписи от решението да бъдат връчени на
страните.
СЪДИЯ: