РЕШЕНИЕ
№ 1025
гр. Пловдив, 27.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Деян Ст. Вътов
при участието на секретаря Таня Г. Ангелова
като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело №
20215330104040 по описа за 2021 година
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове
на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК *********, чрез юрк. Г. Г., против П. Н. Г.,
ЕГН ********** от гр. П., ул. „****“ **, ет.*, ап.** за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 6 290, 96 лева, от които – главница в размер на 2 280,
47 лв., възнаградителна лихва в размер на 829, 24 лв., възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги в размер на 2 698, 53 лв., лихва за забава в размер на 398, 86 лв., както
и законна лихва в размер на 83, 86 лв., представляващи неизплатено задължение по
сключения между страните договор за потребителски кредит/заем № ***** г., за които суми
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № *** от *** г. по
ч.гр.д. № *** г. на РС-П.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за потребителски
кредит/заем № *** г. за сумата от 2 500 лв. лева, платима при равни месечни вноски, всяка
една от които на стойност 150, 68 лева, при срок на креди от 24 месеца, ГПР – 44, 84 % и
годишен лихвен процент – 38, 30 %, като общото задължение възлиза на 3 616, 44 лв.
Твърди се, че ответницата е закупила пакет допълнителни услуги в размер на 3 093, 24 лв.,
която сума, разсрочена и добавена към месечната вноска, е увеличила размера на дълга на 6
710, 28 лв., като общият размер на всяка погасителна вноска възлиза на 279, 59 лв. Твърди
се, че ответницата е заплатила само три пълни и една непълна погасителна вноска, поради
което на 02.10.2020 г. е уведомена за настъпила предсрочна изискуемост на кредита поради
неплащане на две или повече месечни вноски.
Ответникът П.Г. с подадения по 131 от ГПК отговор на исковата молба възразява за
неоснователност на претенцията в искания размер, като твърди, че сумата от 2 500 лв.,
които е получила в заем от ищцовото дружество, е погасила в срок, а остатъкът от
претендираните суми за допълнителни пакети и услуги, намира за недължими като
противоречащи на морала и добрите нрави.
1
Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи,
възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема
предявените искове за процесуално допустими, като частично основателен се явява
единствено искът за присъждане на главницата по кредита, като съображенията за това са
следните:
Установява се от приетите по делото писмени доказателства, че между страните е
сключен договор за потребителски кредит/заем № ***** г. за сумата от 2 500 лв. лева –
главница, платима при равни месечни вноски, всяка една от които на стойност 150, 68 лева,
при срок на кредите 24 месеца, ГПР – 44, 84 % и годишен лихвен процент – 38, 30 %, като
общото задължение възлиза на 3 616, 44 лв. Към договора е закупен пакет допълнителни
услуги на стойност 3 093, 24 лв., която сума е разсрочена и добавена към месечната вноска.
Така е увеличен размерът на дълга на 6 710, 28 лв., като общият размер на всяка
погасителна вноска възлиза на 279, 59 лв.
Процесният договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22
ЗПК. Нарушена е разпоредбата на чл. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, според която договорът за
потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин, като неспазването
на това изискване е скрепено с недействителност на договора за кредит. Според чл. 19, ал. 1
ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразявa общите разходи, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
В случая потребителят е поел задължение за заплащане на т.нар "пакет допълнителни
услуги" в размер на 3 093, 24 лв., което съществено е оскъпило ползвания от него паричен
ресурс. Това задължение по своето естество представлява скрита възнаградителна лихва,
водеща до неоправдано от гледище на закона обогатяване за заемодателя. Потребителят е
поставен в неравностойно положение с оглед невъзможността да влияе на клаузите на
договора. Предвидените в него такси и пакет допълнителни услуги заобикалят изискването
на чл. 19, ал. 4 ЗПК относно максималния размер на годишния процент на разходите.
Преследваната от законодателя цел е потребителят да не бъде поставен в положение, при
което договорът се явява свръх обременителен за него, като разпоредбата е императивна, в
защита на обществен интерес. Въведеното законодателно ограничение е базирано на това, че
потребителят е икономически по-слабата страна, която не може да влияе на съдържанието и
клаузите от договора. Ето защо и спрямо потребител не може да бъде договорена клауза,
която предвижда, че разходите по кредита, включващи търговската печалба плюс всички
останали разходи ще надвишат 50 процента на годишна от база от стойността на кредита.
Следва да се изтъкне, че дори и годишният процент на разходите да е съобразен с
изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, след като в ГПР не фигурира разход, който е следвало да
бъде включен, е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК, което в случая води до
недействителността на договора с оглед противоречието с чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Недействителността по чл. 22 ЗПК е автономно правно понятие, уредено със
специални законови разпоредби. Правна последица от нея е, че се дължи размерът на
непогасената главница, т.е. тя не води до ликвидиране на всички права и задължения по
сключения договор и не е приравнена по последици на нищожността на правните сделки.
Договорът за кредит продължава да обвързва страните що се касае до задължението за
връщане на дадената в заем/кредит сума. Потребителската защита е насочена към
ограничаване на възможността за недобросъвестно генериране търговска печалба, а не към
ликвидиране на главното задължение за връщане на главницата по кредита.
2
Ето защо и исковата претенция е основателна само в частта й за непогасената
главницата по кредита, като всички плащания, извършени в изпълнение на акцесорните
задължения, следва да се отнесат към погасяването на главницата. Установява се от приета
съдебно-счетоводна експертиза, че плащанията възлизат общо на 903,60 лева, т.е. размерът
на непогасената главница е 1596,40, като до тази сума следва да се уважи исковата
претенция. В останалата си част претенцията следва да се отхвърли.
Така мотивиран, РС-Пловдив
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че П. Н. Г., ЕГН
********** дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК ********* сумата от
1596,40 (хиляда петстотин деветдесет и шест лева и 40 ст.) лева, представляваща
непогасената главница по договор за потребителски кредит/заем № ****** г, ведно със
законната лихва, считано от ****г. - датата на депозиране на заявлението в съда до
окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК № **** от *** г. по ч.гр.д. № ***г. на РС-П., като
ОТХВЪЛЯ иска за разлика над сумата от 1596,40 (хиляда петстотин деветдесет и шест лева
и 40 ст.) лева до пълния му предявен размер от 2 280, 47 ( две хиляди двеста и осемдесет
лева и 47 ст.) лева.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове на "ПРОФИ КРЕДИТ
България” ЕООД, ЕИК ********* против П. Н. Г., ЕГН ********** за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, произтичащи от договор за
потребителски кредит/заем № **** г, а именно:
възнаградителна лихва в размер на 829,24 ( осемстотин двадесет и девет лева и 24 ст.)
лв. за периода от 15.09.2019г. до 01.10.2020 г.;
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 2 698, 53 ( две
хиляди шестстотин деветдесет и осем лева и 53 ст.) лв.;
лихва за забава в размер на 398, 86 ( триста деветдесет и осем лева и 86 ст.) лв. за
периода от 16.04.2019 г. до 02.10.2020 г.
законна лихва в размер на 83,86 ( осемдесет и три лева и 86 ст. ) лв. за периода от
02.10.2020 г. до 23.11.2020 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
*** от *** г. по ч.гр.д. № *** г. на РС-П.
След стабилизиране на решението, същото да се изпрати на заповедния съд за
обезсилване на издадената заповед за изпълнение за сумите, за които не е предявен иск по
реда на чл. 422 ГПК, а именно такса за извънсъдебно събиране, в размер на 30 лева.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОС-
Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________
3