Мотиви:
ЯРП е предявила
обвинение против подсъдимия С.А. *** за престъпление по чл. 129 ал.2 вр. ал.1 НК.
По делото са предявени
и приети за разглеждане граждански искове
от С.М.А. против подсъдимия за обезвреда
в размер на 2426.26лв. за причинени имуществени вреди от престъплението
и в размер на 40 000лв. за причинени неимуществени вреди от
престъплението, ведно със законната лихва върху тях, считано от датата на
увреждането до окончателното им изплащане. А. е конституиран и в качеството на
частен обвинител.
Участващият по делото
прокурор поддържа обвинението така както е предявено с обвинителния акт. Счита
същото за безспорно установено въз основа на събраните в хода на съдебното
следствие доказателства. За извършеното престъпление пледира на подсъдимия да
се определи наказание от една година лишаване от свобода, което на основание
чл. 66 ал.1 от НК се отложи от изтърпяване за изпитателен срок от три години,
считано от влизане на присъдата в сила. Гражданските искове се считат за
основателни и доказани и се пледира за уважаването им от страна на съда в пълен
размер.
Гражданският ищец и
частен обвинител А. участва лично в съдебно заседание и с редовно упълномощен
повереник-адвокат. Лично и чрез повереника си поддържа обвинението срещу Т.. За
извършеното престъпление моли на подсъдимия да му бъде наложено наказание около
средния, предвиден в текста на закона размер, с приложение на института на
условното осъждане. Исковите претенции се считат за основателни и доказани и се
моли съда за уважаването им в пълен размер , ведно с произтичащите от това
законни последици.
Подсъдимият С.Т.
участва лично в съдебно заседание и с редовно упълномощен защитник-адвокат. Не
се признава за виновен по предявеното му обвинение като дава подробни обяснения
във връзка с него. Чрез защитника изразява становище за недоказаност на
обвинението и моли за постановяване на оправдателна присъда. Алтернативно, при
неприемане на горното становище се иска преквалифициране на деянието по чл. 133
от НК и определяне на наказание глоба.
Съдът, след като обсъди
по отделно и в тяхната съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното
следствие доказателства по делото, приема за установена следната фактическа
обстановка:
Св. А. стопанисвал
снек-бар „***“ , находящ се н ул.“П.К.Я.“ в гр. С. Вечерта на 31.01.2020г. А.
заедно със *** и *** – свидетелите Д.А. и М.А. работели в заведението. Същият
ден св. Б.С. имала рожден ден. Тя заедно със св. С.А., А.М. и подсъд. С.Т.
празнували в снек-бар „***“. Около 23.30ч. компанията решила да си тръгва, но
тъй като по това време нямало такси, с което да се приберат до с. В. помолили св.
С.А. *** – св. М.А. да ги откара до
селото. Св.М.А. се съгласил и излизайки навън се обърнал към св. Б.С. с думите
„Айде ,кака, да ви карам. „ Това подразнило подсъд. Т. и той казал на св. А.:
“Кака кака ти е на теб, знаеш ли , че ми е жена“. През това време св. А.М. се
приближил към св. М.А. и двамата започнали да се разправят. Виждайки случващото
се св. Д.А. повикала съпруга си – св. С.А..
Около 23.45ч. на 31.01.2020г. св. С.А. излязъл пред
снек-бар „***“, а след него излязла и сервитьорката – св. Р.П.. Св. С. А.
отишъл при *** и св.М., които продължавали да се карат в близост до стълбите на
ЖП-подлеза, намиращ се пред снек-бар „***“ и се опитал да ги помири. В този
момент подсъдимият се приближил зад св. С.А., след което с ръце го бутнал в
областта на гърба. В резултат на това С.А. загубил равновесие и паднал по
стълбите на ЖП-подлеза. Когато се опитал да се изправи усетил силна болка в
областта на левия си крак. С помощта на
*** – св. М.А. и св.Ив.Х., успял да се изправи . През това време подсъдимият и компанията му
избягали от мястото на инцидента. Св.М.А. ***, където му била оказана спешна
медицинска помощ, след което бил транспортиран и настанен на лечение в УМБАЛ
„Проф. д-р Стоян Киркович“ АД Стара Загора.
Видно от заключението
на изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза в резултат на настъпилия
на 31.01.2020г. инцидент в района на ЖП-подлеза на гр. С. на пострадалия С.А. е
била причинена травма н левия крак в областта на неговата колянна става
изразяваща се във фрактура на медиалния (вътрешен) кондил на тибията (големия
пищял)от подбедрицта на левия крак с дислокация и нарушаване интегритета на
тибиалното плато, наличие на вътреставен компонент и засягане на целостта на
интеркондиалната (между двата кондила) еминенция (възвишение), наложили
извършването на оперативно лечение с прилагането на метална остеосинтезираща
техника (проксимална тибиална заключваща плака) което е довело до трайно
затрудняване движението на левия долен крайник за срок не по-малък от 5-6
месеца при нормален ход на оздравителните процеси. Тъй като при лечението на
това увреждане е използванаоперативна метална остеосинтезираща техника с
проксимална заключваща тибилна плака след приключване на костните репаративни
процеси и по преценка на лекуващия ортопед-травматолог на пострадалия му предстои
повторна оперативна интервенция за изваждане на металния остеосинтезиращ
материал. Според вещото лице описаното увреждане има травматична генеза и се
дължи на действието на значителна травмираща сила в областта. Увреждането добре
отговаря да е получено при падане по стъпала и удар на коляното в резултат на
придадено принудително ускорение на тялото, чрез блъскане отзад.
Горната фактическа
обстановка съдът приема за установена въз основа на отчасти обясненията на
подсъдимия, отчасти показанията на св. С.А., Ст.А., Б.С., А.М., Я.В., от
показанията на св. Р.П., М.А., Д.А., Ив.Х., Т.Т., С., П., И. и А.Т., от
показанията на св. М.А., дадени в досъдебното производство в прочетените от
съда части, от писменото заключение на изслушаната по делото съдебно-медицинска
експертиза и разпита в съдебно заседание на вещото лице д-р С., а така също и
въз основа на приложените писмени доказателства: СМУ № 64/2020г, , Епикриза от
УМБАЛ“Проф., д-р Стоян Киркович“ АД, - 2бр, извлечение от Търговския регистър,
протокол за предупреждение – 6 бр., преводно нареждане на Пощенска банка АД,
фактура № **********/17.02.2020 и касов бон към нея, фактура № **********/
1.02.2020г и касов бон към нея, пет касови бона, фактура № **********/1.02.2020г, фактура № **********/17.02.2020, фактура № **********/
10.02.2020г и касов бон към нея , писмо изх. №05-1-1/12.01.2021г ЦСМП Ямбол,
писмо изх. № 105840-91/18.02.2021г то Дирекция „Национална система 112“,
РЦЗ-Бургас, Служебна бележка от „Сенеди комерс“ ЕООД от 18.03.2021г, писмо изх.
№ 05-8-2/29.03.21 ЦСМП Ямбол, фиш за спешна медицинска помощ, писмо изх. №
684/5.04.21 на МБАЛ“Св.Пантелеймон“ АД Ямбол, , ИЗ № 1216/2020г, Лист за
преглед на пациент в Спешно отделение, фиш за образна диагностика, рентгенова
снимка – 2бр, Епикриза от МБАЛ „Св.Пантелеймон“, справка за съдимост.
При установяване на
горната фактическа обстановка съдът отказа да даде вяра на обясненията на
подсъдимия и показанията на свидетелите С.А., Б.С. и А.М. в частта им , в която се твърди че процесната вечер
подсъдимият не е бутнал пострадалия по стълбите на ЖП-подлеза. От една страна
следва да се има предвид, че обясненията на подсъдимия освен доказателствено
средство са и средство за защита, порди което е обяснимо, същият чрез неверни
обяснения да се опита да оневини собственото си неправомерно поведение. От
друга страна свидетелите Ст.А. , Б.С. и А.М. са в близка родствена връзка с
подсъдимия – Б.С. е във фактическо съжителство с Т., ,Ст.А. е сестра на С., а
М.А. е племенник на подсъдимия. Отделно от посочената по-горе родствена връзка
процесната вечер тримата са били в една компания с подсъдимия в заведението на
пострадалия, поради което и е обяснимо, чрез неверни обяснения да се опитат да
оправдаят Т.. Обясненията на подсъдимия и посочената група свидетели са
опровергава категорично както от показанията на пострадалия С.А., *** и *** и
персонала на заведението – съответно свидетелите Д.А., М.А., Р.П. и Я.В., така
и от показанията на свидетелите И.Х., Т.Т., Р.С. И докато в първата група
свидетели са пострадалия и негови близки и съответно персонал от заведението и
по тази причина може да се приеме , че са заинтересовани от изхода на делото ,
то втората група свидетели са без връзка с която и да било страна – подсъдим и
пострадал. Отделно от това Показанията на тези свидетели се подкрепят изцяло от
приложената медицинска документация и заключението на изслушаната
съдебно-медицинска експертиза, което съдът приема като обективно и
безпристрастно изготвено.
При установяване на
горната фактическа обстановка съдът не даде вяра на показанията на св. П. Тихин
като противоречащи с всички събрани по делото гласни доказателства. Видно както
от обясненията на подсъдимия, така и от показанията на свидетелите от неговата
компания – св. ст.А., Б.С. и А.М. така и от показанията на останалите свидетели
– С.А., М.А., Д.А., Р.П., Х. процесната вечер подсъдимият и компанията му са
търсели някой, който да ги прибере от гр. С. до с. В., но не са успели да се
свържат с никой, поради тази причина съдът отказа да даде вяра на показанията
на св. Т.,в частта им, в която се твъри,
че подсъдимият му се е обадил, за да ги прибере от гр. С. Съдът отказа
да даде вяра на показанията на посочения свидетел и в частта им , в която се
твърди, че след полунощ процесната вечер е разговарял със св. С.А. пред
заведението му. В тази част показанията на посочения свидетел са в противоречие
с показанията на св. С.А., Д.А., М.А.,
Р.П. и Я.В., И.Х., Т.Т., Р.С., видно от които по същото време пострадалият вече
е претърпял инцидента и е пътувал със *** за оказване на медицинска помощ.
Показанията на св.Т. са в противоречие и с обясненията на подсъдимия и
показанията на св. С.А., Б.С. и А.М. , които сочат, че са се прибрали пеша до
с. В. като са вървели по пътя, а св. Т. сочи, че нито на отиване към
заведението, нито на връщане към с. В. е видял подсъдимия и спътниците му.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Подсъдимият С.Т. с
деянието си е осъществил както от обективна , така и от субективна страна
състава на престъпление по чл. 129 ал.2 вр. л.1 от НК , тъй като на
31.01.2020г. в гр. С. на ул.“П.К.Я.“ в районан а ЖП-подлез пред снек-бар „***“,
чрез бутане с ръце в областта на гърба на С.М.А. го е съборил по стълби на
ЖП-подлеза и му е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в травма на
левия крак, изразяваща се във фрактура на медиалния (вътрешен) кондил на
тибията (големия пищял)от подбедрицта на левия крак с дислокация и нарушаване
интегритета на тибиалното плато, наличие на вътреставен компонент и засягане на
целостта на интеркондиалната (между двата кондила) еминенция (възвишение),
наложили извършването на оперативно лечение с прилагането на метална
остеосинтезираща техника (проксимална тибиална заключваща плака) което е довело
до трайно затрудняване движението на левия долен крайник за срок не по-малък от
5-6 месеца при нормален ход на оздравителните процеси.
Налице е извършено
съставомерно деяние по посочения текст на наказателния закон. Авторството н а
деянието се установява по несъмнен начин от показанията на пострадалия А. ,
които се подкрепят изцяло от показанията на свидетелите М.А., Д.А.,Р.П., Я.В., И.Х.,
Т.Т. и Р.С. Всеки един от посочените по-горе свидетели е категоричен, че С.А. е
получил процесното нараняване в резултат
от бутането по стълбите от страна
подсъдимия и последвалото падане на пострадалия по стъпалата на подлеза.
От
обективна страна изпълнителното деяние се характеризира с въздействие върху
организма на другиго, което предизвиква изменение в отделни органи, тъкани или
системи на организма на пострадалия или води до промени в тяхното
функциониране. Касае се за типично резултатно престъпление, като за
квалифициране на деянието по чл. 129 ал.2 вр. ал.1 НК е необходимо увреждането
на организма да е от такава степен, че да е довело до трайно отслабване на
зрението или слуха; трайно затрудняване на речта; на движението на крайниците,
снагата или врата, на функциите на половите органи, без причиняване на
детеродна неспособност; счупване на челюст или избиване на зъби, без които се
затруднява дъвченето или говоренето; обезобразяване на лицето или други части
на тялото; постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота или
разстройство на здравето, временно опасно за живота; наранявания, които
проникват в черепната, гръдната и коремната кухина.
В
конкретния случай по безспорен начин се установява, че св. С.А. е претърпял
увреждания, характеризиращи ги като ги като средна телесна повреда, тъй като счупването
на медиалния (вътрешен) кондил на
тибията (големия пищял) от подбедрицта на левия крак с дислокация и нарушаване
интегритета на тибиалното плато, наличие на вътреставен компонент и засягане на
целостта на интеркондиалната (между двата кондила) еминенция (възвишение),
наложили извършването на оперативно лечение с прилагането на метална
остеосинтезираща техника (проксимална тибиална заключваща плака) е довело до
трайно затрудняване движенията на левия долен крайник за срок не по-малък от
5-6 месеца при обичайния ход на развитие на оздравителните процеси . В тази
насока относно медико-биологичната характеристика на причиненото на пострадалия
телесно увреждание съдът даде вяра на заключението на изслушаната
съдебно-медицинска експертиза като компетентно и обективно изготвено и
неоспорено от страните по делото. В тази насока е и приложената по делото
медицинска документация.
Налице е и пряка
причинно-следствена връзка между действията на подсъдимия и причиненото на
пострадалия телесно увреждане. Видно от събраните по делото гласни
доказателства и разпита в съдебно заседание на вещото лице съдебен лекар счупването
на медиалния (вътрешен) кондил на
тибията добре отговаря да е получено в резултат от падане по стъпала и удар на
коляното в следствие на придадено принудително ускорение на тялото, чрез
блъскане отзад.
От субективна страна деянието
е осъществено от подсъдимия с пряк умисъл. Същият е
съзнавал , че с бутането на пострадалия в областта на гърба в посока към намиращите се в непосредствена
близост до него стълби същият ще загуби опора и ще падне по тях, при което ще
му бъдат причинени телесни увреждания със значителен интензитет и пряко е целял настъпването на този
вредоносен резултат. В тази насока съдът
счете като несъстоятелно твърдението на защитата на подсъдимия, че деянието е
извършено по непредпазливост и отказа да преквалифицира деянието като такова по
чл. 133 от НК.
При
определяне вида и размера на наложеното на подсъдимия наказание съдът взе
предвид следното: От една страна съобрази
сравнително високата степен на обществена опасност на извършеното
деяние, обуславяща се от вида и интензитета на причиненото на А. телесно
увреждание, значителния период от време, необходим за отзвучаване на травмата ,
както и необходимостта от повторна хирургична интервенция за отстраняване на
остеосинтезиращия материал . От друга страна съдът взе предвид дадените
обяснения от страна на подсъдимия по време на съдебното следствие, с което отчасти
е способствал за изясняване на фактическата обстановка по делото, чистото
съдебно минало на подсъдимия, добрите характеристични данни. С оглед на всичко това съдът определи
наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, под средния, към
минималния, предвиден в текста на закона размер, а именно лишаване от свобода
за срок от осем месеца.
Същевременно
съдът прецени, че изложените по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства не
са нито изключителни, нито многобройни и най-лекото предвидено в текста на
закона наказание от три месеца лишаване от свобода не е несъразмерно тежко за
който и да било от подсъдимите, поради което отказа да приложи разпоредбата на
чл. 55 от НК.
Тъй
като подсъдимият е с чисто съдебно
минало, наложеното му наказание е под три години лишаване от свобода и съдът
прецени, че за поправянето и превъзпитанието му не е необходимо да изтърпяи
ефективно наложеното му наказание, съдът, на основание чл. 66 ал.1 от НК,
отложи изтърпяването на същото за изпитателен срок от по три години, считано от
влизане на присъдата в сила.
При този изход на
делото, съдът счете предявените срещу
подсъдимия С.Т. граждански искове за обезвреда на причинените
от престъпление имуществени и неимуществени вреди за основателни и доказан. Видно
от представените по делото счетоводни документи и разпита на вещото лице в
съдебно заседание пострадалият А. е заплатил за лечението на причиненото му
телесно увреждане сума в размер на 2426.26лв. в какъвто размер е и предявената
искова претенция за имуществени вреди. Същата подлежи на уважаване в пълен
размер, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното
изплащане. Искът за неимуществени вреди съдът уважи по справедливост до размера на 15000 лв. За да уважи искът
в този размер съдът отчете интензитета и
характера на причиненото телесно увреждание и необходимия период за
отзвучаването на травмата. Претърпените от страна на пострадалия значителни болки и страдания за един
продължителен период от време. Причиненият дискомфорт в продължение на повече
от шест месеца и необходимостта от повторна хирургична интервенция за
отстраняване на остеосинтезиращия материал, който неминуемо ще е съпътстван с
нов период на щадене на увредения крайник, Горните обстоятелства, мотивираха съда да
присъди обезщетение в посочения размер. Искът за разликата над уважения размер
от 15 000 лв. до предявения от 40 000лв., като неоснователен и недоказан, съдът
отхвърли. Доколкото се касае за вземане на деликтно основание изискуемостта на
същото възниква с настъпване н увреждащото събитие. Т.е. от този момент
вземането става и лихвоносно. С оглед на това върху присъдената сума, съдът
определи да се изплати законна лихва от датата на увреждането – 31.01.2020г. до
окончателното й изплащане.
При горния изход на
делото , съдът на осн. Чл. 189 ал.3 НПК осъди
подсъдимия Т. да заплати направените по
делото разноски в размер на 146лв , вносими в полза на републиканския бюджет по сметка на
ОД на МВР, в размер на 30лв., вносими в полза на съдебната власт по сметката на ЯРС, както и държавна такса
върху уважения размер на гражданския иск в размер на 697.05. Съдът осъди
подсъдимия Т. да заплати на гражданския
ищец и частен обвинител А. направените по делото разноски в размер на по 1200лв.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: