РЕШЕНИЕ
гр. София, 19.06.2018
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, II „В” състав в публично заседание на двадесет и осми март две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛИН МИХАЙЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА
ХРИСТИНА НИКОЛОВА
при секретаря Антоанета Луканова,
като разгледа докладваното от мл. съдия Николова гр. д. № 10975 по описа на СГС
за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 97528
от 20.04.2017 г., постановено
по гр. д. № 54780/2016 г. по описа на СРС, I
ГО,
140 състав, са отхвърлени предявените от М.П.Ч., Я.Б.Ч. и Р.Б.Ч. срещу М.М.У.
искове с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за осъждане на ответницата
да заплати: на М.П.Ч. сумата в размер на 24447,84 лв., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 29.09.2016 г., до погасяването,
представляваща припадащата се част от платена на 16.02.2015 г. от Б.М.Ч.,
съответно получена на 16.02.2015 г. от М.М.У. сума при начална липса на
основание; на Я.Б.Ч. сумата в размер на 9779,12 лв., ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба – 29.09.2016 г., до погасяването,
представляваща припадащата се част от платена на 16.02.2015 г. от Б.М.Ч.,
съответно получена на 16.02.2015 г. от М.М.У. сума при начална липса на
основание; на Р. Б. Ч. сумата в размер на 9779,12 лв., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 29.09.2016 г., до погасяването,
представляваща припадащата се част от платена на 16.02.2015 г. от Б.М.Ч.,
съответно получена на 16.02.2015 г. от М.М.У. сума при начална липса на
основание.
Срещу
първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба от ищците М.П.Ч., Я.Б.Ч.
и Р.Б.Ч., в която са изложени доводи за неправилност, необоснованост и
незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Поддържат, че вземанията са
имуществени права и като такива са наследими, с оглед на което не споделят
становището на съда, че ищците нямат правна възможност да предявят иск за
връщане на даденото. Излагат доводи, че по делото не е доказано реално
основание за превеждането или последващо връщане на процесната сума, поради
което същата подлежи на реституция в полза на ищците като наследници на Б.Ч.. Твърдят,
че преведените средства са представлявали общи средства на съпрузите. Оспорват
въведеното от ответницата основание за получаване на процесната сума, а именно
– дарение. Молят решението да бъде отменено и да бъдат уважени предявените
искове.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна М.М.У. е подала отговор на въззивната жалба,
в който оспорва същата по подробно изложени съображения.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
При постановяване на първоинстанционното решение не е допуснато нарушение на
императивни материалноправни норми, като настоящият съдебен състав намира, че
същото е и правилно като краен резултат, но не по изложените в него съображения.
Във връзка с доводите, релевирани в жалбата, въззивният съд намира следното:
От фактическа страна:
Не се спори между
страните, а и от представеното извлечение от банкова сметка ***, че на
16.02.2015 г. наследодателят на ищците е превел по банков път на сестра си М.М.У.
сумата от 15 000 евро с посочено основание на превода – „съгласно
договорка за дял от имота на баща ни“. С доклада на делото като безспорно и
ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството, че ответницата е
получила тази сума.
Не спори между страните, а и от представеното
удостоверение за наследници на Б.М.Ч. се установява, че последният е починал на
08.11.2015 г., като е оставил следните наследници по закон – М.П.Ч. – съпруга, Р.Б.Ч.
– дъщеря, Я.Б.Ч. – дъщеря.
От представената по делото медицинска документация
(л.41-44) се установява влошено здравословно състояние на Б.Ч. към 2015 г.
Свидетелката Б.Й.Р.заявява,
че познава М.У. и брат
й Б. от 1990 г., като през последната година от живота на Б. е поддържала
близък контакт с тях. Посочва, че с М. са близки приятелки. Заявява, че Б. е
бил с влошено здравословно състояние, а М. се грижела за него като първоначално
той е живеел при нея, а впоследствие тя се преместила при него в ж.к.
,Младост“. Свидетелства, че една събота или неделя е била на пазар с тях в
магазин „Кауфланд“ в ж.к. „Младост“, когато Б. видял, че има клон на банка „У.Б.“
АД и попитал сестра си с думите: „М., ти носиш ли си личната карта?“, а тя била
много учудена и каза: „Да, но защо?“. Той й отговорил: “Ела да свършим тая
работа, за която бяхме си говорили, че клонът работи и не се знае кога може да
дойдем пак“. Свидетелката не е била с тях в банковия клон и не е видяла какво е
станало, но после М. й казала: „Нали
бяхме се разбрали, че ще му отстъпя къщата в Окол, той ми преведе едни пари.“,
но не уточнила каква е сумата.Р.заявява, че доколкото знае, после тя не му е прехвърлила
къщата, тъй като здравословното състояние на Б. много бързо се влошило и нямали
възможност да изпълнят това, за което се разбрали, като не можели и да намерят
документите на имота и трябвало да вадят наново документи в гр. Самоков. В едно
от последващите му влизания във ВМА, в края на месец август или септември преди
Б. да почине, свидетелката отишла на
свиждане в болницата и се качила в стаята. Той изглеждал много отчаян, видимо
го избивало на плач, говорел на сестра си: „М., аз си отивам. Ти виждаш, че
нещата не вървят добре и онези пари, които ти ги дадох, нека останат в теб.
Няма да имаме време да оправим нещата с къщата. Подарявам ти ги, нека да
останат за тебе“. Свидетелката посочва, че не може да каже, че Б. е бил в
някакво неадекватно състояние в болницата или в банката. С Б. се виждала през последната една година може би в месеца два пъти най-малко. В края на
август или септември била при него във ВМА в отделението по
,.Гастроентерология“ заедно със сестра му и с дъщерята на сестра му. Спомня
си, че се намирало по високите етажи и дълго чакали асансьор. Посочва, че той бил отпред пред болницата с негови приятели, които тя не
познава, и след това
се качили в стаята. Тя е присъствала на
разговора, провел се след обяд, след 14:00 часа. Посочва, че доколкото знае, през
последната една година от живота му Б. не е поддържал контакт със съпругата си, като му било много
тежко, че не поддържа контакт с децата си.
Свидетелят В.Л.В.заявява, че е поддържал близки
отношения с М. и Б. и е техен кум. Посочва, че през 2011 г. бил на гости при тях преди да заминат за
Полша през 2011 г. и видял как Б. се напил и станал много агресивен. На
следващият ден се опитал да разговаря с Б., но той не си спомнял какво е правил
през нощта. През септември 2011 г. бил в Полша и там видял как Б.
употребявал алкохол от сутрин до вечер, като всичките му опити да разговаря с
него на тази тема били отхвърлени с думите: „Това не е проблем. Тука всички са така.“ През юни 2014
г., когато се прибрали в България от мандата си от Полша, Б. изолирал контактите
им и вече по-малко се чували, като бил в същото това състояние, в което го бил
виждал и през 2011 г. Свидетелства, че Б. е имал заболяване, което се дължало
на продължителна употреба на алкохол, и е претърпял оперативни интервенции. М.
му се обадила през месец юни, за да отиде и да й помогне за вземането на част
от нейния и на децата багаж и заминала при родителите си в гр. Русе, след което
се върна в гр. София и заедно с Б. отишли на почивка в Гърция. Заявява, че от Б.
знае, че от Полша са донесли пари в брой около 15 000 евро, които заедно
са внесли в банкова сметка ***. София, т.е. и М. е била с него. Свидетелства,
че в началото на лятото на 2015 г. е разговарял с Б. и той му споделил, че е
скрил парите от М. при сестра си. М. няколко пъти му се е оплаквала, че Б. не й
дава пари. След погребението В. разбрал от М., че тя е попитала М. какво е
станало с парите, които са внесли по банковата сметка на Б. и тя й е
отговорила: „Аз не знам за парите, да си ги търси вкъщи“. Свидетелят заявява,
че не знае за какво са предвидени тези пари, единственото, което Б. му е
казвал, е, че те са скрити. Знае, че Б. е постъпил в болница „Токуда“ през 2015
г. и после във ВМА, може би есента на 2015 г., и не е могъл да го посети.
Свидетелят заявява, че както М., така и Б. са осигурявали средства за
семейството, като внесените в банката през лятото на 2014 г. 15 000 евро са
спестени от командировката на Б. в Полша.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира от правна страна следното:
СРС, 140 състав, е бил сезиран с активно субективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
За да постанови решението си, първоинстанционният съд
е приел, че по делото не са ангажирани доказателства, от които да
се установява първият елемент на предявеното от ищците право, а именно -
обедняване на ищците с процесните суми. Районният съд е изложил доводи, че правото
да иска връщане на даденото (в случай че не е налице основание за имущественото
разместване) е принадлежало единствено на Б.М.Ч., като същото не може да бъде
наследено от страна на ищците в качеството на негови наследници. Приел е, че единствената
възможност за ищците да претендират връщане на платената от Б.М.Ч. на М.М.У. на
16.02.2015 г. сума е ако преди да почине същият е завел иск срещу ответницата в
настоящото производство за процесната сума и ищците встъпят в процеса по реда
на чл. 227 ГПК, каквато хипотеза не е налице.
Настоящият съдебен състав не споделя този извод на
районния съд, тъй като правото да се иска връщане на даденото е имуществено
право и като такова е наследимо и искът за неоснователно обогатяване е
допустимо да бъде предявен за пръв път от наследниците, както е и настоящия
случай. След смъртта на прехвърлителя в патримониума на
неговите наследници преминава по наследство правото да искат връщане на
даденото до размера на наследствения дял на съответния наследник.
Възникването на спорното материално право, предявено
пред съда с исковата молба, за връщане на даденото при начална липса на
основание се обуславя от осъществяването в обективната действителност на
следните материални предпоставки (юридически факти): 1) процесната сума да е излязла
от патримониума на ищеца; 2) тя да е постъпила в имуществения комплекс на
ответника и 3) това разместване на блага от имуществото на ищеца в патримониума
на ответника да е без правно основание, т.е. без да е бил налице годен
юридически факт.
В настоящия случай не е спорно между страните, а и от
събраните по делото доказателства се установява, че наследодателят на ищците е
заплатил в полза на ответницата процесната сума, т.е. налице са първите две
материални предпоставки.
Спорният въпрос се заключава до това дали сумата е
дължимо платена или разместването на имуществени блага е без основание или
евентуално на отпаднало основание. Съобразно разпределението на
доказателствената тежест по чл. 154
ГПК, ответникът следва да
установи по делото, че ищецът е престирал основателно. В случая ответницата е
претендирала, че процесната сума е получена първоначално на основание уговорка за
прехвърляне на имот, които твърдения се подкрепят и от представеното извлечение
от банковата сметка на Б.Ч., което се е трансформирало в дарение, т.е. в
рамките на съдебното производство поддържа, че правното основание за
разместване на имуществени блага е именно договор за дарение. Действително,
както е посочено във въззивната жалба, не е представен писмен договор за
дарение, но предвид роднинската връзка между Б.Ч. и М.У. за доказването на договора
са допустими свидетелски показания съгласно чл.164, ал.1, т.3 ГПК, каквото
доказване именно е провела и ответницата. Съдът, преценявайки по
правилата на чл. 172 ГПК субективните възприятия на свидетелката Р., достига до
извода, че те са последователни и житейски логични, като показанията й се
подкрепят от останалите събрани по делото доказателства – медицинската
документация и извлечението от банкова сметка, ***. Ищците не оспорват, че
именно ответницата се е грижила за Б.Ч., като така полаганите грижи също
представляват индиция за достоверността на свидетелските показания. От
показанията на свидетелкатаР.се установява, че Б.Ч. е надарил сестра си с
парична сума, която вече й е била предадена. Налице е и взаимна воля на
страните, като видно от последващото поведение на ответницата, за което
свидетелства и свидетелят В., същата е приела дарението. Неоснователни са
доводите в жалбата, че се касае евентуално за завещателно разпореждане, тъй
като думите на Ч., възпроизведени от свидетелкатаР.– „Подарявам ти ги, нека
останат за тебе“, недвусмислено сочат на воля за непосредствено отстъпване на
паричната сума, а не на разпореждане по повод смърт. При съвкупния анализ на
доказателствения материал по делото безспорно се установява, че се касае именно
за процесната сума от 15 000 евро, като неоснователни са доводите в
жалбата, че не е налице изискуемата форма на договора, тъй като както бе
посочено по-горе тази парична сума е била реално предадена на ответницата. С
оглед на това, че съдът приема, че е налице договор за дарение, то безпредметно
е да се обсъжда налице ли е евентуално отпадане на първоначалното основание – а
именно прехвърляне на имот, предвид последващото му трансформиране.
На следващо място, исковата претенция на М.П.Ч., с
която претендира връщането на 1/2 от процесната сума на лично основание като
притежавана в режим на СИО, настоящият съдебен състав също намира за
неоснователна. Процесната парична сума е преведена от банкова сметка ***ров,
поради което всички средства по нея представляват негова лична собственост. Съгласно
действащия СК паричните влогове не се включват в съпружеската общност.
Следователно не може да се предполага, че преведената сума е от паричен влог,
който е съпружеска общност. Същевременно ищцата не доказва част от тази сума да
е била нейна лична собственост.
С оглед на обстоятелството, че правният извод, до
който въззивната инстанция е достигнала, съответства на крайните правни
съждения на първоинстанционния съд, решението следва да бъде потвърдено като
правилно, а въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна.
При този изход на спора право на разноски има
въззиваемата страна, която е претендирала адвокатско възнаграждение в размер на
1430 лв. Въззивникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение по реда на чл.78, ал.5 ГПК, което настоящият съдебен състав
намира за неоснователно, тъй като уговореното адвокатско възнаграждение не
надвишава минимално предвидения размер съгласно чл. 7, ал. 2 НМРАВ. Предвид
представените доказателства за реалното му заплащане – договор за правна защита
и съдействие, който има и характер на разписка за извършено плащане в брой,
съдът намира, че на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени сторените
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1430 лв.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 97528 от 20.04.2017 г.,
постановено по гр. д. № 54780/2016 г. по описа на СРС, I ГО, 140 състав.
ОСЪЖДА М.П.Ч., ЕГН **********, Я.Б.Ч., ЕГН ********** и Р.Б. Ч.,
ЕГН ********** да заплатят на М.М.У., ЕГН ********** разделно съответно по 2/3,
1/3 и 1/3 от сумата от 1430 лв., сторени
разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.