РЕШЕНИЕ
№ 2078
гр. Пловдив, 10.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Анна Д. Дъбова
при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова
като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело №
20215330107158 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от “ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД против В. Н. Г. кумулативно обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318,
ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните притезания,
удостоверени в Заповед № 2217/26.02.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 3513/2021 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, II граждански състав, за сумата от общо 6 218, 48 лв.
– предоставена електрическа енергия и мрежови услуги за периода от
25.11.2018 г. до 24.12.2018 г. до обект в с. Ц., с *** и сумата от общо 1 290, 33
лв. – обезщетение за забава за периода от 11.01.2019 г. до 22.02.2021 г.,
формирана както следва: сумата от 4 715, 89 лв., представляваща
претендирана продажна цена за доставена за периода от 25.11.2018 г. до
24.12.2018 г. електрическа енергия, ведно с обезщетение за забава за периода
от 11.01.2019 г. до 22.02.2021 г. в размер от 978, 55 лв., и сумата от 1 502, 59
лв., представляваща стойността на предоставени за периода от 25.11.2018 г.
до 24.12.2018 г. мрежови услуги, ведно с обезщетение за забава за периода от
11.01.2019 г. до 22.02.2021 г. в размер от 311, 78 лв., ведно със законната
мораторна лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение - 23.02.2021 г., до окончателното й
заплащане.
Ищецът твърди, че по силата на договор за покупко-продажба на
1
електрическа енергия, сключен при Общи условия, е поел задължение да
снабдява с електрическа енергия обект, собственост на ответника, находящ се
в с. Ц. с ИТН ***, представляващ ***. Сочи, че с оглед вида на
електроснабдения обект ответникът има качеството на небитов клиент, като
обектът на потребление е присъединен на ниво ниско напрежение. Твърди, че
за ответника е открит клиентски номер **********. Твърди, че по силата на
чл. 7, т. 1 от Общите условия на оператора на разпределителната мрежа двете
дружества са поели задължение да снабдяват с електрическа енергия и да
предоставят мрежови услуги до обекта на ответника, срещу насрещното му
задължение да заплащане цената на предоставените услуги. Твърди, че цените
за мрежови услуги се заплащат на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 и чл. 30, ал. 1, т.
13 от Закона за енергетиката по цени, определени от КЕВР. Поддържа, че с
Решение № 3940/21.10.2019 г. по гр.д. № 1491/2019 г. на Районен съд –
Пловдив, потвърдено от въззивната инстанция, е отхвърлен предявения от
ответника отрицателен установителен иск за недължимост на сумите по
процесната фактура № **********/31.12.2018 г. По така изложените
съображения се моли за уважаване на предявените искове.
Ответникът В. Н. Г. е депозирал в законоустановения за това срок по чл.
131, ал. 1 ГПК, отговор на исковата молба, в който излага съображения за
нейната неоснователност. Твърди, че между страните не е налице валидно
облигационно правоотношение, тъй като ответникът не е собственик или
ползвател на процесния обект, представляващ ***. Сочи, че процесният обект
е продаден на трето лице на 01.12.2017 г., за което ищецът и
електроразпределителното дружество са уведомени. Оспорва, че
претендираната електрическа енергия и мрежови услуги са реално доставени
до ответника. Излага доводи, че процесното средство за търговско измерване
не е монтирано в процесния обект, а в друг обект представляващ стопанска
постройка, за което представя доказателства. Оспорва размер на исковата
претенция. Твърди, че по делото не са представени доказателства за
осъществяване на регулярен отчет на средството за търговско измерване. По
така изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно и пасивно субективно
2
съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл.
79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 318, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Възникване на спорното материално право се предпоставя от
установяване на следните материалноправни предпоставки (юридически
факти): 1. наличие на валидно правоотношение по договор за продажба на
електрическа енергия, по силата на което продавачът се е задължил да
прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги продаде, а
купувачът – да ги получи и да заплати уговорената цена; 2. Продавачът да е
доставил електрическа енергия в твърдяното количество на купувача.
Ищецът е представил дубликат на фактура № **********/31.12.2018 г.,
издадена за сумата от 6 218, 48 лв., представляваща стойността на доставена
електрическа енергия и предоставени мрежови услуги за периода от
25.11.2018 г. до 24.12.2018 г. за обект в с. Ц. - ***, за клиент В. Н. Г. с кл. №
**********. Приложено е и извлечение от сметка за клиент с кл. №
********** за обект с ИТН *** в с. Ц., в което е начислена сумата от 6 218,
48 лв. за главница и 1 290, 33 лв. за обезщетение за забава. Така
представените документи представляват частни свидетелстващи документи
по смисъла на чл. 180 ГПК, обективиращи изгодни за техния издател факти. В
този смисъл те притежават само формална доказателствена сила за
обстоятелството, че съдържат удостоверително изявление, направено от
субекта, сочен като техен издател. Тези частни свидетелстващи документи
биха притежавали доказателствена сила, в случай че бяха подписани от двете
страни, тъй като те биха обективирали извънсъдебно признание от страна на
потребителя, че е получил от крайния снабдител електрическа енергия на
стойност, посочени във фактурите.
Съгласно разпоредбата на чл. 98а, ал. 3 ЗЕ Общите условия са част от
поетите задължения по учреденото договорно правоотношение. В нормата на
ал. 4 на чл. 98 а ЗЕ е установено, че публикуваните общи условия влизат в
сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично им писмено приемане,
като в ал. 5 е установена възможност за клиентите в срок до 30 дни след
влизането в сила на общите условия, ако не са съгласни с тях, да внесат при
съответния краен снабдител на електрическа енергия заявление, в което да
предложат специални условия.
Следователно договорът за продажба на електроенергия по аргумент на
3
разпоредбата на чл. 98 а, ал. 4 ЗЕ се счита сключен с конклудентни действия –
с публикуването от страна на електроснабдителното предприятие на
одобрените от ДЕКЕВР общи условия най-малко в един централен и в един
местен всекидневник, които влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите. От приложените по делото доказателства се установява, че
ищцовото дружество е изпълнило процедурата по чл. 98 а ЗЕ.
Страна (купувач) по договора за продажба на електро енергия е
битовият клиент или този клиент, който купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди - арг.
пар. 1, т. 2 а от ДР на ЗЕ.
В отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искове,
както по основание, така и по размер, като твърди, че между страните не е
възникнало валидно облигационно правоотношение, тъй като към процесния
период не е бил собственик на имота в с. Ц., представляващ ***. За
установяване на това обстоятелство представя *** за покупко-продажба на
недвижим имот № ***, по силата на който недвижим имот с идентификатор
№ *** в с. Ц., ведно с построената с имота сграда е прехвърлен от продавача
В. Н. Г. на купувача Е. Я. К., като в *** е отбелязано, че към датата на
изповядване на сделката се предава и владението по отношение на
недвижимия имот. Приложено е удостоверение от Община Марица, Област
Пловдив, от което се установява, че сградата в поземления имот представлява
бивша ***, която сграда е търпима и не подлежи на премахване и забрана за
ползване.
В производството по делото е изискано за послужване гр.д. №
1491/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVII граждански състав,
което е образувано по предявен от В. Н. Г. против „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните,
че ищецът не дължи на ответника сумата от 6 218, 48 лв., за която е издадена
фактура № **********/31.12.2018 г.
С Решение № 3940/21.10.2019 г., постановено по гр.д. № 1491/2019 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, XVII граждански състав, е прието за
4
установено в отношенията между страните, че В. Н. Г. не дължи на „ЕВН
България Електроснадбяване“ ЕАД сумата от 1 324, 74 лв. с ДДС по фактура
№ **********/31.12.2018 г. за отчетен период от 25.11.2018 г. до 24.12.2018
г., като предявеният иск е отхвърлен за разликата над тази сума до пълния
претендиран размер от 6 218, 48 лв. с ДДС или за сумата от 4 893, 74 лв. -
като неоснователен и недоказан.
Против първоинстанционното решение са депозирани въззивни жалби и
от ищеца и от ответника, като е постановено Решение № 124/30.01.2020 г. по
възз.гр.д. № 2918/2019 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, VI граждански
състав, с което първоинстанционното решение е отменено в частта му, с която
прието за установено, че В. Н. Г. не дължи на „ЕВН България
Електроснадбяване“ ЕАД сумата от 1 324, 74 лв. с ДДС, като вместо това
предявеният отрицателен установителен иск за признаване за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи заплащане на сумата от 1
324, 74 лв. с ДДС по фактура № **********/31.12.2018 г. за отчетен период
от 25.11.2018 г. до 24.12.2018 г., е отхвърлен. С постановяване на посоченото
решение на въззивната инстанция е потвърдено първоинстанционното
решение в останалата му – отхвърлителна част.
Въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване по реда
на чл. 288 ГПК с постановяване на Определение № 779/14.12.2020 г. по гр.д.
№ 2620/2020 г. по описа на Върховния касационен съд, ГК, IV г.о.
Следователно с Решение № 3940/21.10.2019 г., постановено по гр.д. №
1491/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVII граждански състав,
след частичната му отмяна с Решение № 124/30.01.2020 г. по възз.гр.д. №
2918/2019 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, VI граждански състав, е
изцяло отхвърлен предявеният от В. Н. Г. против „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните,
че ищецът не дължи на ответника сумата от 6 218, 48 лв. с ДДС по фактура №
**********/31.12.2018 г. за отчетен период от 25.11.2018 г. до 24.12.2018 г.
Решението е влязло в законна сила на 14.12.2020 г. – с постановяване на
определението по реда на чл. 288 ГПК от касационната инстанция, което е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдът намира, че в производството по делото са установени всички
5
материалноправни предпоставки, обуславящи уважаване на предявения иск,
включително и че между страните е възникнало валидно облигаторно
правоотношение по договор за търговска продажба, по силата на който
крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни
Общи условия (ОУ) – арг. чл. 98а, ал. 1 ЗЕ.
Това е така, доколкото с отхвърляне на предявения от ответника В. Н. Г.
против ищеца „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника
сумата от 6 218, 48 лв. с ДДС по фактура № **********/31.12.2018 г. за
отчетен период от 25.11.2018 г. до 24.12.2018 г., със сила на пресъдено нещо
е установена дължимостта на процесната сума за главница.
В практиката на Върховния касационен съд, обективирана в Решение №
530/05.07.2010 г. по гр. д. № 1560/2009 г. ГК, I г. о., Решение № 32/10.03.2016
г. по гр. д. № 4741/2015 г., ГК, II г. о., Решение № 68/18.06.2019 г. по гр. д. №
3931/2018 г., ГК, II г. о, и Решение №160/21.01.2020 по дело №1555/2019 на
ВКС, ГК, II г.о., е прието, че да се отхвърли отрицателен установителен иск е
равнозначно на това да се уважи положителен установителен иск относно
същото право, предявен от ответника по отрицателния установителен иск.
Отхвърлянето на отрицателен установителен иск за конкретно посочено
право формира сила на пресъдено нещо между страните по делото, че именно
ответникът по този иск е носител на правото. В този смисъл е и Решение №
101/13.11.2020 г. по т.д. № 2489/2019 г., ТК, II т.о. на ВКС.
При установителните искове, включително и отрицателните, в най-
голяма степен се откроява разликата между спорното право и правото, което
може да се окаже засегнато от правния спор. Първото има качеството на
предмет на иска, защото е обект на противоречиви правни твърдения на
страните по спора. Когато ищецът твърди, че определено право не
съществува, предмет на спора и на исковия процес е отричаното от него
право. При отрицателния установителен иск, за разлика от всички останали
искове, основанието на иска - чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, не е негов
индивидуализиращ белег. Т.е. при предявен отрицателен установителен иск, с
който се иска установяване несъществуването на правото на ответника /извън
исковете за прогласяване на нищожност на договорна връзка, при които
6
силата на пресъдено нещо се формира само върху фактическите твърдения, от
които в исковата молба се извежда нищожността на сделката/, твърденията и
доводите на ищеца в исковата молба не представляват основание на иска, а
ответникът следва да изчерпи в процеса всички основания, с оглед които
правото се е породило и съществува. Несъмнено е също така, че силата на
пресъдено нещо при посочения иск има по-широки обективни предели от
тази, която се формира при останалите видове искове – при уважен
отрицателен установителен иск, правото, което е било негов предмет, се
отрича без оглед на някакво конкретно определено правопораждащо
основание, а с оглед на всички възможни негови основания, респективно,
когато такъв иск е отхвърлен, силата на пресъдено нещо има за предмет
съществуването на правото, което ответникът е установил с
индивидуализиращите го белези.
В светлината на изложеното и при наличие на влязло в сила съдебно
решение, установяващо спрямо ищеца съществуването на вземането, предмет
на издадената фактура № **********/31.12.2018 г. за отчетен период от
25.11.2018 г. до 24.12.2018 г. в размер на сумата от 6 218, 48 лв. с ДДС,
настоящото производство е образувано с оглед снабдяване на ищеца с
изпълнително основание – стабилизиране на издадената заповед за
изпълнение, за задължението, като възраженията на ответника досежно
несъществуване на вземането не подлежат на разглеждане, предвид
установеното със сила на пресъдено нещо задължение.
В случая предвид влязлото в сила съдебно решение, не следва да се
пристъпва към разглеждане на сумата по формиращите я компоненти,
уточнени в настоящото съдебно производство, представляващи цена на
доставена и потребена електрическа енергия и цена на предоставени мрежови
услуги за обект на потребление с ИТН *** в с. Ц., за което е издадена фактура
№ **********/31.12.2018 г.
Не следва да се разглеждат и възраженията на ответника, че между
страните не е съществувало валидно облигационно правоотношение през
процесния период, тъй като дължимостта на процесната сума е установена със
сила на пресъдено нещо, като в производството по делото е прието, че за
ответното електроснабдително дружество е възникнало основание за
начисляване на сумата. Следва да се посочи, че в случая силата на пресъдено
7
нещо се формира от диспозитива на постановеното съдебно решение,
частично отменено в хода на инстанционния му контрол. Предвид посочената
вече специфика на отрицателния установителен иск, следва да се посочи, че в
хода на производството гр.д. № 1491/2019 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, XVII граждански състав, и възз.гр.д. № 2918/2019 г. по описа на
Окръжен съд – Пловдив, VI граждански състав, основният правен спор се е
развил във връзка с доказване на твърденията на ответника, че основанието за
начисляване на процесната сума е за реално доставени и потребени от
ответника електрическа енергия и мрежови услуги, което е прието за
установено с отхвърляне на предявения отрицателен установителен иск. В
хода на производството по отрицателния установителен иск между страните
не е съществувал спор, че В. Н. Г. е потребител на електрическа енергия за
обект с ИТН *** в с. Ц., представляващ ***.
По така изложените съображения исковата претенция за главница
следва да бъде уважена в пълния й предявен размер от 6 218, 48 лв.
Тъй като ответникът не е изпълнил точно в темпорално отношение
своята насрещна парична престация, той е изпаднал в забава и дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава по чл. 86, ал. 1
ЗЗД върху главницата. За периода на забава с начална датата – денят, следващ
деня на установения падеж за заплащане на фактурата, - 11.01.2019 г. и
крайна дата 22.02.2021 г., в полза на ищеца следва да се присъди обезщетение
за забавено заплащане на главното задължение в претендирания размер от
1 290, 33 лв. – при съблюдаване на принципа на диспозитивното начало,
макар че при служебно определяне на размера на обезщетението за забава
чрез https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html, съдът установи,. че
последното е в размер на сумата от 1336, 97 лв.
С оглед изхода на правния спор в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени сторените разноски в общ размер от 250, 16 лв., от които за
държавна такса сумата от 150, 16 лв. и сумата от 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определи на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр.
с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ,
при съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото.
Тъй като установителният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК е част от
заповедното производство – по установяване съществуването на
8
удостовереното в издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК вземане,
съдът следва окончателно да се произнесе по дължимите по производството
разноски, като съобрази и извършените съдебни разходи по издавеното на
заповед за изпълнение – арг. т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г.
по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. По тези съображения в полза на
ищеца следва да се присъдят и разноските в заповедното производство в
размер от общо 200, 18 лв., от които 150, 18 лв. за държавна такса и 50 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 1 ТЗ, чл. 286, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
по отношение на В. Н. Г., ЕГН **********, с адрес с. Ц., че “ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. “Христо Г. Данов” № 37, е носител на паричните
притезания, за които е издадена Заповед № 2217/26.02.2021 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 3513/2021 г.
по описа на Районен съд – Пловдив, II граждански състав, за сумата от 6 218,
48 лв., представляваща стойността на предоставена електрическа енергия и
мрежови услуги за периода от 25.11.2018 г. до 24.12.2018 г. до обект в с. Ц., с
ИТН *** и сумата от 1 290, 33 лв. – обезщетение за забава за периода от
11.01.2019 г. до 22.02.2021 г., ведно със законната мораторна лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - 23.02.2021 г., до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА В. Н. Г., ЕГН **********, да заплати на “ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 200, 18 лв. – разноски в заповедното производство по ч. гр. д. №
3513/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, II граждански състав и
сумата от 250, 16 лв. – разноски в исковото производство по гр.д. №
7158/2021 г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
9