Решение по дело №17882/2018 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 4197
Дата: 14 октомври 2019 г. (в сила от 2 ноември 2019 г.)
Съдия: Камелия Диянова Василева
Дело: 20183110117882
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Варна,

14.10.2019г.

В  ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXVс.  в  публично съдебно заседание на  двадесет и пети септември   две хиляди и деветнадесета   година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: К. ВАСИЛЕВА

при участието на секретаря Елица Трифонова след като разгледа докладваното от съдията  гр. дело № 17882 по описа за 2019 година,   за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.127, ал.2 СК  и чл.127а СК от К.С. Д***  срещу П.И.Ж..

         Ищцата излага, че двамата с ответника са родители на детето С*** И.,ЕГН : **********. Сочи, че с ответника живели на съпружески начала през 2012г. , като още в началото започнали проблеми в отношенията помежду им. Твърди, че през цялата й бременност  отношението на ответника спрямо нея било много лошо. Често гладувала, за да не утежнява финансовото му състояние. Ответникът държал тя да му дава всичките си средства, а след това й се налагало да „проси“ от него за елементарни нужди. В името на детето понасяла тези унижения. Смятала, че след като се роди детето отношението на ответника ще се промени, ще стане по отговорен към нея и детето и заедно ще го отглеждат. Въпреки усилията, които полагала да укрепи връзката и всичко в семейството да наред, усилията й се оказвали напразни. През месец юни 2013г. напуснала ответника и жилището, където живеели. Настанила се заедно с детето да живее при нейните родители. От момента на раздялата им до сега грижите по отглеждането, възпитанието и издръжката на сина им били поети от нея, за което разчитала на помощта на родителите си. Детето посещавало детска градина в гр.Белослав. От самото начало бащата не плащал издръжка и не се интересувал от детето.   

         Отправя искане предоставяне упражняване на родителските права по отношения на детето и определяне местоживеенето му по нейното местоживеене, за осъждане на бащата да заплаща месечна издръжка в размер на 135 лева, считано от датата на иска и сумата от 1620 лева за издръжка за една година назад, за определяне на режим на личен контакт –всяка първа и трета събота от месеца от 16.00 часа до 18.00 часа., за постановяване на решение заместващо съгласието на бащата за издаване на задграничен паспорт на детето и разрешение за напускане на пределите на Република България  до навършване на пълнолетие от детето. 

Отправя искане за постановяване на привременни мерки.

         В срока по чл.131 ГПК   назначеният особен представител на ответника  адв.Д.Д.   е депозирала отговор по предявените искове. 

Не се противопоставя на искането на ищцата за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето, за определяне на местоживеенето и заплащане на месечна издръжка в размер на 135 лева. Отправя искане за по- разширен режим на личен контакт с бащата. Противопоставя се на искането за издаване на разрешение за пътуване на детето за неограничен период и територия за пътуване и отправя искане за отхвърлянето му.  

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност по реда на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа  страна следното:

Видно от  представеното удостоверение за раждане, родители на детето  С*** И., ЕГН:**********  са страните по делото.  

Съгласно служебна бележка от 02.11.2018г. детето С ***И. посещава редовно детска градина „Първи юни“ в гр.Белослав.

Съгласно удостоверение за раждане, издадено от Община Варна на 22.02.2019г. ищцата е родила детето Т***.

Представени са доказателства, че ищцата получава месечно обезщетение за отглеждане на детето в размер на 560 лева. 

Свидетелката С*** /майка на ищцата/  излага, че след навършване на петмесечна възраст на детето Светлан П. и К. се разделили. С нейна помощ и тази на съпруга й, К. гледала детето. От раздялата не се знаело къде се намира П., чували слухове, че той е в чужбина.

Съвкупната  преценка  на   събраните  по делото  доказателства, налага следните  правни изводи: 

 От  събраните гласни доказателства се установява, че след фактическата раздяла на родителите, която датира от периода, в който детето е било на пет месеца,  пряката грижа по отглеждането на детето  е поета от  майката. Установява се също,че  бащата не поддържа никакъв контакт с майката и с детето от раздялата им. Гореизложеното   мотивира съда да приеме, че в интерес на детето е пряката грижа по отглеждането и упражняването на родителските права да се предостави на майката.      

На бащата следва да бъде определен режим на лични отношения  с детето.  Съдът след като съобрази  възрастта на детето, и изложеното от свидетеля, счита за подходящ предложения от ищцата  режим на личен контакт : всяка първа и трета събота от месеца – от 10.00 ч.   до 19.00 ч. и  20 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.

Относно иска с правно основание чл. 143 СК. 

При определяне размера на дължимата издръжка на ненавършили пълнолетие деца, съдът се ръководи от правилото на чл. 142 от СК, поставящо зависимост между нуждите на децата и възможностите на родителя, дължащ издръжка. Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят от обикновените условия на техния живот, като се вземат предвид възрастта, здравословното им състояние и всички обстоятелства, които са от значение за случая.

По делото е установено, че бащата  е в трудоспособна възраст, не са налице данни за влошено здравословно състояние, което да му  пречи да работи и съответно да реализира доходи.

Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал.2 СК се установява на минимална такава в размер на ¼ от минималната работна заплата за страната. ПМС №320/20.12.2018г. определя за минимална работна заплата сумата от 560 лева, съобразно което минималната издръжка  към датата на постановяване на решението възлиза в размер от 140 лева, поради и което сумата  от 140 лева следва да се присъди в полза на детето, считано от датата на депозиране на исковата молба – 23.11.2018г.

 По отношение на иска с правно основание чл.149 СК.

Ищцата  претендира присъждането на издръжка за минал период,  считано 28.11.2017г. Съобразно разпоредбата на чл.149 СК издръжка за минал период може да се търси най-много за една година назад от завеждане на иска.

Основателността на тази претенция следва да бъде преценена при вземане предвид  периода на фактическата раздяла на родителите т.е. при отчитане на времето, след което ответницата  е спряла да полага непосредствени грижи за отглеждането и възпитанието на децата. От събраните гласни доказателства се установява, че след раздялата на родителите единствена майката полага грижи за детето, като няма данни бащата да я е подпомагал по какъвто и да е начин. След отчитане на минималния размер на дължимата издръжка и нуждите, което е имало детето в минали период от една година назад, съдът намира, че този период бащата следва да осъден да заплати по 135 лева месечно или сума в общ размер на 1620 лева.

По  иска с правно основание чл.127 а СК.

С депозираното искане по реда на чл.127а, ал.2  СК се цели разрешаването на възникнал спор между родители, свързан с пътуването на детето извън територията на страната и издаването на лични документи  за това. По съществото си молбата цели постановяване на решение, което да замести липсващото съгласие на единия родител относно тези въпроси.

В разглеждания случай молбата с правно основание чл.127а,ал.3 СК изхожда от майката, като   искането е за постановяване на разрешение за пътуването на детето във всички страни от ЕС два пъти годишно по 15 дни.

Законодателството изрично е предвидило, че напускането на територията на Р.България от ненавършило пълнолетие  детето се осъществява със съгласието и на двамата родители, като при спор между тях в тази връзка, въпросът се решава от районният съд.В това свое решение съдът се ръководи единствено от интересите на детето, които се определят конкретно за всеки отделен случай, съобразно установените обстоятелства по делото. Следва да се съобразят възрастта, здравословното състояние на детето, както и да се съберат доказателства за мястото, условията и средата, при които детето ще пребивава. 

От показанията и на разпитания свидетел се установява, че бащата се дезинтересирал трайно от детето. С оглед на установената фактическа обстановка съдът намира, че е изцяло в интерес на детето  да бъде разрешено пътуването му до посочените в исковата молба държави, придружавано от своята майка. Това разрешение ще осигури възможността на детето да придобие впечатления и да се запознае с културата и традициите на други държави, което би се отразило благоприятно върху неговото развитие.   

По отношение на разноските :

С оглед изхода на предявените искове в полза на ищцата следва да се присъдят направените от нея разноски по делото, както следва : 25 лева за заплатена държавна такса; 300 лева за внесен депозит за особен представител; 800 лева за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл.78,ал.1 ГПК.

 На основание чл.69,ал.1, т.6 ГПК ответника  следва да бъде осъдена  да заплати държавна такса за определената издръжка на детето, която възлиза в общ размер на 265.96  лева.

Воден от горното, съдът :

 

Р Е Ш И :

 

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на   детето С*** И., ЕГН:**********  на майката К.С.Д.,ЕГН: **********, като определя местоживеенето на детето  по местоживеенето на  майката.    

  ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на  бащата П.И.Ж., ЕГН : ********** с адрес *** с  детето С*** И., ЕГН:**********  както следва :  всяка първа и трета събота от месеца – от 10.00 ч.   до 19.00 ч. и  20 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.

  ОСЪЖДА  П.И.Ж., ЕГН : ********** с адрес ***  да заплаща месечна издръжка в полза на детето С*** И., ЕГН:**********  чрез неговата майка и законен представител К.С.Д.,ЕГН: **********  в размер на 140/сто и четиридесет/ лева,  считано от датата на предявяване на иска 23.11.2018г., с падеж пето  число на месец, за който се дължи,  до настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване.

  ОСЪЖДА  П.И.Ж., ЕГН : ********** с адрес ***  да заплати  на детето С*** И., ЕГН:**********  чрез неговата майка и законен представител К.С.Д.,ЕГН: ********** сума  в размер на 1620/хиляда шестстотин и двадесет/ лева,  представляваща дължима издръжка за периода 23.11.2017г. до 22.11.2018г., ведно със законна лихва, считано от датата на предявяване на иска 23.11.2018г. до окончателното изплащане.

ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ заместващо съгласието на  бащата П.И.Ж., ЕГН : ********** с адрес ***  за снабдяване със задграничен паспорт на детето С*** И., ЕГН:**********  по молбата на майката К.С.Д.,ЕГН: **********, на основание чл. 127а, ал. 2 СК.

ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ, заместващо съгласието на  бащата П. Петров И.,ЕГН : **********  с адрес ***15,  детето  С*** И., ЕГН:**********  да напуска пределите на Република България като осъществява пътувания в страните в Европейския съюз, придружавано от своята майка К.С.Д.,ЕГН: ********** два пъти годишно за по петнадесет дни, до навършване на пълнолетие от детето, на основание чл.127 а, ал.2 СК.

ОСЪЖДА  П.И.Ж., ЕГН : ********** с адрес ***  да заплати на К.С.Д.,ЕГН: ********** сумата от 1125 /хиляда сто двадесет и пет/лева, представляваща разноски по делото, на основание чл.78,ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА  П.И.Ж., ЕГН : ********** с адрес *** да заплати в полза на  бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС държавна такса по  присъдените издръжки сумата  в размер на  265.96  / двеста шестдесет и пет лева и деветдесет и шест ст./ лева, на основание чл.69,ал.1, т.6 ГПК

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните  пред Варненския окръжен съд.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :