№ 249
гр. гр.Велинград, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Лилия Г. Терзиева Владимирова
при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. Д.А
като разгледа докладваното от Лилия Г. Терзиева Владимирова Гражданско
дело № 20215210100414 по описа за 2021 година
Предявени са от „БПН Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, п.к. 1766, жк
Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, представлявано от Д. Д.-
зам.управител, чрез юрк.Н. М. против Н. Р. К., ЕГН **********, с адрес гр.
Велинград, 4600, ул. „Никола Вапцаров“ № 100 искове с правно основание чл.
422 ГПК във вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, с които ищцовото дружество иска
да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на
ищцовото дружество сума в размер на 4400.44 лева, представляваща главница
по договора за кредит PLUS-16154144, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение - 28.09.2020 г. до окончателното й
изплащане; сума в размер на 208.11 лева, представляваща мораторна лихва,
начислена върху главницата, за периода от 20.05.2019 г. до 16.09.2020г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 260065 от
30.09.2020 г., по ч. гр. дело № 771 по описа на Районен съд Велинград за 2020
г., съединени при условията на евентуалност с осъдителни искове с правно
основание по чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, с които ищцовото дружество иска да
бъде осъден ответникът да му заплати сума в размер на 4400.44 лева,
представляваща главница по договора за кредит PLUS-16154144, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение - 28.09.2020 г. до
окончателното й изплащане; сума в размер на 208.11 лева, представляваща
мораторна лихва, начислена върху главницата, за периода от 20.05.2019 г. до
16.09.2020г..
С исковата молба ищецът „БПН Париба Пърсънъл Файненс“ С.А
1
излага, че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, въз основа
на което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 410 ГПК от № 260065 от 30.09.2020 г., по ч. гр.
дело № 771 по описа на съда за 2020 г., като на основание чл. 415 вр. чл. 47,
ал. 5 ГПК му били дадени указания за предявяване на настоящия
установителен иск, поради което е налице правен интерес. Твърди, че по
силата на договор за отпускане на потребителски кредит, PLUS-16154144
посредством, кредиторът се е задължил да даде в заем сумата от 6500.00 лева
на ответника, а последният се задължил да го върне на вноски, съгласно
погасителен план, за срок от 27 месеца до 20.09.2020г., всяка от тях в размер
на 321.22 лева.. Сочи се, че било уговорено било кредитополучателят да
заплаща и такса ангажимент, платима при усвояване на кредита, като
кредиторът автоматично я удържал от общия размер на отпуснатия кредита.
Твърди се, че сумата е преведена по личната банкова сметка на ответника.
Излага се, че длъжникът е преустановил плащането на вноските по кредита на
20.04.2019 г., като към тази дата погасил 9 месечни вноски. Твърди се, че е
изпратено изрично уведомление до длъжника, че на основание чл. 5 от
договора, вземането е станало изискуемо в пълен размер на е 20.05.2019г..
Поради изложеното моли исковете да бъдат уважени. При условие, че
установителният иск бъде отхвърлен, поради ненадлежно обявена предсрочна
изискуемост на вземането по кредита, се моли съдът да приеме за
основателни евентуално предявените осъдителни искове за същите суми.
Сочи се банкова сметка, по която може да се плати присъдената сума: IBAN:
*****, Ситибанк Европа АД, клон България. Ангажират се доказателства.
Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от назначения особен
представител ответника, адв.Р. А., с който се моли да бъдат отхвърлени
исковите претенции. Твърди се, че съгласно чл.22 от ЗПК, когато договорът
за кредит не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, то същият е
недействителен. Счита, че случая, потребителят дължи само чистата стойност
на кредита, но не и лихви или други разходи по кредита по арг. на чл.23 от
ЗПК. Излага, че в случая чистата стойност на кредита би се дължала при
наличие на действителен договор за револвиращ потребителски кредит,
какъвто не се доказва от съдържащите се в кориците на делото доказателства.
Ето защо, предявеният иск за установяване на съществуването на парични
вземания, произтичащи от договорна връзка между страните, породена от
договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта се явява неоснователен и
следва да се отхвърли. Отхвърлянето на главния иск предпоставя произнасяне
по евентуално предявения иск, който по идентични на вече изложените по-
горе съображения, също се явява неоснователен и следва да се отхвърли. По
изложените съображения се налага извода, че клаузите на задължението и
кредитните вноски от договора не отговарят на изискванията за
добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя и е във вреда на потребителя;
договорните клаузи противоречат на добросъвестността и отговарят на
2
условията на общата разпоредба на чл.143 от ЗЗП за неравноправна клауза.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ
За основателността на предявените искове по чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ в
тежест на ищеца е да установи, че между него и Н. Р. К. е налице валидно
правоотношение по договор за отпускане на договор за потребителски
кредит, PLUS-15349502/06.10.2017 г.; че е изправна страна, т.е. е предал
уговорената сума, като за ответника е възникнало задължение за връщане на
заетата сума и за заплащане и мораторна лихва в претендираните размери; че
е настъпил падежът на задължението за връщане на сумата и на акцесорните
задължения.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи
погасяване на паричното си задължение, както и обстоятелствата изключващи
или намаляващи задълженията му в претендирания с исковата молба размер.
Договорът за банков кредит е консенсуален и поражда действие от
датата на сключването му в писмена форма, като в тежест на банката
възниква задължение да предостави парична сума в уговорения размер, а в
тежест на кредитополучателя – да я върне в определения срок, ведно с
уговорената лихва – арг. чл. 430, ал. 1 и ал. 3 ТЗ.
От приетите и неоспорени по делото писмени доказателства безспорно
се установява, че между страните и е сключен Договор за потребителски
кредит PLUS-15349502/06.10.2017 г., съгласно който ответникът е получил в
кредит сумата от 6500 лв., като се е задължила да го върне на вноски,
съгласно погасителен план, за срок от 27 месеца до 20.09.2020 г., всяка от тях
в размер на 321.22 лева..
При съобразяване съдържанието на процесния договор за кредит, както
и поетите с него права и задължения съдът намира, че същият има правната
характеристика на договор за потребителски кредит. При това положение за
неговата валидност и последици следва да се съобразят изискванията на
специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция (бр. 30 от
26.03.2013 г., в сила от 26.03.2013 г.), а не както ответницата прави
възражение ЗПК (отм.).
3
Съдът намира, че от представения Договор за потребителски кредит
PLUS-15349502/06.10.2017 г., безспорно се установява, че е в писмена форма,
на хартиен носител, на потребителя е предоставен екземпляр от него, което
налага извод, че е спазена предписаната от закона форма за действителността
му. Видно от съдържанието на същия ответникът е направил изрично
волеизявление, подписано от него, съгласно което е декларирал, че получил
уговорената по договора за кредит сума и следователно ищцовото дружество
е изправна страна.
От приетата и неоспорена по делото съдбно- счетоводна експертиза,
която съдът кредитира изцяло, се установява, че ако уговорената по договора
застрахователна премия в размер на 982,80 лв. бъде включена в общите
разходи по кредита, формиращи ГПР, то размерът му би бил равен на 34,11
%.. При съобразяване заключението на вещото лице следва изводът, че не е
налице нарушение на разпоредбата на чл. 199, ал. 4 ЗПК.
Видно от процесния договор, подписан от ответникът, се установява, че
съдържат информация за общия размер на кредита и условията за усвояването
му, лихвеният процент по кредита, годишният процент на разходите по
кредита, условията за издължаване на кредита от потребителя, информация за
правото на потребителя при погасяване на главницата да получи при
поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на
договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за
извършените и предстоящите плащания, наличието на право на отказ на
потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено,
и другите условия за неговото упражняване, включително информация за
задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата, както и
за размера на лихвения процент на ден. На следващо място от неоспорените
подписани погасителни планове се установява, че съдържат информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските, дължимите плащания и
сроковете и условията за извършването на тези плащания, разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата,
изчислена на базата на лихвения процент и допълнителните разходи (такса).
При съобразяване изложеното съдът приема за безспорно установено по
делото, че договорът отговаря на разпоредбите на чл.11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20
4
ЗПК ( чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 не е приложим за конкретния договор).
От уговорките на чл. 5 от договора се установява, че при просрочие на
две или повече месечни вноски, кредиторът може да направи кредитът
предсрочно изискуем. По делото не са представени доказателства кредиторът
да се е възползвал от предоставената му възможност за обявяване на кредита
за предсрочно изискуем, но от всички приетите и неоспорени по делото
писмени доказателства се установява, че същият е следвало да бъде издължен
на 20.09.2020 г., когато е бил падежът на последната погасителна вноска.
Ищцовото дружество поддържа, че са погасени 9 месечни вноски, като
първата просрочена била с падеж на 20.05.2019 г.. Изложеното се
потвърждава и от приетите по делото писмени доказателства (л. 16), от които
се установява, че ответникът е направил плащания в общ размер на 2944,76
лв.. Ответникът не твърди, нито доказва да е погасил процесното вземане.
Следователно при съобразяване постановките на ТР 8/2017 от 02.04.2019 г
по тълкувателно дело № 8/2017, по описа на ВКС, ОСГТК следва да се
приеме, че предявеният иск е изцяло доказан по основание и размер и следва
да бъде уважен, независимо, че предсрочната изискуемост не е била обявена
на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда, доколкото всички вноски по него са с настъпил падеж
По осъдителните искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ
Доколкото не се е сбъднало вътрешно процесуалното условие за
съединените при условията на евентуалност осъдителни искове, съдът не
дължи произнасяне по същите.
По разноските:
В съответствие с т. 12 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС,
ОСГТК, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността
за разноски в заповедното и исковото производство. На основание чл. 78, ал.
1 ГПК ответникът следва да понесе отговорността за направените от ищеца в
заповедното и исковото производство разноски, съобразно уважената част от
исковете или следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сума в общ размер
от 1214,02 лв., представляваща държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в заповедното и исковото произвоство, възнаграждение за
особен представител и вещо лице в исковото производство.
5
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от "БПН Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, п.к. 1766, жк Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14,
представлявано от Д. Д.- зам.управител, чрез юрк.Н. М. против Н. Р. К., ЕГН
**********, с адрес гр. Велинград, 4600, ул. „Никола Вапцаров“ № 100,
искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, че
Н. Р. К., ЕГН **********, ДЪЛЖИ на "БПН Париба Пърсънъл Файненс“
С.А., ЕИК *********, сумата от 4400.44 лева, представляваща главница по
договора за кредит PLUS-16154144, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение - 28.09.2020 г. до окончателното й
изплащане; сума в размер на 208.11 лева, представляваща мораторна лихва,
начислена върху главницата, за периода от 20.05.2019 г. до 16.09.2020г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК № 260065 от 30.09.2020 г., по ч. гр. дело № 771 по описа на Районен
съд Велинград за 2020 г..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н. Р. К., ЕГН **********, с адрес
гр. Велинград, 4600, ул. „Никола Вапцаров“ № 100 ДА ЗАПЛАТИ на "БПН
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, п.к. 1766, жк Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14,
представлявано от Д. Д.- зам.управител, чрез юрк.Н. М., сумата от 1214,02
лв., представляваща сторени от ищцовото дружество разноски в заповедното
и исковото производства.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
6