О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 406
гр.Бургас, 02.03.2018г.
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро Гражданско отделение, трети въззивен състав, в
закрито заседание, на втори март две хиляди и осемнадесета година, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов
ЧЛЕНОВЕ: 1.Кремена Лазарова
2.Мл.с.
Красимир Сотиров
като разгледа докладваното от младши
съдия Красимир Сотиров в.гр.д. №288 по описа за 2018г. на Бургаски окръжен съд, II- ро Гражданско отделение, трети въззивен състав и за
да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е въззивна жалба с вх.
№47566/15.12.2017г., от П.П., чрез адв. М.К. от БАК, с която се обжалва Решение
№1889/21.11.2017г. по гр.д.№2480 по описа за 2017г. на Бургаски районен съд, 43
състав, като неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и на
съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Във въззивната жалба са
изложени твърдения относно приемане на наследство от въззивната ищца чрез
конклудентни действия през 2006г. и 2009г. Твърди се, че упражняването на права
по завещание не се погасява по давност, както и че лицето, в полза на което е
завещано имущество може да се позове неограничено във времето на завещателния
акт. Посочва, че районният съд неправилно е приел, че наследството е прието от
въззивната ищца като наследник по закон, а не като такъв по завещание. Твърди
се, че липсва заявено възражение за липсата на обявяване на завещание. Изложени
са твърдения, че първостепенният съд незаконосъобразно е достигнал до горните
крайни изводи, без да е бил сезиран с възражения в този смисъл, като е излязъл
извън правораздавателните си правомощия. Посочено е, че съдът не се е
произнесъл по заявено от ответната страна възражение за погасяване по давност
на правата, породени от съставеното завещание. Иска се отмяна на обжалвания
съдебен акт и присъждане на сторените по делото разноски.
В законен срок е подаден отговор на
въззивна жалба от К.К. и Г.А., чрез адв. Т.И. от БАК, с който въззивната жалба
се оспорва като неоснователна. Посочва се, че обжалваното първоинстанционно
решение е правилно и поради това следва да бъде потвърдено. Твърди се, че не са
представени доказателства за приемането от ищцата на наследството на основание
съставеното завещание, както районният съд правилно е съобразил горното
обстоятелство при формиране на крайните си изводи, като са изложени подробни
съображения за това. Претендират се сторените съдебни разноски.
По делото се намира насрещна въззивна
жалба от К.К. и Г.А., чрез адв. Т.И. от БАК, подадена в законен срок, с която
първоинстанционното съдебно решение се оспорва като недопустимо и като
неоснователно. Изложени са аргументи, че по отношение на наследствените
отношения между страните районният съд не е разпределил с доклада по делото
доказателствената тежести и се е поизнесъл свръх петитум. Посочено е, че със Заповед №8-Z-1728/23.11.2016г. на кмета на община Созопол,
издадена на основание чл.16, ал.5 от ЗУТ, правилно са определени като
наследници на Петър Петков единствено ответниците в първоинстанционното съдебно
производство. Иска се обезсилване на решението като недопустимо, респ. отмяната
му като неправилно.
След запознаване с доказателствата по
делото съдът установи следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с
искова молба с вх.№13333/05.04.2017г., от П.Г.П., чрез адв. М.К. от БАК, с която е направено искане за отмяна
на Констативен нотариален акт №60, тoм I, рег.№1480, дело №45/2017г. от
10.02.2017г. на Нотариус Виктория Дралчева, рег.№491 в НК, рейон на дейстиве:
Бургаски районен съд, с който ответниците по делото К.Т.К. и Г.Т.А. са признати
за собственици на 1/12 идеални части от следните недвижими имоти: 1.Поземлен
имот с идентификатор №67800.503.610 по КККР, одобрени със Заповед
№РД-18-60/04.10.2017г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в
гр.Созопол, местност „Мисаря“, с площ от 771 кв.м.; 2. 1.Поземлен имот с
идентификатор №67800.503.609 по КККР, одобрени със Заповед
№РД-18-60/04.10.2017г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в
гр.Созопол, местност „Мисаря“, с площ от 479 кв.м. и 3. 1.Поземлен имот с
идентификатор №67800.503.607 по КККР, одобрени със Заповед
№РД-18-60/04.10.2017г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в
гр.Созопол, местност „Мисаря“, с площ от 862 кв.м. Твърди се, че като наследник
по Нотариално завещание №1, том I, рег.№8168, дело №143/2004г. на
Нотариус Кремена Консулова, рег.№248 в НК, район на действие: Бургаски районен
съд, ищцата е придобила цялото имущество на майка си Богдана Петрова Г.,
починала на 10.11.2006г., включително и притежаваните от нея при квота от 1/3
идеални части от правото на собственост върху процесните недвижими имоти.
Посочено е, че е ответната страна се е сдобила с констативен нотариален акт,
който не отговаря на действителното правно положение между страните по делото,
поради което е налице правен интерес от предявяването на иска.
С постъпилия по
делото отговор на искова молба исковата претенция е оспорена като неоснователна.
Изложени са подробни съображения, че до съставянето на горния констативен
нотариален акт ищцата не е извършила действия, от които да е видно, че е приела
наследството по завещание, поради което съставеното завещание не е произвело
правно действие. Твърди се, че възможността да се приеме завещателното
разпореждане се е погасила по давност. Като евентуален е предявен иск за
намаляване на горепосоченото завещателно разпореждане, поради накърняване на
запазената част на ответниците от наследството на Богдана Петрова Г..
Подаден е отговор на насрещна искова
молба, с който насрещната претенция е оспорена като неоснователна. Посочено е,
че възможността да се приеме наследство не се погасява по давност. Твърди се,
че след откриването на наследството ищцата е манифестирала чрез действията си
воля за приемане на същото. Твърди се, че с оглед силата на пресъдено нещо на
представеното с отговора на искова молба Решение от 21.11.2012г. по
гр.д.№9608/2011г. на Бургаски районен съд, влязло в сила на 20.12.2012г., между
ищцата Людмила Г.К. и ответницата П.Г.П., по иск за намаляване на извършени в
полза на ответницата дарения на различни недвижими имоти, предявеният насрещен
иск е недопустим. Изложени са съображения по неоснователността на насрещната
искова претенция.
След събиране на доказателства и установяването на
фактите по делото първоинстанционният съд е постановил решение, с което е приел
за установено, че ответниците не са собственици на над 1/18 идеални части до
1/12 идеални части от процесните недвижими имоти, като искът е отхвърлен като
неоснователен над горницата от 1/18 идеална част и е отменен горепосочения нотариален
акт, на основание чл.537, ал.2 от ГПК, в частта над 1/18 до 1/12 идеални части.
Бургаският окръжен съд намира
въззивната жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт и на основание чл.268 и сл. от ГПК следва да бъде внесена
за разглеждане в открито съдебно заседание.
Не са направени нови доказателствени
искания от страните и не се ангажирани нови доказателства в настоящото съдебно
производство.
С оглед на гореизложеното и на
основание чл.267 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА в.гр.д. №288 по описа за
2018г. на Бургаски окръжен съд, II- ро Гражданско
отделение, трети въззивен състав, съобразно настоящото определение.
Препис от определението да се връчи на
страните за сведение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.